Home История Маларията и края на Римската Империя

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Маларията и края на Римската Империя ПДФ Печат Е-мейл

МАЛАРИЯТА И КРАЯ НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ

Две нови открития променят представите ни за упадъка и края на Римската империя. Товарни кораби са открити на дъното на древно пристанище. Някога те плавали по търговските пътища на Империята. С товара си, те пренасяли и болести, а с болестите идвала и смъртта.

В глинена делва е открит скелет на малко бебе. След днешните анализи, костите ни разказват невероятна история, история за бедствие, което е унищожило Римската империя.

Могъществото на Римската империя продължава около пет века и приключва 450 години след Христа. Но краят не идва внезапно, империята била в упадък от десетилетия.

Вероятно е имало много фактори, но каквито и да са причините, Империята скоро се разпаднала на варварски племена. Рим бил ограбен и настъпила анархията на тъмните средни векове.

Рядко откриваме свидетелства за този мистериозен период от историята, но на остров Сардиния, близо до Италия, е направено интересно откритие. Преди две хиляди години, Олбия е процъфтяващо римско пристанище. Днес край брега се строи магистрала. Старото пристанище е пълно с кораби от римско време. Археолозите трескаво разкопават земята и се надпреварват с булдозерите. Едуардо Рикарди, експерт по древни кораби наблюдава разкопките. Неговият екип изважда шестнайсет товарни кораба.

Според археолозите това е цяла флотилия. След анализ на елементите, се установява, че корабите датират от една епоха.

Те са подредени почти в редица срещу пристанището и едва ли са потопени при буря. Едуардо смята, че те са потънали в бой. Открита монета с лика на император Теодор разкрива на археолозите годината на събитието и с кого са се сражавали корабите. Монетите са били в обръщение през пети век след Христа. Това е важен период за Рим. Тогава известното варварско племе вандали нахлува в Сардиния. Вандалите са идвали от Северна Африка. Непосредствено преди падането на Рим, те разрушили важни римски градове. Един от градовете е Олбия. Предполага се, че откритата флотилия е била потопена от вандалите.

Не е известно защо римските войници са отстъпили толкова лесно пред варварите. Но една нова теория ни помага да разберем защо римляните са били толкова слаби. Тя се гради върху археологични находки от Апенинския полуостров, близо до красивия италиански град Луняно. Някога селището е било ниско в долината, в близост до река Тибър - най-важният път до Рим, който се намирал на седемдесет километра на юг. Дейвид Сорен, експерт по римска археология, е убеден, че причината за края на Империята е болест.

Открита е римска вила, след като фермер намира древни съдове в земите си.

Дизайнът е прост – изграден е в черно и бяло. Стаите на постройката покриват много голяма площ. В богатата част, там където е живял господарят, стените били покрити с мозайки. Стилът им датира от края на първи век преди Христа. Дейвид решава да изследва складовете в страничните части на вилата. Там открива нещо необикновено.

При разкопките археолозите намират телата на седем бебета погребани заедно. Каква е причината за смъртта им? Антропологът Уолтър Бъркби се наема да определи възрастта на децата. Резултатите показват, че половината от четирийсет и седемте бебета погребани във вилата, са новородени или мъртвородени. Най-голямото дете е тригодишно.

Някои бебета били открити в глинени делви, в които се съхранявало вино или зехтин. Изследван е съставът на глината и характерната форма на съдовете и е определена годината на смъртта на децата - 450 години след Христа.

В края на първи век преди Христа вилата е била чудесно място за живеене. Но постепенно тя е запустяла и около 450 години след Христа е превърната в гробище.

Древните римляни много рядко са погребвали децата си в гробища. Те не вярвали, че те заслужават погребение и, че си струва да се тъгува за тях. Заравяли телата им почти без церемонии.

Измежду детските кости археолозите откриват скелети на кученца на възраст между пет и шест месеца. Всички били обезглавени.

По това време езическите ритуали са били забранени в империята и са се наказвали със смърт. Около 450-та година след Христа, римският император и поданиците му приели християнството, но в някои райони, хората продължавали да почитат езическите богове. Те вярвали в ритуали и черна магия и в по-трудни времена се връщали към тези практики. Във вилата е направено жертвоприношение с малки кученца.

Убити са и други животни. Намерено е дете със скелет на жаба, която според магьосниците имала лечебна сила. Дейвид смята, че тези тайни жертвоприношения са знак за страха на селяните.

Селяните са прибегнали до черна магия, заради смъртта на децата си. След хиляда и петстотин години Дейвид Сорен използва археологията, за да открие какво се е случило. Дали децата са умрели наведнъж или е станало в течение на години? Разкопките показват, че децата лежат в един и същи земен пласт, въпреки че са заровени на различна дълбочина.

Според археолога страшната епидемия е била малария. Маларията продължава да взима жертви в Италия до 1940 година, особено в блатистите райони край река Тибър. Римските историци също описват болест със симптомите на маларията.

Въпреки тези сведения за римския период, археолозите още не са открили доказателства за малария по онова време. Но Дейвид е убеден, че децата от Луняно са загинали от малария и се наема да го докаже. Той призовава неколцина експерти.

При разрез от една нормална кост се виждат твърди стени. Но костите от детското гробище имат порести стени. Очните кухини на черепите са силно надупчени. Това са признаци за сериозни болести на кръвта като анемия. Но анемията не е единствената причина.

Сред детските кости има и друго доказателство – пепел от “орлов нокът”. Известният с лечебните си свойства храст не е широко разпространен в Луняно. Римският автор Плиний е отбелязал, че “орловият нокът ”се използва при лекуването на увеличен далак, класически симптом на маларията.

Маларията се пренася от комарите. В слюнните жлези на маларийния комар живее паразитът малария. Докато женският комар смуче кръвта на жертвата си, паразитът се пренася със слюнката и инфектира жертвата.

Когато паразитът малария влезе в тялото на човека-приемник, той атакува кръвните клетки и унищожава червените кръвните телца. Кръвта започва да се съсирва във важни органи, включително в мозъка.

Най опасният вид малария е “фалсипарум”, който произхожда от африканските джунгли. Той се разнася на север. Но на определен етап болестта спира. Средиземно море служи като бариера.

Комарите прелитат само около стотина метра и никога не биха могли сами да се придвижат от Африка до Италия. Как е пренесена болестта? Пътуващи моряци или роби може би са били заразени с паразита без да показват симптоми на болестта или във водните им запаси е имало ларви на комари. Не след дълго новият и смъртоносен вид малария прекосява Средиземно море.

По ирония на съдбата просперитетът на империята помага за разнасянето на болест, която става причина за нейния крах.

Корабите имат основна роля за разнасянето на маларията, например тези в пристанището на Олбия. Дали тези кораби са пътували от Северна Африка до Сардиния и после до Рим?

Вероятно са пътували по курса Олбия-Рим. Пренасяли са зърно до Рим, а от Рим са се връщали със стоки за Олбия.

Комарите е трябвало да променят навиците, за да оцелеят. Но след като се приспособили, нищо не можело да ги спре. Някои процъфтяващи градове в Южна Италия били напълно изоставени. Болестта обезлюдила тези райони и Марио Колуци, световен експерт по комарите, е убеден, че маларията “фалсипарум” е причинила това по римско време. Изследванията му съвпадат с теорията на Дейвид Сорен за епидемията в Луняно.

Въпреки това много американски археолози не са убедени, че децата са умрели от малария. Те твърдят, че доказателствата на Сорен са косвени и, че в гробището няма нищо необикновено.

Дейвид има нужда от по-силни доказателства за своята теория. Той разполага единствено с детски скелети и вероятността да открият маларична ДНК в костите на новородено е малка.

Робърт Саларис е ДНК експерт от Манчестър, който е разработил нов метод за откриване на болести в състава на ДНК.

Екипът изважда наличната ДНК и проверява дали е маларична. При първоначалните проби се вижда, че няма наличност на малария.

При анализа на бедрената кост на тригодишното дете, екипът на Саларис открива не само следи от малария, но точно от маларията, за която предполага археологът Дейвид Сорен. Това е доказателство за най-ранния случай на малария в историята. Робърт Саларес е убеден, че е имало цяла епидемия.

Проявата на маларията е била най-жестока в Луняно, където са пристигнали маларийните комари, защото никой имал имунитет към болестта.

Годината е 450-та след Христа. В края на лятото повече от половината жители на Луняно се разболяват от мистериозна болест. Възрастните боледуват, но най-застрашени са бременните и малките деца. Бременните загубват плода. Малките не могат да се борят с болестта и умират.

Въпреки християнската си вяра, оцелелите смятали, че ключът към спасението им е в езическите ритуали. Възраждането на езическите ритуали се дължи на страх.

Маларията е затруднила изхранването на населението и поддържането на имперската армия. Кризата в армията е изложила на риск стратегически пристанища като Олбия на остров Сардиния.

Борбата е била неравна. Римляните се заразили за първи път с малария и били покосени от болестта, а вандалите от Северна Африка боледували от по-дълго време и развили имунитет срещу нея. Вандалите били жестоко племе. Съдбата на Сардиния била решена.

Загубата на близката и ценна Сардиния е злокобен знак за отслабващата сила на Империята. Ерата на Рим е в своя край. Причините за падането на Римската империя са много - варварски нашествия, икономически застой. Но трябва да признаем, че маларията е била сред решаващите фактори.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG