Home История План-конспект на историята на Древния Изток от В.И.Авдиев

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
План-конспект на историята на Древния Изток от В.И.Авдиев ПДФ Печат Е-мейл

  1. 1.
    Източници и историография на древна Месопотамия

Сред източниците най-голямо значение имат древноизточните документи, тъй като те дават възможност да бъдат установени социално-икономическите факти, политическите събития и отразяват равнището на развитие на културата. Паметниците на материалната култура допълват тези документи, както и сведенията на античните автори, гръцки и римски писатели. Истинското изучаване на историята и културата на древна Месопотамия започва едва от времето,когато става възможно да бъдат научно изследвани надписите и археологическите паметници, намерени в Двуречието. Разкопките са започнати в средата на XIX в. От Бота, който намира в Хорсабад развалини от двореца на асирийския цар Саргон II. Особено значение за проучване на икономиката имат документите по стопанска отчетност, запазени в архивите на различни градове на древен Шумер: в архивите на Лагаш, Ума, Ур, Ларса и др. Така благодарение на археологическите разкопки и дешифрирането на надписи учените са могли да се заемат с изучаването на историята и културата на древна Месопотамия.

2. Най-древна Месопотамия

Плодородната низина между Тигър и Ефрат, наричана от гърците Месопотамия ( Междуречие ), в древността е била особено удобна за широко развитие на земеделско стопанство. Тази област се простира от планините на Армения на север до Персийския залив на югоизток. На запад до нея опират обширните и слабо заселени сирийско-месопотамски степи, а на изток – планинските области на Западен Иран. Първите лагерни заселища на скитащи ловци и скотовъди, а също и най-примитивните селища на земеделци от неолита са открити в северната част на Двуречието. Тук около седем хиляди години пр. н.е. хората постепенно почват да преминават към мотично земеделие и да водят уседнал живот. Имущественото разслояване в земеделските общини води до оформяне на родово-племенна аристокрация, която започва да експлоатира труда на робите. Така постепенно старият родовообщинен строй се разпада и върху развалините му възниква класовото общество.

Историята на някои шумерски държави ни е повече или по-малко известна благодарение на това, че в развалините на едни градове ( Ур ) са открити много паметници на материалната култура и изкуството, в развалините на други – много документи ( Лагаш ). В средата на III хилядолетие      пр.      н.      е.      начело      на     Лагаш     стоят     силни управници,обединили под своя власт редица съседни области. Лагаш достига голямо могъщество при цар Еанатум, водил упорити войни със съседните градове. Еанатум освобождава Лагаш от господството на Киш и присъединява към владенията си тази акадска държава. След това той покорява Ур, Урук, Ларса и Ериду и присъединява към Лагаш цялата долна част на Месопотамия. Военната политика на Еанатум продължава Ентемена, който укрепва властта на Лагаш над Ума, Ур, Ериду и Нипур и отблъсква нападението на еламитите. Развитието на стопанския живот води до забогатяване на управляващата върхушка на робовладелската аристокрация, в която влизат влиятелните жреци и чиновници, притежаващи големи богатства. Трудовите маси, бедните и робите биват подлагани на жестока експлоатация от страна на богатите. Все повече се засилва имущественото разслояване, което води до изостряне на класовите противоречия и до многократно избухване на класова борба. За  това  говорят  документи  от  времето  на  Урукагина ( XXV – XXIV в. пр. н. е. ). През седмата година от властта на Урукагина управникът на Ума Лугал-Загиси нахлува в Лагаш начело на своите войски, опустошава града, изгаря храмовете и дворците му, ограбва съкровищата им и очевидно сваля от престола царя  реформатор. Борбата между шумерския юг и семитския север завършва накрая с победа на севера. Саргон I, основателят на семитската държава Акад, подчинява Шумер и обединява под своя власт значителна част от Месопотамия. Главна задача на Римуш, син и приемник на Саргон, е потушаването на въстанията, избухнали особено силно в Шумер и Елам, където още са пресни спомените за предишната независимост. Най-голямо могъщество акадското царство достига при Нарамсин. Скоро след смъртта на Нарамсин настъпва упадък на акадското царство. Планинското племе гутеи, което населява планините Загър, нахлува в Месопотамия от към изток, опустошава цялата страна и я подчинява. След прогонването на гутеите властта в Месопотамия минава у царете от III династия на Ур, един от най-древните градове на Шумер. Надписите от това време дават ярка представа за стопанския, обществения и държавния строй, а също и за външната политика на царете на Ур.

3. Древен Вавилон

Върховната власт в голямата вавилонска държава, опирайки се на съсредоточения в ръцете и значителен поземлен фонд, навлиза в стопанския живот на страната, като се опитва да насочва развитието му. Във Вавилон се кръстосват речни и керванни търговски пътища, което спомага за значително развитие на търговията. Особено значение придобива външната търговия. В ранноробовладелската епоха в древен Вавилон съществува домашно робство. За разлика от по-късните форми това е все още примитивно, неразвито робство. Наред с постепенно разпадащото се общинно земевладение във Вавилон съществува и едро царско земевладение. Царете считат за свое право да отчуждават поземлени участъци от общините и да ги предават като царско дарение на един или друг сановник.

Засилването на царската юрисдикция във Вавилон говори за трайна държавна власт. Управлението на страната е строго централизирано. Върховната власт, не само съдебната, но и изпълнителната, законодателната и дори религиозната, в крайна сметка е съсредоточена в ръцете на царя. Ако се съди по административната кореспонденция, Хамурапи ръководи различни отрасли на управлението и стопанството и по-специално напояването. Царят разглежда спорни дела, сам взема решение и дава заповеди на чиновниците. Но вавилонското царство се оказва твърде нетрайно. Всички усилия на Хамурапи и неговите наследници да укрепят държавата не успяват. Това довежда до рухването на вавилонското царство под ударите на каситските завоевтели. Каситите проникват в Месопотамия като заселници и наемници. Около 1750 г. пр. н. е. Войските на каситите, начело с техния вожд Гандаш, нахлуват във Вавилон и образуват тук своя каситска държава. Наследниците на Хамурапи в продължение на 155 години оспорват на каситите властта над Месопотамия, която се разпада на редица княжества, но окончателна победа удържат каситите.

4. Вавилонска култура

Вавилонската култура – една от най-древните на земното кълбо, води началото си от IV хилядолетие пр. н. е. Най-древни огнища на тази култура са градовете на Шумер и Акад, а също на Елам, отдавна свързан с Двуречието. Вавилонската култура оказва голямо влияние върху развитието на древните народи от Предна Азия и античния свят. Едно от най-значителните постижения на шумерския народ е изобретяването на писмеността, появила се към средата на IV хилядолетие пр. н. е. Шумеро-вавилонската литература води началото си от устното народно творчество, образци от което са запазени само в незначително количество. Най-забележително произведение на вавилонската литература е “Поемата за Гилгамеш”, в която с голяма художествена сила е поставен вечният въпрос за смисъла на живота и за неизбежността на смъртта на човека, дори на прославения герой. Същата мисъл за вечен живот, същият стремеж към безсмъртие пронизват и “Поемата за Адапа”.

Многобройните разкопки на територията на Месопотамия ни разкриват сравнително малко произведения на изкуството. Основни отличителни белези на архитектурата в древна Месопотамия са масивната монументалност, използването на кирпич като строителен материал, асиметрично и напречно разположение на вътрешните помещения. Стените на големите здания често се украсяват със своеобразен орнамент.

В древността, когато в Месопотамия се появяват първите селища на уседнали земеделци, религията се свежда главно до първобитен фетишизъм. По-нататъшното развитие на религията води до възникване на култа към природата. През периода, когато се образуват най-древното робовладелско общество и деспотичната държава, древният култ към природата се видоизменя, с него се преплита отразяването на съществуващия класов строй и държавния апарат на властта начело с цар. Древните богове на природата се превръщат в богове на властта и господството, покровители на държавата и на царската власт.

5. Източници и историография на древния Египет

Най-пълен очерк на историята и културата на древен Египет е запазен у Херодот, който посвещава на Египет втората книга на своя голям труд. Херодот не знае древноегипетски език и понякога е принуден да взема своите сведения от недостатъчно осведомени лица. Някои учени с голямо увлечение се заемат да дешифрират древноегипетските надписи. Между тях изпъква френският филолог Ф. Шамполион ( 1790- 1832 г. ), който открива ключа за разчитане на египетските надписи. С това откритие и с редица научни трудове той полага основите на египтологията. По време на големите разкопки в Египет биват намерени голям брой паметници, които хвърлят ярка светлина върху историята на древния Египет. Особено важни са надписите, намерени върху стените на гробници и храмове, върху погребални паметници, каменни плочи, саркофази, отломъци и папируси.

6. Възникване на най-старата египетска държава

Още Херодот отбелязва, че плодородната почва на Египет е създадена от наносите и утайките на Нил. Прекрасно напоявана от приижданията на Нил, египетската земя образува нещо като огромен оазис, притиснат от двете страни от безкрайните пустини на Северна и Източна Африка. Обикновено Египет се дели на две части: Горен Египет, тясна дълга долина, и Долен Египет – широката делта на Нил, която се разтваря към Средиземно море в широк триъгълен разтворен цвят. Египетският народ, както и много други древноизточни народи, се образува постепенно на базата на кръстосване на редица различни племена, главно туземни племена от Северна и Източна Африка.

Летописът на Старото царство, родословията на фараоните и царските списъци на Манетон запазват имената на египетските царе от първите две династии. Достоверността на тези документи се потвърждава от разкопките на големи царски гробници на юг в района на Негада и Абидос, а на север – в Сакара. Тук са намерени голям брой разнообразни предмети на материалната култура и най-древни йероглифни надписи с имената на фараоните от първите две династии.

7. Египет през периода на Старото царство

Периодът на Старото царство, който обхваща царуването на фараоните от III и VI династия ( около 2700 – 2400 г. пр. н. е. ), е време,

когато в Египет се образува първата централизирана силна робовладелска държава, време на пръв значителен развет на икономиката, културата и военнополитическата мощ на Египет. Стремейки се към завземане на плячка, главно добитък и роби, и към завоюване на територии, богати на руда, египетските царе започват да проникват в Синайския полуостров и в Северна Нубия. Военнограбителската политика спомага за обогатяването и закрепването на робовладелската аристокрация, което още повече изостря социалните противоречия. При тези условия, за да се даде възможност на робовладелците безнаказано да експлоатират бедните и робите, окончателно се оформя държавна власт във вид на своеобразна древноизточна деспотия. Тази деспотия се укрепва и се обосновава от цяла система религиозни вярвания, в основата на които е учението за божествеността на царя. Приживе почитат фараона като земен бог, а след смъртта му го погребват като небесен бог, наместник и наследник на великите богове, в грандиозна каменна гробница. Епохата на Старото царство се сменя с време на упадък на Египет. Забележително се засилва местната робовладелска аристокрация, която се затвърждава в отделните области – номи. Номарсите съсредоточават в свои ръце управлението на цялата област: те се разпореждат с местните финанси, начело са на съда и на жречеството, командват и войските на нома. Постепенно те се освобождават от опеката на царската власт, което води до децентрализация в управлението на страната.

8. Египет през периода на Средното царство

Обединяването на Египет в силна държава по времето на тиванските фараони от XI – XII династия е придружено от значително развитие на робовладелското стопанство. Възстановяването на единната и силна египетска държава спомага за по-нататъшното развитие на египетската търговия. В надписи от времето на Средното царство често се споменават и дори се описват военните походи, водени от египетските фараони с цел да се ограбят съседните страни и да се заловят роби, а също и да се завоюват съседните области, главно в Нубия. Фараоните от XI династия правят няколко опита да навлязат отново в областите на Северна Нубия. Но това става възможно едва през периода на XII династия, когато египетските фараони, след като обединяват окончателно Египет, могат да мобилизират значителни ресурси за водене на голяма война с цел трайно завоюване на цяла Нубия. След като завоюват значителна част от Нубия, египтяните вече могат да използват нейните естествени богатства, особено знаменитите златни мини. В края на времето на Средното царство , през XVIII в. пр. н. е. в Египет нахлуват чужди азиатски племена, т. нар. хиксоси, които завоюват северната му част. Очевидно времето на управление на хиксоския цар Хиан е време на най-активно засилване на хиксоските царе, взели властта в Египет.

9. Египет през периода на Новото царство

Борбата с хиксосите се засилва особено много по време на тиванския цар Камесу и се превръща в освободителна война. Окончателна победа над хиксосите удържа един от следващите тивански царе – Яхмос I, който се счита за основател на XVIII тиванска династия.

Важен факт в египетската история от това време е проведената от Аменхотеп IV ( по-късно приел името Ехнатон ) голяма религиозна реформа, която има за цел да замени древното традиционно многобожие с нов култ към единния слънчев бог. Религиозната реформа на Ехнатон не води до желания резултат. Наследниците му не могат да удържат знамето на реформата. Един от тях, Тутанхатон, е принуден да отстъпи пред претенциите на тиванските жреци, да възстанови религията на Амон и дори съобразно с това  да промени името си на “Тутанкамон”. Окончателен ликвидатор на религиозната реформа е Хоремхеб, основателят на XIX династия на фараоните. Завоевателната политика се разгръща при приемниците на Хоремхеб -  Рамзес I и Сети I. Приемникът на Сети I – Рамзес II, провежда завоевателната си политика в по-широк мащаб. Той се стреми да възвърне на Египет  предишните владения в Сирия и да възстанови египетското влияние в Предна Азия. Широката завоевателна политика, провеждана от фараоните от XVIII – XIX династия, и заграбването на голяма военна плячка водят до натрупване в Египет на големи богатства. Но продължителните войни и големи въстания изтощават Египет, който скоро след този период става плячка на чужди завоеватели.

10. Културата на древен Египет

Най-древната йероглифна писменост на египтяните по типа на шумерската, древноиндийската, древнокитайската и други най-древни системи на писменост възниква самобитно от най-простите рисунки и шарки от първобитната епоха. Художествената литература на египтяните води началото си от устното народно творчество от дълбока древност – началото на Старото царство. Изобразителното изкуство, както и литературата, е силно проникнато от религиозна идеология. То възниква в дълбока древност, в архаичната епоха, и се развива чак до късния упадък на египетската култура, когато Египет се намира под властта на римляните.

Така постепенно се развива търсещата мисъл на човека като малко по малко се освобождава от господството на религиозно-магическото светоразбиране.

11. Хети и хетската държава

В египетските надписи често се говори за хетските племена, с които египетските фараони от XIX династия, по-точно Рамзес II, водят упорита война. Дешифрирането на хетските надписи дава възможност да се използват документални източници за изучаване историята на хетите. Особено важен сред тях е сборникът хетски закони от XVII в. пр. н. е., който дава ярка представа за стопанския и социалния строй на хетската държава.

В края на III хилядолетие пр. н. е. в източната част на Мала Азия, в областта, наричана по-късно Кападокия, асирийски търговци от град Ашур основават сред местното хетско население няколко търговски колонии. В XVI в. пр. н. е. в северозападната част на Месопотамия се засилва митанийската държава, която започва успешна борба с хетското царство и изтласква хетите от Северна Сирия, а това води до отслабване на хетското царство. Но през XV в. хетите възстановяват могъществото си, а Муршил II ( 1339 –1306 г. пр. н. е. ) продължава военната политика на своя предшественик с цел да засили още повече хетското царство.

12. Сирия и Финикия

В края на III – началото на II хилядолетие пр. н. е. в Сирия и Финикия възникват няколко малки държави, чиито центрове са големи търговски градове. Между тях изпъкват главният град на царство Угарит и Бибъл, разположени на морския бряг. Разкъсвана от междуособна борба, Сирия често става плячка на чужди завоеватели. Царете на големите държави, Египет или Вавилон, се отнасят с презрение към малките и слаби страни в Сирия и в Северна Месопотамия. В XV в. Египет вече не е в състояние да запази господстващото си влияние в Сирия. Египтяните биват сменени от хетите, които колонизират Северна Сирия и я подчиняват на влиянието си. Продължителната и упорита борба в края на II хилядолетие пр. н. е. отслабва Египет и хетската държава. Това създава благоприятна обстановка, за да се образуват в Сирия и Финикия самостоятелни държави, които стигат до своя разцвет в X – IX в. пр. н. е.

13. Древна Палестина

През III хилядолетие пр. н. е. Палестина и съседните и области представляват едно културно-историческо цяло, макар че и тук няма една голяма и повече или по-малко трайна държава. Племената хабири ( прадеди на древноеврейските племена ) се появяват в Палестина и в съседните страни, ако се съди по амарнските документи, от средата на II хилядолетие пр. н. е. Отслабването на Египет през XI – X в. пр. н. е. спомага за образуване в Палестина на отделни независими държави. Най-силна държава в Палестина през XI в. пр. н. е. е израелското царство, основано според преданието от Саул.

14. Асирия

Същинска Асирия заема малка територия покрай горното течение на Тигър и неговите източни притоци. От много древни времена, може би от V – VI хилядолетие пр. н. е., на територията на Асирия живеят субарейски племена, които открай време населяват северната част на Предна Азия. Най-древните владетели на Асирия носят полужреческата титла “ишакум”, което съответства на древношумерското патеси ( енси ), и имат едновременно и висша жреческа, и военна власт.

Истински основател на асирийската военна държава е Тиглатпаласар III ( 745 – 727 г. пр. н. е. ). Първата задача, която стои пред асирийския цар, е необходимостта да се нанесе решителен удар върху Урарту, стар съперник на Асирия в обширния район между северозападната част на Иранското плато и Средиземно море и особено в Северна Сирия. По време на походите си на север Тиглатпаласар III постига победа над урартската войска. В 605 г. пр. н. е. под ударите на чужди завоеватели цялата асирийска държава окончателно рухва. Въпреки помощта на Египет последните асирийски отряди биват разбити от вавилонските войски в района на Харан и Кархемъш.

15. Урарту

Държавата Урарту заема голямото плато, разположено между източните области на Мала Азия, северозападната покрайнина на Иран и Северното Двуречие. Главни източници на нашите сведения за древната страна Урарту са клинообразните надписи, намерени на територията на Задкавказието и в съседните страни, например Асирия. Първите сведения за урартите са от XIII в. пр. н. е. и са запазени в асирийски надписи от това време.

През първата половина на VIII в. пр. н. е. ванското царство достига своя най-голям разцвет при царете Аргищи I и Сардури II. Урартските царе водят успешни войни, покоряват значителни области в Задкавказието, завземат територия по средното течение на Ефрат и се придвижват навътре в районите на Северна Сирия. Следващият урартски цар, Руса I ( 730 –714 г. пр. н. е. ), е принуден да води упорита борба за възстановяване предишното могъщество на урартското царство и за пълно покоряване на областите в Задкавказието. Едва в началото на VI в. пр. н. е. големите урартски градове биват разрушени от нахлулите откъм север номадски племена кимерийци и скити. Скоро след това страната Урарту бива завоювана от мидийци и включена най-напред в мидийската, а след това в персийската държава.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG