Home История Гърция 1860-1911г

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Гърция 1860-1911г ПДФ Печат Е-мейл

Социално развитие на Гърция

Настъпват изменения в структурата на гръцкото общество, като гръцката буржоазия укрепва и започва да се стреми към еманципация от съюза си със „старите класи” на едрите земевладелци и фанариотите. Значителна част от някогашните „безимотни” клиенти на Колетис сега се радват на добро материално положение, придобито благодарение на покровителството на властта. Гръцката буржоазия вече е в състояние да встъпи в политическия живот като самостоятелна сила, кояо защитава собствените си инереси. В политически план резултат от тези социални изменения е буржоазната революция от 1862 г., когато Отон е принуден да напусне Гърция и в страната се въвеждат норми на живот, облекчаващи буржоазното развитие.

Засилват се връзките между кралството и гръцките търговци, индустриалци и банкери от Османската империя. И сега останалите в пределите на Турция гърци продължават да имат предимство по отношение на натрупвани капитали в сравнение със своите сънародници от Гърция. Цариград продължава да бъде „стопанска столица на гърците”. През 1856 г Солун има население от 50000 хиляди жители срещу 30969 жители на Атина. Гръцките търговци продължават да играят роля и в Дунавските княжества, където развитието на консулската мрежа показва проникването на гръцкия елемент в сраната. Гърците се ползват с правата на най – облагодетелствана нация, с покровителството на гръцкия консул и гръцкия флаг. На същите права и привилегии се радват и гръцките поданици в българсксите земи, където приемането на гръцкото поданство от представителите на негръцките народности означава освобождаването им от статута на рая. Представителите на гръцката народност продължават да имат активна роля в някои градски центрове, в които българите са основното население. Така фамилията Гюмюшгердан в Пловдив е предприемач и организатор на разпръснатата манифактура в Родопския край. Тази именно своеобразна мрежа, с която представиелите на гръцката общност покриват Балканите чрез стопанската си дейност, послужва за основа на гръцките териториални аспирации. След Кримската война 20%  от търговския обмен на кралството е свързан с Турция, срещу 15% - с Русия. Гърците от османската държава играят съществена роля в банковото дело на Гърция, като влагат капиталите си в нейни банки. От своя страна, гърците от кралството участват в банковото дело на Османската империя. Това е периодът, когато гръцките търговци се опитват да продължат ролята си на водещ елемент в стопанския живот на империята, но вече срещат съпротивата на добилите мощ и самочувствие представители на останалите балкански буржоазии. В областта на идейния и политическия живот този конфликт намира израз в сблъскването на несъвместимите помежду си национални програми на балканските буржоазии. Той добива най – ярък вид в разгорелия се през този период бълтаро – гръцки църковен спор, при който гръцките правителства започват да играят все по – осезателна роля в политиката на Цариградската патриаршия.

Развитието на промишлеността и търговията довело до нарастване на градовете и увеличаване на относителния дял на градското население на страната. Атина, която през 1852 г. наброявала 25 хил. жители, през 1879 г. имала 65 499, а към 1896 вече имала 123 666, а към 1907 – вече 167 479 жители. Към същата година Пирея наброявала 74 580 жители, Парас – 50 000, Сира – 27 000 и пр. Към началото на ХХ век вече около 30% от населението на страната живеело в градовете, докато през 1852 г. градските жители били 8%.

Укрепването на капиталистическите взаимоотношения, развитието на промишлеността и търговията създавали една много по – значителна и по – влиятелна буржоазна прослойка в страната, която предевявала искания за политическата власт в страната. Започнали борсови спекулации, превръщал се в обществена норма стремежъ да се придобият акции от мините в Лаврион, да се основе някакво предприятие, да се използват всички възможни начини за обогатяване.

Правителството на Трикупис разпределило около 2 млн. декара държавна и чифлишка земя на малоимотни и безимотни селяни, с което укрепило слоя на дребните и средни селски стопани, владеещи от 20 до 80 дка. Преброяването от 1882 г. отбелязало 294 630 земеделци, 90 850 промишленци и занаятчии и 98 916 работници, слуги и други наемници.

При провеждане на преброявания не бил спазван единен принцип на категоризация на населението, поради което мъчно могат да се правят съпоставки между резултатите от различните праброявания. Според стаистиката от 1907 г. регистрираните в страната 1 324 942 мъже се разпределяли по професионален признак, както следва: земеделци – 252 360 души, скотовъдци – 68 760, заети в промишлеността, търговията, съобщенията и транспорта – 281 407 души, без да се провежда разграничение между собственици и наемници. Към последните трябва да се добавят 11 599 слуги по домовете, а също така и 20 203 домашни прислужнички. В промишлеността били заети и 23 825 жени, грамадната част от които били наемни работнички.

Не може да не се отбележи, че през изтеклите години все повече нарастнал броя на заетите в индустрията, занаятите, търговията и транспорта и съобщенията лица и се намалявало броя на заетите в земеделието и скатавъдството. Извършвала се важна промяна в сруктурата на гръцкото общество. Статистиката свидетелства за укрепване на позициите на едрата банкерска, търговска и промишлена буржоазия, за относиелно стабилни позиции на дребнобуржоазните елемени в селото, за значително нарастване на числеността на работническата класа.

Тези промени в класовата структура на гръцкото общество подкопавали устоие на сарата земевладелска аристокрация. Наследниците на „капитание” о освободителната борба, на старите земеделско – аристократични родове загубвали първенствуващото си място в държавния живот, поради което се обявили срещу капиталистическото развитие на страната. Кириакос Мавромихалис, потомък на фамилията Мавромихалис от Мани, идеолог на феодалните коджабашии, остро критикувал в своите публицистични произведения Х. Трикупис, защото отказвал правителствена подкрепа на „плутократите”, които създавали банки, фабрики и трупали богатства. Той протестирал срещу капиталистическото развитие, което според него разрушава „традиционното гръцко общество, нрави и семейство”. К. Мавромихалис твърдял, че капитализмът няма място в Гърция, че тя била селска страна и в нея не трябвало да се развиват язвите на капитализма.

Противоречията между буржоазните елементи и старата земевладелска аристокрация довели до прегрупиране на политическите сили в страната. Оформили се две по - ясно очертани полиически групировки вместо старите партии, които се създавали около някой влиятелен водач, без ясна и последователна обществена програма. Силите на стария ред, ползващи се с подкрепата на двареца, се групирали около Кумундурос, а след неговата смърт в 1883 г. ръководството на ази група минало в ръцете на Тодор Дилянис. Буржоазние елементи се ръководели от Хариалос Трикупис.

Икономическо и политическо развитие на Гърция през последната четвърт на ХІХв.

През последната четвърт на ХІХ в. Гърция бележи значителен успех в развитието си като модерна буржоазна държава. Индустриализацията на страната е съпроводена от създаването на система на съобщителни средсва – морски и сухопътен транспорт. През периода 1867 – 1909 г. съществуващата пътна мрежа се разширява с 2750 км, като паралелно с това се разрастват и железопътните линии. Гръцките острови и пристанищата Пирея, Патрас, Каламата се издигат вече не само като центрове на транзитна търговия, но и като средища на корабостроителна индустрия. Особена роля играе остров Сира, превърнал се в оживен промишлен център, дал и първия промишлен пролетариат. Прокопаването на Коринтския канал през 1893 г. стимулира по – нататъшното развитие на гръцката икономика. Особено осезателно е развитието на корабоплаването, като вместимостта на параходите нараства в периода 1875 – 1895 г. от 8241 т. на 44975 т. Нараства обема на външната търговия, която 69,94 златни драхми на глава на населението за периода 1861 – 1870 г. достига 80,23 за периода 1891 – 1900. Увеличава се значително и селскостопанското производство, като особено чувствително нараства количеството на произведенията за износ. Развитието на кредитното и банковото дело намира израз в откриването на нови банки и застрахователни дружества. Характерна особеност за гръцкото стопанско развитие е почти непрекъсната нужда от привличането на външни капитали чрез заеми от европейските държави и вложения на капитали на гърци, живеещи в чужбина. Съдейки по данните за броя на фабричното производство, може да се твърди, че почти до началото на 20 век темповете на индустриално развитие  на Гърция са забавени. От около 8% през 1853 г. градското население достига през 1879 г. до 28% и до 33% през 1907 г.(или общо 2631952 души).

Стопанското развитие на страната дава своето отражение върху измененията в социалната структура в края на 19 век. Формира се и се укрепва като важна социална сила гръцката промишлена буржоазия, която започва да конкурира в политическия живот традиционние политически партии. Нараства и слоят на дребната буржоазия, която която започва да оказва влияние в политическия живот. През 70-те години настъпва процес на постепенно отмиране на „старите” англофилска, франкофилска и русофилска партии и в гръцкия парламент се формират две политически групировки около повидните политически дейци. Особено активна роля играе оглавяваната от Харилаос Трикупис партия, изразяваща интересите на възходящата гръцка индустриална буржоазия. Тя се ползва с подкрепата на голяма част на интелигенцията и е свързана с модернизацията на Гърция. Освен индустриализацията и икономическото развитие на страната програмата на Трикупис включва и въвеждането на модерните буржоазни принципи в управлението. Партията на политическия му противник Теодорос Дилиянис обединява консервативно настроени дейци, съпротивляващи се на реформаторския дух на Трикупис. Още с първото си идване на власт(1875-1880) Трикупис престъпва към реорганизация на страната. При изборите през 1881 г. той съставя първото си самостоятелно правителство и фактически с малки прекъсвания управлява страната до 1895 г. Той полага усилия за подобряване на парламентарната система и за ликвидиране на корупцията . Реорганизира армията, администрацията, полицията, съдебната система и въвежда нов избирателен закон с широки избирателни колегии, като полага усилия за създаване на държавен апарат, независим от политиката.

В края на 19 век основние задачи на гръцката външна политика са вече формулирани. След присъединяването на Тесалия и Епир към Гърция и Съединението на княжество България с Източна Румелия през 1885 г., предизвикало отрицателна реакция в Гърция, Македония се превръща в основна точка на Източния въпрос. Независимо от различните граници на гръцките териториални претенции в Македония, за гръцките политици става ясно, че Гърция не е в състояние да воюва сама срещу Турция с успех и трябва да търсят съюзници сред европейските държави или балканските съседи. Политиката на големите европейски държави за поддържане на балканското статукво кара Трикупис да бъде по – миролюбив в отношенията си с Портата. В очакване на промени в общата политика, той полага усилия за издигане на икономическата и военната мощ на страната, за да бъъде готова тя в подходящия момент да реализира териториалните си претенции. Ръководено от гръцките силогоси и Цариградската патриаршия учебно и църконо дело в Македония и Тракия се смята за необходима подготовка за по – нататъшното присъединяване на тези земи към Гърция. Въпреки изявеното си англофилство, Трикупис не се обвързва с британските инереси на Балканите, не заема авоматично антируска и антиславянска позиция. Както в своето минало на дипломат, така и као държавник, той търси съюза на останалите балкански държави. Така през 1891 г . Трикупис предприема пътуване до България и Сърбия с цел да постигне разбирателство за общи действия спрямо Портата. Несъвместимостта между териториалните аспирации на младите балкански държави осъжда на неуспех направените опити за контакти. За българската страна са неприемливи всякакви преговори, имащи за основа подялбата на Македония.

През следващите години във взаимоотношенията между Гърция и България като доминиращ над всички останали проблеми е съдбата на Македония. Този проблем определя и хода на свързаните с него въпроси като този за владишките берати в Македония и въпросът за вдигането на схизмата над българската църква. Дейността на Българската Екзархия и Княжеството в тази насока среща упорито противодействие на гръцката държава и Цариградската патриаршия. Отношенията между гръцката и българската страна навлизат в още по – сложна фаза със създаването на революционната организация на българите в Македония и Одринско – ВМОРО през 1893 г., както и със създаванео на различни организации в Княжеството. На гръцка територия действат също различни патриоични организации, най – типичната от които е създадена през 1894 г. организация „Етники етерия” (“Национално дружество”). Тази организация си поставя като основна цел „ да подклажда националното съзнание, да бди над поробените гърци и подготвя тяхното освобождение”. Дело на ази организация е подготвянето и изпращането на гръцки чети в Македония.

Другият проблем на гръцката външна политика, който навлиза в края на века в много остра фаза, е Критския проблем. През 1896 г. населението на острова се вдига на оръжие и гръцката общественост се обявява изцяло в подкрепа на въстаналите критяни. Правиелството на Т. Дилиянис изпраща войски на острова и същевременнно стимулира въстаннически действия в Епир и Македония. Портата обявява война на Гърция и османската армия навлиза в Тесалия. Тя завладява град Лариса, Като разбива гръцката армия, командвана от престолонаследника Константин. Единствено намесата на Великите сили спира османските войски и спасява Гърция от пълен разгром. Гърция е принудена да върне Тесалия на Портата, а остров Крит, който е окупиран от Великите сили, се признава за автономен под надзора на султана. На Крит се съставя национално правителство под върховното наместничество на гръцкия престолонаследник (1898 г.). Тук заслужава да се спомене, че независимо от трайното охлаждане на отношенията между Гърция и България вследствие навлизането на Македонския проблем в решаващата фаза, българската общественист сде обявява категорично в защита на въстаналите критяни. Вестта за избухналата гръцко-турска война се посреща от българската преса с възгласите: „ Турско-гръцката война обявена! Християнска Гърция жертва синовете си, от царевия до овчаревия, за свободата на поробените си братя в Крит и Македония. Каква благородна и високохуманна цел преследва геройский елински народ!”

Развитие претърпяло и пътното строителство. Към началото на 70- те години Гърция имала около 1300 км шосирани или трасирани пътища, от които обаче само 450 км в континеталната част на страната, а останалите – в Йоническите острови. До 1867 г. в Гърция нямало никаква жп. Линия и едва през 1868 г. било основано първото дружество за строеж на жп. линия Атина – Пирея. През 1880 г. гръцката компания за експлоатация на мините в Лаврион построила линията Атина – Лаврион.

Голямо жп. строителство се разгърнало в Гърция през 1882-1893 г. при управлението на Трикупис. През 1882 г. била създадена компания за построяване на жп. линия за Тесалия, която да свърже новоприсъединената област със старата територия на кралството; през 1892 г. била основана компания за строеж на линията в Северен Пелопонес, а през 1893 г. – за продължаване на тази линия до Кааколон. Обаче през 1894 г. компанията на тесалийскатажелезница фалирала и настъпил олив на капиталите от жп. строителство, който продължил до края на века.

Чувствително се подобрили присанищтната мрежа и морският транспорт. Параходите заменяли дотогавашните платниходи. През 1875 г. имало 37 парахода с товароподемност 8241 тона, а в 1895 г. те били вече 107 със 144 975 тона. Прокопан бил Коринтския провлак( 1882-1893). Новият канал скъсил извънредно много пътя до Атина и Пирея до Йонийските острови, от западното гръцко крайбрежие до италианские пристанища.

Значителен напредък постигнала и промишлеността. Несигурните условия за дейност на гръцките капиталисти в чужбина, главно в Османската империя, ги карали все повече да прехвърлят своите капитали в Гърция, където ги влагали в създаване на промишлени и банкови предприятия. През 50-60 години промишлеността се представлявала все още от занаятчийски работилници, главно в отраслите на тексилната и храниелната промишленост. През последние десетилетия на века обаче в гръцката промишленост все повече си пробиват път машините и се използва механична сила. Нарасването на инсталираните механични двигатели показва, че промишлеността все повече се превръща в истинска фабрична промишленост. Започнали да никнат все нови и нови капиталистически предприятия, да се създават акционерни дружества. От 1861 до 1875 г. били създадени 30 дружества за експлоатиране на подземните богатства и правителството раздало около 400 концесии. Много от тях пропадали поради чуждестранната конкуренция и липсата на капитали, така че към 1896 г. останали да действат само четири, две от които експлоатирали мините в Лаврион. Най – значителното предприятие в тази област било Френското дружество за експлоатиране на мините в Лаврион, което било основано през 1864 г. и навличало до 100 – 200 хил. тона руди годишно – оловно – цинкови, манганови, серни и др. Обаче тези руди се изнасяли за преработка навън и в страната не се развивали металургия и металообработване.

Значително развитие получило и банковото дело, за което способствал високият лихвен процент в страната, достигащ при лихварските операции до 30 – 40%. Освен Националната банка, която имала емисионни функции, и Йонийската банка от присъединените Йонийски острови били основани и нови банки: Епиро – тесалийската банка (1882), Критската банка (1889), Атинска банка (1893)  и др.

Гърция в началото на 20 век до Балканските войни. Въстанието в Гуди(1909 г.)

Пораженията на Гърция в Гръцко – турската война (1897 г.) и унизителните условия на мирния договор предизвикват голямо недоволство и антимонархически брожения сред гръцкото общество. Гръцката страна е принудена да заплати огромни репарации в размер на 4 млн. турски лири и да приеме международната икономическа комисия, натоварена да контролира външния национален дълг и постъпленията в гръцката хазна.

Войната показва ясно необходимостта от  ускоряване и задълбочаване на реформите в икономическата и политическата област, които до тогава имат доста плах и стихиен характер. Това разбират и са принудени да признаят почти всички видни гръцки политици. Политическата система и традиционните политически партии от дълго време преживяват дълбока криза, която се отразява на сабилността на политическата власт. След няколко смени на различни правителства (на А. Заимис, Г. Теотокис, Т. Дилянис и Д. Ралис), министър – председателския пост се поема от привърженика на Х. Трикупис – Георгиос Теотокис, който с малки прекъсвания управлява страната почти цяло десетилетие (1899-1909). Новият премиер, умерен и гъвкав политик, разбира добре, че пред неговото правителство стоят редица сложни и трудноразрешими проблеми. На преден план се поставят въпросите, свързани с реорганизацията и модернизацията на държавния апарат – административните служби, армията, военния флот, съдебнта система, за промени в държавното устройство и политическата система, за предприемане на аграгдна реформа и за ускоряване развитие на икономиката, за промени във финансовата система и данъчното законодателство.

По време на своео управление Г. Теотокис приема редица важни мерки и защони, които поставят началото на изграждането на съвременна, модерна гръцка държава. Повечето от тях срещат силната съпротива на опозицията и на някои други сили и за това остават полвинчати и недовършени. Още в първите години парламентът приема закон за ново административно делене на страната (на 26 префектури), който цели съкращаване на военните служби и ограничаването на прекомерната централизация, гласува нов избирателен закон, предприема мерки за реформиране и демократизиране на съдебната система и и на образованието, за установяване на контрол върху данъчните служби и т. н. Най – важен характер обаче имат мероприятията и законите за реорганизация и модернизация на гръцката армия и на военния флот, които според първоначалния план трябва да се извършват от английски и френски специалисти и инструктори. Целта на тази реформа е да се създаде добре въоражена, многочислена и боеспособна армия, готова да участва в някакви евентуални бойни действия в Македония и Тракия. Всичко тов обаче изисква нарастване на военните разходи и данъчните тежести, което води до избухването на различни бунтове и протести.

Полииката на Г. Теотокис в областта на икономиката се определя главно от установения на 28 април 1898 г. международен финансов контрол. Освен многото негативни страни, международния контрол има и някой положителни последствия, тъй като спомага за засилване на финансовия ред и дисциплина и за стабилизиране на гръцката драхма, засилва доверието на европейские кредиори и дава възможност за сключването на няколко нови международни заеми (1902, 1907 r 1911 г.), предназначени главно за изграждане на местната инфраструктура ( шосета, ж.п. линии) и за военни цели.

В началото на 20 век Гърция продължава да е предимно аграрна страна, което проличава ясно и от данните на официалното преброявяне на населението (1907 г.). Въпреки огромната  емиграция, която само за САЩ е 166521 души (1901-1910 г.), от 1896 до 1907 г. населението на страната нараства със 198146 души и достига 2631952 души. По отрасли икономически активната население, което наброява 735770 души (без жените), се разпределя по следния начин : 50% в селското стопанство, 24% - в промишлеността и занаятчийството и 26% - в търговията и услугите.

През разглеждания перод главното внимание на гръцките правителства пада върху развитието на селското сопанство (земеделие и животновъдство) и най – вече върху проблемите на агрардната реформа, съдбата на чифлиците и бъдещето на производството на стафиди (Пелопонес). И през първите години на 20 век земеделието продължава да се основава на дребни семейни стопанства и да се характеризира с голяма раздробеност и нерентабилност. След реформите на А. Кумундурос (1871 г.) и на Х. Трикупис (1890 г.) част от т. нар. национални земи преминават в ръцете на селяните. Само през 1871 – 1879 г. 255 хил. семейства получават 2,7 млн. дка земя – средно по 10 дка на семейство. От друга страна присъединяването към гръцката държава на Йонийските острови(1864 г.) и на Тесалия и част от Епир (1881 г.), където преобладават едрите чифлици, поставя на дневен ред въпроса за тяхната съдба. Големи чифлици има и в Атика, Евбея и Фтиотида. През 1911 г. общо в цялата страна площта заета от чифлици е 5 млн. дка(при обща обработваема площ 12 млн. дка).

До началото на 20 в. гръцкото земеделие се основава на растениевъдството – главно лозя и маслини, чието производство е предназначено за износ, за сметка на намаляването на площите заети със зърнени култури, което води до изостряне на производствения проблем.

Гръцко – турската война (1879 г.) и завладяването на Тесалия от турците спират временно агрардните преобразувания. Много скоро обаче под натиска на селските борби и проести(селските бунтове в Килерер – 1904 г.), правителството на Г. Теотокис е принудено да гласува първия закон за предаване на част от чифлиците в Тесалия на селяните (1907 г.). Наред с това приемат и някои мерки и закони за модернизация на селското стопансво и за утвърждаване на капиталистическите отношения. С тях се нанася удар върху лихварсвтото и някои форми на натуралното стопанство, създават се първите земеделски училища, опитни станции и разсадници, отпускат се кредитни и заеми за селяните и най – важното – през 1909 г. се създава Министерство на земеделието, което поема грижата за развитието и модернизацията на селското стопанство.

През същия период се наблюдава ускорено развитие на ж.п. строителство и на морския транспорт. За кратко време в експлоатация влизат нови ж.п. линии в Пелопонес и завършва строителството на ж.п. линията Атина – Лариса. През 1911 г. дължината на ж. п. линиите достига 1591 км. Подобен подем се забелязва и в морския транспорт, където платноходните кораби се изместват от параходите. През 1901 г. Гърция разполага с 198 парахода с обща вместимос 161 х. т. и 925 парахода с 347 х. т. и 1047 платнохода с 147 х . т. Всичко това улеснява развитието на промишлеността и на селското стопансво.

В началото на 20 век промишлеността продължава да се развива с бавни, но стабилни темпове. В нея преобладават средните и дребните предприятия(до 25 работници) на леката промишленост – главно хранително – вкусова, мелничарска, пивоварна, памуко – предачна, кожарска и др. Най – важните индустриални центрове са: агломерацията в Атина – Пирея, където са съсредоточени 2/3 от промишлените предприятия, Патра, Ермуполи, Керкира, Волос и др. През тези години започва бавен процес на непрекъснато нарастване на броя на по- едрите предприятия(през 1893 г.) вече достигат до 355 (1909 г.), от които 243 са разположени в Атина – Пирея.

Определен подем и развитие се наблюдава и в областта на финансие и банковото дело, където господстват няколко големи банки – Етники, Лаики, Атинаики, Емброики и др. Новите моменти са свързани главно с началния етап на сливане на банковия с промишления капитал и с трайното проникване на чуждестранния банков капитал – главно английски и френски и по –малко немски. Важна роля за това изиграват и приетите закони, които гарантират някои улеснения и привилегии за чуждестранние инвеститори.

Външната политика на Гърция се определя преди всичко от военното поражение в Тесалия (1879 г .) и от дипломатическата активност и търсенето на съюзници в очертаващата се война срещу Турция. След обявяването на автономията на о. Крит и временното решаване на ози национален проблем, гръцкаа дипломация насочва своето внимание към Македония, където ситуацията е доста сложна и неблагоприятна за гръцката кауза. В този важен момент, когато Източния въпрос навлиза в решителна фаза на своето развитие, Гърция е заплашена да се оксаже в дипломатическа изолация, което кара крал Георг І и гръцките правителства да търся начин и средства за предовратяване на тази ситуация.

За разлика от външнополитическата облас, където намесата на трона е доста слаба и ограничена, международните отношения и дипломацията саизключиелен приоритет на монарха. Още с възкачването си на престола Георг І Глюксбург (1863- 1913) свързва тясно своята династия с Англия. Монархът и гръцките правителства, които се опасяват от евентуална дипломатическа изолация от великите сили и балканските страни, се стемят да участват активно в изграждащите се съюзи на Балканите. Първоначално вниманието им е насочено към нормализирането на отношенията с Турция и най – вече с Румъния, които са прекъснати през 1892 г. в Абазия между двамата монарси – Георг І и Карол, която способства за постепенно изграждане на съществуващите противоречия. Преговорите, които води по същото време Гърция със Сърбия завършват с временен неуспех, поради разногласията по въпроса за Македония.

След поражението през 1897 г. гръцките правителства, които са заети със сериозните вътрешнополитически разногласия и проблеми, проявяват извесно подценяване на въпроса за съдбата на Македония. Илинденското въстание(1903 г.) обаче и последната кървава разправа от страна на урските власти, поставят отново на дневен ред македонския въпрос. Намесата на Великите сили и последвалата Мюрцщегска програма(з октомври 1903 г.) за административни реформи в Македония, имат силен резонанс в Гърция. Под натиска на общественото мнение през 1904 г. правителството на Г. Теотокис е принудено да предприеме някои важни мерки в защита на на гръцката кауза. През лятото на същата година то решава да организира специални военни отряди от доброволци, начело с Павлос Мелас, които се прехвърлят в Македония в помощ на там действащите гръцки чети. В своята дейност последните се подпомагат от местните гръцки консули и от гръцкото духовенство и интелигенция.

Въстанието в с. Терисос на о. Крит (10 март1905 г.), което се ръководи о Елевтериос Венизелос и е насочено срещу абсолютизма на принц Георг, за присъединяването на острова към Гърция, оново поставя на дневен ред въпроса за бъдещето на острова. Този път обаче се намесват великите сили, които остраняватн принц Георг и на негово място посавят А. Заимис(1906 г.). На 24 септември 1908 г. критското правителство се възползва от избухналото младотурско движение и обявява присъединяването на Крит къв Гърция.

Младотурското движение има широк отзвук на Балканите и в самата Гърция, като допринася за ускоряване на извършващите се процеси в гръцкото общесво. Под влиянието и по примера на младотурците през май 1909 г. младши офицери и подофицери начело с полк. Н. Зорбас създават т . нар Военна лига, която си поставя за цел да извърши реформи в армията и в политическия живот на страната. На 15 август 1909 г. Лигата вдига въоръжен бунт в Гуди (Аина) и принуждава правителството и краля да приемат нейната програма за реформи, с което слага край на присъствието на принцовете в армията и началото на сериозни промени в политическия и икономическия живот.

Въстанието от 1909 г. окрива пътя към властта на представителите на промишления капитал и на гръцките търговци от диаспората и допринася за постепенната реорганизация на политическата система, административния апарат, армията съдебната система и образованието и за предприемане на реформи в икономическата и социалната сфера. Много скоро ръководителите на въстанието предават властта на Е. Венизелос, който напуска Крит и на 6 септевмври 1910 г. съставя своето първо правителство.

С идването на Е. Венизелос на власт, Гърция навлиза в качествено нов етап от своето икономическо и политическо развитие, през който се утвърждава капиталистическия начин на производство и започва да се изгражда съвременната модерна гръцка държава. През тези години се извършва реорганизация на политическата система – появяват се първите съвременни политически партии и се утвърждава парийния модел. Главен архитект на новата система е Е. Венизелос, който през ноември 1910 г. създава първата съвременна формация – Либералната партия. Малко по – късно, през 1913 г. се появява и монархистката Народна партия на Д. Гунарис. Въпреки първоначалните намерения на изграждане на масови и влиятелни партии с местни партийни структури и редовен организационен живот и двее партии се превръщат в лидерски формации, чиято физиономия и дейност се определят от харизматичните личности на техните лидери.

След триумфалната победа на Либералната  партия на Е. Венизелос на изборите на 28 ноември 1910 г., когато 87% от депутатите са избани за пръв път, се свиква Велико народно събрание (февруари – юни 1911 г.), което изработва и приема конституцията от 1911 г. С нея и с последвалото законодателство, което засяга всички сфери на общесвенополитическия и социалноикономическия живот, се поставят основите на изграждане на на правовата, а в някои отношения и на социалната държава. Конституцията на Е. Венизилос утвърждава принципите на парламентарната монархия, които се въвеждат за пръв път през 1875 г. от Х. Трикупис, разширява индивидуалние права и свободи, гарантира несмеяността на държавните служители и защитата им от своеволията на изпълнителната власт, поставя началото на независимостта на съдебната система, въвежда задължително и безплатно начално образование, опитва се да ограничи намесата на политиците в армията и т. н. След 1911 г. Гърция се утвърждава като парламенарна монархия. Законодателната власт е вече в ръцете на еднокамерен парламент (Вули), а изпълнителната – на правителството, като министър – председателят се назначава от краля и получава вот на доверие от парламента. С предприетите преобразования и реформи гръцките правителства успяват да преодолеят тежкие последствия от поражението през 1897 г. и да подготвят страната за бъдещите решителни военни сражения по балканските фронтове

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG