Home История Руско-турската война(1)

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Руско-турската война(1) ПДФ Печат Е-мейл

130 години от освобождението на Плевен

След три кръвопролитни щурма Тотлебен надхитря Осман паша

Изследване на известни учени представя нов прочит на епохалните събития

Петмесечните боеве за освобождението на Плевен през 1877 г. са едни от най-забележителните страници в неговата многовековна история. Те са и едни от най-значителните събития в Освободителната война - по своята продължителност, по броя на участващите в тях войски, по дадените жертви, и най-вече - по своята решаваща роля за хода и изхода на войната.

В края на юни 1877 руската армия пресича река Дунав в района на Свищов. Тъй като не разполага с достатъчни сили в района, османското    командване прехвърля от Видин петнадесетхилядна част, командвана от Осман паша, за да укрепи Никопол. На 16 юли руснаците превземат Никопол сравнително лесно преди подкрепленията да достигнат     града, което кара Осман паша да се насочи към Плевен. Часове след като той се укрепява в града, там започват да пристигат първите руски части.

Нарастващият брой на руските жертви в трите неуспешни щурма на Плевен довеждат до прекратяване на преките нападения и до промяна в командването. Официално начело на обсаждащите сили застава румънският княз Карол I, като негов началник щаб става руският генерал Едуард Тотлебен.

На 13 септември започва вторият етап от бойните действия за завладяването на Плевен - блокадата на града, която продължава до 10 декември.

Положението на блокираната турска армия става критично. Избухват епидемии, провизиите и медикаментите привършват.

На 28 ноември (10 декември н. с.) 1877 г., след тримесечна изолация, Осман паша се опитва да пробие блокадната линия с цел да се оттегли към София. В долината на р. Вит, след полудневен кръвопролитен бой, Гренадирският корпус на генерал Ганецки разгромява и пленява 43 хилядна турска армия. Победен е един от най-талантливите турски военачалници - маршал Осман паша, попадат в плен и 10 паши, 128 щабни офицери, 77 оръдия и много бойни знамена.

Само месец и половина след победата при Плевен турското правителство приема руските условия, започва преговори и на 3 март 1878 г. подписва Санстефанския мирен договор.Панорама "Плевенска епопея 1877 г." е построена през 1977 г. по повод 100-годишнината от освобождението на Плевен на самото бойно поле в Скобелев парк музей. Сградата има форма на пресечен конус, носен от четири стилизирани щика. Три хоризонтални пръстена символизират трите щурма на Плевен, а пръстенът с щиковете - блокадата на града. Височината на корпуса с щиковете е 47 м, общата кубатура е 54 000 куб. м. Панорама "Плевенска епопея 1877 г." се състои от четири зали.В Уводна зала шест живописни платна отразяват моменти от българската история и Руско-турската война от 1877-78 г. Панорамна зала съдържа панорамното платно (115 х 15 м) изтъкано от лен. Общата му площ, заедно с предметния план е 2 375 кв.м. Перспективата на изображение е 8 - 10 км. На него е пресъздадено най-мащабното и кръвопролитно сражение за Плевен - Третият щурм. В Диорамна зала живописното платно отразява последния бой за Плевен в долината на р. Вит на 10 декември 1877 г. Заключителна зала съдържа две картини, които показват капитулацията на Осман паша и зимното преминаване на Балкана от руската армия. Военни униформи, оръжие и артилерийски принадлежности от Руско-турската война 1877-1878 г. допълват художествената експозиция.

Постоянната експозиция от оригинални литографии от края на ХIХ в., подредена в ротондата на Панорама "Плевенска епопея 1877 г." обединява темата за Освобождението.През 1898 г. на юг от Плевен, на бившето бойно поле, където вече се издигат няколко руски паметника, е отпуснат терен за изграждане на мемориален парк на името на ген. М. Д. Скобелев. Изграждат се артилерийски батареи, малко езерце, възстановява се редута "Исса-ага", построява се костница, в която са приютени част от костите на загиналите. В парка военното министерство изгражда къща за музей на ген. Скобелев.

Параклис-мавзолеят "Св. Георги Победоносец"

е изграден в периода 1903-1907 г. в памет на загиналите руски и румънски войни в боевете около Плевен. Монументалната сграда, паметник на признателността, е построена в български църковен стил. На площ около 400 кв.м. е представена най-богатата в България експозиция от оригинални материали, свързани с Руско-турската война 1877-78 г.

Къщата на плевенския търговец Иван Вацов е построена в навечерието на Руско-турската война 1877-1878 г. На 11 декември 1877 г. в този дом е посрещнат тържествено руският император Александър II. От 12 до 22 декември 1877 г. в къщата живее и работи първият военен губернатор на Плевен - ген. М. Д. Скобелев. Около музея се оформя красив парк, а за изработването на оригиналната ограда се използват дула от руски и трофейни турски оръдия, цеви от пушки, саби и щикове, предоставени от руското военно министерство.

Парк "Генерал В. Н. Лавров" е разположен около шосето Плевен-София на 25 км западно от Плевен, на бившето бойно поле от Руско-турската война 1877-1878 г. в памет на руските гвардейци, загинали в сраженията на 12/24 октомври 1877 г. Носи името на смъртно ранения в боя руски генерал Василий Николаевич Лавров.Къщата на Иван Стойков-Троянчанина е строена през периода 1862- 1865 г. През 1877 г. в нея пребивават руският император, главнокoмандващият Дунавската руска армия, румънският княз, видни руски военачалници. Тук се провеждат военни съвети, взели важни стратегически решения за хода на войната - за блокадата на Плевен, за зимното преминаване на Балкана, обсъден е проектът на Сан-Стефанския мирен договор. Експозицията отразява дейността на Главната квартира на руската армия по време на пребиваването на главнокомандващия княз Николай Николаевич и император Александър II в Пордим от 26 октомври до 15 декември 1877 г. Къщата на Върбан Илиев е строена след войната, в непосредствена близост до къщичката, където се помещава румънската Главна квартира и живее княз Карол I по време на боевете за Плевен. Заедно с оригиналната постройка, в която обстановката е запазена напълно, тя е превърната в музей през 1904-1907 г. Мавзолеят е строен през периода 1892 - 1897 г в памет на загиналите румънски воини, със средства на румънския народ. Открит е през 1902 г. През 1967 г. е разкрита музейна експозиция, която отразява сраженията при с. Гривица по време на Руско-турската война и бойния път на румънската армия. В мавзолея, който се състои от храмово помещение и костница, в мраморни саркофази се съхраняват кости на загиналите в боевете при с. Гривица румънски воини.Музейният кът в Регионалния исторически музей -Плевен,е посветен на участието на Румъния в Руско-турската война 1877-1878 г. Показани са бойните действия при с. Гривица, водени от руската армия в началото на Плевенската епопея и на румънската армия по време на Третия щурм на Плевен 11-12 септември 1877 г., изложени са образци от оригинални румънски униформи, копия от румънски бойни знамена и предмети, отразяващи селския бит по време на Руско-турската война.

"От Шипка и Плевен до Сан Стефано и Берлин" на акад. Константин Косев и проф. Стефан Дойнов е изследване, освободено от идеологизациите, от митологизациите, от крайните диаметрално противоположни оценки за войната от 1877-78 г., коментира новата книга, представена в Плевен, историкът и директор на Регионалния исторически музей проф. Михаил Грънчаров.

Според него в учебникарската история Освобождението е един низ от героични преживявания, отразени и в много от произведенията на класиците, в народни песни и стихове, посветени на братушките. В тази книга обаче се дава трезво и необременено от политически клишета, освободено от емоционални пристрастия представяне на историческите събития, убеден е проф. Грънчаров. Изследователят трябва да намери баланса и на базата на трезвата преценка да даде най-реален и точен поглед на събитията. За това и историята е учителка на народите, за да можем да си даваме сметка, че нещата не са такива, каквито ни се иска да бъдат.

Боевете при Плевен са представени такива, каквито са - кървави, героични, динамични. Въпросът е обаче доколко командващите и хората, които чертаят стратегията и тактиката на войната, са си свършили работата. Отговорът на военните специалисти от руска и от друга страна още тогава е, че тук е пролята руска и румънска кръв, която е резултат преди всичко от грешките на командването. Синът на император Александър II, по-късния Александър III, който е командващ на Източния отряд по времето на третия щурм, пише на баща си писмо, което почти дословно звучи: "Давате ли си сметка, Ваше Величество, че вие трябва да дадете отчет пред руския народ и пред Бога, за тази безсмислено пролята кръв", припомни историкът. Още тогава е ясно, че някой не си е свършил работата, руското командване не е преценило, не е разработило една наистина правилна стратегия и тактика за предприемането на подобни акции. За което заплаща с живота на хилядите войници. А е можело да стане както по-късно - с тактически и военни прийоми, защото не може да атакуваш един противник, който се е окопал и виждаш, че турските воини в окопите и в редутите си избират по кого да стрелят. Покъртителни са сцените от неуспеха на русите при Плевен. Това се знае, но не се казва. Героизмът на руските воини е безпределен и безспорен, но доколко е оправдано това жертвоприношение, пита историкът. Журналистите са там, около Скобелев, знае се, че нещо ще им се каже и покаже. Когато идва Тотлебен, казва: "Необяснимо е това, което става тук, с цената на една пропагандна акция да се захранва пресата, да се жертват безсмислено хора в начинанията, които поема Скобелев", издава документирани факти проф. Грънчаров. Тази война е нежелана в Русия, тя прави всичко възможно да избегне войната като алтернатива, докато големият катализатор за военните действия е Германия.

Тази книга е концентриран израз на един задълбочен съвременен поглед и прочит на събитията, предхождащи войната и резултатите от нея. През Шипка и Плевен се решава ходът на войната, но се стига до Сан Стефано и предварителен мирен договор, който е уговорен още през 1876 г. от руската дипломация, а после до Берлин, където се решават съдбите на България и на Балканите, обобщава проф. Михаил Грънчаров.

ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ПЛОВДИВ И ТРАГИЧНАТА ГИБЕЛ НА 123 БЪЛГАРИ – ПАТРИОТИ В МЕСТНОСТТА “ ОСТРОМИЛА”

На 14 януари 1878 г. Западният отряд на руската армия пад командването на генерал Йосиф Владимирович Гурко приближава Пловдив.Деморализираната войска на Сюлейман паша се изтегля по северните склонове на Родопите.Вечерта на 15 януари ескадронът на капитан Александър Петрович Бураго, по заповед на генерал Гурко прониква в Пловдив и внасяйки паника сред останалите в града терски части достига до ж.п. гарата. Сутринта на 16 януари Пловдив осъмва озарен от свободата.Към обяд пристига със щаба си прославеният пълководец генерал-адютантЙосиф Вл. Гурко. В катедралния храм “Св.Богородица” е отслужен благодарствен молебен в чест на освободителите,в присъствието на хиляди възторжени пловдивски граждани. Същевременно бойните действия в преследване и разгромяване на Сюлейманпашовата армия продължават на юг от Пловдив по склоновете на Родопите между селата Браниполе,Брестник и Белащица. Това е и последната голяма битка в хода на Освободителната война.Радостта на току що освободения Пловдив скоро е помрачена след намирането безжизнените тела на 123-ма българи-патриоти, разстреляни и изклани същата сутрин – 16 януари без съд и присъда от озверените турски власти в местността “Остромила” край Пловдив.През лятото на 1877 г.,когато Сюлейман паша настъпва с армията си към Ст.Загора и Шипка, за да постигне на всяка цена победа, той предприема мерки за обезлюдяване на Тракия. В Загоре и Пловдивско се повтарят страшните сцени от лятото на 1876 г. след погрома на Априлското въстание. През последвалите страшни месеци до края на 1877 г.улиците на Пловдив представляват покъртителна картина. По протежение на главната градстка улица – “Узун чаршия” и по моста на река Марица са издигнати бесилки,на които увисват ежедневно десетки българи без съд и присъда. Мрачният пловдивски затвор “Таш капия” е претъпкан със синовете на Тракия. Претъпкани са и ханищата-страноприемници,баните,безистена,превърнати във временни затвори. Дори когато османците панически се изтеглят от града при настъплението на руските войски,турската власт не престава да издава заповеди за избиване на българи. Така часове преди освобождението на Пловдив – 16 януари 1878 г.от страшния затвор “Таш капия” са изведени 123-мата българи и зверски избити в местността “Остромила”, а кръвта им обагря заснеженото поле в мрачната мразовите утрин. Днес,след повече от век ние не знаем имената на тези достойни българи-мъченици. И все пак един от тях е знаен и това е пловдивския гражданин Душо Хаджидеков – голям родолюбец,известен благодетел и виден борец за свобода.Душо Хаджидеков е роден в Чирпан през 1835 г.Заплашен от местните турски власти заради патриотичната му дейност, той се заселва в Пловдив. За кратко време като търговец той натрупва значетелно състояние, но живее съвсем скромно и извършва голяма дарителска дейност в полза на българските училища в Пловдив. Известен даерител е и за пловдивските църкви. Изявява се като деен член на пловдивското българско читалище. От години е сподвижник на В. Левски като член на пловдивския революционен комитет.. Арестуван след Априлското въстание през 1876 г.той преживява мъченически дни в пловдивския затвор. В края на 1877 г.,сякаш предусещайки гибелта си той написва в личното тефтерче завещанието си, където в заключение отбелязва: “Всичко оставям на милия си народ...”.Личното тефтерче на Душо Хаджидеков се пази в Исторически музей- Пловдив.

На 24 април се навършват 130 години от обявяването на десетата по ред Руско-турска война, която донася Освобождението на България от петвековно османско владичество.

Кризата на Балканите, довела до този акт, започва още през 1875 г. с въстанието в Босна и Херцеговина. През 1876 г. то е последвано от Априлското въстание в България. Напрежението в Босна и в България и подкрепата на Русия подтикват Сърбия и Черна гора, намиращи се във васално подчинение на Османската империя, да обявят война на своя сюзерен през юни 1876 г. Междувременно в Европа се надига вълна от обществени протести, предизвикана от жестокостите при потушаването на Априлското въстание. В защита на българите се обявяват личности като Достоевски, Тургенев, Гарибалди, Виктор Юго, Оскар Уайлд.

Всичко това кара Русия и Австро-Унгария да предприемат действия за решаване на възникналата нова Източна криза. На 8 юли 1876 г. канцлерите на двете империи – Александър Горчаков и Гюла Андраши - подписват Райхщадското споразумение, с което договарят сферите си на влияние на Балканите. През есента османската армия нанася поражение на сръбските сили, което е най-неблагоприятният сценарий за Санкт-Петербург и Виена. Затова през декември е свикана Цариградската конференция, вече с представители на всички Велики сили. Макар че Османската империя не е представена, на конференцията Великите сили обсъждат границите на една или повече автономни български провинции в рамките на Империята.
Конференцията е прекъсната, защото османското правителство обявява, че е приело конституция, гарантираща права и свободи на всички етнически малцинства, и българите ще се ползват със същите права, които имат всички османски граждани. Въпреки това Русия остава враждебна към Османската империя, обявявайки, че конституцията е само частично решение. Тя е подтиквана към война и от Германия, чийто канцлер Ото фон Бисмарк умело подклажда съперничеството между другите Велики сили, подсигурявайки се по-този начин против създаването на антигерманска коалиция.
Чрез тайни дипломатически преговори през януари 1877 г. руснаците осигуряват ненамесата на Австро-Унгария в бъдещи военни действия в замяна на австро-унгарска окупация на Босна и Херцеговина след войната. Отделен секретен англо-руски протокол, подписан в Лондон, пък осигурява на Англия окупацията на остров Кипър.
През април е постигнато споразумение с Румъния за пропускане на руските войски през нейна територия. В него е предвидено и връщането на Русия на Южна Бесарабия (била под руска власт в периода 1812-1856), в замяна на обещание за присъединяване на Северна Добруджа към Румъния след войната.
След като османското правителство отхвърля нов руски проект за реформи в Империята, на 24 април (12 април стар стил) 1877 г., с издаден в Кишинев Манифест на император Александър II, Русия обявява война на Османската империя. На страната на Русия се включва още и Румъния, която отхвърля васалитета си към Високата порта и обявява независимостта си. Във военните действия активно участва и българското опълчение. Войната завършва с подписването на Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г.

130 години от началото на Руско-турската Освободителна война

НАЦИОНАЛЕН КОМИТЕТ ЗА ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА 130-АТА ГОДИШНИНА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ ПОД ПАТРОНАЖА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ

ХРОНИКА НА РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА 1877 -1878 Г.
Годишнини през 2007 г.

март 1877 г. – начало на формиране на Българското опълчение в състав 7500 души, възглавено от генерал Н. Г. Столетов.

12 (24) април 1877 г. – Руската империя обявява война на Османската империя.
6 (18) май 1877 г. – в гр. Плоещ, Румъния на Българското опълчение е връчено Самарското знаме.
През първата половина на месец юни е обезвреден османският дунавски речен флот. Много българи събират изчерпателни сведения за укрепителните съоръжения, разположението на османските войски по брега на Дунава и ги предават на руското командване. Долнодунавският отряд на руската армия извършва успешен десант в Северна Добруджа. Първи са освободени българите в гр. Мачин, но това е заблуждаващ маньовър на руската армия.
15 (27) юни 1877 г. – 14 пехотна дивизия под командването на ген. М. И. Драгомиров, благодарение на изненадата, извършва успешен десант на р. Дунав при Зимнич-Свищов. Това е главното направление в настъплението на руската Дунавска армия.
25 юни (7 юли) 1877 г. – Предният отряд на Дунавската армия под командването на ген. И. В. Гурко освобождава старата българска столица Велико Търново.
4 (16) юли 1877 г. – Западният отряд на Дунавската армия освобождава Никопол.
5 (17) юли 1877 г. – Предният отряд, воден и подпомаган от българите, преминава Балкана през Хаинбоазкия проход, освобождава Казанлък и заема Шипченския проход.
8 (20) и 18 (30) юли 1877 г. – руските войски два пъти безуспешно щурмуват добре укрепилите се в гр. Плевен османски войски и понасят големи загуби.
18-19 юли (1-2 август) 1877 г. – при Нова и Стара Загора се водят сражения между Предния отряд на ген. Гурко и корпуса на Сюлейман паша, който има петкратно числено превъзходство. Главно на героизма проявен от българските опълченци, османската армия е задържана при Стара Загора и спряна в Шипченския проход. Мирното българско население в този район преживява страшна трагедия. Редовната османска армия подлага българите на унищожение: Стара Загора, Нова Загора и редица села са ограбени и изгорени, повече от 14 хиляди души, главно жени деца и старци са избити, много млади жени и деца са отвлечени в робство. Повече от 30 хиляди души, изоставяйки дом и имот, бягат през Средна гора, а част от тях и през Балкана, но много от тях не успяват да преживеят тежката зима. По време на тази война, само в този район българите дават повече жертви от падналите по време на Априлското въстание.
9-13 (21-25) август 1877 г. – боеве на Шипченския проход срещу армията на Сюлейман паша.
11 (23) август 1877 г. – решаващ момент в отбраната на Шипченския проход от руските войски и българските опълченци, които под командването на ген. Столетов героично отблъскват 14 атаки на османската войска и не отстъпват.

Така руската дунавска армия е спасена от разгром на Балканите.

18 (30) август 1877 г. – 160 години от рождението на Павел Петрович Калитин – руски офицер, герой от Руско-турската война, загинал в ожесточените боеве край Стара Загора, защитавайки Самарското знаме.

22 август (3 септември) 1877 г. – отрядът на ген. Имеритийски освобождава Ловеч. В сражението особено се отличава ген. М. Д. Скобелев.

26-30 август (7-11 септември) 1877 г. – третият щурм на Плевен от руските и румънски войски приключва неуспешно с големи загуби.

14 (24) октомври 1877 г. – отряд командван от ген. Гурко атакува османските укрепления под с. Горни Дъбник. На 20 октомври атакува Телиш и с превземането на тези позиции град Плевен попада в пълна блокада.

28 ноември (10 декември) 1877 г. – опитвайки се да пробият блокадата, османците атакуват руските части на ген. Ганецки. Претърпяват поражение, след което целият гарнизон начело с Осман паша се предава в плен.
Годишнини през 2008 г.

23 декември 1877 (4 януари) 1878 г. – завършва зимният преход на Западния отряд, оглавяван от ген. Гурко, през Балканския хребет. Това довежда до освобождаване на София и отстъпление на османските войски от Нишкия санджак.

22-27 декември (3-8 януари) 1878 г. – Централният отряд под командването на ген. П. П. Карцов преминава Балкана през Троянския проход и излиза на подстъпите на Карлово.

28 декември (9 януари) 1878 г. – завършва зимното преминаване на Балкана. Заобикаляйки Шипченския проход, отрядът на ген. Ф. Ф. Радецки (2 колони) и колоната на ген. Скобелев, с решаващо героично участие на българските опълченци, разгромяват и пленяват османската военна групировка, командвана от Вейсел паша.

3-5 (15-17) януари 1878 г. – Западният отряд под командването на ген Гурко окончателно разгромява войските на Сюлейман паша и освобождава Пловдив.19 (31) януари 1878 г. – в Одрин е сключено споразумение за примирие. Военните действия на Балканите са прекратени.

19 февруари (3 март) 1878 г. - В Сан Стефано край Цариград е подписан Руско-турски предварителен мирен договор, известен в историята като Санстефански мирен договор. България е освободена и започва възстановяването на българската държава.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG