Home История Начало и причини за кръстоносните походи

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Начало и причини за кръстоносните походи ПДФ Печат Е-мейл

НАЧАЛОТО НА КРЪСТОНОСНИТЕ ПОХОДИ

ПРИЧИНИ ЗА КРЪСТОНОСНИТЕ ПОХОДИ

През втората половина на 11 век.европейският християнски святсе разтревожил за превземането на Йерусалим от селджуките

турци мюсюлмани през 1077г.и от настъплението в Мала Азия и близкия изток.За християните Йерусалим бил свещен град и в него

бил гробът на Христос.В Европа фактът,гробът Господен бил завзет и поруган от неверниците бил възприет като посегателство

срещу християнската вяра.Мнозина ревностни християни жадували дори с цената на живота си да освободят светите места

от мюсюлманите завоеватели.Различните обществени групи и сили в Западна Европа влагали свой смисъл в идеята Йерусалим

да бъде освободен с военна сила.Папството най-ревностно възприело и пропангандирало тази идея.Папите смятали,че един голям

военнен поход на Изток ще обедини европейските християни под духовната им власт,ще разшири папското влияние в нови земи

и ще им позволи да привлекат източноправославните християни към Римската църква.Затова никак не е чудно,че тъкмо папите

Григорий 7 (1073-1085г.)и урбан ІІ (1088-1099г.) станали основните вдъхновители на вонните походи на християните от Европа

към Йерусалим.Папската пропаганда в това отношение имала широк отзвук в цяла тогавашна Европа.За европейските владетеле било

въпрос на престиж да ръководят голямо християнско войнство срещу неверниците-мюсюлмани.Рицарите виждали в такъв повод не само

възможност да покажат рицарската си смелост и християнското си благочестие,но и да натрупат пари в имоти в приказния Изток,

за чиито богатство се носели какви ли не легенди.Издигащите се по това време италянски градове-републики Венеция,Генуа,

Пиза и др.смятали,чи подобни походи ще отворят по-широко търговските пътища между Европа и Азия.А тези градове трупали

баснословните си богатства тъкмо от търговията между Изток и Запада.Европейските селяни ентусиазирано прегърнали идеята за

поход към Йерусалим,защото това им давало възможност да се отърват от притесненията на феодалните си господари.Мнозина

от тях се надявали да придобият свои земи на Изток,след след като прогонят от там мюсюлманите.Византийските императори ,

въпреки схизмата от 1054г.очаквали,че западните християни ще им помогнат срещу неверниците в Мала Азия,Сирия и Палестина.

Император Алексий І Комнин многократно се обръщал с молби за помощ към папа Урбан ІІ Папата използвал византийските

искания,за да изтъква,че походите на Изток ще имат за цел да спасят източните християни от игото на мюсюлманите.В резултат

на всички тези причини към края на хІ век. в Западна Европа започнали големи военни походи към светите места,който

продължили векове наред през цялота Средновековие.

СЪБОРЪТ В КЛЕРМОН И НАЧАЛОТО НА ПЪРВИЯ КРЪСТОНОСЕН ПОХОД

През март 1095г. Алексий Комнин изпраща пратеници на събора в Пиаченца,за да поиска от папа Урбан помощ срещу селджуките.

Искането на императора среща положителен одговор от Урбан.Той се надява,помагайки на източните църкви във време на нужда,да

заличи Великата схизма от 1054г.и и отново да обедини Църквата подръководството на папата като главен епископи прелат на

целея свят.На събора в Клермон през ноември 1095г,Урбан държи вдъхновена проповед пред голям брой френски благородници

и духовници.Той призовава публиката да отнеме Йерусалим от ръцете на мюсюлманите.Той казва,че Франция е пренаселена,а земите

на Ханаан преливат от мляко и мед.Той говори и за проблемите с насилието на благородниците и решението им с обръщението на

мечовете в служба на бога "нека разбойниците станат рицари".Той говори за награди,като на земята, така и на небето,където

се предлага опрощаване на греховете за всеки,който би загинал в начинанието.Тълпата доведена до френтичен ентусиазъм

сред викове"Господ ни иска".Проповедта на Урбан е сред най-важните речи в европейската история.Записани са различни варианти

на речта,но всички те са от времето след превземането на Йерусалим.Трудно е да се прецени какво е измислено след успеха след

похода.През останалата част от 1095г.и през 1096г.Урбан нарежда на епископа и легати да проповядват на похода навсякъде

из Франция,Германия и Италия.Той се опитва да забрани на определени хора,като жени,монаси и болни,да  се включат в похода,

но това се оказва почти невъзможно.В крайна сметка повечето,отзовали се на призива,не са рицари,а селяни,който са бедни

и имат ограничени бойни умения.За сметка на това милениалистичните и апокалиптичните чуства намирад изход от ежедневния гнет

ва живота им в изблик на ново емоционално благочестие,което не е лесно да бъде обуздано от църковната и светска аристокрация.

Първият кръстоносен поход е обявен през 1095г.от папа УрбанІІ с цел да се однеме свещения град Йерусалим и християнските

Свети земи от мюсюлманите.Започнал като призив за помощ, той бързо се превръща в цяла миграция и завоевание на територии

извън Европа.Както рицари, така и селяни,от различни страни на Западна Европа,без особено централно,ръководство,поемат

по суша и море към Йерусалим и превземат града през юли 1099г.създавайки Йерусалимско кралство и останалите Държави на

кръстоносците.Макар,че тези завоевания ездържат по-малко и от два века,Походът е повратна точка в експанзията на западната

мощ и е единственият кръстоносен поход,за разлика от многоследващи,който постига поставената си цел.

ПОХОДЪТ НА РИЦАРИТЕ

За разлика от селяните-кръстоносци,ервопейските рицари,които дали клетва да освободят Йерусалим след събора в Клермон се

подготвили добре за похода си на Изток.Мнозина от тях залагали владенията си, за да се снабдят с пари за въоражение и

хранителни припаси.Църквата поемала задължението да гарантира,че заложените земи нямало да бъдат отнемани,докато рицарят

бил,войник на Христос докато бил на кръстоносен поход.През лятото на 1096г.в Европа били готови за тръгване няколко

кръстоносни войски.Рицарите от Лотарингия били предвождани от херцог Годфрид Булонски.В Южна Франция голяма кръстоносна

войска  събрал граф Реймон от Тулуза.За поход на Изток били готови и норманите от Южна Италия, предвождани от Боемунд и

Танкред.Двамата нормански вождове крояли планове освен всичко друго да завладеят византийската територия.В похода се

готвели да участват още херцогът на Нормандия Роберт,гръфът на Фландрия РобертІІ,братът на френския крал Хуго Вермандуа

и др.Цялата кръстоносно войнство било разделено на три големи отряда,които по различни пътища и без координация помежду си

потеглят на Изток.Те трябвало да се съберът пред Константинопол към края на 1096г.или началота на 1097г.Готфрид Булонски

и рицарите минали по същия пат,по който месеци преди това преминавали селяните-кръстоносци.Реймон Тулузки и войската му

поели по адриатическото крайбрежие,достигнали Драч и оттам взели пътя за Солун и Константинопол.Норманите на Боемунд

и Танкред се прехвърлили от Южна Италия в Драч и оттам се отправили за византийската столица.И в трите групи кръстоносци

редом с рицарите и оръженосците вървели значителни групи селяни.Въпреки,че били добре подготвени за поход,кръстоносците

от втората,вълна на Първия кръстоносен поход не минали мирно по избраните от тях маршрути.И те,както и селяните кръстоносци

преди тах,грабели,измъчвали и убивали "схизматиците"по пътя си.У българското население,което трябвало да търпи кръстоносците

издевателства,както и у всички византийски поданици,се затвърдило убеждението ,че кръстоносците са алчни нашественици,които

не правили разлика между мюсюлманите християни.След много премеждия и стълкновения с балканското население всички кръстоносци

се събръли край Константинопол в уреченото време.

ВЙЗНИКВАНЕ НА КРЪСТОНОСНИТЕ ДЪРЖАВИ

При придвижването си през Мала Азия към Сирия и Палестина кръстоносците се сблъскали с огромни трудности.Мнозина от тях

загинали по пътя от глад,жагда и в сблъсъците със селджуките турци.Голяма част от рицарите останали без коне и подобно на

обикновените войници се придвижвали и биели пеша.Въпреки това,проявявайки голяма упоритост и издръжливост,те продължавали

похода си към заветната цел:Йерусалим.След кръстоносните войски се придвижвали отрядите на Алексий І Комнин,които налагали

византийската власт отвоюваните от селджуките земи в Мала Азия.Балдуин от Фландрия завладял гр.Едеса в Месопотамия и образув

ал там първата кръстоносна държава-графството Едеса.По същото време основните кръстоносни сили превзцели град Антиохия в

Сирия.Там възникнала втората кръстоносна държава.Антиохийското княжество,начело на което застанал норманския вожд Боемунд.

Последвало завладяването на гр.Трлиполи и там,на чело с граф Реймон Тулузки било основано  Триполитанското графство.Накрая,

през лятото на 22 юли с.г.за крал на Йерусалим бил избран Годфрид Булонски.До началото на 12 век.с помоща на флотилиите

на Венеция,Генда и Пиза кръстоносците сложили ръка на на цялото източно крайбрежие на Средиземно море.Владенията им се

простирали на 1200км.от север на юг,от Едеса и Антиохия до Акра и Йерусалим.Кръстоносците разделили земи и се опитали да

наложат в тях европейските феодални владения,а католическото духовенство играело важна роля в управлението на кръстоносните

дйржави.Месното население-не само мюсюлманите,но и хората принадлежащи на различни христийнски секти,било подложено на тежка

експлотация.Кръстоносните държави и малкия брой рицари,които живеели в тях,практически се намирали в постоянна война с

мюсюлманските си съседи и с месното население.Едеското графство и Антиохийското княжество от своя страна често влизали в

конфликти със съседна Византия.Оказало се,че да се запази съществуването на кръстоносните държави било не по-малко трудно,

отколкото да се завладеят от мюсюлманите Светите места.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG