Home История Българското царство през втората половина на 13 век

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Българското царство през втората половина на 13 век ПДФ Печат Е-мейл

Българското царство през втората половина на 13в.

  1. I. Татарите в Югоизточна Европа

Политическата обстановка през 40-те год.на 13в. силно се променила.Ролята на разрушителен фактор  играели татарите.Това е името на едно от монголските племена.Техен предводител бил Чингиз хан който е създал огромна империя,простираща се от Тихия океан до южноруските степи.След завлдяването на Азия те се насочили към Европа.Покоряват разпокъсаните руски княжества,Волжска България и куманите.През 1240г. Наследникът на Чингиз хан,хан Бату(и негов племенник)превзел Киев и създал т.нар.”Златна орда”- една от най-трайните монголски държави,която определя съдбите на околните народи за няколко века.Водени от хан Бату,татарите достигнали до Унгария кудето превзели столицата Естергом и опожарили много градове и села,а унгарския крал избягал на адриетически остров.По обратния си път към южноруските степи татарите опустошили българските земи на север от Балкан и р.Дунав.Превзели столицата Търново и задължили бългрския владетел да изплаща ежегоден данък в земеделски продукти и желязо.

М/увременно упадъкът на Латинската Цариградска империя се задълбочавала.Никейската империя здраво стъпила на Балкнския полуостров се стремяла към възобновяване на Византия и възвръщане на Цариград.

  1. II. Династичната криза в Българското царство и нейните последици

От двата си законни брака цар Иван Асен II имал мъжко потомство.М/у двете му съпруги-унгарката Анн-Мария и византийката Ирина се разгоряло ожесточено съперничество.След смъртта на царя престолът бил зает от малолетния му син Коломан(1241-1246)от брака му с унгарската принцеса.Неговото регенство установило мирни отношения с Латинската империя и повело политика на зближение с папството и Унгария.Поради усложнените отношения с Никейската империя и голямото татарско нашествие,а също така и разорението на страната предизвикло недоволството в обикновените селяни и в болярството.Дворцов преврад довел до промяна на трона:цар Коломан бил отровен от втората съпруга на Асен ІІ- Ирина.На престола се възкачил също малолетният й син Михаил ІІ Асен(1246-1256).Фактически майка му Ирина поема управлението като негов реген,за което свидетелстват сечените по това време монети,представящи Михаил ІІ Асен и Ирина като съвладетели.

От промянта в Търново се възползва Никея и завладява южнобългарските територии.Почти без съпротива са завзети Родопската област,Сяр,Мелник,Източна и Средна Македония,Солун и Одрин.При създалите се обстоятелства регенството на бълг.цар сключило мир с никейския император и поело задължението да му оказва помощ за отвоюването на Цариград.

От слабостта на българската държава се възползвали и унгарците,които завладели Белград и Браничево.

Силните позиции на царица Ирина в държавния живот довеждат до промяна в отношенията м/у България и Сърбия.Вместо традизионно добрите съюзни отношения,майката прибягва до политиката на противопоставяне.Така се стига до сключването на военен и търговски договор с Дубровник през лятото на 1253г.насочен срещу Сърбия.Българските войски навлезли в сръбска територия и достигнали до р.Лим.

Като сключил брак с дъщерята на княз Ростислав Михйлович,цар Михаил ІІ Асен си осигурил неговата военна подкрепа.През 1254г.българските войски започнали война срещу Никея за отвоюване на Родопската област,Тракия и Македония.Постигнатия м/у двете държави Регински мир бил в ущърб за България и това възбудило недоволството на голяма част от българското болярство.

Цар Михаил ІІ Асен бил убит от своя братовчед  Калоян който се обявява за цар и се оженва за овдовялата царица.През есента на 1256г в България избухва гражданска война,която имала за прицел търновския трон.Помежду си воювали трима основни претендента:Ростослав Михайлович като тъст на убития цар,деспот Мицо като зет на цар Иван Асен ІІ и скопският болярин Константин Тих.

ІІІ. Консолидация и външнополитическа активност на царството

Търновските боляри избрали за цар Константин Тих(1257-1277).Новият цар повел политика на сближение с Никея и се оженил за една от дъщерите на император Теодор ІІ Ласкарис-Ирина внучка на Иван Асен ІІ,като самия той приел името Асен.За да укрепи престола си новия цар повел борба срещу предендента Мицо,който се укрепил в Несебър.Загубил всякакви шансове,Мицо предал владяната от него област на византийците.Спрямо Унгарското кралство българите преминали Дунав и нахлули в Банатската област.Те отблъснали българите и превзели Видин,Оряхово и Лом,а един от отрядите достигнал до околностите на Търново.Управителят на северозапдните бългрски земи,деспот Яков Светослав,който бил от руски произход,се принудил да се признае за васал на унгарската корона.

М/увременно на 25 юли 1261г.никейският флот овладява Константинопол и слага край на Латинската империя.След повече от 57г.е възстановена Византийската империя начело с Михаил VІІІ Палеолог.Византийската империя веднага се намесва в сложните балкански взаимоотношения и завладява Северна Тракия и Черноморската област на юг от Балкана.

През 1268г на овдовелия цар Константин Тих-Асен от византийска страна бил предложен мир.Той бил скрепен чрез брака със сестрата на византийския император Мария и с обещанието да бъдат върнати на българската държава градовете Несебър и Анхиало(дн.Поморие).И тъй като византийското обещание останало само на думи,през 1273г. Българския цар повел дипломатически преговори с Неаполитанското кралство на Карл І Анжуйски за включване в антивизнтийска коалиция,която има за цел да възтанови Латинската империя.

След 1272г деспод Яков Светослав отхвърлил унгарския васалитет,обособил се като самостоятелен владетел с център Видин и се самопровъзгласил за „цар на България”.Страната вече била разпокъсана на две владения-Търновско и Видинско.При нещастен случай цар Константин Тих-Асен си счупил крака и неговата жена поела управлението.Нейната цел била да запази трона на сина си Михаил.Тя спечелила на своя страна бългрското болярство,а с хитрост осиновила претендента за българската корона Яков Светослав и след това го отровила.

IV. Ивайло-„селският цар”

Ивайло,известен с прозвището Бърдоква,бил обикновен свинепас в Добруджа и принадлежал към категорията на отроците-най-обезправената част българското селячество.Ивайло говори пред свои приятели за някакви съновидения,при които светци и Богородица го призовават „към бунт и властване над народа”.Едни приемат думите му с насмешка,други вярват в мисията му и са готови да го последват.Постепенно Ивайло организира военна дружина от съмишленици и след няколко сръжения през лятото на 1277г успява да прогони татарите на север от р.Дунав.Лично цар Константин Тих се отправя на поход срещу селския водач.Още в първото сражение царските бойски са разбити,а „Ивайло съсякъл царя като жертвено животно”,както отбелязва Пахимер.След тази победа пътят към Търново е открит и в началото на 1278г. Градът е обсаден от селските войски.

Разтревожен от събитията в България Михаил VІІІ Палеолог решава да се намеси.Той оженва дъщеря си за Иван Асен-син на болярина Мицо,така той става цар на българите.

Намесата на Византия изостря още повече обстановката в България.Постигнато е споразумение между царица Мария и Ивайло.След брак с царицата той трябва да получи царската корона като запази правата на нейния син Михаил като престолонаследник.Така през пролетта на 1278г. Селският водач е провъзгласен за цар и същевременно встъпва в брак с Мария,което легимитира властта му.

Византийския император,недоволен от развоя на политическите събития в България решава да продължи военните действия  с/у северната си съседка като се споразумява с татарите за общи действия.

Първо Ивайло съсредоточава вниманието си към татарите и успява да ги отблъсне.През лятото и есента на 1278г византийското настъпление е спряно.Едва когато византийците успяват да привлекат като съюзници отново татарите,е постигнат обрат във военните действия.Ивайло три месеца се отбранява в Дръстърската крепост.

В началото на 1279г. Византийските войски осъществяват успешен десант на Черноморските крепости и се отправят към Търново.Като се възползват от обстоятелствата,че Ивайло е обсаден в Дръстър,болярите пускат слух, че той е обит и отварят вратите на града за зетя на византийския император-Иван Асен ІІІ.Той е провъзгласен за български цар.Тъй като няма авторитет и влияние сред търновската аристокрация той привлича за свой пръв помощник боляринът Георги Тертер.Като получава титлата деспот и застава и застава начело на българската войска.

След като на Ивайло му се отдава възможноста да разкъса обсадата на Дръстър той се отправя към Търново.За да защитят своето протеже,византийците изпращат през лятото на 1279г. две силни армии.Там Ивайло побеждава.

Поражението на византийските войски прави още по-нестабилно положението на марионетния цар Иван Асен ІІІ.Той бяга в Месемврия като отнася със себе си всичко,което могъл да задигне от българското царско съкровище.Междувременно за български цар е избран боляринът Георги Тертер.

Когато Ивайло разбира новината няма възможност да предприеме някакви сериозни действия.Той се отправя към лагера на дотогавашния си враг-хан Ногай,който след едно пиршество заповядал да го убият.

  1. V. Сепаратизъм и упадък

Изборът на Георги Тертер за български цар ни най-малко не променя политическата обстановка в държавата. Един от белезите на развитието на феодалните отношения през този период е нарастването на стремежа н могъщитеболяри в пограничните области към сепаратизъм и политическа самостоятелсност.Самостоятелни владеня били: в Браническата област-на братята Дърман и Куделин,във Видинската-на деспот Шишман,в Подбалканската област с център крепостта Копсис-на братята Смилец,Войсил и Радослав,и в областта със средище крепостта Крън-на деспот Елтимир.

През 1285г татарите извършили второ голямо нашествие в Югоизточна Европа,което отново засегнало най-чувствителноУнгария и България.Българския цар бил принуден да се признае за васал на Ногай и да изпрати сина си Тодор Светослав за заложник,а дъщеря си-за съпруга на сина му Чака.

През 1292г цар Георги І Тертер загубил доверието на хан Ногай и бил принуден от него да напусне „доброволно” трона и да потърси политическо във Византия.На българския престол бил поставен болярина Смилец(1292-1298). Неговото краткотрайно и безлично царуване е една от най-печалните страници в историята на българското средновековие.След неговата смърт властта временно преминала  в ръцете на неговата съпруга-византуйка.

В началото на 1299г тя проводила пратеничесто при сръбския крал Стефан Урош ІІ Милутин,предлагайки му ръката си и Бългрското царство като зестра.Този позорен акт бележи върха на продължителната българска вътрешнополитическа криза.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG