Home История Априлското въстаниe 1876 г. значението му за последвалата Руско-турска война

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Априлското въстаниe 1876 г. значението му за последвалата Руско-турска война ПДФ Печат Е-мейл

Априлското въстание се явява, като един от най-важните исторически събития в българската многовековна история.Това въстание показва за сетен път на Европа и света,че българският политически въпрос не подлежи на повече протакане и отлагане.

Правейки един обстоен анализ на събитията около подготовката и провеждането на въстанието, ние стигаме неминуемо до извода, че българският народ е твардо решен да вземе съдбините си в свои ръце.

Разбира се, мощността на Османската империя не позволява краят да бъде сполучлив.Великите сили начело с Русия вече са готови и обединени около идеята за решаване на българския  въпрос.

За да разберем значението на Априлското въстание, нужно е да бъдат проследени подготовката и провеждането на това епохално дело.

След последвалите неуспешни въстания в Старозагорско и в Босна Херцеговина през 1875 година. Енергичните и решителни дейци на националноосвободителното движение създават т. нар. „Гюргевски революционен” комитет в Гюргево (Румъния). Сред тях най изявените личности били – Стефан Стамболов, Панайот Волов, Георги Бенковски, Никола Обретенов и Стоян Заимов.На проведеното от тях събрание в периода от 11-12 ноемри до 25 декемри 1875 г.се взема решение – да се проведе всенародно въстание с цел – извоюване на Свободата.Използвайки личните си опити от лятото на 1875 г., те разделили страната на 4 революционни окръга с по 1 главен апостол и с по 2 помощника.

Първият революционен окръг е бил Търновския с главен апостол Стефан Стамболов и с помощници Христо Караминков и Георги Измирлиев.Вторият е бил Сливенския окръг с главен апостол Иларион Драгостинов и негови помощници били Георги Обретенов и Стоил войвода, а третият е бил Врачанския с главен апостол Стоян Заимов с помощници Никола Обретенов и Никла Славков.Четвъртият  окръг бил Пловдивския но по-късно изместен в Панагюрище с главен апостол Панайот Волов, а по-късно били избрани Георги Бенковски  с помощници Тодор Каблешков, Георги Икономов и Захари Стоянов.Участниците в подготовката на въстанието са били наясно, че избухването на въстанието ще води до безброй много жертви.

На събранието което се провело от 14 до 16 април 1876 година е било решено въстанието да избухне на 1 май 1876 година..Но поради извършено предателство от страна на един от участниците, въстанието било обявено на 20 април 1876 г. в Копривщица.

Най-масово участие взели въстаниците в ІV революционен окръги най-вече от градовете, като- Копривщица, Панагюрище, Стрелча, Клисура, Перущица, Батак и Брацигово, а най-изявените дейци са били Тодор Каблешков известен с написаното „Кърваво писмо”и Георги Бенковски със своята „Хвърковата чета”.

Дейно участие вземат и дейците от от І-вия революционен окръг начело поп Харитон, Цанко Дюстабанов и Йонко Карагъозов.

Във втория революционен окръг дейците били арестувани, само Стоил войвода е организирал чета, но не се стигнало до сражение. А в ІІІ-ия революционен окръг въстаниците проявили нерешителност, затова и въстанието не получило размах..

Навсякъде въстанието е било жестоко потушено. Мюслюманското население било призовано на джихад. Хилядите орди от башибозук били плъзнали към възстаналите райони.

Първа е била паднала Стрелча, след това Клисура. На 25 и 26 отбраняваният град Клисура бил завзет от страна на башибозука. На 26 април започнали и боевете за Панагюрище, но след 4-дневно сражение градът бил превзет.

Повече от седмица е продължила и отбраната на Перущица, Батак и Брацигово. На 7 май турските воиски влезли в Брацигово и арестували ръководителя Васил Петлешков, който след като е бил подложен на нечовешки изтезания, поглъщайки отрова сложил край на живота си.

В Перущица воювали до последната възможност, след което решили да сложат край на живота си. Имена,като Кочо Честеменски, Спас Гинев убили цялото си семейство, техният премер бил последван и от Ив. Тилев и Т. Мишев.Още по-трагична е била съдбата на Батак, където в продължение на часове били посечени около 3000 души. Също така важна клауза на Гюргевският комитет е било и включването на емиграцията.

Тук трябва да се спомене името на Христо Ботев, който превземайки на 17 май 1876 г. парахода„Радецки” слиза със своята чета в с. Козлудуй.След тежките боеве четата се добрала до Врачанския балкан, където Христо Ботев на 2 юни загинал отвражески куршум. След неговата гибел четниците били лесна плячка за башибозука.

Въстанието било зверски потушено,безбройни били жертвите това възмутило демократичната общност,която незабавно решила да се намеси.Предизвикателство било, както за Високата порта, така и за великите сили.Репресиите и жестокостите не останали скрити за демократичното общество в Европа. Чуждите консули и посланници били потресени от събитията в България. През юли 1876 г. районите били посетени от специални комисии, в които влизали- секретарят на американската легация Юджин Скайлър, руският вице консул княз Церетелев и кореспондентът на в. „Дейли Нюз”- Макгахан. По безспорен начин били доказани извършените издевателства.

ОТ САЩ, Великобритания,Франция,Германия,Италия,Австро-Унгария и Русия навсякъде се наддигало възмущение срещу Османската империя към изстрадалите българи. В тази сложна обстановка Великобритания,Германия,Франция и Австро-Унгария решили да се намесят открито в търсене на изход от задълбочаващата се криза. И за целта била свикана в Цариград т.нар.- Цариградска посланническа конференция, коята се състояла на 23 декември 1876 г.

Участниците предвиждали страната да се раздели на две автономни области – Източна с център Търново и Западна с център София. На същият ден Мидхад паша възвестил, че султанът дарява поданиците си с конституция, с което категорични отказал за двете автономни области.

Европейските държави продължили да търсят разрешение на проблема и през март 1877 г. бил подписан Лондонският протокол, според него трябва да се намери мирно разрешение на проблемите, но Високата порта е отхвърлила и него.

Всичко това принудило руското правителство да възприеме войната, като единствено положение за изход.И така на 24 април 1877 г. император Александър ІІ подписал манифест в Кишинев за обявяване на война на Турция.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG