Joomla Software solutions Template

Payday loan

Човешките права са индивидуални права, които като над-държавни и неотменими права или норми са намерили място във вътрешно-държавните конституции и международноправни споразумения. Те обхващат лични и политически права за свободи, както и социални и икономически основни права. След Втората световна война са развити системи за защита на човешките права, които са с различна степен на задължителност. По-специално от европейско-атлантическата конституционна традиция една активна политика, насочена към опазване на човешките права, се смята за една от основните задачи на държавата.          Присъединилите се към Организацията на Обединените нации (ООН) държави прокламираха през 1945 г. целта си "да подпомагат и укрепват спазването на човешките права и основни свободи за всички хора без оглед на раса, пол, език или религия" (Харта на ООН, чл. 1, ал. 3). Приетата през 1948 г. Обща декларация за човешките права и влезлите през 1976 г. международни пактове за икономически, социални и културни права, както и за граждански и политически права съставляват основата за работа на Комисията по човешките права на ООН (1946 г.)

Основните институции, които защитават правата на човека в Европа са: Европейска комисия по правата на човека, Страсбург; Европейски съд по човешките права, Страсбург.

1. Съдът в Страсбург и защитата на правата на човека

Общата база  на ЕС в областта на защита на правата на човека са оповестени в Договора за Европейския съюз, а именно:

-             Съюзът зачита основните права, така както са гарантирани от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.  (ДЕС, чл. 6 (2)

-             Всяко лице, което притежава гражданство на държава-членка, е гражданин на Съюза. Гражданството на Съюза допълва, а не замества националното гражданство.  (ДЕО, чл. 17 (1)

-             Всеки гражданин на Съюза, пребиваващ в държава- членка, на която не е гражданин, има право да избира и да бъде избиран в местни избори в държава-членка, на територията на която живее, при същите условия, както и гражданите на тази държава." (ДЕО, чл. 19 (1)

-             Всеки гражданин на Съюза, пребиваващ в държава-членка, на която не е гражданин, има правото да избира и да бъде избиран в изборите за Европейски парламент в държавата-членка, където пребивава, при същите условия, както и гражданите на тази държава.  (ДЕО, чл. 19 (2)

-             Всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище в държава-членка, има право на достъп до документите на Европейския парламент, Съвета и Комисията. (ДЕО, чл. 255 (1)

-             Всеки гражданин на Съюза може да се обръща към Омбудсмана.(ДЕО, чл. 1 (2)

Други права са:

-             Всеки гражданин на Съюза и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище на територията на държава-членка, имат право да отправят индивидуално или съвместно с други граждани или лица петиция до Европейския парламент по въпроси, които се отнасят до областите на компетентност на Общността и които го засягат пряко. (ДЕО, чл. 194)

-             Всеки гражданин на Съюза може да се обръща писмено до всяка институция или до всеки орган, визирани в този член или чл. 7 на един от посочените в чл. 314 езици (официалните езици на държавите-членки) и да получава отговор на същия език. (ДЕО, чл. 21 (3)

Всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите-членки при спазване на ограниченията и условията, предвидени в настоящия договор и на мерките, приети за неговото осъществяване. Гражданите на Съюза притежават правото на пребиваване на територията на друга държава-членка за срок до три месеца без никакви условия или формалности освен изискването да притежават валидна карта за самоличност или паспорт.  Всеки гражданин на Съюза на територията на трета страна, където държавата-членка, чийто гражданин е той, няма представителство, има право на закрила от дипломатическите и консулските представителства на всяка държава-членка при същите условия, както и гражданите на тази държава.

Всяко физическо или юридическо лице може. да заведе иск срещу решенията, които са адресирани до него, или срещу решение, което въпреки формата си на регламент или решение, адресирано до друго лице, го засяга пряко и лично.

Правата на човека са оповестени и в други документи на ЕС:

Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и разпространява информация и идеи. Всеки има право на мирни събрания и на свободно сдружение, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.

Държавите-членки гарантират на всяко физическо лице правото да получи... потвърждение за това, дали отнасящи се до него данни се обработват, както и информация най-малкото за целите на тази обработка, категориите данни и получателите или категориите получатели, на които данните се разкриват.

Съдът в Страсбург защитава именно тези права.     Трябва да се прави разлика между Европейския съд и Европейския съд по правата на човека, който заседава в Страсбург и е учреден на базата на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи в рамките на Съвета на Европа.

2. Институционална основа на съда

В  рамките на Европейския съвет държавите от Западна Европа развиха на основата на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) една над-национална квалифицирана система за защита на човешките права. В ЕКПЧ са записани най-важните човешки права и основни свободи, като например правото на живот, забраната на изтезанията и нечовешко отношение, гарантиране на правовата държавност.

ЕКПЧ предвижда като средство за защита и контрол на гарантираните права:

-             (а) индивидуално оплакване за проверка на нарушения от страна на държава по Договора;

-             (б) оплакване от държави;

-             (в) апел на генералния секретар на Европейския съвет към държавите, подписали ЕКПЧ, да излязат с декларации по какъв начин тяхното вътрешно право гарантира ефективното прилагане на разпоредбите на ЕКПЧ.

Оплакванията се отправят към Европейската комисия по човешките права, която е съставена по един избран от Комитета на министрите с шестгодишен мандат член от всяка държава по Договора.

Тя съставя доклад, който се предава по-нататък на Комитета на министрите или на Европейския съд по човешките права в Страсбург, доколкото държавата, срещу която е подаден искът, е подчинена на неговата юрисдикция. Присъдата му, обявена публично, е задължителна за онези държави, които са подписали допълнителния протокол за признаване присъдите на Комитета на министрите, респ. на Международния съд. Индивидуални жалбоподатели могат от 1990 г. директно да се обръщат към съда. Всички членки на ЕС са подписали ЕКПЧ и с това са свързани с нейните определения.

Освен това те са се присъединили индивидуално към различни международни конвенции, като напр. тези на ООН. В дебатите по гражданството на Съюза и Конституцията на ЕС (Европейски съюз) редовно се дискутира приемането на каталог на основните права, включително и на основните социални права (социална политика), като бе обсъдено също така и присъединяването на ЕС към ЕКПЧ.

В съставения след Амстердам наново Преамбюл на ДЕС,  държавите-членки признават основните принципи на свобода, демокрация, зачитане на човешките права и основни свободи, на правовата държавност, включително на Европейската социална харта и на Хартата на основните социални права на Общността. Съветът признава основните права по смисъла на ЕКПЧ и заделя средствата, които са необходими за постигането на неговите цели. Развиването и спазването на тези принципи трябва да служи и на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) на Съюза. Друга основа на политиката за човешки права на ЕС дават и Общата декларация на Европейския парламент (ЕП), на Съвета на Европейския съюз и на Европейската комисия по спазване на човешките права и основни свободи (1977 г.) както и Общата декларация срещу расизма и враждебността към чужденците (1986 г.). Европейският съд (ЕС) прецизира в своите решения мащаби, по които той смята да гарантира защитата на основните права на ниво ЕС.

ЕКПЧ на Европейския съвет си остава обаче най-важният наднационален институт за гарантиране на човешките права в Европа. Допълващата ЕКПЧ Европейска рамкова конвенция за защита на националните малцинства влезе в сила през ноември 1997 г. Наред с това и нормите и инструментите на ОССЕ печелят все по-голямо значение за политиката по човешките права в цяла Европа.

На практика органите на ЕС водят една насочена навътре, към Договора на ЕС, и една насочена навън политика за защита на човешките права спрямо трети страни. Целта е да се развива единна политика на цялата Общност, която да бъде представлявана заедно от всички страни.

Европейският парламент притежава консултантски и контролни правомощия. Той приема петиции на граждани на ЕС, съставя от 1983 г. редовно доклади за положението в ЕС и в трети страни, приема резолюции и взема решения по проблематиката на човешките права във и извън рамките на ЕС и често отправя писмени и устни запитвания към представители на Комисията и Президентството на Съюза. Въпросите, свързани с човешките права, са основна тема в работата на ЕП. На 12 април 1989 г. той прие решение за Декларация по основните права и основните свободи, в която парламентаристите потвърдиха решимостта си да създадат инструмент на Общността с обвързващ правен характер, който да гарантира спазването на човешките права.

Съветът всяка година съставя за ЕП меморандум за дейностите на ЕС в областта на човешките права. В него се обосновават преди всичко санкциите на ЕО/ЕС и техните държави-членки във връзка с действия на трети страни, които са в противоречие с човешките права. В рамките на споразуменията си с трети страни ЕС се опитва систематично да вписва клауза за запазване на демокрацията и спазването на човешките права. Абсолютно задължителен за една кохерентна политика на санкции, макар и все още проблематичен, е координираният начин на действие между органите на Съюза и между държавите-членки.

Паралелно развиващата се история на ЕО и Европейския съвет от основаването им досега доведе до допълнително разделение на задачите, така че ЕО не си изгради самостоятелен режим за защита на човешките права. Развилата се по-нататък до ЕС общност провежда само по отношение на трети страни една обща политика по човешките права. Световният ангажимент за защита на човешките права е част от нейната политическа идентичност. Нарасналият на 40 члена Европейски съвет през последните години разшири значително обхвата на действие на ЕКПЧ преди всичко чрез държавите -членки от Централна и Източна Европа. Налагането на взаимно свързаните принципи за демокрация, човешки права и правова държавност ще е една от големите теми на международните отношения през настоящия  век.

Самото функциониране на спазването на правата на човека в Европейския регион става по следния начин: системата трябва да действа на първо място на национално ниво. Всяка страна членка трябва да гарантира, че всеки отделен индивид в юрисдикцията й може да упражнява правата, посочени в ЕКПЧ. На практика всички членки на Съвета на Европа са включили ЕКПЧ в националното си законодателство, като по този начин дават възможност на индивидите да се позоват на разпоредба на Конвенцията пред националните си съдилища, които пък се задължават да приложат обширната практика на съда на ЕКПЧ.
Ако тази предварителна предпазна мярка не подейства, всеки индивид може, стига да отговаря на определени условия, да подаде жалба в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Жалбоподателите трябва да покажат, че са изчерпали всички ефикасни средства в страната, където е станало твърдяното нарушение - обикновено това означава, че най-висшият съд на територията трябва да е отхвърлил делото им.

Държавите също могат да подават жалби срещу други държави, макар че това се случва рядко и обикновено е свързано с обвинения в сериозни нарушения на човешките права.

Според първоначалната Конвенция бяха създадени два независими органа, които да следят за прилагането на правата, гарантирани в ЕКПЧ: Европейската комисия по правата на човека и Европейският съд по правата на човека. За да се посрещнат предизвикателствата на непрекъснато нарастващия брой дела, през 1993 г. се реши да се създаде нов Европейски съд по правата на човека, който да замени предишната двустепенна система. Протокол №11 към Конвенцията, който я модифицира, за да позволи това преструктуриране, бе открит за подписване през 1994 г. Новият Съд със седалище в Страсбург, като част от Съвета на Европа, бе създаден на 1 ноември 1998 г.

Всички страни, ратифицирали Конвенцията, трябва да приемат решенията на Съда. Той заседава постоянно в Страсбург и се занимава с всички етапи от едно дело, от предварителното разглеждане на жалбите до произнасянето на решенията.
Съдиите са абсолютно независими и се избират от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

3. Процедури и видове дела, които се внасят в Съда

Индивидуалните жалби се увеличават, защото повече хора знаят за Съда. Те покриват все по-широк кръг от въпроси като:

· безследни изчезвания и незаконни убийства
· изтезания и лошо отношение към задържаните
· произволно лишаване от свобода
· липса на достъп до съд
· липса на справедлив съд в разумен срок
· телефонно подслушване
· депортиране и екстрадиране
· дискриминация срещу хомосексуалисти
· свобода на пресата
· право на родителите по отношение на децата, предадени на социални грижи
· намеса в правото на собственост
· разпускане на политически партии

Как се процедира при дело?

Съдът трябва най-напред да реши дали някоя жалба е допустима. Това е технически термин, който означава, че делото трябва най-напред да отговаря на някои изисквания на договора, например, че първо трябва да се потърсят начини за решение на въпроса на национално ниво, а след това жалбата трябва да се подаде в шестмесечен срок от последното национално решение. Често Съдът свиква публично заседание, за да разгледа едновременно въпросите за допустимостта и за производството по същество (т.е. дали е имало нарушение на разпоредбите на Конвенцията). Съдът може да заседава като Камара от седем съдии, или в изключителни случаи, като Голяма камара от седемнайсет съдии.

След като една жалба се обяви са допустима по правилата на ЕКПЧ, Съдът насърчава страните (жалбоподателя и съответната държава) да постигнат приятелско решаване на спора. Това означава, че и двете страни биват насърчавани да стигнат до решение - това може да доведе до това страната да промени законите си и/или да плати обезщетение, ако делото бъде оттеглено.

Решенията на Камарата може да се "обжалват" в Голямата камара, но след като едно решение на Камарата стане крайно - след 3 месеца - вече не може да се обжалва. Решенията на Голямата камара стават крайни веднага щом бъдат произнесени. Решенията могат да се вземат на открито заседание или в писмен вид. Решенията на Съда са задължителни според международното право. Когато Съдът заключи, че има нарушение, решенията задължават съответните страни да избягват подобни нарушения в бъдеще. Съдът може също така да присъди "справедливо обезщетение" на жалбоподател, чиито права счита, че са били нарушени; това може да включва обезщетение, което се плаща от страната, срещу която е повдигнато делото.

Проверката на изпълнението на решенията на Съда е задача на Комитета на министрите на Съвета на Европа, който следи дали всяка финансова компенсация, присъдена от Съда се изплаща на жалбоподателя и, в някои случаи, дали са взети други конкретни мерки, за да се гарантира, че е дадено пълно обезщетение, като възобновяване на дело, вдигане на забрана или заповед за конфискация, заличаване на полицейско досие или издаване на разрешително за пребиваване. Освен това Комитетът следи дали държавите предприемат общи мерки, нужни за предотвратяване на нови нарушения, като промяна на законодателството, практиката на съда, правилата или практиките, построяване на повече затвори или назначаване на нови съдии.

Примери за страни, които са предприели мерки след решения на Съда могат да се дадат в следните насоки:

-             Австрия промени законодателството си спрямо третирането на затворници в психиатричните болници и направи социални фондове за спешни случаи достъпни за чуждестранни жители.

-             Белгия направи поправки в законите си за бездомните и прие мерки за премахване на всякаква дискриминация срещу извънбрачни деца.

-             България премахна правото на прокурорите да издават заповеди за предварително задържане на заподозрени в следствието преди съдебния процес.

-             Дания нанесе поправки в закона си за задържането преди съдебното дело.

-             Финландия промени закона си за попечителство над децата и правата за посещения.

-             Франция, Испания и Обединеното кралство приеха закони за телефонно подслушване.

-             Гърция нанесе поправки в законите си за задържане на подследствените.

-             Италия прие за задължително адвокатите на защитата да се явяват пред Касационния съд.

-             Холандия направи поправки в закона си за задържане на пациенти с психични болести.

-             Португалия реформира административната си съдебна система и увеличи броя на съдиите.

-             Румъния увеличи правото на обжалване по прокурорски решения по отношение на правото на собственост.

-             Швеция направи поправки в закона за задължителното религиозно обучение.

-             Швейцария преразгледа наказателната си съдебна система и наказателния си процес.

-             Турция намали максималния срок на полицейското задържане.

-             Обединеното Кралство забрани телесните наказания в училищата и пр.

Заключение

Приемането на Хартата за основните права на Европейския съюз бележи етап от пътя на Съюза към формализиране на политиката на ЕС към основните права на неговите граждани. Този път по съществото е процес на конституционализиране на общите ценности в правото на Европейската общност (ЕО) и Съюза.

От края на 60-те години практиката на Съда на ЕО въздига в основни принципи на правото на Общността някои предимно икономически основни права на лицата, като правото на собственост, правото на свободна икономическа дейност и др.

Заради активността на Съда на ЕО в това отношение се приема, че той е институцията, допринесла за конституционализирането на общностното право.

Постепенно обаче зачестяват случаите, в които Съдът на ЕО – при търсенето на баланс между накърнените лични основни права и икономическите цели на Общността – отдава по-голяма стойност на общите пред индивидуалните ценности.

Това поражда конфликт между националните конституционни съдилища и Съда на ЕО по отношение на неговата юрисдикция да се произнася по основните права. Освен противоречието национално/ общностно право се очертава и конфликт между общностното право и защитата по Европейската конвенция за правата на човека и основните (ЕКПЧ) в рамките на Съвета на Европа.

Това се дължи на някои разминавания между практиката на Съда на ЕО и Съда по правата на човека в Страсбург, както и на нежеланието на Съда на ЕО да се подчини на юрисдикцията на Съда в Страсбург.

В резултат на натрупването на тези противоречия институциите на ЕО се ангажират с инициативи за формулиране на ясен ангажимент на Общността за спазването на основните права.

Така през 1977 г. Европейската комисия (ЕК), Европейският парламент (ЕП) и Съветът на министрите (СМ) приемат Съвместна декларация, с която се ангажират да спазват човешките права, като се създава и Съда в Страсбург.