Joomla Software solutions Template

Payday loan

За решаване на сложните актуални проблеми, свързани с борбата срещу нарастващата престъпност у нас несъмнено важно значение има необходимостта да се проучват и отстраняват причините и последиците от нея. Това има значение на първо място за превенцията на престъпността, а също и за борба с нейните прояви.

І. Условия, фактори и причини за детската престъпност и противообществени прояви, извършвани от малолетни и непълнолетни.

В естествения процес на социално и личностно израстване на детето неминуемо се пораждат изменения в самото него, в междуличностните отношения, поведенчески нагласи, интереси и ценностна ориентация. Възрастовите периоди в развитието на детето се съпътстват от кризи, породени от неадекватност между индивидуалната жизнена дейност и изискванията на средата.

Динамиката в развитието на личността се свързва с различните етапи в училищното обучение и училищния живот. Основен проблем на първокласника е адаптацията към новите условия на учене и общуване. Педагогическата интервенция трябва да бъде насочена към компенсиране дефицитът от умения на детето или към модифициране характеристиките на училищната ситуация. Преодоляването на възможните кризи печели нов етап в детското развитие- преминаване в средната училищна възраст. Основен проблем в тази възраст, който има не само физиологически, но и психологични измерения е напрежението, с което ученикът се сблъсква. Това напрежение е продиктувано от пубертетната възраст и от неяснотата на процесите свързани с нея. Това може да се изрази в неадекватно поведение, негативизъм, депресивни прояви и други защитни реакции. В тази възраст се наблюдава потребност от лични взаимоотношения с връстниците, както и изменения в мотивационната нагласа на непълнолетния. Характерно е появата на нови интереси и  повишена активност в обучението и обществените отношения. Но тук намират почва и негативни прояви и нагласи като нежелание за учене, бягства от училище, поява на интерес към алкохол, наркотици и др. От особено значение за подрастващия е търсенето на собствената си идентичност и закономерно произтичащите от този факт рискове свързани с възприемане на неадекватни модели на утвърждаване и самореализация.

Разрешаването на фиксираните проблеми се обуславя от своевременното им откриване ,формулиране и разрешаване с конкретна родителска и социално-педагогическа подкрепа.

Проблема за отношението между социалното и биологичното в личността на непълнолетния правонарушител е обект на много спорове в науката. Ясно е, че не може точно да се изрази съотношението между социалните и биологични фактори, които влияят върху развитието на личността и антисоциалното и поведение, поради огромното разнообразие на преките и обратни връзки между тези две страни от развитието на личността.

Ключът към субективната страна в извършваните от подрастващия престъпления може да бъде открит, ако  се съобразим с особеностите на нервната система на малолетните и непълнолетните и преди всичко на темперамента им. Известно е, че при тях се наблюдава известно непостоянство в изработването на възпиращи реакции; отслабва контролът на главния мозък над кората- за разлика от възрастните. Подрастващите нарушители с изразено агресивно поведение слабо осъзнават доколко словестните дразнители- втората сигнална система- са важни. За това често тази категория правонарушители се определят като “трудни за възпитание”.

Непостоянния процес, при който се изработват възпиращи реакции, влияе върху мотивацията за агресивно деяние. Непълнолетния е способен да извърши такъв акт, без да се замисля за неговите последици. При това той се влияе от внезапно възникващо и бързо преминаващо влечение към един или друг обект за агресия.

Повишената емоционалност и факта, че възбудата надделява над възпирането играят важна роля в реализацията на агресивното действие. Непосредствените изживявания усилват тези качества на личността и в резултат на това непълнолетния много по- лесно от възрастния в състояние на афект може да осъществи своя противоправен умисъл с прилагане на насилие. Насилието, особенно при непълнолетните нарушители, често се изявява именно като форма, а не като съдържание на противоправния акт. Пример за  това са престъпленията, предизвикани от подражание.

Някои особености във физическото развитие на непълнолетните- в по- тесен смисъл на думата също оказват съществено влияние. Например, при анализа на такива престъпления  като изнасилване трябва да се обръща внимание – и за съдебни и за възпитателно - профилактични цели – че половото съзряване, което става във възрастта на израстването се отразява не само върху работата на вътрешните органи и дейността на мозъка, но и върху характера и  поведението на непълнолетния.

По същия начин, когато се изяснява личността на извършителите на  престъпления срещу личността – хулиганство, следва да се  обърне внимание на факта, че укрепването на мускулния апарат, развитието на костната система  предизвикват у непълнолетния  съзнание за сила. При това се проявява чувство за гордост, желание да демонстрира сила и превъзходство, а това са предпоставки за  проява на агресия и насилие. Според Адлер нарастващата престъпност на непълнолетни, се дължи на това, че през целия период, през който се формира личността се борят две начала. От една страна е стремежът към превъзходство над околните – и от друга – чувство за непълноценност.

В изследванията на учените – психолози значимо място  заемат проблемите за  влиянието на домашната обстановка и семейството върху психиката на  непълнолетния правонарушител. В частност това е проблемът за “междуличностните отношения в ранното детство. Отношенията дете – родители”. Върху този момент акцентират и привържениците на теорията  на фрустацията, т.е. на отчуждението.

Съвременните  западни психолози смятат  отношението между детето и родителите за основен източник за патологията на характера. Без съществено да се прояви, тя   впоследствие се  изявява в процеса на  въздействие на личността  върху околната среда.

Един от първите психоаналитици, който лансира тази теория е австрийския психиатър и педагог Август Ейчхорн. Негов е популярния афоризъм “Децата се отказват от инстинктивните си претенции, само ако те са разменени  срещу  любов!” Той твърди, че ако  детето в ранното си детство е обкръжено от  грижи, обич и любов, отрицателните му инстинкти, както и вродените психични аномалии, остават в полублокирано, латентно състояние. Учения счита, че “ правонарушителят, чиито инстинкти в семейството са  без задръжки, изпада в конфликт с околната среда”.

Английският психиатър Дж.Баулби  е разработил тази теория и опитал да я докаже експериментално. С тази цел той  наблюдава деца от разрушени семейства и деца , лишени от майчина обич. Той стига до извода, че дете лишено от майка в младенческата му възраст – от шест месеца до  две – три години – развива някои устойчиви черти на характера като например импулсивна агресивност, липса на чувство за вина и др. Наказанието и отговорността не му влияят – то живее в изолиран свят в който хората са  безразлични към него, а на свой ред и то не се нуждае от тях, като не търси нито приятели, нито познати. Дж.Баулби както и Ейчхорн  смятат, че майчината любов  е способна да тушира  вродените агресивни свойства на личността, и че причините за агресията  и за психопатията  следва да се  търсят  по-скоро във вродените дефекти, отколкото в дефектите на възпитанието.

Много спорове сред учените пораждат и наблюдавания бум от престъпления, свързани с употреба на насилие, породени от влиянието на масмедиите.

Според Фредерик Уертхъм и всички, които споделят възгледите му , масмедиите не са главната причина за резкия бум от насилие сред малолетните и непълнолетните. ”Но ако се пренебрегне този фактор – пише той – няма да установим природата на това социално и психологично  явление. Верния анализ за това как съвременните масмедии – и преди всичко киното и телевизията – влияят върху  психиката на човека, ще помогне да се справим с бума от насилие, тъй като то е “чумна епидемия” в световен мащаб”.След клинично изследване на 200 деца Ф.Уертхъм стига до извода, че демонстрирането на насилие, жестокост и садизъм  оказва най-пагубно влияние  върху младите хора, които  в процеса на “социализация” стават все повече телемани. У тях се появява враждебност към околните, жестокост и равнодушие.

Масмедиите с програмите си “помагат да се сформира и да се утвърди в съзнанието на подрастващия увереност, че жестокостта, агресивността и силата са най- ефикасните регулатори в междуличностните отношения”.

Други изследователи обаче твърдят , че демонстрацията на насилие от телевизионните екрани влияе благоприятно върху психиката  на детето, тъй като служи безболезнено за отдушник на агресивността, която се е натрупала в него и влияе за отслабване на агресивните му инстинкти, като играе ролята на своеобразни “предпазни клапи”. Тези твърдения са проверени с наблюдения над две контролни групи младежи и са потвърдени след конкретен експеримент.

Трета група изследователи се опитва да” синтезира “ гледните точки на първите две. Те считат, че “демонстрацията на насилие в големи дози не е главния фактор за формиране на  престъпни наклонности, но все пак  увеличава възможността някой от зрителите да  се държи  по-агресивно в дадена ситуация”. Но мнението на  специалистите е, че агресивността, насилието – като форма за подражание влияят на детето само  тогава, когато то се намира в състояние на “фрустация”, т.е. на отчуждение.

Подрастващите не винаги различават игрите от забавленията и често събитията от екрана се пренасят в  сюжети за детски игри. За съжаление такива жестоки примери се срещат вече и у нас. Например средношколците от  Техникум по електроника гр.Правец, които застреляха служител в обменно бюро в София.

Друг вече срещан и при нас в България мотив за престъпление е  нуждата за снабдяване с пари за дрога. Страшната наркотична зависимост прави живота на младите наркомани, а често и на семействата им наистина непоносим.

Често децата са пък поредната жертва при конфликти в семейството. Негативните последици за развитието на малтретираните деца могат да бъдат различни посттравматични разстройства – дезадаптивно и девиантно поведение, опити за самоубийства, прояви на жестокост, злоупотреба с психоактивни вещества. Изследователите застъпват различни позиции, обяснявайки тези проблеми, но всички те са единодушни в разбирането, че насилието през ранните стадии в развитието на личността има опасни последици свързани с тежки емоционални разстройства. Така нараства и вероятността да се изгради цикъл от предаване на насилието от поколение на поколение.

Изброеното до тук е част от условията и факторите, които оказват влияние върху  формирането на детската личност, като предпоставка за  девиантното им поведение. Проучванията сочат, че  значителна част от непълнолетните правонарушители са живяли в неблагоприятна микросреда, в разстроени или непълни семейства, семейства на алкохолици  или криминално проявени семейства, сираци и др. Преобладават социално слаби и ниско образовани семейства. Не липсва и обратния вариант- заможни, образовани, с добри материални възможности. Но в едните и другите семейства са допускани грешки в семейното възпитание. Това е една от главните причини децата да напускат дома си, да прекъснат образованието си, да започнат да скитат и да извършват правонарушения. Някои от тези деца са израснали дори без семейство, изоставени от родителите си по различни домове-интернати, живели са по улицата, особенно групата на безнадзорните деца, по законите на юмручното право, подложени на психически и физически тормоз. Цялата тази враждебна среда е породила огромно недоверие към обществото, агресивност, злоба и депресивни състояния в един непознат и нереален за останалите членове на обществото свят.

Статистиката  на сектор “Непълнолетни” към отдел  Наказателно-съдебен надзор, сочи, че през 1999 година са регистрирани от органите на МВР  1891  престъпления извършени от малолетни и непълнолетни, а водените на отчет  непълнолетни е 2 786, като в тази група са включени и малолетните извършители на противообществени прояви. 456 от тях са ново регистрирани в ДПС през 1999 година. Всичко това още веднъж подчертава значимостта на проблема за детската престъпност в нашето общество.

II.ПРЕВЕНЦИЯ НА ПРОТИВООБЩЕСТВЕНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА МАЛОВРЪСТНИТЕ

1.Правна регламентация на проблема

Проблемът за  превенцията на детската престъпност и противообществени прояви , извършвани от малолетни и непълнолетни, нормативно е уреден със Закона за борба срещу противообществените прояви на  малолетните и непълнолетните / ЗБППМН /, правилниците към него, Особенните правила за непълнолетните в  Наказателния кодекс и Наказателно – процесуалния кодекс и в отделни членове на  други нормативни актове. В тях е регламентирано и взаимодействието  между държавните институции, общинските администрации и неправителствените  фондации  и сдружения на гражданите.

На национално равнище е  създадена Централна комисия за  борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, която е към Министерски съвет.

Към общините действуват местни комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, с председател кмет или заместник-кмет. В комисиите се включват представители на общинската администрация /отговарящи по проблемите на образованието и здравеопазването/, социалните грижи, полицията, бюрата по труда, изявени педагози, юристи, лекари, общественици и др. Местните комисии изпълняват голям  брой задачи, определени в чл.10 от ЗБППМН, по-важните от които са :

-организират и координират социално – превантивната дейност на територията на общината, издирват и  установяват съвместно с  инспекторите при детските педагогически стаи и центровете за социални грижи малолетните и непълнолетните, които се нуждаят от помощ и  вземат мерки за тяхната социална защита и развитие.

-разглеждат постъпките на малолетните и непълнолетните в случаите предвидени от ЗБППМН

-съдействуват на децата и юношите, излезли от  социално – педагогически интернати /СПИ /, от възпитателни училища- интернати /ВУИ /, от поправителните домове /ПД / и приютите за безнадзорни деца, пред компетентните органи за уреждане на основните им битови, трудови и социални проблеми.

Законодателят е определил и още няколко структури, които имат правомощия  и изпълняват задачи по превенцията на престъпленията и противообществените прояви сред маловръстните, а също така и  индивидуално- профилактична  и превъзпитателна дейност  по отношение на вече извършилите правонарушения малолетни и непълнолетни. Такива са детските педагогически стаи, изграждани към общините и завеждани от  инспектори, служители на МВР, домовете за временно настаняване, които също са поделения на МВР, но извършват съвместна дейност с прокуратурата, приютите за безнадзорни деца, институтът на обществените възпитатели и др. Социалния работник според ЗБППМН е служител на съответния общински център за социални грижи  и има за основна задача да издирва, установява и взема на отчет социално застрашени малолетни и непълнолетни, като взема мерки за социалната им защита и адаптация. Но в практиката тази структура няма все още своята реализация. Поради липса на средства в някои от общините не се използуват ефективно и възможностите на обществените възпитатели.

В българското законодателство обстойно е регламентирано взаимодействието между държавните институции, общинските администрации и неправителствените сдружения в общата превенция и индивидуална профилактика на детската престъпност.

2.Организация и взаимодействие между институциите

На национално равнище взаимодействието се осъществява от Централната комисия  и специализираните звена на министерствата с отношение към проблемите  по превенция на детската  престъпност и борбата с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните под формата на  ръководни, контролни и организационно-методически дейности. Организират се национални и международни срещи, симпозиуми, конференции на неправителствени организации, сдружения и др.

Особенно внимание се отделя от специализираните звена на МОН, МВР и МЗ на дейността по настаняване на деца и юноши във ВУИ, по прибиране на децата в приютите за безнадзорни деца, които в момента са само 7 в страната. Последните се финансират от неправителствени организации и сдружения като БЧК, фондация “Свободна и демократична България”, ”Гаврош”, ”Каритас”, държавата и др.

На ниво община също се проявава многообразие във  взаимодействието на различните държавни институции и неправителствени сдружения, но тук основното внимание се отделя на двете основни функции на местните комисии – правораздавателната и превантивната.Тук възможностите са повече и те се проявяват в :

-Организиране и провеждане на съвместни семинари, срещи и др. между инспекторите от ДПС, членовете на местните комисии, представители на училищата, обществените възпитатели и др.

-Съвместна общо – превантивна и индивидуално – профилактична дейност между инспекторите и училищата-срещи по конкретни проблеми с родители и учители по проблемите на детската престъпност, наркоманите, проституцията, сектите и т.н.

-Конкретни мерки между ДПС и Бюрата по труда или Общинските цинтрове за социални грижи за осигуряване работа или материална помощ на непълнолетните правонарушители, връзки с обществените инспектори.

-При настаняване на деца в СПИ се осъществява взаимодействие между представителите на ДПС и МОН и местните комисии, а при ВУИ – между  местните комисии, районния съд, районната прокуратура, инспекторите от ДПС и МОН.

-Много са възможностите за взаимодействие на институциите по издирване и подпомагане на безнадзорните, скитащите, проституиращите, наркоманите, изоставените от родителите си деца и т.н.

III.Насоки за подобряване организацията и взаимодействието между институциите

Взаимодействието на различните организации и институции по отношение превенцията на престъпността и противообществените прояви извършвани от малолетни и непълнолетни може да се ориентира към :

-Осъществяване на съвместни проучвания на опита, законодателството и държавните и неправителствени структури във водещите демократични страни по проблемите на детската престъпност и правната и превенция

-Привеждане на законодателството на страната в съответствие с  Конвенцията на ООН за правата на детето.

-Осъществяване на проекти, експерименти и др. форми за  подготовка на подрастващите по актуалните правни проблеми на детската престъпност, наркомании и др., както и на техните родители, учители, на застрашените деца и т.н.

-По активно и целенасочено използуване на медиите  по проблемите на  превенция  на детската престъпност.

Новите характеристики и критерии на времето в което живеем изисква от нашето общество, законодателство, институции и други структури  да направим крачка напред по проблемите на превенция на детската престъпност към достиженията на развитите демокрации.