Home История Кризата в българския революционен централен комитет (БРЦК)

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Кризата в българския революционен централен комитет (БРЦК) ПДФ Печат Е-мейл

Смъртта на Васил Левски и ударът, който революционната организация изживяла вследствие на масовите разкрития и арести през есента на 1872 г., предизвикали организационна и идейна криза в БРЦК. Една част от комитетските членове се отдръпнали. Взаимното недоверие, страхът и унинието се наместили за дълго в отношенията между активните някога революционни дейци. Отделни комитети били напълно разтурени, други преустановили временно работата си, трети започнали спорове кой да поеме функциите на главен за вътрешността на страната.

Противоречия възникнали и между членовете на Букурещкия централен комитет. Л. Каравелов бил принуден временно да се укрие, тъй като Портата искала неговото екстрадиране от Румъния. Вестник „Свобода\\" бил забранен и едва месеци покъсно, когато Каравелов успял да възобнови активната си дейност, той започнал издаването на нов печатен орган на БРЦК  в. „Независимост\\". Атмосферата в БРЦК се нажежила и вследствие на взаимните обвинения, които Каравелов и Хитов си отправили. Неуспешни се оказали и опитите да се намери подходящ заместник на В. Левски. Още през март 1873 г. Търновският комитет определил Атанас Узунов за главен апостол в България. Младият Узунов съсредоточил усилията си в Тракия, но дейността му продължила само няколко месеца. При опит за покушение над един набеден в предателство хасковски чорбаджия Атанас Узунов бил заловен. Последвал нов шумен процес и десетки нови комитетски дейци били арестувани и осъдени на заточение. През 1874 г. по препоръка на Русенския комитет функциите на главен апостол поел Стефан Стамболов. Но и неговата дейност не продължила дълго. Полицията попаднала на дирите му и той бил принуден да емигрира в Русия.

За да се преодолее настъпилата криза, БРЦК организирал три нови общи събрания, но взетите от тях решения не променили обстановката в страната. Първото общо събрание се провело в Букурещ на 11 и 12 май 1873 г. На него делегатите обсъдили резултатите от предприетата от П. Хитов обиколка из емигрантските комитетски центрове и решили да организират четнически акции във вътрешността на страната.

Една година покъсно, на 20 и 21 август 1874 г., в Букурещ било свикано ново общо събрание на БРЦК. В работата на събранието взели участие 13 делегати, от които само трима били представители на вътрешните комитети. Събранието натоварило Русенския комитет с пълномощията на главен комитет за страната и обсъдило възможностите за поконкретни революционни действия. Но вземането на решения по този найважен въпрос се отложило за едно ново събрание, насрочено през декември. На 26 декември в Букурещ действително се събрали представители на поголемите комитети от страната и Влашко. Започнали дискусии по организационното състояние на БРЦК и по бъдещата работа в България. Л. Каравелов предложил „да се избере едно пълновластно лице из България\\", което да поеме в свои ръце цялостното ръководство на комитетската мрежа, но това предложение било изтълкувано като опит да се обсеби ръководството на БРЦК. Още повече че преди събранието Каравелов еднолично решил да прекрати издаването на в. „Независимост\\". В действителност спирането на в. „Независимост\\" може да се обясни със сериозните финансови затруднения на Каравелов и с невъзможността сам да списва и разпространява вестника. Що се отнася до предложението за съсредоточаване на ръководните правомощия в един човек, то твърде пресилено е да се смята, че това е проява на „диктаторските амбиции\\" на Каравелов. Разцеплението, което се породило сред делегатите по повод на неговото предложение, може да се обясни не толкова с някакви принципни позиции, колкото с поредната проява на личностните конфликти в средите на БРЦК. Пристрастните спорове за или против проекта на Каравелов се отразили върху хода на събранието и то завършило с избирането на временна комисия, която трябвало да подготви ново събрание през март 1875 г. Комисията обаче не могла да изпълни поставените й задачи. Провалите, взаимните обвинения и безплодните спорове за бъдещето на БРЦК разколебали Любен Каравелов. Обезверен от поредицата неуспехи, в началото на 1875 г. той напуснал революционната организация и започнал да издава свое литературно и научнопопулярно списание „Знание\\". Така завършила активната политическа дейност на една от найярките личности в българското възрожденско общество. Приеман и едновременно отхвърлян приживе от своите съвременници, Л. Каравелов и до днес остава една от найоспорваните политически фигури в доосвобожденската ни история. Някои специалисти виждат в него преди всичко просветителя, други  революционердемократа, трети акцентират върху неговите идейни колебания. Каравелов всъщност е един от малкото интелектуалци на поробена България и това обяснява найдобре неговия сложен и противоречив на пръв поглед политически път. За разлика от „праволинейните\\" емигранти, които неотклонно следват избраната цел, Каравелов преживява, изпитва съмнения, търси компромиса, опитва се да долови алтернативните възможности и точно това го прави политическа личност от национална величина.

 

WWW.POCHIVKA.ORG