Home История Рим по времето на Цезар

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Рим по времето на Цезар ПДФ Печат Е-мейл

АРМИЯТА ПО ВРЕМЕТО НА ЦЕЗАР

През 50-те години, последвали битката при Пидна (22.06.168г.пр.н.е.), Рим си извоюва твърде малко териториални придобивки. Ръката му тежи върху Испания, Тунис и Гърция и той покорява южна Франция, за да подсигури сухоземните си пътища към Испания, но почти нищо не се прави за по-нататъшното разширяване на територията.

И тогава, в края на 2-ри век пр.н.е., следва цяла серия от военни реформи, които създават нов тип армия. Армията вече е съставена от дългосрочно служещи войници, верни не толкова на държавата, а на своите генерали. С раждането на тази армия навлизаме в една къса, но блестяща епоха – тази на генералите-авантюристи.

В следващите 50 години Рим удвоява своята империя. Генералите му водят маршируващите си легиони на изток и на север. Към средата на 1 в. пр.н.е. Цезар покорява галите и навлиза в Британия, Лукулий стига до южна Русия, а Помпей стъпва в Храма на Йерусалим. Но такава армия от нов тип крие твърде големи рискове от гражданска война, тъй като генералите започват да се сражават и помежду си.

Докато Рим расте, централноевропейските племена периодично нахлуват в Италия. Веднъж те дори успяват да превземат самия Рим. Въпреки че легионите са в състояние да се справят с нашествениците отвъд Алпите, тези племена си остават постоянна заплаха. Около рождената дата на Цезар (100 г.пр.н.е.) огромна орда от германски племена навлиза от юг и само с цената на кръвопролитни сражения Италия е спасена от тях.

Римляните смятат, че могат да осигурят безопасността на Италия като контролират движението на племената от Централна Европа. Към края на 2 в. пр.н.е. долината на р. Рона, днешна територия на Швейцария, бива овладяна от римляните. Тя става известна с името „Провинс”, което и французите възприели по-късно. Оттук Цезар започва своя поход към вътрешността на Европа.

Населението на Швейцария бива наречено „хелветий”. Те били недоволни от отредените им неплодородни и каменисти земи в подножието на Алпите и замислили да се заселят във Франция. Въпреки римските заплахи, голяма орда мъже, жени и деца – над 350 000 души – потеглили към Франция. Цезар тръгнал на север, за да ги върне обратно. В последвалата битка касапницата била толкова голяма, че името хелветий почти било изтрито от историята.

Но не единствено хелветиите били заплаха за мира във Франция. Германските племена прекосили Рейн и се заселили по западните й брегове. Цезар им наредил да се оттеглят, а когато те му отказали, принудил ги да влязат в сражение и ги отхвърлил зад реката. След това решил да спечели страхопочитанието им и демонстрирал римската инженерна мощ.

Бързотечащата Рейн била най-голямата и мощна река, която някога са срещали римляните. Най-малката й ширина рядко била под 500 м. Преминаването ставало с лодки и се смятало за невъзможно да се прехвърли мост над реката. И въпреки това, Цезар успял да построи такъв мост за късия срок от 10 дни и да прехвърли цялата си армия на отсрещния бряг. Германските племена били изумени. Но тази грандиозна демонстрация имала единствено политическа роля.

Въпреки че това не влизало в плановете му, Цезар си дал сметка, че само с постоянна обсада на галите ще може да осъществи стремежа на Рим да контролира движението на племената в целия район. С тази цел той предприел завоевателен поход срещу племената около границите.

Най-напред тръгнал към Белгия, като смазвал всичко пред себе си. После, като разделил армията си на две, Цезар се заел със завоюването на Северна и Западна Франция. По онова време го обзела идеята за експедиция в Британия.

Начело на армията си в продължение на две успешни за него години, той прекосил Ла Манша два пъти. Но планът му целял не да впечатли британските племена, както вече сторил това в Германия, а по-скоро – Сената в Рим. Както и в Германия, той пак се оттеглил напълно от Британия.

Най-напред племената в Централна Франция приели благосклонно римляните. После видели, че Цезар не възнамерява да си върви, а те са длъжни да изхранват голямата му армия. през зимата на 53-54г.пр.н.е. галските племена от североизток въстанали и атакували зимните лагери на римляните. Били избити легион и половина, но бунтът бил локален и логично стигнал до разгрома на галите. През следващата пролет Цезар организирал съдебен процес и екзекутирал неколцина галски вождове, участвали във въстанието.

След потушаването на бунта Цезар гледал на галите не като на съюзници, а като на покорен народ. През пролетта на 52 г.пр.н.е. племената въстанали повторно, предвождани от техния опитен лидер Вирцигинтурикс. Цезар се върнал обратно от Италия, за да поеме командването.

Галите предприели тактиката на „опожарена земя” и оставяли зад себе си само руини. Жителите на Аварикум били убедени, че градът им е непревземаем и отказали да го напуснат. За да щурмува града, Цезар запълнил пропастта между стените и лагера си с масивна платформа, широка 100м и висока 25м. По нея придвижил обсадните си кули и качил своите хора в тях, като ги извел през галерии. За около месец легионерите-ветерани на Цезар сломили съпротивата на Аварикум и ги изклали жителите му до крак.

Верцегинтурикс продължил да отстъпва и укрепил позицията си в планинската крепост Джиргавия. Легионите я щурмували, но без успех. За пръв път Цезар не получил победата веднага. Сам той признал, че в този си опит е загубил над 700 войници и 46 центуриона.

Галите били окуражени. Тяхната конница се хвърлила в изненадваща атака срещу легионите, но била спряна и обърната в бягство от присъединилата се отскоро към Цезар германска конница. Вирцигинтурикс панически се оттеглил към Алезия, друга планинска крепост. Там той се подготвил за обсада.

Цезар издигнал две линии укрепления около града и разположил армията си между тях. Скоро храната в града привършила. Отчаяният Верцегинтурикс изкарал навън всички, които не могат да се сражават – старци, жени и деца. Те се молели на Цезар да ги вземе за роби, но той не ги пуснал да минат през обсадните линии. Отхвърлени от свои и врагове, тези хора умирали от глад и жажда между двете армии.

Пристигнали подкрепления за римляните, наброяващи 250 000 души. Тогава Цезар разделил армията си на две – вътрешна и външна защита. Галите се хвърляли върху укреплението отново и отново, но всеки път били отблъсквани.

Два легиона станували в лагера върху хълм, северно от града. Галите забелязали това и една нощ с обиколен марш на 60 000 армия минали в тила им. На другия ден те предприели атака срещу лагера. Едновременно с това войската на Верцегинтурикс нападнала откъм крепостта.

Нападателите отвън пробили римската отбрана и влезли във вътрешната ивица на укреплението. Легионерите използвали своите копия, наричани пилум като пики, за да ги удържат. Междувременно Цезар успял да отблъсне атаката на Верцегинтурикс. Съсредоточавайки цялата си конница в едно, той се устремил към застрашения лагер. Легионерите разбрали, че е ударил техния час. Те хвърлили копията си срещу врага и извадили мечове. Заклещени между легионерите и конницата, галите били изклани. Като видял, че всичко е изгубено, на другия ден Верцегинтурикс се предал. Това бил краят на галите.

 

WWW.POCHIVKA.ORG