Home История Свързочни войски

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Свързочни войски ПДФ Печат Е-мейл

Мобилизационно развръщане на СВ за участието им във войните за национално освобождение и обединение през периода 1912 - 1918 година

Изучаването на мобилизационното развръщане на СВ за участието им във войните за национално освобождение и обединиение 1912 - 1918 година се налага, за да се анализира бойният опит от участието на СВ в обединението. Темата е интересна не само за хора обвързани с военната дейност, но и за всеки читател, интересуващ се от българската военна история. Интересно, полезно и задължително е да се знаят подвизите на достойните ни предци свързочници, които с цената на житота си са бранели техния бог и икона – България. Смятам, че актуалността на тази тема е неизчерпаема, защото свързочниците са жертвали и сега са готови да жертват живота си, осигурявайки качествена свръзка на командването за управление на войските.

Публикации за свързочните войски и участието им във войните за национално освобождение и обединение могат да се прочетат в: „Свързочните войски на България 1878 - 1944 година” Млеченков М., „История на свързочните войски в българската армия – Военноисторически сборник 1960 година №5”; „История на общовойсковия свързочен полк” С. ВТС, 1981г, Марков Д. и още редица неизчерпаеми източници на информация.

Целта на реферата е да се изследват литературните източници и въз основа анализа им да се разгледа мобилизационното развръщане на СВ за участието им във войните за национално освобождение и обединение през периода 1912 – 1918 година. При изследването на проблема ще се разгледат следните задачи:

Участие на свързочните подразделения в Балканските войни 1912 – 1913 година и Свързочните подразделения през Първата световна война 1915 – 1918 година.

Мобилизацията на БА от 1912 година става по модел от 1918 година. Преди войната се опитват да се въведат щатове, но те са неуспешни. През 1916 година влизат други щатове. В реферата ще направим съпоставка на щатовете формирани през І и ІІ Балканска война с щатовете от 1916 година.

2.1.Политеческа обстановка в периода 1913 – 1915 година.

В края на 1913 година политическата обстановка на Балканите се изостря и правителствата провеждат коренно различна политика в присъединените територии – Тракия и Македония. България запазва стратегическата си роля на Балканите като потенциален съюзник за враждуващите страни от Антантата и Тройния съюз.

Юли 1914 година Австро – Унгария бомбардира Белград, Англия обявява война на Германия, а Русия на Австро – Унгария. Намесва са и Франция срещу Централните сили. В тази обстановка България запазва неутралитет.

Края на май 1915 година дипломатическите представители на съглашенските държави обещават на България при включване във войната на тяхна страна да се върнат Източна Тракия „безспорна” и част от „спорна зона” в Македония, район от Западна Тракия.

На 24 август 1915 година в София е подписана тайна спогодба между България и Германия. На 4 септември 1915 година в София е сключен Договор за приятелство и съюз с Германската империя. С това завършва процесът на присъединяване на България към Централните сили и подготовка за участието на страната ни в Първата световна война.

Телеграфната дружина се връща към мирновременен живот след мобилизацията от 5 август 1913 година и се развръща по щата си преди началото на Първа балканска война.

Със заповад №1 от 4 август 1913 година командирът на телеграфната дружина подполковник Йотов обявява, че дружината от 5 октомври 1912 година не съществува като отделна част през време на войните с Турция и съюзниците. По случай демобилизацията се сформират телеграна дружина, която ще съществува като самостоятелна войскова част и до получаване на щата й тя ще се състои от 5 телеграфни роти, 1 телеграфен парк, 1 радиотелеграфна рота и 1 нестроеви взвод / ЦВА, Ф. 1488, оп.1, а. е. 9, 1.1/

Така дружината съществува до 27 септември 1913 година, когато се внасят изменения: 4 телеграфни роти, 1 радиотелеграфно отделение и 1 нестроеви взвод.  Съставят се: кадърът на ротите, назначават се оберофицери и чиновници. Началник на радиотелеграфното отделение е капитан Иван Башмаков.

В периода 1913 година продължава обучението на свързочниците по телеграфно и телефонно дело и изучава радиотелеграфните станции. Изпратени са на специализация по радиотелеграфно дело в Берлин двама офицери и двама подофицери. През юли 1914 година – 1 офицер и 2 подофицери са изпратени в Париж във фирма „Радиоелектроник”, откъдето са закупени първите искрови радиотелеграфни станции.

2.2. Сформиране на временни щатове през 1914 година – І етап.

В тях телеграфната дружина във военно време се развръща по следния начин: телеграфен парк при Щаба на Действащата армия, телеграфна рота при всяка отделна армия, допълваща телеграфна полурота, радиотелеграфно отделение при Щаба на Действащата армия, радиотелеграно отделение при щаба на всяка отделна армия, радиотелеграфно отделение при Щаба на конната дивизия.

Отчитайки слабостите на войските през Балканските войни е предвиден щат за щаб на Съединени армии, като се начначава 1 телеграфен взвод от телеграфния парк при Щаба на Действащата армия заедно с 4 телеграфиста. Същото е разпоредено в щата на щаба на отделната армия. И всъщност тези телеграфни взводове изпълняват функциите ан направленска телеграфна команда към оперативния отдел на щаба.

Според този военновременен щат телеграфният парк при Щаба на Действащата армия ще се състои от 6 взвода.

Тук ще правим съпоставката между щатовете на телеграфния парк по военновременния щат от 1910 година и този от 1914 година:

-          Взводовете от 4 се увеличават на 6.

-          Личният състав от 511 става 720 души.

-          Възможностите за развръщане на различен тип станции е увеличен от 24 на 33.

-          Нараства състава на обоза.

Следователно може да се направи извода за правилното разбиране на командването на армията за ролята, мястото и важността на свръзките за управлението на войските.

Сравнението показва още, че е повишен рангът на подразделението от полурота на рота, взводовете от 2 стават 4, личният състав от 325 става 420 души, станциите са намалени с 1, увеличени са конския състав и обоза.

В новите щатове се предвижда към пионерните дружини на дивизиите да има телеграфна рота. А съставът на телефонните команди към щабовете на пехотните дивизии и полкове, кавалерийските части и на гълъбната станция е почни същия, както щата от 1910 година.

За новосъздадения военновременен щат дотук можем да кажем, че въпреки добрите страни по отношение на увеличаването на свързочните войски, не всички военни специалисти са единни в положителните оценки на щатните промени. Критики се отправят към централизираното обучение през мирновременния период, несъобразено с бойните задачи. От друга страна щабовете на съединенията и отделните инспекционни области не са имали необходимия опит за ефективно използване на свързочните части в боя и операцията. Започва да се отделя главно внимание на специалната и строева подготовка, кокто и на дисциплината. Това цели да се научи боецът да изпълнява самостоятелни задачи. Започва се подготовка на армията в бъдещи военни действия. На 17 септември 1914 година с поверително писмо №1836 от началника на Щаба на армията генерал – майор Православ Тенев, подписано от министъра на войната генерал – лейтенант Иван Филчев, на войските се свеждат „Указания по мобилизиране на армията в случай на война през настоящата и началото на настъпващата 1915 година”. Съставът на свързочните войски според тези указания не съответства на влезлите в сила временни щатове за военно време. Единственото обяснение е в това, че няма достатъчно личен състав и свързочна техника, необходима за реализацията.

В края на годината разпределението на долните чинове за телеграфните и радиотелеграфните войски показва, че свързочниците са 32% от всички редови военнослужещи от инженерните войски.

С цел по-бърза и по-спокойна мобилизация генерал – майор Стоян Загорски преправя мобилизационния план. На 8 март 1915 година при телеграфната дружина се открива двуседмичен курс за запознаване с телефона.

В дружината протича целенасочена предварителна работа за организирана подготовка на мобилизацията, отчитайки поуките от Първата балканска война. Усилено се работи с радиостанциите „Телефункен” и „Радиоелектроник”. В началото на септември 1914 година БА разполага в мирно време с 1 телеграфна рота от пионерната дружина, в която са включени 1 щаб с нестроеви взвод, 3 телеграфни роти и 1 радиотелеграфна рота. Общо 453 души. Тук следва да отбележим, че има несъответствие между влезлите в сила временни щатове за военно време от 1914 година и „Сведение за числения състав на частите, управленията и учрежденията по щатовете за военно време” от 2 октомври 1914 година. Общо 836 души.

Отчитайки вожното място на свързочните войски в новите щатове от 1915 година се внасят изменения. Численият състав се увеличава с 11 души в телеграфните роти, а пионерните дружини заедно с телеграфните роти се увеличава 5 пъти. Телеграфната дружина се увеличава 25%. Общо 525 души.

Като извод от сравнението можем да кажем, че увеличаването на свързочниците спомага да се създават условия за по-добро обучение, по-бързо бойно сглобяване във време на война.

Март 1915 година се разработват „Указания по мобилизационното развръщане на армията за война” и „Наставление за инспектора на инженерните войски по оперативен план Б-Т”, в което се указва какво формира телеграфната дружина /3 телеграфни роти, 3 радиотелеграфни отделения, 1 телеграфен парк/.

С тези указания не само се определя броят и типа на свързочните части при започването на мобилизацията от 10 септември 1915 година, но се дава и възможност за промени в мобилизационните формирования в зависимост от наличните средства съм момента на мобилизация.

Преди войната от Щаба на армията са разработени нови щатове за военно време от 1915 година. Предвижда се да се сформират телеграфна строителна рота, станционна рота, пощенска рота. Включени са 1 тежко возима радиотелеграфна станция „Телефункен”, за конната дивизия – автомобилна радиотелеграфна станция, за всяка отделна армия – по 1 телеграфна рота.

Има и два нови момента:

-          Първите щатни свързочни отдели в БА се появяват

-          Довеждане на радиосвръзката до дивизия

Това показва правилното разбиране и по-голямото доверие на командния състав в този род свръзка. Появяват се и първите щатни началници на свръзки на дивизии в БА.

Но новите щатове от 1915 година са неизпълними и мобилизационното развръщане е проведено по щатове от 1914 година.

С Висшочайши указ №7 от 9 септември 1915 година е обявена обща мобилизация на ВС в царството. Първият мобилизационен ден започва от 1 часа на 11 септември 1915 година. На 13 септември първите запасни се настаняват в околните основни и прогимназиални училища. Мобилизацията на всички телеграфни части е изцяло завършена на 23 септември 1915 година.

На 30 септември 1915 година със Заповед №59 на командира на дружината е обявено разформироването й като самостоятелна част. Същия ден в София се създава допълваща телеграфна рота за обучение за телеграфните части на Действащата армия.

При сравнение на мобилизараните телеграфни части от 10 септември 1915 година и влезлите в сила щатове за военно време от 1915 година виждаме различия – вместо предвидените по щата свързочни части при Общата главна квартира се въвеждат телеграфен парк и радиотелеграфно отделение. Личният състав на свързочните части при Щаба на Действащата армия съответства на временния щат за военно време от 1914 година и по състав отговаря на Указание №449 от 2 март 1915 година.

Следователно се потвърждава правилността на извода, че щатовете за военно време от 1915 година не са реализирани при мобилизацията през септември 1915 година.

При изследване на архивни и литературни източници се установяват различия между телеграфни части, предвидени по щатовете за военно време от 1915 година, сведенията на армиите след мобилизацията, докладите на командира на телеграфната дружина. Тези и още други факти показват, че независимо от щатовете в действителност са сформирани части, предимно з аспециалните войски, според наличните към момента сили и средства.

На основание щатовете от 1914 и 1915 година се разработва „Таблица за приблизителния състав на армията за военно време”. Личният състав и обозът в нея съответстват напълно на временните щатове за военно време от 1914 година. Това още веднъж потвърждава, че те са послужили за основа на мобилизационното развръщане на армията на Първата световна война.

В публикуваното след войната изследване на Щаба на армията се твърди, че свръзките на І, ІІ и ІІІ армия са изграждани от телеграфни паркове. Дава се и сведения за войските, управленията и учрежденията в оперативната зона в периода 1 октомври 1915 – 29 септември 1918 година.

Чрез Заповед по Военното ведомство №452 от 31 август 1915 година се сформират телеграфни паркове. В заповедта се обявява списък с мобилизационното назначение на офицерите. От преписките за мобилизацията на Щаба на Действащата армия се вижда, че недостигът на хора и обоз е голям. Затова решението за мобилизационното развръщане на телеграфните части се преразглежда и се разработваново „Бойно разписание на БА при мобилизацията – към 9/22 септември 1915 година”. Развръщат се следните части:

-          При Общата главна квартира – телеграфен парк и радиотелеграфно отделение.

-          При 1-ва армия – 1-ва телеграфна рота, 1 телеграфно отделение

-          При 2-ра и 3-та армия – 2-ра и 3-та телеграфна рота

Различията са твърде съществени и имат отношение не само към ранга на подразделението, но определено количество на взводовете, възможностите за осигуряване на свръзките. Личният състав на ротата ще е в гранищите на 320-400 души. Отчитайки недостигът на хора, материална част, конски състав и обоз на най-правдоподобно се приема твърдението, че до края на 1915 година свръзките във всяка армия се изграждат от телеграфна рота, а след влизането в сила на щатовете за военно време от 1916 година – от телеграфни паркове.

За реално мобилизираният личен състав, свързочни средства, конски състав и обоз в телеграфни части, сформирани от телеграфната дружина, както и за изпращането им по предназначение, може да се съди по рапортите на командира на дружината до инспектората на инженерни войски за хода на мобилизацията.

Взимайки предвид шифрованата телеграма от 20 септември до Щаба на Действащата армия, може да се приеме, че към тази дата с завършена и мобилизацията на свързочните части при Общата главна квартира. Но и при нея не са отстранени слабостите от 1912 година – недостиг на облекло, обувки, боеприпаси, недобре обучени запасни. За слабостите говори и рапортът на командира на телеграфния парк при Щаба на Действащата армия подполковник Васил Златарев от 17 септември 1915 година до инспектората на инженерни войски.

Така след мобилизацията в телеграфния парк вместо 6 има 4 взвода. И в телеграфните роти на съединенията има недостиг на телеграфно имущество – телеграфни апарати, батерии, елементи сухи, телефони „Байо”, „Дойч - Верке”, изолатори, гола медна жица, прорезна лента, телеграфна лента. Недостигът е изключително голям. Само бригадните телефонни команди са изцяло осигурени със свързочни средства, а в останалите свързочни части липсват.

На 1 октомври 1915 година с Манифест към българския народ е обявена война на Сърбия. По това време с Висшочайша заповед по Военното ведомство №35 на офицери от армията се присвояват по-горни чинове. След мобилизацията до 3 октомври с войниците се водят занятия по телеграфно и телефоннно дело, стрелба, строево обучение. Всичко това се отразява благоприятно върху цялостната подготовка на личния състав и качественото изпълнение на бойните задачи от телеграфния парк. Готвейки се за война срещу Сърбия, българското Главно командване още в началото на века подготвя план „Б”. Същевременно е разработен и план „Б-Г” за водене на едновременни действия срещу Сърбия и Гърция, приет за основа на армията през 1915 година. Когато България влиза в Централните сили, план „Б-Г” е изцяло приспособен към плана „Макензи” за действие на съюзните бойски на Балканите.

Разглеждаме участието на свързочните подразделения. 30 войника от телеграфния парк са поискани за усилване, поддържане на телеграфните линии в тила на настъпващите армии.

На 16 октомври щабът на телеграфния парк заминава за Кюстендил и от този ден започва бойната дейност в парка. За подобряване обмена на кореспонденцията от 1-ва колоездачна рота към телеграфния парк е изпратен взвод от велосипедисти. С тях е организирана летяща поща.

На 14 октомври командирът на телеграфния парк подполковник В. Златарев разпорежда да се възстановят повредините държавни телеграфни линии в приграничната полоса на границата със Сърбия, за да освободи материална част на армейските телеграфни роти и ротите на дивизиите. Като телеграфно строителни подразделения извършват следното: І група поддържа линиите в тила на 1-ва армия, втора група – в тила на ІІ армия, едно строително подразделение изгражда линията между Трънска Клисура – Власина. От 22 октомври 1915 година подразделенията започват работа на линия с три жици Видин – Брегово. Укрепват и се възстановяват линиите Зайчар – Княжевец, Зайчар – Болевац, Княжевец – Соко, Баня – Алексинац, Цариброд – Пирот – Ниш, Пирот – Лесковец.

Част от тези работи приключват до 31 октомври, но повечето от ремонтите продължават до края на 1915 година.

Със сили и средства на телеграфния парк се развръщат комплексни станции. По-късно към телеграфните станции са инсталирани Хюгови апарати, а към телефонните централи – телефонни постове. През І период на войната станции се устройват в Скопие, Велес, Бояновци и Охрид, на 5 май 1916 година – в с. Левуново.

След установяване на войските на 1-ва отделна армия в районите за съсредоточаване, телеграфни части осигуряват свръзките чрез държавните телеграфни и телефонни линии, а на отделни участъци изграждат нови. При Нишката операция, 1-ва телеграфна рота построява още 2 телеграфни вериги между Белоградчик и с. Салаш, удължава линията от 3 проводника до с. Ново корито, възстановява повредената сръбска линия от с. Ново корито до Кралево село.

По време на съсредоточаването на войските дивизионните телеграфни роти осигурявят свръзките на щабовете на дивизиите с щабовете на бригадите като в планинските райони, ако е възможно се организира хелиографна свръзка между частите.

При Моравската операция /17-20 окт. 1915 година/ 1-ва телеграфна рота поддържа свръзката между щаба на 1-ва армия и Щаба на Действащата армия. Възобновява сръбските телеграфни линии, поправка на линиите към Ниш, осигурява телеграфна свръзка между централната станция в Ниш с Княжевец, Алексинац, Прокупле, Лесковац, Пирот и Бела паланка.

След мобилизацията 6-а дивизионна телеграфна рота осигурява свръзките с 2/6-а бригада и свръзките на щаба на дивизията. След като дивизията настъпва събира построените от нея линии на българска територия и започва възстановяване на сръбската телеграфна линия в направление Зайчар. На 17 октомври осигурява телефонна свръзка с щаба на 1-ва армия в кралево село и в с. Лубница. От 18-22 октомври възстановяват постоянните държавни линии Зайчар – Княжевац и Зайчар – Болевац. Устройвайки 2 телеграфни станции в Зайчар и Планиница, прави марш и осигурява свръзките на щаба на армията, които се намира в Ниш. До 31 октомври възстановява и експлоатира още линии.

8-ма дивизионна телеграфна рота от 5 до 8 октомври устройва телефонни линии за свръзка между щаба на дивизията в с. Салаш и щабовете на 1-ва и 2-ра телеграфна рота. През следващите 5 бойни дни телеграфната рота увеличава линията в направление на главния удар, осигурява свръзката с щабовете на бригадите. Устроени са 2 телеграфни направления.

На 16 октомври 1915 година 8-ма дивизионна телеграфна рота възстановява свръзките между щаба на дивизията в княжевац и щабовете на 1-ва бригада в Тепесибаба и 2-ра бригада във Василевац. Ротата разкрива телеграфно направление между щаба на армията, в Кралево и щаба на 2/9-а бригада. На 19 октомври продължава изграждането на линията към Соко баня. 22-24 октомври ротата осигурява телефонна свръзка на щаба на дивизията в Драгнац и щаба на армията в Кралево село. От 25-28 октомври ротата възстановява повредените държавни линии Ниш – Алексинац – Търнава и осигурява телефонна и телеграфна свръзка с щаба на армията, възстановява и други постоянни линии.

На 30 септември 9-а дивизионна телеграфна рота устройва телеграфна линия от щаба на дивизията в с. Търговище до Св. Никола, до с. Стакевци. На 8-ми октомври се възстановява сръбската държавна линия от границата през с. Яна – с. Иново – с. Кална – с. Яловик извор и част от линията към град Княжевац. На 16 октомври свързва щаба на дивизията в Яловик извор с щабовете на 3-та и 1-ва бригада. На 17 и 18 октомври нараства линията в направление на Бурдим. От 20-22 октомври осигурява телефонна и телеграфна свръзка между щаба на дивизията и щаба на армията. На 23 октомври изгражда временна полеви кабелни линии от Дервен до наблюдателните пунктове на командващия 1-ва армия и командира на дивизията на Преконожка планина. 24-31 октомври осигуряват телефонна свръзка между щаба на дивизията в Ниш с щабовете на 3-та и 2-ра бригада. Осигурява свръзка с щаба н адивизията в Бугариновац.

На 19 септември 1915 година 1-ва дивизионна телеграфна рота осигурява свръзката на дивизията с щаба на 1-ва армия през Щаба на Действащата ария в София. До началото на бойните действия ротата построява телеграфни линии от Цариброд до с. Годеч от щаба на дивизията в с. Дорагоман до с. Врабча. Осигурява се и свръзки с щабовете на бригадите. Доставени са 2 телеграфни станции. На 4 октомври изгражда линиите до щабовете на 1-ва бригада – Желюша, 2-ра – с. Петърлиш, 3-та – Трън. На 6 октомври свръзка между щабба на 1-ва бригада и маневрените войски на дивизията в района на с. Бански дол. Нарастват проводните линии след настъпващите войски към Пирот.

На 16 октомври 1915 година започва възстановяване на държавните телеграфни линии Пирот – Цариброд, Пирот – Бела паланка и Пирот – Бабушница – Горчинци. От 19-23 октомври ротата увеличава полевите линии изгражда и разрушените от сърбите телеграфни линии. На 24 октомври е възстановена свръзката с България. На 27 и 28 октомври се възстановява на линиите Лесковац – Ниш за свръзка с щаба на армията и лесковац – Лебане – за управление на 1-ва и 2-ра бригада.

След мобилизацията на 23 септември 1915 година свръзката на щаба с подчинените щабове се осъществява от постоянни телеграфни линии и се дублира с летяща поща.

След пристигането на 2-ра телеграфна рота в Дупница 1 взвод трябва да построи телеграфна линия Босилеград – Мосул за свръзка с 2/3 и 1/7-а бригада. Също така усилва телеграфо-пощенската станция в Кадшиин мост. На 5 октомври телеграфната рота се мести в Крива паланка и продължава линията Босилеград – Мосул от Враня и Крива паланка – Кратово за свръзка с щаба на 7-а пехотна дивизия.

Но т.к. фронтът на настъпление се разширява и телеграфната рота изразходва оскъдните средства. Началника на инженерните войски иска усиления, но те не са изпратени и изграждането на линии закъснява.

До 26 октомври телеграфната рота възстановява линията Крива паланка – Куманово и телеграфо – телефонната свръзка между Куманово – Щип – Велес. Но недостигът на материалии не позволява на телеграфната рота да продължистроене на нови линии. Силно се ограничават възможностите за своевременно осигуряване на свръзките в съединенията.

По-добре, въпреки недостига на средства е организирана свръзката в 3-та пехотна дивизия. Проводната свръзка е устроена при атаката на укрепената позиция Китка – Крива паланка – Цар връх. Свръзките се устройват последователно, но поради лошото време, пресечения релеф, липса на кабел се осигурява трудно с полковете, 3-та бригада. Ротата изгражда телеграфна линия Гюшево – Крива паланка – Куманово като използва изоставени сръбски телеграфни линии, а където липсват се строят.

С големи трудности се осигурява свръзките със 7-а пехотни дивизия 117-а и 2/3 бригада, полковете. Това е поради липсата на кабел и телефонни апарати.

Радиосвръзката на Щаба на Действащата армия от Кюстендил се осигури с щаба на 2-ра армия в Свети Врач и в Ксанти, както и с 1-ва кавалерийска дивизия в Гюмюрджина.

На 26 април 1916 година със Заповед по Действащата армия навлизат нови щатове за военно време, възникват нови свързочни части, за всяка армия да се развърне телеграфен парк /с 3 строеви взвода/, станционно – охранителнел взвод, телеграфен склад, радиотелеграфно отделение с 2 возими и 2 товарни станции.

В сравнение с щатовете за военно време от 1914, 15, 16 могат да се направят следните изводи:

- за свързочните части при Щаба на Действащата армия – увеличават се: личния състав, свързочните подразделения, линейното имущество, станциите, конете и колите от обоза.

-за свързочните части при щабовете на отделните армии – увеличава се: личния състав, линейното имущество, станциите, конете и колите от обоза.

В периода 1916 година е напълно развита мрежата на проводната свръзка. На добро равнище е сигналните телеграфни връзки. Строят се нови телеграфни линии, ремонт и възстановяване на старите. Но в същото време кадрите са необучени, работи се при ниска дисциплина, несъгласуваност в действията. Също така в българската телеграфни части няма специализирани свързочни коли. Повечето са реквизирани двуконни каруци.

В края на юли 1916 година влизат в сила нови щатове в инженерни и отчасти в телеграфните част. Начначенията по тази заповед са реално изпълнени.

Бойните действия продължават и щабът на 3-та армия разпорежда през юли на телеграфо-телефонни линии. Държавната съобщителна система се увеличава. Изграждат се телеграфо-телефонни линии, които съставят главните артерии за свръзка.

За поддържане на свръзка между щабовете на 3-та и 4-та преславска дивизия на 2 септември в щаба на дивизията пристига радиотелеграфна станция от радиотелеграфното отделение при щаба на 3-та армия.

Това е първият случай на изпращане на направленска радиостанция в пдчинен щаб при операция на българската армия.

На 2 септември започва Тутраканската операция, по това време свръзката функционира без прекъсване. Всички заповеди, доклади и донесения са обменени своевременно.

По време на военните действия в Добруджа телеграфния парк на 3-та армия развива, поддържа, възстановява телеграфните линии. Като се осигуви устойчиво управление на войските на армията.

В обявяния числен състав на 3-та армия към 1 септември 1916 година съставът на 3-ти армейски телеграфен парк не е представен отделно. До 7 септември телеграфния парк изгражда телеграфна линия, възстановени са две постоянни линии.

На 19 септември започва устройването на кабелна телефонна верига. До 22 септември е вдигната на стълбчета, до 26 септември – на полупроводни стълбчета, а до 9 октомври – постоянни стълбчета.

На 24 октомври ротата строи стълбчета линия от Щаба на армията в Бюлбюл и щаба на дивизията в Черна вода.

На 4 септември 1-ви взвод свързва щаба на 1-ва бригада с нейния наблюдателен пункт, 2-ри взвод изгражда линия от щаба на 3-та бригада до нейния наблюдателен пункт, 3-ти извежда двойна линия от щаба на дивизията в Месим Матче с нейния наблюдателент пункт.

Анализът на изградената система от наблюдателни пунктовеи широко развърнатата проводна мрежа отделят вожно вясто и отчитат значението на свръзките за управлиние на войските при атака и овладяване на Тутраканската крепост.

При настъплението и преследването на противника ротата продължава да осигурява. Свръзките с Щаба на армията и бригадите. При подготовка за атаката на Кубадинската укрепана позиция ротата изгражда проводна линия до наблюдателните пунктове на дивизията, бригадите и съседната 6-та дивизия.

На 12 октомври 1916 година един взвод от телеграфната рота на 4-та пехотна дивизия е изведен и включен към Сборната дивизия. На 13 октомври ротата изгражда нови свръзки. Преди втората атака на Кубадинската крепост от телеграфната рота са изпратени със задачата да удължават телефонните линии.

При преследването на противника от 20 до 27 октомври ротата събира ненужните линии и строи нови.

В началото на Тутраканската операция на 30 октомври, 6-а дивизионна телеграфна рота устройва телефонна свръзка между щаба на дивизията в Къзълджилар и щаба на 2-ра бригада в Екисче. Удължава множество телефонни линии, а на 12 септември е възстановена линията до Владимирова и е устроена свръзка с конната дивизия.

След първата атака на Кубадинската крепост е и първия случай на планово сдаване на полоса на дивизия в свързочно отделение в българската военна история.

На 7 май 1917 година когато войските достигат Тулча, при тях пристигат сформираните в София пионерна, телеграфна рота и мостови взвод, които заедно с оставената от Сборна пионерна дружина рота изграждат новата 12-та пионерна дружина.

След завършването на войната в списание „Военноинженерна библиотека” 1922 година се прави и анализ на свръзките на съединенията в участъка на пробива. Анализът се прави по отношение на телеграфи, телефони, радиосвръзка и сигнална свръзка.

На 3 октомври 1918 година се задава втора национална катастрофа, Цар Фердинанд абдикира в полза на първородния си син Борис ІІІ.

От процеса на подготовка и участие на свързочните войски в І световна       война можем да направим някойи обобщения.

БА и в частност телеграфните части нямат достатъчно време да се подготвят за войната. Но са направени някои подобрения по отношение организацията на свръзките. Усъвършнства се организационната структура и се увеличава органите за управление на свръзките.

Положителното за телеграфните подразделения е и развръцането им по щатовете за военно време от 1916 година. Предвиденото увеличаване на свързочните средства в звената дивизия, бригада, полк, дружина до края на войната не се осъществява поради липса на телеграфно имущество.

Разработеното „Положение за организацията на проводната свръзка” и други документи остават неизпълнени, т.к. времето за есвояването им е не достатъчно, свързочните сили и средства са малко. По тази тричина се използва максимално наличните телеграфни и телефонни линии. А използваните в БА нови германски телефонни апарати дават недостатъци, които се отразяват върху устойчивостта на мрежата на проводната свръзка. На места липсата на телефони и телеграфи се компенсира с телеграфна и летяща поща от конници и велосипедиста.

Не са малко и случаите на отдаване на несъгласувани разпореждания по телеграфните части, което води до пилеене на сили и средства, а понякога и до загуба на управлението на воиските.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG