Home История Църквата Света Петка и манастирът Света Троица

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Църквата Света Петка и манастирът Света Троица ПДФ Печат Е-мейл

Църквата  „Света Петка” и манастира  „Света Троица”

Светата Православна Църква е определила 14 октомври и за ден на Преподобна Петка,именувана също Параскева,живява в единадесети век.Родителите й били българи.Живеели в градеца Епиват,в Тракия,на Мраморно море,между Силиврия и Цариград.Заради ревноангелския си живот,тялото й останало нетленно.При нейните свети мощи станали много изцеления:слепи проглеждали,хроми прохождали,болни от тежки,нелечими болести,оздравявали.

През 1238 година българският цар Иван Асен наредил мощите на Преподобната от Епилат да бъдат пренесени в столицата Търново.Царят и тогавашният български патриарх Василий,при стечение на огромно множество народ,тържествено ги посрещнали.Мощите били поставени в построения за тях храм „Преподобна Петка.”

През 1393 година столицата била превзета от турците.Мощите на преподобна Петка били пренесени в град Видин,който все още се задържал свободен под властта на Страцимир.През 1396 година паднал и Видин под турска власт.Мощите били пренесени в Сърбия.През 1521 година турският султан Сюлейман Великолепни превзел Белград и изпратил мощите на преподобна Петка в Цариград.Цариградската патриаршия ги приела с благоговейна почит.През 1641г. Патриаршията предала мощите на влашкия воевода Ио Василий Воевод.В замяна на това Ио Василий Воевод изпратил на патриаршията значителна сума,с която била изплатена част от данъците,наложени й от турската власт.Мощите на преподобна Петка Българска били пренесени в град Яш,Румъния,гдето почиват и досега,дълбоко почитани от румънския народ. Още от далечни времена Паметта на св. Петка – Параскева се тачи благоговейно както в България,така и в Гърция,Сърбия и Румъния.Легендата разказва,че Радибошката църква била съградена по времето на Иван Асен II,но това изглежда малко вероятно с оглед на факта,че в онези години култа към Петка-Парашкева бавно се е разпространявал.По вероятно е това да е станало през XVI век,когато за пореден път мощите били пренесени,този път от Белград за Цариград.Тогава те са минали и през земите на западна България,и през Радибош,защото известна е практиката,че там където са пренощували мощи се съграждал параклис или църква.

Съградената през XVI в. Малка църквичка била достроена през 1847г. и подновена през 1933г..,като трите пласта стенописи следват различните периоди на нейното развитие.

След задълбочено проучване Д.Митова-Джонова пише:”Въз основа на архитектурните данни и стиловите особености на стенописите старата част на църквата Св.Петка можем да отнесем най-късно към края на XVI в.Каноничните отклонения при регистъра на стенописите от източната стена,стиловите особености,живописната техника и диалектното предаване на името на Св.Григорий-Св.глигорие,разкриват,че те са дело на местни зографи и буквописци,отдалечени от официалното им византийско синхронично изкуство.

Знае се,че майстор на иконостасите в Радибош,Косача и Кленовик е Младен Богоин от Радибош,а иконите от Апостолския ред и тези на Св.Иоан Кръстител от 1848г. изписал Никола Обазописов.

В историческия музей в Радомир се пазят иконите от Апостолския ред както и още четири икони,две от тях с дарители Коле и Павле от с.Върба:Св.Димитър-от Коле, Свето Възнесение от Павле и две икони на Св. Богородица.

През 1904 година църквата е описана така:

„Църквата Св.Петка” каменна,здрава,малка,стара,осветена,заградена.Чистота има недобра,благолепие добро.

Има свещени принадлежности: 1) Св. Престол,”Св.Антимис здрав,нов/1897г./.Евангелия 2 добри.капак и дарохранителница сребърни;

2) На Проскомидията-Потир,Дискос,Звездичка,Лъжичка и Копие сребърни.Покровци едни добри;3) Одежди трои-двои добри,едни черни;

4)Едни сребърни венчила;5)Книги има всички.

През 1933 година отново местен майстор поема да изпише на ново стените на църквата.Е,не с вещината на зографите от преди него.Пене Павлев Манчев-Мазнилков е роден през 1863 година в село Пчелинци,а е починал в град Радомир през 1943 година.Учи иконопис в Света гора и при Георги поп Алексов от Дебели лак.През 1897 година нарисувал образ на Иисус Христос в църквата на село Косача.Тогава му била призната правоспособност на иконописец.Рисувал икони и стенописи в цяло Радомирско.

През 1981 година от Радибошката църква Божидар Димитров взема за откупка няколко богослужебни книги от църквата,които сега се пазят в Нациоалния исторически музей под инвентарни номера 16080 до16087.

Изключителен интерес буди една от първите старопечатни книги печатана в Венеция през 1538 година.

2

Това е Общ празничен миней,издаден с иждивението на Божидар Вокович.Има определени неясности около личността на  Б. Вукович,но не те са важни,а това,че тази печатана във Венеция книга,е попаднала и служила дълги години в Радибошката църква.Понапред в изложението вече стана дума за 14 ръкописни листа от XV век,излезли из под перото на Владислав Граматик и намерени подвързани в едно книжно тяло с Празничния миней от 1538година.

Освен книгите интересна е колекцията от 17 средновековни кръста пазени до 1981 година в църквата,които също показват старинността на радибошкия храм,защото един от тях може да се датира от X-XI век,шест от тях-от XIII-XIV век,а останалите от 17-18 век.

Манастира „Света Троица”

На около 3 километра от центъра на селото,на склона на едно от югозападните възвишения на Черна гора през късното средновековие е изграден малък манастир,който носи името „Свента Троица”.Манастирската църква,както и църквата в Радибош е достроена и това навярно е станало по едно и също време-средата на 19 век.

Има легенда,която разказва за любов и отмъщение и тя е свързана с опустошаване на манастира.

В харема на Дели-балта ага довели нова ханъма-Латинка от с. Пчелинци.Имала си тя изгора-овчаря Ваклин.Та той се заканил,че чифлика на турчина ще запали и ще си вземе Латинка.Като научил за това Дели-балта ага казал на своите пазванти да издебнат младия българин,да му видят сметката и да го хвърлят в дола под Радибошкия манастир.А и на калугерите имал зъб-заради клепалото.Далече от манастира бил чифлика му,но чувал всеки път това клепало да бие сутрин и вечер.Яд го било,че християните си имали молитвен дом,а турците нямали.Минало се малко време и се разнесла мълвата,че в манастирския дол бил намерен труп.Обвинили за това калугерите.Вързали ги,откарали ги на някъде и обрали манастира.На другата вечер сградите на манастира пламнали.Останала само каменната цървица ,но клепалто за дълго млъкнало.

Запазено е едно свидетелство за Радибошкото енорийско манастирче от 1904 година.

Манастирчето „Св. Троица” при село Радибош има църква с каменни дувари и дървен свод.Чистота има средна,а благолепие слабо.Снабдена с малко свещени принадлежности,а именно 1) На Св.Престол,Св.Антимис няма.Стара черква,но без надписи и св.Мощи /а църквата не е осветена/.Евангелие без образ.Кръст нема.Свещници тоже.2)На проскомидията потир с чаша сребърна и стола пиринчен чист.Дискос оловен негоден.Звездичка тоже.Копие железно.Лъжичка пиринчена нечиста и ръждива.Покровци вехти;

3) Одежди едни вехти и негодни;4)Книги-12м. минеи нема.Има други общици и то негодни.

Това манастирче 1900 година беше изоставено от страна на настоятелството и сградите и другите му имоти бяха веч на разграбвание.По исмотрението на началството Епархийско биде назначен  за специален управител на манастира сегашния Иван Павлов,учител от село Радибош,който с права на пълен настоятел,под ведомството на местното църковно настоятелство,да управлява манастира,и който съумея в разтояние на 3-4 години да подкърпи разваленото,да изправи падналото и да възтанови манастира в по-първото му някогашно състояние.”

Освен тези две култови места в Радибош имат и трето.То се намира в двора на Владимир Минев,което и до сега наричат „Църквище” със запазен престолен камък.Кога е било почитано никой не знае.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG