Joomla Software solutions Template

Payday loan

1.Увод

Изясняването на термина гражданско провоотношение се основава на определянето на родовото понятие провоотношение. Провоотношението е основна родова правна категория, която намира приложение във всички отрасли на обективното право. Различните провоотношения са конкретизация на правните норми. Най-същественият белег на провоотношението е връзката му с обективното право.То възниква и съществува само, доколкото правните норми определят юридическите факти, които го пораждат, неговото съдържание или поне допускат съществуването му. По този признак правоотношението се отличава от всички останали отношения в обществото.

Провоотношението е създадена от теорията научна абстракция, но същевременно е и легално понятие. Теоритичното му изясняване има преди всичко нормативна основа. Според чл.8, ал.1 ЗЗД провоотношението , което се поражда от договора , е правна връзка между лица. Законодателят схваща провоотношението като последица на определен юридически факт като права и задължения. Провоотношението е връзка между лица, между правни субекти, а не между лица и вещи, защото последните не могат да бъдат носители на права и задължения.

Обобщено може да се каже ,че правоотношението е връзка, която възниква въз основа на правните норми и между лица, признати от тези норми за правни субекти и която се състои от права и задължения.

2. Понятие за гражданско провоотношение

Гражданското право е най-големият по обем отрасъл на обективното право, поради което въз основа на неговите норми възникват голям брой конкретни граждански провоотношения. Гражданските правоотношения са вид правоотношения, поради което тяхното определяне може да се извърши въз основа на родовата категория, като се обосноват и прибавят видовите признаци, характерни за тях.

Гражданските провоотношения възникват от юридически факти, но при тях връзката с обективното право невинаги е така непосредствена, че да се изисква юридически факт да е предвиден в хипотезата на конкретната правна норма. Въз основа на принципа на договорната автономия, уреден в чл.9 ЗЗД, гражданскоправните субекти могат свободно да определят вида и съдържанието на договорите, които сключват, стига да не нарушават повелителните правни норми и добрите нрави.

Общоприето е, че гражданските провоотношения могат да възникват не само от юридически факти на гражданското право, а също и от властнически актове като административни актове, съдебни решения или от фактически състави, които включват такива актове. Властническите волеизявления, които пораждат граждански провоотношения, се регламентират като юридически факти от негражданскоправни норми. По тази причина отрасловата принадлежност на правната норма, въз основа на която възниква провоотношението не е определящ фактор.

Видовите белези, чрез които се характеризират гражданските правоотношения са:

-качеството на правните субекти,страни по провотношенията.Тук се налага едно уточнение- държавата и държавните юридически лица участват не като носители на властнически провомощия, а като равнопоставени субекти на физическите лица.

-видът на правата и задълженията, които образуват тяхното съдържание.

Втория белег на гражданските провоотношения е тяхното съдържание – субективни граждански права и правни задължения.

От гореизложеното може да се обобщи, че гражданското провоотношение е възникнала въз основата на правни норми от конкретни юридически факти връзка между равнопоставени правни субекти: физически, юридически лица и държавата, която се състои от субективни граждански права и правни задължения. Гражданското провоотношение определя какви конкретни възможности има носителят на правото и как е обвързан носителят на правно задължение. То съществува независимо дали съдържанието му се съзнава от страните и дали те съобразяват поведението си с него. Правните субекти са свободни да определят дали да изпълнят задълженията си или да понесат санкционните последици от неизпълнетието. Последното е нов юридически факт, който поражда неблагоприятни последици за задълженото лице. Правното задължение възниква, за да се осъществи субективното право и така да се задоволят потребностите на носителя му, субективното прово в повечето случаи може да се упражни само ако се изпълни правното задължение.

Гражданското правоотношение има две страни. Едната е носителят на субективното право, а другата е носителят на правното задължение. Всяка страна може да включва един или няколко субекти. Неправилно е схващането в съветската правна теория, че всяко гражданско правоотношение включва и държавата като трета страна. Не е допустимо да се свързват в единство разнородни категории – правоотношения мужду равнопоставени субекти и властнически правоотношения.

3.Гражданско правоотношение и гаржданскоправен институт

От гражданските правоотношения като конкретна последица от действието на правните норми следва да се отличават гражданскоправните институти. В правната литература няма единомислие по въпроса за гражданскоправния институт. Широко разпространение е получило разбирането за същността на правния институт като съвкупност от правни норми, които уреждат определена категория провоотношения. Правният институт е съвкупност от правни норми, които представляват логическо единство. Връзката между правните норми може да се осъществява от един общ юридически факт, който поражда регламентирани от тях провоотношения. Въз основа на този белег се изграждат институтите на различните видове договори, уредени в гражданското законодателство, или на извъндоговорните източници на облигационни отношения като непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и др. Но възможно е звеното, което осъществява логическата връзка между правните норми, да е друго, например видът на субективното право, което участва като елемент в регулираните от нормите на института отношения, например института на правото на собственост или на другите вещни права. Правните институти се създават с практическа цел и могат да бъдат променяни в зависимост от целите. Гражданскоправните институти са необходима съставна част в системата на гражданското право.

5.Характеристика на гражданското провоотношение

Съдържанието на гражданското правоотношение се състои от едно или повече субективни права и едно или повече правни задължения. Правата и задълженията са свързани с определени правни субекти – това са страните на правоотношението. От друга страна, субективните права и правните задължения са свързани с определени предмети – вещи, човешко поведение, наматериални блага, съвкупност от права и задължения или отделни права.

Всяко конкретно гражданско правоотношение може да се отграничи от друго такова чрез страните си, съдържанието на субективните права и правните задължения, които включва и предмета, до който последните се отнасят.

Кагато се търси защита на нарушени субективни права от съда, в исковата молба се изисква да бъдат посочени юридическите факти, от които произтичат претендираните права. Тези факти представляват основанието на иска. Юридическите факти са предпоставка за възникване на правоотношенията, но те не се включвата в тяхното съдържание. Юридическите факти заедно с правоотношението правните последици в тесен смисъл, субектите и обектите на провоотношението и правната норма образуват съдържанието на понятието “правно явление”.

Юридическите факти, които пораждат гражданското провоотношение, определят неговата правна природа, а оттам и правните средства за защита на накърнените права по него. От това дали правото за използване на вещта възниква от договор за наем или от договор за учредяване на вещно прово на ползване зависи дали ще се породи облигационно или вещно право, с какви искове то ще може да се защитава.

1. Видове граждански правоотношения

Класифицирането на гражданските правоотношения става въз основа на няколко признака.

Гражданските правоотношения се разделят според съдържанието си на:

-          прости

-          сложни

-          комплексни.

Според това дали страните имат само права или както права, така и задължения, гражданските правоотношения биват:

-          едностранни

-          двустранни.

Според броя на субективните права и правните задължения, които включват гражданските правоотношения биват: прости и сложни. Простите граждански правоотношения, включват само едно субективно право и съответстващото му правно задължение. На практика много малко са правоотношенията от този тип. Пример за такива е това гражданско провоотношение, което възниква при предоставянето на една непотребима вещ за временно използване безвъзмездно, след което ползвателят дължи връщането и – това е гражданското провоотношение по договора за заем за послужване. Прости са и гражданските правоотношения за връщане на даденото по една нищожна или унищожаема сделка чл.34 ЗЗД.

Простите граждански правоотношения са едностранни, защото едната страна по тях има само субективно право, а другата само правно задължение.

За сложните граждански правоотношения е характерно, че от един юридически факт между едни и същи страни възникват две или повече субективни права и правни задължения. Повечето от уредените от ЗЗД договорни и извъндоговорни облигационни отношения са сложни, като например продажбените, наемните, по договор за изработка и др. Сложните граждански правоотношения са едностранни, ако едната страна по тях е носител само на субективни права, а другата – на правни задължения. Такова е правоотношението по договор за паричен заем с лихва. Земателят има само права да иска връщането на главницата и лихвата по нея, на които съответстват задълженията на наемателя.

По-голяма част от сложните правоотношения са двустранни. При тях всяка от страните притежава субективни права, но заедно с това поема и правни задължения. Такива са прадажбените, наемните и др. правоотношения. Продавачът има право да получи цената, но дължи прехвърлянето на собствеността и предаването на вещта. Купувачът дължи цената, но придобива прехвърленото право.

При сложните правоотношения трябва да се държи сметка за относителната самостоятелност на отделните субективни права и правни задължения. За всяко от тях е възможно да има различен правен режим за начина на упражняването им и защитата. Възможно е в различни моменти да настъпва изискуемостта на отделните вземания; да има различия при погасителната давност; в различни моменти те да прекратяват съществуването си. При сложните гражданските правоотношения има и възможност за прехвърляне на отделните субективни права и правни задължения на други правни субекти.

Някои сложни граждански правоотношения или съвкупности от прости и сложни се квалифицират като комплексни. Те включват субективни права с различни обекти и от различен вид. При тях е възможно част от субективните права да възникнат от един юридически факт, след което между същите субекти се осъществяват допълнително и нови юридически факти, които пораждат още субективни права и правни задължения. За тях е характерно, че включват субективни права от различен вид, които се уреждат от различни дялове от гражданското право или даже от други отрасли на частното право, например от трудовото право. При тези правоотношения се налага още повече да се държи сметка за различията в режима на отделните субективни права и правни задължения, поради различното им правно естество. Освен това при тях трябва да се съобразяват и по-късно настъпилите права и задължения.

5.Възникване,изменение и прекратяване на гражданското правоотношение

Гражданските правоотношения са винаги конкретни обществени отношения между определени лица. Страните, участници в тях са и могат да бъдат граждани и ЮЛ. Никога даден правен субект не може да има субективно право към една вещ.

Гражданските правоотношения възникват от определени юридически факти, действия или събития от обществената действителност, на която определени правни норми придават правно значение като прикрепват към тях правни последици. Обществените отношения, които не са предвидени в правна норма не са и не могат да бъдат правни отношения. Гражданскоправните правоотношения са волеви отношения. Волевият характер произтича от обстоятелството, че съдържащите се в тях субективни права и правни задължения  не могат да бъдат осъществени без проявление на воля било от носителите на тези права и задължения, било от техните представители.

Гражданските правоотношения са скрепени със санкция. Санкцията е налице от тяхното установяване, но ефективното и осъществяване се извършва само, когато липсва доброволно изпълнение. Гражданското правоотношение има свой предмет и обект. Обектът може да бъде най-различен: съчетание от вещи и действия, имущества и нематериални блага. Възникването, изменението и прекратяването на гражданското провоотношение може да стане, както с едностранно волеизявление, така и със съдебен иск и съдебно решение. За изменение на гражданското правоотношение са необходими две предпоставки: 1)гражданско правоотношение  и 2) нов юридически факт, който по силата на закона внася промени в правоотношението.

Прекратяването на правоотношението става когато се преустанови правната връзка между носителя на субективното право и правното задължение.

6.Заключение

Гражданските правоотношения са обект на изучаване от един от най-големите отрасли на обективното право, а именно гражданското право. Ето защо е и това тяхно многообразие. Гражданските правоотношения възникват само между равнопоставени субекти, т.е. в тях като трето лице не може и не бива да се намесва държавата с властническите си правомощия. Предметът на гражданските правоотношения могат да бъдат, както материални, така и нематериални блага и интереси на субектите на правото. Гражданските правоотношения възникват въз основата на конкретен юридически факт или на презупцията за такъв и могат да бъдат прости, сложни и комплексни и едностранни и двустранни.