Home История Българо-френските търговски отношения от 1878 г. до 1894г

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Българо-френските търговски отношения от 1878 г. до 1894г ПДФ Печат Е-мейл

УВОД

През периода 1878-1914 г. България се бори за правото си да води самостоятелна и независима външна политика.ПО това време основните търговски партньори на българската държава са Австро-Унгария, Германия, Русия и Англия.В края на XIX и началото на XX в.,обаче активно се намесва и Франция.Тя се превръща в значителен търговски партньор на България и в основен военен доставчик за българската армия.

Българо-френските търговски отношения през този период са доста противоречиви и изпъстрени с различни разноглсия.Те се превръщат и в основен инструмент за постигане на външнополитическите цели на двете държави. Значителен дял от стокообмена на двете страни е свързан с доставката на военни материали от Франция за България.

Обект на този реферат са търговските отношения между Франция и България.

Като предмет може да се посочат действията на френското и българското правителство за уреждането на търговията между двете страни.

Целта и задачите в реферата са свързани с разглеждането на развитието на търговските отношения между Франция и България през въпросния период.

Използваният метод за разработка е кабинетното проучване на източници.

Разглеждания период обхваща годините от 1878 г. до 1914 г.

ИЗЛОЖЕНИЕ

1.Българо-френските търговски отношения от 1878 г. до 1894г.

След Освобождението търговските отношения на България с Франция и останалите страни от Западна Европа минават под знака на борбата за откъсване от опеката на Турция и независимо провеждане на външната политика на страната.

Френския кабинет се противопоставя решително на всички опити на България да провежда самостоятелно търговските си отношения  с чуждите държави. Изграждайки,обаче търговските си отношения с Франция на основата на нейния договор с Турция от 1861г.,българското правителство извършва облагането на стоките  с митнически такси по приложените от този договор таблици,с които са фиксирани някогашните цени на внасяните в Турция стоки.Тъй като с понижаването на цените през 70-те и 80-те години изчисляването на митническите такси по тези таблици става неизгодно Фр анция сключва през 1886г. специално споразумение с Портата,по силата на което таблиците се анулират,а определянето на таксите вече става просто въз основа на текущите цени на стоките,декларирани в придружаващата ги фактура..По този начин средното мито на внесените стоките се  намалява с около 40-50% в сравнение с митото,определяно по старите таблици.При идването и,обаче в България стоките продължават да се облагат не според реалната им текуща цена,а според вписаните в таблиците от 1861г. цени.Вследствие на това българските митници събират мито от внесените стоки не 8%,а 13% адволарно мито.

На протестите от френска страна българското правителство отговаря,че съгласно чл.8 от Берлинския договор,България не може да признае измененията ,внесени през 1886г. ,във френско-турския договор от 1861г. и ще продължава да таксува внасяните стоки с 8%,но не върху декларираната ъв фактурата стойност,а върху стойността посочена, в таблиците от 1861г.Това означава,че българското правителство установява специфични митнически тарифи за френските стоки.Смисълът на тази политика е съвсем ясен-придържайки се формално към разпоредбите от Берлинския договор,българското правителство иска да принуди европейските държави да преговарят пряко с него за уреждане на търговските си отношения и по този начин да признаят България като политически суверенна страна.

На френския дипломатически агент в София е напомнено,,че още през 1884г. българското правителство е изразило готовност  да преговаря с Франция във връзка с изтичането на договора от 1861г.Такава готовност то изразява и по-късно,декларирайки че е съгласно да сключи с Великите сили диференцирани търговски договори и да приеме нов модус вивенди по отношение на търговските им интереси в съответствие с новото положение на България.На 6 февруари 1889г. министъра на външните работи странски съобщава на Ланел,че българското правителство смята френския случай за аномалия,но прилага специална тарифа от 1861г. за облагане на френските стоки по силата на едно установено положение,за създаването на което България не носи никаква отговорност,тъй като то и е наложено от Берлинския договор.Също така се показва и онова място от чл. 8 от договора ,в което се казва,че изменението на търговските отношения може да стане само при съгласие на всяка една от силите, което означава,че решаването на въпроса с тарифите зависи само от заинтересованите страни.

За провеждането на тази политика българското правителство черпи до известна степен кураж от косвената подкрепа,която му оказва Англия.Искайки да задълбочи противоречията между България,от една страна,и Русия и Франция,от друга, както и да стабилизира позициите си в България срещу австро-германското проникване,Англия се съгласява през 1888г. да преговаря пряко с кабинета на Стамболов за отпускане на заем и за сключване на временна търговска спогодба със срок от две години.На 13 януари 1899г. спогодбата е подписана , а на 13 януяри 1890г.

Нито една от Великите сили не протестира  срещу англо-българската спогодба .Това дава основание на българското правителство да премине в настъпление и по отношение на другите страни,особенно към Франция.На 11 март 1890 г. българското правителство се обръща към френската легация в София с нота,в която заявява ,че ако Франция откаже да преговаря по примера на Англия за сключване на специална спогодба,то ще се смята свободно да третира ,както намери за добре, внасяните в Княжеството френски стоки.Френския дипломатически представител си дава сметка за за упадъка на френската търговия в България и за евентуалните рискФердинанд я ратифицира.Макар,че капитулационния режим не е премахнат,тъй като Англия не се съгласява с въвеждането на специфични митнически тарифи и отстоява запазването на 8%-то адволарно мито,подписването на тази спогодба има голямо значение за българското правителство,защото чрез тази спогодба то извършва един самосточтелен политически акт.ове от още по-големи загуби.Ето защо той препоръчва на френското правителство да започне преговори с България.

От направените проучвания се вижда ,че от общия внос в България за 1888г.,възлизащ на 66 358496 лв.,само 3 891 592 лв. Се падат на Франция,а в износа достигащ 63 508 009лв.,Франция участва със сума от 13 883 006лв.В сравнение със значението на пласмента,който Франция осигурява на българската продукция ,цифрата на нейния внос е нищожна.Това се потвърждава от факта,че за същия период ,Англия внася в България стоки за            19 519 327 лв. и изнася за 10 275 628 лв.,Австро-Унгария внася за   18 192 334 лв. и изнася само за 2 628 668 лв.,а Германия внася за      4 192 334 лв. и не изнася почти нищо от България.

Българските правителствени вестници организират истинска кампания за оказване на натиск на Франция в полза на преките преговори.Вестник “Свобода”,дори пише,че правителството е назначило специална комисия за проучване на митническата тарифа,която ще се прилага в бъдеще към стоките от френски произход.Въпросът се поставя открито:ще последва ли Франция примера на Англия ,като влезе в преки преговори с България ,или ще съгласува политиката си с тази на Русия и ще игнорира България,започвайки преговори с нейния сюзерен Турция?Вестникът изтъква всички изгоди,които Франция може да получи,ако се откаже от твърдението си,че  по силата на Берлинския договор България няма право да сключва самосточтелни търговски спогодби.Според вестникът,в случай,че Франция продължава да упорства,българското правителство ще приложи към френските стоки  такива тарифи,каквито то счита за справедливи и подходящи.Също така вестникът предупреждава,че всякакво използванe на Турция срещу България са безмислени,тъй като със своето пасивно поведение Турция вече напълно е изгубила правото си на сюзеренитет над България.Във вестникът се казва,че кабинетът на Стамболов е твърдо решен да урежда търговските си отношения с другите страни по свое усмотрение.

Загубвайки надежда за решаването на този въпрос с помошта на Турция,Германия започва директни преговори с България.В средата на май 1890 г. митническия въпрос между България е уреден чрез размяна на ноти  между германския представител в София и българското Министерство на външните работи.Така на Германия се признава правото на най-облагодетелствана нация.Това споразумение повтаря условията на конвенцията,сключена с Англия.Скоро след това Италия и Австро-Унгария също започват преговори с българското правителство за подписването на подобни споразумения.

С всеки изминал ден френската търговия губи от нежеланието на дипломатите си да третират българското правителство като законно.През това време капитализмът в България укрепва,транспортните условия се подобряват,а възможностите за стокообмен се разширяват.През юни 1890г. е открит трафикът по линията Юмбол-Бургас и в Париж се заговаря със загриженост за голямата икономическа изгода за френската търговия от използването на тази линия за проникване в Южна България и дори до София.Френските управляващи среди са атакувани от страна на търговските камари в Марсилия и Лион.За да отговори на настойчивите искания на капиталистите и вземайки в предвид пълната неспособност на Портата да защити неговите интереси ,френското правителство решава да последва примера на Германия.На дипломатическия представител на Франция в България,Ланел,е наредено да връчи на министъра на външните работи в София нота,в която се заявява,че Франция е съгласна да подпише търговска конвенция,аналогична на англо-българската.На 8 и 9 октомври 1890 г. Ланел и Стамболов си разменят ноти,според които занапред стоките на двете страни ще се таксуват с най ниската митническата тарифа (8%) в духа на взаимно приетата клауза за най-облагодетелствана нация.

След близо единогодишна борба Франция е принудена да отстъпи от своята непримиримост и да влезе във формални преговори с българското правителство.Така интересите на търговията се налагат над политическите съобръжения на Франция.

Кабинетът на Стамболов осъзнава,че с подписването на търговските съглашения от 1889-1990 г. България губи в икономическо отношение.Отказът от специфични митнически тарифи нанася на държавната хазна огромна щета.За сметка на това в политическо отношение българското правителство постига безспорен успех.За пръв път европейските правителства приемат да преговарят с България като с политически независима страна.

2.Търговски отношения между България и Франция през управлението на кабинета Стоилов

В Париж предценяват,че след помирението на България с Русия обстановката се очертава като извънредно благоприятна за засилване на френската икономическа експанзия в Княжеството.С оглед на това френското правителство изработва подробна инструкция,определяща принципите,от които трябва да  се ръководи в дейността си новозначения френски дипломатически представител в София във връзка с проектираното разширяване на френското икономическо настъпление в България.Инструкцията предписва на дипломатическия си  представител Пентвил,да обърне внимание преди всичко на търговските интереси на Франция.Изхождайки от селскостопанския характер на България,френските управляващи среди са на мнение,че тя и занапред ще внася почти всички необходими й индустриални стоки от чужбина.Това проличава от непрестанното нарастване на вноса в България:от 46 млн. лв през 1884г.,той се увеличава на 99 млн. лв.през 1894г.

В тази инструкция се изтъква,че от това нарастване се е възползва главно Австро-Унгария,която поради ниските си транспортни разходи по Дунав успява да се наложи над съперниците си.Въпреки това конкуренцията с нея е напълно възможно.За това свидетелства несъмнения прогрес на вноса на английски,германски,италиански и гръцки стоки през годините след Съединението.

Френската търговия не успява да се възползва от това нарастване на българския внос.Френския износ в тази част на Балканския полуостров през периода 1884-1894 г. варира в границата на 3-4 млн. франка.Най значителната сума е достигната в 1887 г. (4 140 080 франка),но от този момент цифрите стават по-ниски.Френския дял в българския внос непрекъснато започва да спада.Ако в 1886 г. той 5,86% от общия внос на България,то в 1894 г е само 3,76%.

Министърът на външните работи на Франция,по това време,Леон Буржоа препоръчва на Пентвил да се заеме сериозно с проучването на причините за френското изоставане и да се постарае да намери начини за увеличаване на вноса на френските изделия в България.Благоприятната политическа обстановка насочва вниманието на голям брой френски търговци и индустриалци към България.Това налага те да бъдат навреме осведомявани за всички особености и нужди на българският пазар,които не са добре познати във Франция.Министърът на външните работи на Франция изисква от Пентвил да му съобшава редовно конкретни данни за възможността от доставки на стоки,тепърва търсени на пазара в България,за цените и качеството на пласираните стоки,за кредита и другите отстъпки,които трябва да се правят на българските купувачи,за най-известните фирми,които биха се ангажирали с пласиране на френските произведения,за търговските похвати,прилагани мна практика от чуждите конкуренти и изобщо за всички стопански събития и факти,представляващи за френските капиталисти от гледна точка на деловите им отношения с княжеството.

Във връзка с предстоящото сключване на търговски договор между Франция и България на френския дипломатически представител в София е възложено да се погрижи за осигуряването на по-либерален режим за внос на редица стоки,които особено интересуват френските търговци.Обръща се внимание и върху факта,че френските вина,коняци,хранителни консерви,парфюми,копринени тъкани,кожени изделия и други стоки,често се внасят в Княжеството под фалшиви етикети от германски и австрийски търговци и че трябва да се защитят,като се поиска от бнългарското правителство да прилага най строго Указа от 17 декември 1892 г. за покровителстване на търговските и индустриални марки.

Не е трудно да се види,че френската дипломация е рещена да премине в широко настъпление,за да спечели терен за своето влияние в България.Действайки като съюзничка на Русия,Франция преследва тук своите собствени икономически цели.Краят на XIX и началото на XXв. Се характеризират с широка експанзия на френския капитал не само в България,но и в Сърбия и Гърция.

Първата стъпка на френското правителство след нормализирането на отношенията между Франция и България е да уреди търговията между двете страни,тъй като не всичко в нея е безупречно.Временната търговска спогодба,сключена през есента на 1890 г.за срок от две години е продължена по примера на другите държави два пъти за по една година.След падането на Стамболов през май 1894 г.,когато международните позиции на България укрепват значително,правителството на Народната партия решава да компенсира загубите за хазната от намаляването с 30% на поземления данък,като ревизира митническата политика на страната.

Основанията за това са сериозни.Сметката показва,че до 1890 г. митниците дават по-добър доход.В периода от 1883 до 1889 г.,когато в сила са смесените оценки(по тарифа и стойност),средното мито от 100 кг внесени стоки възлиза на 5,40 лв.,а в периода на чисто адвалорните мита (от 1890 г.) средното мито от 100 кг внесени стоки  е 3,90 лв.Това означава,че постъпленията от вноса през периода 1883-1889 г.  са с 27,5% по- малко в сравнение с  периода 1889-1893 г..Сравнението на прихода от двете крайни години от двете крайни години-1883 и 1893 г.-сочи,че намалението достига дори 38%Годишната загуба за държавното съкровище се изчислява на 2 млн. лв.

Както през 1889 г. така и през 1893 г. се опитва да сключи редовен търговски договор най-напред с Англия..То предявява искане за повишаване на митническите такси от 8% на 15%.Но това искане е решително отхвърлено от английска страна.След дълги преговори с Лондон,склоняват да приемат мито  в размер на 10,5% върху стойността на вносните мита.Българското правителство отстъпва до 12,5% и прави предложение в такъв смисъл на Франция и на другите държави подписали Берлинския договор.Франция е готова да приеме предложената такса.Англия и Австро-Унгария са съгласни да я приемат само ако договорът се подпише за 5 години.Тогава кабинетът на Стоилов предценява,че в негова изгода е да приеме английското предложение за 10,5%,но за срок от две години,като през това време се подготви за сключване на дългосрочни търговски договори със силите въз основа на специфичните търговски тарифи.

През януари 1895г. Англия и Австро-Унгария наистина подписват съглашения за уреждане на търговския си спор с България в духа на предложението на българското правителство.Само месец по-късно Франция ги последва.В приетат от западните държави митническа тарифа в размер на 10,5%,чистото мито се състои от 10%,а 0,5% съставя т.нар. полупроцентов сбор за направата и подобренията на пристанищата и кейовете в България.

В края на 1896г. изтича срокът на двегодишната конвенция от 13 февруари 1895 г. Този път българското правителство започва най-мапред преговори за сключването на дългосрочен търговски договор с Австро-Унгария.За да постигне целите си българското правителство използва Франция като “троянски кон”.Министър-председателя К. Стоилов се среща с дипломатическия агент на Франция Пентвил.Стоилов предлага на Пентвил да сключат търговски договор с политическа цел,поради ниския обмен между двете страни,за да може България да се откъсне от австрийското влияние.Франция,обаче отказва това предложение.Формално погледнато зад тази своя позиция Франция не иска да влошава отношенията си с Австро-Унгария.Фактически зад отказа на Франция се крият добре пресметнати съображения.Оставяйки на Австро-Унгария грижата най-напред да сключи търговски договор с България,Франция си запазва правото да се присъедини към договора в подходящ момент,като поиска,ако е необходимо, внасяне на допълнения и изменения в текста,отнасящи се за някои стоки, които специално я интересуват.

Чрез тази политика Франция поддържа икономическите си интереси в тази част на Балканите.Франция решава да се възползва от затрудненията,причинени от Австро-Унгария,за да напомни,че българската външнотърговска политика на България все още зависи от чл. 8 на Берлинския договор и че френското правителство си запазва правото да поиска най-стриктно спазване на този член.

Ако маневрата на българското правителство не успява,то и атаката на Франция не е по-успешна.Към края на 1896 г. Народното събрание постановява всички бъдещи търговски договори на България да се основават върху повишаването на вносните мита от 10,5% на 14%,като се възприеме протекционистки курс в защита на развиващата се българска индустрия.Неотстъпчивостта на Стоилов кара Австро-Унгария да подпише договор,с уговорката,че таксата от 12% ще се запази поне до пролетта на 1879 г.

С това последва промяна и в позицията на Франция  и започват преговори за уточняване условията на бъдещия договор.Още в хода на преговорите с Франция българското правителство среща много трудности.Френския министър на външните работи не е съгласен с увеличаването на митото от 10,5% на 14%Той настоява за да се приложи тарифна таблица за степенуване на митата според характера на стоките.Посланника в София Пентвил решава,че е целесъобразно да не уведомява България за становището на френския министър.

Междвременно българското искане за 14% е подкрепено енергично от Русия.Руското правителство изразява недоумението си за настояване на Франция за12%,щом като Австро-Унгария ще се възползва от това мито само до 1897г.

В по-нататъшните преговори френското правителство настоява за въвеждане на специални тарифи,представляващи главен предмет на френския внос- цимент,хидравлична вар, сапуни, кожени изделия,бубено семе вината и ликьорите.При обсъждането на френския проект в българското правителство избухват остри разногласия.Тези разногласия водят до подаване на оставката на Стоилов(която не е приета) и в крайна сметка в оставка излиза министъра на финансите Ив.Ев.Гешов.

Още в края на януари 1897г. по преговорите за уточняване на отделните видове стоки е постигнат видим напредък.Решено е повечето  френски стоки да се таксуват по специални тарифи,а за всички останали да се събират мита от 14%.Преговорите за това към коя стока какви тарифи да се приложат продължават още няколко месеца.Българите разбират,че всяка отстъпка от българо-френските преговори ще повлияе върху преговорите с останалите държави и за това се “пазари” здраво.

На 4 щни 1897 г. търговския договор е подписан от Стоилов и Пентвил.Той се състои от 17 члена и регулира за срок от 7 годони търговските отношения между двете страни.

Изгодите,които получава Франция са няколко.На първо място френските поданици получават правото да упражняват всякакъв вид индустрия или търговия в България и да купуват всякакви имоти.С други думи на французите се установява режим на най-облагодетелствана нация.На второ място някои от най-важните предмети на френския внос в България са облагодетелствани от най-ниските митнически тарифи.С 8-12% се облагат вълнените прежди и тъкани,земеделските машини,порцелановите изделия,бутилираните вина,парфщмерийните стоки,а за бубеното семе е сключена специална спогодба,според която не се облага с мито.

Търговския договор осигурява и на България редица предимства.Преди всичко се осигурява пълна взаимност между поданиците на двете договарящи се страни и е направена нова крачка за ограничаването на привилигированото отношение.

Устаноовените в българия мита за вносни стоки могат да се разделят по соите размери и начина на събирането им на протекционистични и фискални.,на адволарни и специални.С допускането за безмитен внос на бубено семе България не прави голяма отстъпка на Франция,тъй като с това не се компроментира никой местен поминък,а напротив създават се условия за развитието на един доходоносен отрасъл.

В адволарните мита се наблюдава също известно степенуване ,взависимост от наличието им в местната индустрия.С 8% се облагат предметите,които имат значение за развитието на земеделието в България(земеделски машини)С 10,12 или 14% се облагат нужните за местната индустрия материали и суровини.Тук влизат и изнасяните за Франция български земеделски и промишлени изделия(брашна,плодове,пестил,щавени кожи и т.н.)Тези мита може да нямат съществено значение за покровителстването на местната икономика,но определено са в полза на държавния фиск.

Специфични са митата от 16 до 25%,както и митата върху дрехите и обувките.С тях се преследват умерено-протекционистични цели.Такива стоки са вината в бъчви(14% мито),кожите за обувки(16%),тежките платове(14 и 18%),обикновения сапун за пране и свещите(18%).

За несъмнената полза,която България извлича от търговските договори през 1897 г.говорят най-добре фискалните резултати.Ако през 1891-1894 г. срещу 100лв. се получават 8 лв. мито,то през1895-1896г.-10лв.,а през 1897г. средното мито на 100лв. внос е 12,10 лв.Статистическите данни сочат,че средните постъпление от мито в държавното съкровище за 1891-1896г. е 7 127 397лв годишно,в периода 1897-1900г. средногодишното мито е 8 944 660 лв.,т.е. с      1 817263 лв. повече.

От по-голямо значение е протекцията,която дава възможност на местната индустрия да се развива в по-благоприятни условияСлед подписването на договора вносът на спрт намалява с 98%,на спиртни напитки с 36%,на бира-3 пъти,,на захар с 28%,вносът на готови обувки с 78%,на готови дрехи с 68%,а на сапуна за пране с 48%.Следователно новата митническа политика на българското правителство се отразява твърде благоприятно на развитието на местната индустрия.

За това не е учудващ фактът,че търговският договор с Франция е приет на 10 ноември 1897 г. в Народното събрание с акламации.Също удовлетворено от договора на 27 ноември Националното събрание в Париж също се произнася за неговото утвърждаване.В началото на 1899 г. към договора се присъединяват френските колонииАлжир,Тунис,Мартиника,Гваделупа,Реюнион и Брега на слоновата кост.

3.Българо-френските търговски отношения в началото на XX в.

В изпълнение на някои клаузи,залегнали в търговския договор от 1897 г.,през следващите години между България и Франция са подписани допълнителни конвенции,които създават за създаване на още по-активни икономически отношения.Такива са например конвенцията за покровителстване на индустриалните и търговски марки(1907 г.),която предвижда наказателни мерки срещу фалшификаторите на изделията на известни фирми и срещу вноса на изделия от други страни под техния етикет.През 1903 г. е подписана и специална конвенция за корабоплаването с марсилската параходна компания”Фрецине и Сие” по силата на която се установяват редовни параходни съобщения между българските черноморски пристанища Бургас и Варна,от една страна, и Марсилия и Генуа,от друга.Тази конвенция се отразява много добре на българският износДокато през трите предшестващи години износът през Варна и Бургас възлиза на 10,3 млн. лв. то през 1903-1906 г. той се удвоява и достига 20,5 млн. лв.

През 1906 г. търговските договори на България с другите страни също са ревизирани.Българските капиталисти настояват да се вземат още по-протекцинистични мерки за местната индустрия.С изключение на режима за френските вина,лекарства и бубено семе, българското правителство установява спциални митнически тарифи за повечето френски стоки и с това създава още по-благоприятни условия за развитието на някои местни производства.Направена е и крачка за ограничаване правата френските граждани в България.На България се признава правото да установява държавен монопол върху тютюна,алкохола,солта,петрола,кибрита,барута и др.Този договор остава в сила до 1917г.

За степентта на френското търговско проникване в България свидетелства фактът,че ако през 1897г. френският внос в страната едва надхвърля 4 млн.лв.,то през 1914г. той достига близо 20 млн. лв., а в отделни години,като например 1911 г.,стойността на френския внос е близо 25 млн. лв. и заема 12,5% от брутния внос на всички държави.В същото време ако през 1897 г. България изнася за Франция произведения на стойност 8,5 млн. лв.,то през 1914 г. сумата на износа й нараства на на 12,3 млн.лв.Сред изнасяните за Франция български произведения преобладаващо значение имат зърнебите храни,розовото масло,суровата коприна и яйца.След 1906 г. се изнасят и значителни количества сребърни,олоени и медни рудиВъпреки това в областа на търговската си размяна с България Франция се нарежда на четвърто място между великите сили.Тя е след Австро-Унгария,Англия и Германия.

В началото на XXв.важно място в износа на зърнени храни от България за Франция заема голямата парижка житарска фирма “Луи Драйфус”Освен във Варна тя има свои клонове и в Бургас,Пловдив и София.Износът на розово масло,което заема второ място сред продуктите на българския експорт в началото на XX в. е организиран от българските фирми Шипков, Папазоглу и Салабашеви ,Стефанов,Нейкови и др.Те поддържат връзка с най-известните дрогеристи в Париж,Ница и Грас,а чрез тях със САЩ,Милано,Лондон,Берлин и Виена.

Един от най-големите успехи на българското стопанство през този период е участието на България в Парижкото изложение през 1900 г.Проектирането и изграждането на българския павилион са поверени на известните парижки архитекти Саладин и Севеленж.В изложението участват 530 български индустриалци ,търговци , занаятчии и художници.Силно впечатление прави изложената от казанлъшката фирма “Шипков и Сие” уникална колекция от 100 вида великолепни розови масла от всички производствени райони в страната.

За активизирането на българският износ за Франция (особенодо 1907 г.,когато тойредовно надхвърля френския внос в България),пложителна роля изиграват консулите,които българското правителство добива право да назначава във всички по-важни френски градове след подписването на търговския договор от 1897 г.Дейна консулска агенция е създадена  и в Марсилия.През 1903 г.за български търговски агент в Париж по настояване на френските управляваши кръгове и лично на Фердинанд е назначен,ползващият се с голямо влияние в политическите ,деловите и журналистическите среди Морис дьо Ла Фарг.

4.Френските военни доставки за българската армия в края на XIX и началото на XX в.

В края на XIX и началото на XX в. Франция започва активни доставки на военни материали за България.Заемите за България отпускани от Париж при условие,че част от тях ще се изразходват за доставки на военни материали от свързаните с големите банки и с правителството военни предприятия(“Шнайдер” в Крьозо и др.)Българското правителство също трябва да се съобразява с тези обичаи и практики на големите международни банки.

През 1896г. кабинетът Стоилов сключва заем с френските банки за 30 млн.лв.В този договор фигурира клауза ,задължаваща българското правителство да използва известна част от заема за покупка на оръжие от Франция.Съгласно с поетото задължение кабинетът Стоилов се споразумява с “Шнайдер” в Крьозо за доставката на 18 планински 48 обсадни оръдия на обща стойност 2 млн.лв.Така френската оръжейна индустрия удържа първата си победа в борбата за изтласкване на германската оръжейна фирма “Круп” от българския военен пазар.

В края на XIXв.пред българското правителство застава с голяма острота въпросът за създаване на национален военноморски флот.България решава да потърси някакво съдействие отвън,относно този въпросТъй като Франция се е превърнала в първокласна морска сила през този период,управляващите кръгове решават да потърсят именно от нея съдействие при полагане основите на българския военноморски флот.Това съдействие трябва да се изрази не само в доставката на необходимите плавателни съдове и тяхното въоръжение , но и в това да се изпрати опитен персонал,който да обучи за няколко години български кадри ,способни след това сами да се справят с работата си.

След като условията за формиране на черноморски флот са проучени от изпратения от френското правителство капитан Моро, на 15 май 1897 г. кабинетът Стоилов подписва договор за доставката на едно авизо,което е поръчано от в корабостроителницата “Жиронда” в Бордо,а в заводите “Шнайдер” се ангажират да изработят необходимата за авизото артилерийска материална част.Всичко това е на обща стойност около 3 млн. лв.Три месеца по-късно във Варна пристига френската военноморска мисия,начело с капитан Пол Пишон.Освен авизото”Надежда” по инициатива на Пишон във Франция са поръчани две серии от по три торпильора,400 мини и торпеда,няколко яхти и друга техника.Френската военноморска мисия остава в България до 1908 г.,когато правителството,начело с Малинов решава да се освободи от нея.Въпреки това нейните заслуги за създаването на Българския военноморски флот са безспорни.

В самото начало на XIX в. отношенията между Турция и България са доста обтегнати(най-вече заради македонския въпрос).По това време френското правителство не проявява особена загриженот да се осигурят военни поръчки за оръжейните фабрики.Тъкмо по това време турските власти извършват масови арести на българи в Македония. Българското правителство е разтревожено от действията на Високата порта за унищожаване на най-будните представители на българското население в областта. Отношенията между България и Турция са крайно обтегнати.Започва да се говори за предстояща война между двете държави.При това положение френското правителство намира за добре да не дава повод за обвинения от страна на турскофилските среди,а също и от другите велики сили,че съдейства за въоръжаването на българската армия. Ето защо френския външен министър Теофил Делкасе уведомява руските управляващи кръгове,че Франция ще следва мирна политика и поради това не би искала наскоро отпуснатият от нея заем за България да се използва за прекомерното въоръжаване на българската армия.Също така Делкасе изтъква,че Франция занапред няма намерение да поддържа изцяло статуквото на България.

Независимо от това, след сключването на тайната военна конвенция между България и Русия на 31 май 1902 г.(с антирумънска и антиавстрийска насоченост),френското правителство дава съгласието си за доставка на 6 нови батареи 150 мм гаубици(общо 36 оръдия),които са поръчани в “Шнайдер” в Крьозо.Освен това на “Сосиете франсезде мюнисион” е възложено доставката на 30 млн. гилзи и патрони за манлихерови пушки, а на фабриката “Льофевер” са поръчени няколкостотин палатки.Цялата поръчка надхвърля сумата 1,5 млн. лв.

Напрегнатите отношения с Турция и подготовката за война с южната съседка,както и събитията в Македония през 1902-1903 г. са причината България непрекъснато да търси от Франция,както финансова помощ,така и помощ за въоръжаването на армията.През 1904 г. започват преговори за отпускане на нов заем от “Парижко-холандската банка” за отпускане на 100 млн.лв.Фердинанд настоява заем,за да укрепи по-добре българската армия и по-специално да преустрои артилерията.

Започват остри спорове за това дали трябва по-голямата част от заема да се пренасочи за военни цели,при положенуе,че за една година за армията са изразходвани над 55 млн. лв.На 13 ноември 1904 г. заема е сключен и в по-голямата си част е изразходван за военни цели “Шнайдер” и военния министър Савов сключват договор,според който френската оръжейна фирма получава поръчка на обща стойност 26 млн. лв.Фабриките в Крьозо трябва да доставят 82 батареи скорострелни 75 мм полски оръдия от системата “Кане”(по 4 оръдия на батарея) или всичко 324 оръдия плюс 230 изстрела на оръдие,т.е. към 75 хил. 75 мм снаряди комплект.Тази поръчка е най-значителна от всички подписани с “Шнайдер” дотогава.

През февруари 1906 г. ‘Шнайдер” получава нова поръчка за 2,5 млн. лв.Френския оръжеен монопол трябва да достави три торпильора за българския военноморски флот,построени в корабостроителницата му във Хавр, и две брегови скорострелни 240 мм оръдия.По този начин “Шнайдер” в Крьозо успява да сложи ръка върху близо 27,5 млн. лв. от кредитите на Военното министерство.Така френската оръжейна индустрия взема решаващ превес в борбата с немската фирма “Круп”.

Разходите за българската армия продължават непрекъснато да растат.Разходите за военни цели в България обикновено поглъщат 38 % от държавния бюджет.През 1907 г. са изразходвани още 78 млн. лв. извънредни кредити за въоръжаване и екипировка на армията.При положение,че държавния бюджет за годината се състои от 122 млн.лв.,един такъв разход е красноречив за широките замисли на княза,който смята,че идва времето България да подкрепи външнополитическите си интереси с оръжие.

През 1906 г. се открива,че военния министър е получил подкуп при сключването на сделката за доставка на военни материали от Австрийската фирма “Манфред Вайс”.В аферата се оказва,че е замесен и министър председателя Р. Петров и той е принуден да си подаде оставката.Това води до влошаване на отношенията между френския оръжеен монопол и България.Новото правителство успява да нормализира отношенията с него и през 1907 г. българкото правителство предоставя на “Шнайдер” оше 25 млн. лв. и само 7 млн. лв. са заделени за внасяне на допълнителна екипировка за пехотата и артилерията от Австро-Унгария и Германия.Подписан е и нов договор с “Шнайдер” .В него се предвижда в срок от две годинина България да се доставят 90 оръдия от различен калибър и голямо количество снаряди.С тази сделка френският оръжеен монопол удържа пълна победа над “Круп” и завладява почти напълно българският военен пазар.

След Втората балканска война,поради грубата намеса във вътрешната политика на България и толерирането на Югославия,Гърция и Турция от страна на Франция,българия започва да се ориентира все повече в търговско и икономическо отношение към Англия и Германия.Германия също предприема активна политика за спечелване на България.През 1914 г. България сключва заем за 500 млн. лв. с  германския консорциум“Дисконто Гезелшафт”.Този договор е сериозен удар за френската външна политика.По-този начин Франция е изтласкана от българския външен пазар като основен военен доставчик на българската армиия.

ЗAКЛЮЧЕНИЕ

През годините от освобождението на България до 1914 г. Франция играе решаваща роля във външнотърговските отношения на България.Не е за подценяване и фактът, че Франция се превръща и в основен доставчик на военна продукция за българската войска.

Френската търговска политика към България често е доста ултимативна и редица пъти българското правителство е принудено да се справя с французите, лавирайки между другите Велики сили.Тъй като Франция не е особено лоялен партньор, след Балканските войни българските правителства ограничават нейното влияние(особено в сферата на военните доставки), като дават отново предимство на Австро-Унгария и Германия.


 

WWW.POCHIVKA.ORG