Joomla Software solutions Template

Payday loan

Въведение

Гражданството е политико- правна връзка между индивида и държавата. ЕС обаче представлява не държава, а цялостно обединение.

Понятието "европейско гражданство" е въведено от Договора за създаване на Европейския съюз. Материята по европейското гражданство обаче не е регламентирана в самия договор от Маастрихт, а в поправките, които той внася в Договора за създаване на Европейска икономическа общност (който след ДЕС се нарича "Договор за създаване на Европейска общност").

Според член 17 договора,  гражданство на ЕС има :  "...всяко лице, което притежава гражданство на държава-членка, е гражданин на Съюза", като "...гражданите на Съюза се ползват от правата и изпълняват задълженията, предвидени в настоящия договор."

Гражданството на Съюза не може да бъде използвано, за да се придобие гражданство на държава- членка, различна от държавата по произход на конкретния европейски гражданин.

Единствено в компетентността на държавите-членки е да определят правилата за придобиване и изгубване на гражданство.

1. Права на европейските граждани

Институтът на европейското гражданство гарантира определени права на хората, които го притежават.

Европейците се радват на множество граждански, политически и социални права, вписани в Хартата на основните права. Новата агенция на ЕС за основните права, започваща работа на 1 март 2007 г във Виена, е натоварена със задачата да следи за спазването им. Достойнството, свободата, равенството, солидарността и справедливостта са ценностите, посочени в Хартата на основните права на ЕС. Наред със защитата на тези основни ценности една от многото задачи на новия наблюдаващ орган е да запознава в по-голяма степен гражданите с техните права. Агенцията обедини различните участници в областта на защитата на правата на човека, ще събира и анализира информация и ще провежда свои собствени проучвания, за да предостави експертните си съвети на институциите на ЕС и на страните при изготвянето на нови закони. Агенцията поема работата на Европейския център за мониторинг на расизма, като постепенно разширява обхвата на дейността му, включвайки други области. Като се съсредоточава върху правата на човека в законодателството на Европейския съюз, новата агенция не припокрива функциите си с тези на Съвета на Европа, който остава най-важният орган в Европа за  правата на човека.

Гражданите на  ЕС имат следните права:

- на свободно придвижване

Всеки гражданин на Съюза има право да се придвижва и свободно да пребивава постоянно на територията на държавите- членки, но "при ограниченията и условията, предвидени в настоящия договор и в мерките, приети за неговото осъществяване", т.е. това право не е гарантирано безусловно.

-на активно и пасивно избирателно право

За разлика от правото на свободно придвижване и пребиваване на територията на ЕС, което има преди всичко икономическо измерение, избирателното право на европейските граждани има политическо измерение. То включва две възможности:

- европейският гражданин може да участва в местните избори на държавата- членка (да избира и да бъде избиран), в която пребивава постоянно, без да е неин гражданин, и то "при същите условия, както и гражданите на тази държава";

- европейският гражданин може да участва в изборите за Европейски парламент (да избира и да бъде избиран) в държавата- членка, в която пребивава постоянно, без да бъде неин гражданин, отново при същите условия, при които в европейските избори участват и гражданите на конкретната държава- членка

- право на защита

Гражданите на ЕС се ползват с дипломатическата и консулска защита на органите на държава- членка, на която не са граждани, при положение че собствената им държава няма представителство в трета страна. Това правило отново се упражнява при същите условия, от които се ползват собствените граждани на държавата-членка, чиято дипломатическа или консулска защита е потърсена.

- право на петиции и на сезиране на омбудсмана

Всеки гражданин на Съюза има право да подава петиции до Европейския парламент (ЕП) и да сезира европейския омбудсман, предвижда ревизираният договор за ЕО.

Всъщност правото да се подават петиции до ЕП съществува и преди измененията на Договора за ЕО, като дотогава то е уредено във вътрешния правилник на Европейския парламент. Упражняването на това право обаче е обусловено от наличието на "пряк интерес" за отправянето на петиция у конкретния европейски гражданин.

2. Омбудсман

Институцията Европейски омбудсман е създадена с договора от Маастрихт като част от въвеждането на гражданство на Европейския съюз. Това гражданство предполага, че институциите и органите на Съюза трябва да се отчитат пред гражданите както чрез избраните от тях представители, така и чрез механизми за правен и административен контрол, подобни на тези, съществуващи на национално равнище за контрол върху държавните органи.  Ролята на Европейския омбудсман да гарантира добро административно обслужване от страна на институциите и органите на Общността е особено важна поради ограничените възможности на гражданите да се обръщат пряко към съдебните органи на Общността.

Всички национални омбудсмани на държавите членки и на страните-кандидатки са свързани с Европейския омбудсман в обща мрежа, която позволява при необходимост жалбите да бъдат препращани към съответния компетентен орган. Информация за тези институции е публикувана на страницата на Европейския омбудсман в Интернет. В рамките на мрежата от 1996 г. насам се провеждат семинари, на които се предоставя информация за правото на общността и Европейския съюз. Европейският омбудсман публикува редовен бюлетин, съдържащ информация за важни законодателни промени. На Интернет страницата му има връзки към страниците на националните омбудсмани и други сходни институции. Мрежата дава възможност на националните омбудсмани да отправят запитвания към Европейския омбудсман относно общностното право.

Основната задача на Европейския омбудсман е да разкрива случаи на неправилно осъществяване на функциите на институциите и органите на общността с изключение на Съда на Европейските общности и Първоинстанционния съд, когато действат в качеството им на правораздавателни органи. Гражданите на общността уведомяват омбудсмана за случаи на неправилно осъществяване на функциите на администрацията най-вече посредством жалби, адресирани до него, които той проучва. Омбудсманът може да води разследване и по своя инициатива.

Всеки гражданин на държава- членка на Европейския съюз или живеещ в държава- член има право  да подаде жалба до Европейския омбудсман пряко или чрез член на Европейския парламент. Жалбите са публични, освен ако няма изискване за поверителност.

Европейският омбудсман осъществява своята дейност въз основа на чл.195 (чл.138 е по старата номерация) от Договора за създаване на Европейската общност, на статута на омбудсмана и на правилата за приложението му, приети от омбудсмана в съответствие с чл.14 от решението на Европейския парламент за правилата и общите условия, регулиращи изпълнението на задълженията на омбудсмана.

Всички жалби до омбудсмана се регистрират и всеки жалбоподател се уведомява писмено за процедурите за разглеждане на неговата жалба, както и за името и телефонния номер на служителя, който е натоварен с това, след което се проверява дали разглеждането на жалбата е в правомощията/от компетенциите на омбудсмана.
Омбудсманът според чл.195 (чл.138е по старата номерация) на Договора за ЕО, е оправомощен да получава жалби от всеки гражданин на съюза както и от всяко физическо или юридическо лице, пребиваващо или регистрирано в държава-членка на ЕС, относно случаи на неправилно осъществяване на функциите и дейността на органи и институции на общността, с изключение на Съда на Европейските общности и Първоинстанционния съд.

Една жалба е допустима за разглеждане от Европейския омбудсман, когато попада в кръга на неговите правомощия и освен това съгласно статута на омбудсмана отговаря на следните допълнителни критерии за допустимост:

Подателят и предметът на жалбата трябва да са посочени (чл.2.3 от статута);

Омбудсманът не може да участва в дела пред съд или да оспорва силата на съдебни решения (чл.1.3);

Жалбата трябва да бъде подадена в срок от 2 години от датата, на която фактите, описани в нея, са станали известни на жалбоподателя (чл.2.4);

Жалбата трябва да е била предшествана от съответните административни процедури пред заинтересования орган или институция (2.4);

Ако жалбата се отнася до работните взаимоотношения между органите и институциите на Общността и техни служители и длъжностни лица, преди да подаде жалба до омбудсмана, заинтересованото лице трябва да е изчерпало възможностите за предявяване на жалби и искания по вътрешен административен ред (чл.2.8).

Когато жалбата отговаря на всички изброени по-горе критерии омбудсманът решава дали има достатъчно основания да започне разследване. Когато в нея се засяга дейността на институция на общността, той най-напред изпраща жалбата и всички анекси към нея на заинтересования орган за мнение и когато то се получи го изпраща на жалбоподателя. Ако органът или институцията предприемат необходимите действия и сами решат случая по начин, който удовлетворява жалбоподателя, той се прекратява като "решен от институцията". Ако жалбоподателят оттегли жалбата си случаят се прекратява по тази причина. Ако обаче случаят не е решен от институцията и жалбоподателят не е оттеглил жалбата си, омбудсманът продължава своето разследване. Ако в процеса на разследване не се установи неправилно осъществяване на функциите и дейността на администрацията омбудсманът уведомява жалбоподателя и институцията или органа и случаят се прекратява по тази причина.

В случаите, когато са необходими последващи действия на омбудсмана (това са по-сериозните случаи на неправилно осъществяване на функциите и дейността на администрацията или случаите, в които има предположения за това) омбудсманът взема решение и изготвя препоръки към заинтересованата институция или орган. В съответствие с изискванията на чл.6 (3) от статута на омбудсмана заинтересованата институция или орган са длъжни да изпратят на омбудсмана подробно мнение в срок от три месеца, в което да се посочва дали приемат решението/препоръките и какви мерки ще предприемат за тяхното изпълнение. Ако отговорът не е удовлетворителен, чл.3 (7) от статута дава право на омбудсмана да изпрати специален доклад до Европейския парламент и до засегнатата институция или орган, като в него могат да бъдат посочени направените препоръки .

Случаите, разгледани от Европейския омбудсман от създаването му през 1995 г могат да бъдат групирани както следва:

• Случаи, в които не е открито неправилно осъществяване на функции и дейности на администрацията, или жалбата е изтеглена лично от жалбоподателя. В подобни случаи жалбата не се разглежда от омбудсмана.
• Случаи, които могат да бъдат прекратени чрез споразумение между страните, чрез критична бележка, или просто да бъдат разрешени от самата институция.
• Случаи, в които омбудсманът изготвя препоръки към засегнатата институция.

Може да се обобщи: бързото разпространение на институцията омбудсман се дължи на две основни тенденции.

Първата от тях е увеличаването на държавната администрация в западните демокрации, особено в периода след Втората световна война. Това поражда необходимостта администрацията не само да спазва законите, но и да си постави за цел да обслужва гражданите, а не те нея. На национално равнище този принцип се изразява по различен начин като например готовност за предоставяне на услуги, насоченост към гражданите, гражданите като потребители и концепцията за административното обслужване. Разбира се, във всяка правова държава гражданинът може да подаде оплакване срещу администрацията в съда. Омбудсманът обаче осигурява един допълнителен и по-неформален път към разрешаването на спорове между гражданите и администрацията, без това до води до допълнителни разходи за тях. Неговите предимства са в безплатната и по-гъвкава процедура, както и, в някои случаи, в по-широкия спектър на възможни жалби.

Втората тенденция е стремежът към демокрация и човешки права. Много страни в преход към демокрация вече са въвели институцията омбудсман, наблягайки на защитата на човешките права и осигуряването на възможности за участие на гражданите в процеса на вземане на решения.

3. Права на заетите лица  в ЕС

Свободното движение на лица е една от основните свободи, гарантирани от Европейското законодателство и включва правото на живеене и работа в друга страна- членка. Тя е съществен елемент от вътрешния пазар и европейското гражданство.

Понастоящем, работещите от повечето страни- членки са третирани равностойно по отношение на условията на работа, заплащане и освобождаване от работа, както и социалните осигуровки при преместване от една страна-членка в друга.

Признаването на дипломи и професионални квалификации е един от основните фактори, които улесняват достъпа и мобилността в рамките на пазара на труда и е основно право на работещите в ЕС. Целта на директивите на ЕС в областта на взаимното признаване на дипломи и професионални квалификации е да улесняват гражданите на ЕС, които искат да упражняват регулирана професия в друга страна-член на ЕС. За да подпомогне осъществяването на правото на свободно движение с цел упражняване на заетост по трудов договор или чрез самонаемане, ЕС е приел 5 общосистемни директиви (89/48/ЕЕС, 92/51/ЕЕС, 2001/19/ЕС, 99/42/ЕС и 2000/5/ЕС), както и някои секторни директиви за правото на признаване на квалификация и упражняване на следните професии - архитект, акушер, фармацевт, доктор (обща практика), медицинска сестра, зъболекар и ветеринарен лекар. Тези директиви се прилагат към гражданите на страните-членки на ЕС и към гражданите на Европейското икономическо пространство (ЕИП), т.е. включително Исландия, Норвегия и Лихтенщайн. Директивите се прилагат към граждани на ЕС, които искат да упражняват дадена професия в държава, различна от държавата, където е получено обучението. Прилагат се както към лица, които искат да работят по трудов договор, така и към самонаети лица. За да бъде обект на регулиране от директивите, професионалното образование и обучение трябва да е придобито в някоя от страните-членки на ЕС или на ЕИП и да бъде удостоверено с диплома или сертификат. Основният принцип е, че гражданин на ЕС, който е квалифициран да упражнява дадена професия в своята страна, може да упражнява тази професия и във всички останали държави-членки на ЕС и ЕИП.

Общосистемните директиви се прилагат към всички останали професии, регулирани в съответната държава. По силата на директивите “регулирана професия” е професия, чието упражняване по силата на нормативен акт изисква специално разрешение. Това разрешение често се свързва с изискване за придобито образование и обучение. Всяка държава сама решава кои професии да са регулирани на нейна територия - със съответен списък. Тоест списъкът и характерът на регулираните професии са различни за всяка една държава-членка.

Целта на общосистемните директиви е да се осигури право на всеки гражданин на ЕС да упражнява дадена професия във всички страни-членки на ЕС.        Първата общосистемна директива 89/48/ЕЕС за признаване на дипломи за висше образование, придобито след успешно завършване на професионално образование и обучение, се прилага, ако за упражняването на регулираната професия в приемащата страна се изисква висше образование с минимална продължителност три години.

Втората общосистемна директива 92/51/ЕЕС допълва първата и се прилага в случаи когато приемащата страна изисква професионално образование и обучение, които не са на ниво висше образование, или професионално обучение на по-ниско образователно ниво.

Всяка от страните-членки на ЕС и ЕИП определя координираща институция, отговорна за осигуряване на информация по общосистемните директиви. В нея може да се получи информация за институциите, към които следва да се обърне лицето, за да получи разрешение за упражняване на професията си в приемащата държава.

През последните 50 години, Европейският съюз е създал за гражданите си основните предпоставки за едно общо пространство на благоденствие и мир, позволяващо им да се ползват до голяма степен от благата на свободата, правосъдието и сигурността. Само че тези блага не са изключително право само на гражданите на Съюза.

Един от принципите на ЕС е борбата с дискриминацията, расизма и ксенофобията под всякакъв вид. ЕС се опитва да предотврати тези явления чрез законодателни, икономически и социални мерки, които имат за цел предотвратяването на социалното изолиране и отчуждаването на чуждестранното население, което живее в държавите-членки. С тази цел и в рамките на общата политика за имиграцията, Европейският Съвет в Тампере (1999) положи основите на обща законодателна рамка. Тази рамка цели да осигури равно и справедливо отношение спрямо чужденците, които пребивават законно на територията на държавите-членки, предоставяйки им права колкото е възможно по-близки до тези на европейските граждани. Успехът на социалната сплотеност в цяла Европа предполага социалното, политическо и икономическо интегриране на чужденци законно пребиваващи на територията на държавите-членки.

Правата на живеещите в ЕС, включват правото на пребиваване, правото на образование, на работа с трудов договор и на свободна практика, правото на свободно движение за кратък престой в рамките на ЕС и правото на еднакво третиране. Също така, общата законодателна рамка предвижда:

-              тези, които търсят убежище, да се ползват от справедливо отношение,

-              легалните имигранти да се интегрират в европейските общества и да се ползват от правото на правосъдие и безопасност,

-              когато пребиваването на имигрантите е дългосрочно, да съществува възможността за предоставяне на гражданство на държавата-членка, а от там и на европейско гражданство,

-              да се вземат необходимите мерки за ефективна защита на външните граници и  борбата с нелегалната имиграция, успоредно осигурявайки адекватна закрила на

жертвите на нелегалното придвижване.

Може да се обобщи: през последните години Европейският съюз предприема важни стъпки за прилагането и укрепването на ценностите, които признава както във вътрешните, така и в международните си отношения. Не само се опитва да осигури правата на гражданите и жителите си, но и да подкрепи човешките права в страните, с които сътрудничи и има икономически отношения.                 Първото право на европейския гражданин е правото да се придвижва, да работи и да живее навсякъде в Съюза. Договорът от Маастрихт съдържа това право в главата за гражданството. Извън дейностите, принадлежащи към изключителното право на обществените власти (полиция, въоръжени сили, външни работи и др.), всеки човек, който по националност е от държава на Европейския съюз, може да бъде включен в здравеопазването, образованието и другите обществени услуги навсякъде в Съюза. Европейският гражданин не е само потребител или някой, който се занимава с бизнес или има определена социална роля. Той е гражданин на Европейския съюз и като такъв има точно регламентирани политически права. Благодарение на Договора от Маастрихт, всеки гражданин на Европейския съюз – независимо от националността си – има право да гласува и да се кандидатира на общинските или за Европейския парламент избори от страната-членка на Европейския съюз, в която живее. Гражданството на Съюза е формулирано в член 17 на Договора от Маастрихт: "Всеки човек, с национална принадлежност на страна-членка, ще бъде гражданин на Съюза. Гражданството на Съюза ще допълва, а няма да измества националната принадлежност."

Договорът от Амстердам отива още по-далеч в утвърждаването на основните права. Той въвежда процедура за суспендиране на правото на членство в Европейския съюз на всяка страна, която погазва основните права на гражданите. И прилага принципа за отричане на дискриминацията не само по отношение на националността, но и по отношение на пола, расата, възрастта и сексуалната ориентация. Договорът още повече затвърдява принципа на равенство между мъжете и жените.  И още, Амстердамският договор усъвършенства политиката на Европейския съюз за прозрачност, позволявайки на гражданите да имат по-голям достъп до официалните документи на европейските институции. Ангажиментът на Европейския съюз по отношение на човешките права е потвърден в Ница през декември 2000, когато Хартата за основните права на Европейския съюз беше тържествено оповестена. Тази Харта е написана от Европейския конвент, съставен от членове на националните парламенти и на Европейския парламент, от представители на националните правителства и от член на Европейската комисия. В шест глави – Достойнство, Свободи, Равенство, Солидарност, Граждански права и Правосъдие – са изброени фундаменталните ценности на Европейския съюз и гражданските, икономическите и социалните права на гражданите на Европейския съюз. Първите статии са за човешкото достойнство и правото на живот, последвани от тези за човешката солидарност, свободата на изразяване и на съвестта.  Разделът "Солидарност" по новому съчетава социалните и икономическите права.  Също така Хартата защитава равенството между мъжете и жените и въвежда права като: защита на личните данни, забрана на евгенични практики и клониране на човешки същества, защита на околната среда, права на децата и на възрастните, право на добро управление. "Европа на гражданите" придава на Европа някаква политическа форма, точната природа на която тепърва ще се осъзнава и открива в зависимост от това какви общи ценности и стремежи са готови да споделят народите на страните -членки на Европейския съюз.