Home История Съвременно състояние и перспективи за развитието на музеоложката мисъл

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Съвременно състояние и перспективи за развитието на музеоложката мисъл ПДФ Печат Е-мейл

Периодът от края на Втората световна война до последното десетилетие на 20 в. е изпъстрен с редица икономически, културно- политечски и социални промени. Цялостната обстановка след войната може да се определи като кризисна. Англия се превръща от империя в многонационална островна държава, приток на емигранти – бежанци, нарастват етнически противоречия. Музейната система се отказва от образователните програми, стеснява социалната си база и така музеите постепенно губят интереса на публиката. За кратко,  музейното строителство в социалистическите страни се развива по законите на тоталитарното общество, но бързо се разпада.

След 60-те години започва нов период, свързан с осъвременяване дейността на музеите и  развитие на музеоложката мисъл. Настъпват социални и личностни промени, свързани с потребност от индивидуална и етнокултурна среда на изява, което съдейства за превъзмогване на кризата в развитието на музейната система. Новият институт на сдружението е Англия има вече нова цел да дава знания за други народи, чрез обширна образователна програма, както и автентични експонати. Оформят се новите функции на музеите в съвременното общество: 1) Опазване и съхраняване на културно-историческото наследство ценности и изучаването им. 2) Извършва образователно

Просветни дейности 3) Няма улитарно значение, а служи за отдих и развлечение.

Втората половина на 20 век се създават условия за т.нар. „музеен бум”, както и увеличаване на музейната аудитория. Музеят става все по-отворен и открит за публиката. „Ръстът         на полулярността на музеите и демократизацията на тяхната аудитория подтикват към изменение в съдържанието на музейната дейност и към появата на нови типове музеи и преструктуриране на старите”, отбелязва Н.Косънс.Изграждат се много археологически музеи, както и художествени галерии. За това разширяване помага научно-техническата революция, в съчетание с растящия интерес на човека към собствената му история и съдба.

Процесът на формиране на новите възгледи за музеологията е свързан с различни гледни точки и теоретически проблеми. Според трудовете на някои учени музейният предмет е първоизточник на познания, според друг „елемент на историческия процес”, определят го и  като свидетелство на обективната реалност. Появяват се неясноти и по отношение на научната специфика на двете понятия – музеен предмет и предмет на музеологията. За да се разреши този проблем се подхожда комплексно – наличие на културно – историческо наследство в битовата среда. Така музеоложката мисъл се ориентира към нова философия ; взаимодействие на актуалния жизнен процес с кумулиране и запазване на материалното богатство/материализираната соц. Инф./ и начините на включването на КИН в този процес със средствата на музеологията.Постепенно развитието на научната дисциплина съдейства за едно по- високо качество на живот. Формират се и  диференцират различни музеоложки школи, в условията на нарасващ стремеж към съгласуваност и международно сътрудничество. В музеоложката теоритична мисъл се налага идеята, че исторически оформилата се културна среда е основен обект на музеологията.

Оседемдесетте години на века поставят в музейното образование акцента  върху специализираната музеоложка подготовка. Водеща в този процес е дейността на музейните обучители, тъй като тя е призвана да подбуди инициативността и творчеството на обучаемите и да развие определени техни качества. Обучението трябва да е съобразено със съвременните условия на живот и на потребностите от социокултурната дейност. Бъдещият музеен работник трябва да се обучава в обстановка на максимална заинтересованост, а обучителят да помага да се развиват техните индивидуални и колективни комуникационни възможности. Основните проблеми на музеолозите в края на 20 век са провокирани от масмедиен бум. Те са свързани със съчетаването на различни исторически ценности и различни подходи към тях.А за да се съхранят и опазят тези културно-исторически ценности, трябва освен да се приемат като общочовешко богатство, но се и изисква единен подход. Чувството за идентичност и обществена принадлежност се изграждат на базата на колективната памет. Тя е това, което се „унаследява” от миналото или което поколенията надграждат на основата на това минало. Оцеляването на културните ценности на миналото не се дължи само на уважение към тях или на стремежа към увековечаването им. Съхраняването и усвояването на културното наследство се корени в изграждането на една по-разпространена антропологична концепция, която дефинира 4 разновидности на социо – културно поведение :

1)       Обектът на културното наследство е осъзнат носител на ценности /материална, художествена, историческа/ и се използва по предназначение.

2)       Обектът на културно наследство не се осъзнава в качеството на носител на ценности и се изплозва редом с изменящите се в дадения момент потребности.

3)       Обектът не се осъзнава в качеството на носител на ценности и не се използва поради липса на интерес /оставен на разрушение или се унищожава/

4)       Обектът на културно наследство е ценност, която е преоткрита и се възвръща в сферата на социална реализация в новите условия.

Съвременната антропологична концепция формира ролята на приемствеността в развитието на обществото, отразява стремежа на едни за съхраняване на наследството и намерението на други да се разпореждат с притежаваното културно достояние, без да се съобразяват както с миналото, така и с бъдещето.

Музеят служи на обществото в процеса на опознаването и осъзнаването на актуалните културни и обществени проблеми. В края на 20 век, те са свързани с взаимното обогатяване на културите и диалога между народите и етническите общности. Това се отрази в музейното строителство като елемент на демократизацията и търсенето на по-обобщени културни послания.През юли 1990, в Глазгоу, Асоциацията на музеите във Великобритания провежда конференция под наслов „Музей и културна идентичност”, на която правото да бъдеш уникален се разглежда паралелно с понятието „култура” и в контекста на културната политика.

Съвременната музеоложка мисъл не само се противопоставя на расизма и етноцентризма, но и активно търси нови решения на съвременните екологични и социални проблеми. Съвременният музей все повече се превръща в активна политическа и социална сцена с висока степен на организация и артистична активност. Уникален пример в това отношение е ромският кошничарски музей в Гърция, открит през 1995 г., специализиран в областта на етнологията и фолклорната технология. Основната му цел е представянето и признаването н акултурната разлика и културната специфика на ромите. Друг пример е музеят Салар Джанг, Индия, който е внедрил редица програми за деца с физически и умствени недостатъци. Така полето на културното наследство става достъпно и преодолява не само етническите, но и физическите  различия.

Съвременната музеология е орентирана към изследване не само на материалното наследство, но и към духовното наследство. То не е особено устойчиво пред натиска на времето и културната динамика, тъй като изразява само духа и емоциите на хората. Невъзвратима е загубата на собствения език, А всеки говорим  език представлява уникален поглед  върху света и съдържа безценен човешки опит. Езиците, за разлика от типично музейните материални ценности не могат да бъдат реставрирани и съхранявани. От съществено значение са съставяне на речници, граматики, правене на автентични записи. Да се стимулира етническото съхранение и възстановяване на езика и специфичната културата. Резултатен пример за такъв процес е дейността на народностната група Айну в Япония, при която тенденциите към западането на езика са преодоляни чрез осъзнато решение на неговите носители и приемници.

За съжаление под въздействието на информационните технологии и масмедиите постепенно, но сигурно лишават националните езици от емоционалните им особености и характер.

Друг съществен, дори глобален проблем е незаконната търговия с културни ценности, както например кражбата и износът на икони и предмети на религиозното изкуство от Централна и Източна Америка. Нелегалната търговия  с културни ценности има видими последици върху съдържателните характеристики на културната памет.Според британския археолог Ренфрю, познанието на миналото чрез археологически находки зависи от връзката с техния оригинален контекст. Ако тази връзка се разкъса поради незаконни разкопки, пренос, аранжиране, то тези предмети не могат да ни дадат особени сведения за миналото.

Последното десетилетие на миналия век очертава тенденцията за нарастващо инвестиране в „бъдещето на миналаото”. Това засега е невъзможно, защото културните ценности, които трябва да се съхранят обхващат все нови и нови категории художествни и технически факти и на практика се стига до определена концептуална „инфлация”. Една от възможните посоки на актуално ситуиране на музея в културното пространство е възприемането на определена система за акредитация /правото да се осъществява предлаганият вид културна дейност с историческото наследство/. Динамиката на средата насочва музеоложката мисъл към нови подходи в привличане на публика и финансови средства. Тенденцията е да се избяга от традиционния начин на работа и да се създават изложби, създаващи условия за дискусия. По този начин музеят да се утвърди като активна среда за диахронна, но и съвременна комуникация.Културните институции преодоляват тесните рамки и отношението им към събираните и изложени паметници не е тяснособственическо.В крайна сметка движимото и недвижимото наследство са неизменим елемент в културната адаптация и диалога между поколенията. Не навсякъде е така, например в бедните страни поради липса на средства много култути не могат да прилагат западни стандарти за защита на културните ценности. Позитивните тенденции, които глобализацията внася само най-общо очертава контурите на реален хуманистичен модел на инвестиране  в бъдещето на миналото.

Краят на миналия век бележи и развитие на туризма – „Индустрията на културното наследство” Възниква нов начин на мислене, водещ до осъзнаване, че всеки начин на живот, специфичен за един народ, представлява ценност, право, отговорност и шанс. А за да се развива един етнос е необходимо той просто да иска да живее с другите в едно гражданско общество, което е възможно само ако не бъде засегнато чувството му за идентичност и принадлежност.

Съвременната музеоложка мисъл подчертава и утвърждава основни финкции на музея в системата на културата и човекосъзиданието Формирали се като хранилища на миналото и етническото самосъзнание, музеите са съществен елемент на човешката памет. Издържали изпитите на времето, изминали дългия път от храмове на музите в Антична Елада до социален институт, музеите пренасят основната си функция – да съхраняват материалните следи на развитието, да служат за посредник между поколенията и културите, да бъдат лабораторията, където човечеството отбира културни образци, имайки за неизменна цел тяхното съучастие в новите достижения на цивилизацията.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG