Home История Атанас Буров, Аз и България

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Атанас Буров, Аз и България ПДФ Печат Е-мейл

Това, което пиша сега, за мнозина ще бъде ако не откритие, то поне изненада.

И във всеки случай написаното ще е едно обогатяване. За всеки- защото една голяма личност винаги дава много. Човек цял живот се учи достойно да живее. “Защото човекът е и това, което още не е...”.

Атанас Буров е знакова фигура за нас българите. Знакова, защото при формирането на ценностите на нашето време, ние младото поколение българи се нуждаем от образци за подражание.

Защо Атанас Буров?!

Какво по-добро обогатяване чрез житейската история и културата на една всеобхватна и значима личност. Тази на банкера и общественика, бележития държавник, демократа и човека Буров.

Защото най-сетне човекът е това което е...

“ Който прави добрини и е бил полезен народу, името му ще бъде вписано в книгата на живота.” Библейски текст.

А аз бих добавила, че парадоксът на човечността е, че преди да я намерим, трябва да я имаме.

Буров притежава това и още много. Той не само притежава високо образование, ерудиция и култура, но той е личност съчетала в себе си мъдростта на българския народ, благородството на знаещият и можещият. Той е фигура от голяма величина, формирала се през съдбовна историческа ситуация, отстояла на бурите и превратностите на времето, но съхранила достойнството и несломимия си дух.

В края на своя живот ( и в края на своето политическо изгнание)- през май 1954г. Атанас Буров отправя своя завет към нас младите хора на България:

- “ Епохата, в която раснах и живях, бе трудна, бурна епоха! В нея имаше строги, но справедливи закони. Колкото по млади ги научите, няма да повтаряте грешките на по-умните, взели си поука преди вас.”

Ако се вгледаме внимателно в живота и делото на Атанас Буров, неминуемо всеки от нас ще открие истината, която търси, стига да може да си я намери. Защото в един живот отдаден на добруването на Отечеството има всичко- добри постъпки, а също и много грешки. Много можем да научим от онова, което вече е станало, но за съжаление повечето от нас не го правят.

На мъдруването на българина от примиреното:

“ Ум не искам, пари ми дай.”, Буров дава надежда за всеки млад и амбициозен българин в насърчителното: “ Където има ум, парите сами идват.” И с целия си живот на банкер Атанас Буров доказва всичко казано на дело. В своя живот той неизменно следва и библейската истина: “ Дай, за да получиш!”. Така Атанас Буров дари на поколенията своето най-значимо интелектуално богатство: Свободния софийски университет, по примера на дълбоко уважаваните от него Христо и Евлоги Георгиеви, които даряват на поколенията сградата на СУ “Св. Климент Охридски”. Но за разлика от тях Буров не само създава с финансова помощ университета, а и въвежда учебна програма пропита с характерната буровска традиция, с неговия практицизъм, дава простор на знанията и обогатява с нови идеи българското банково дело. Там Буров получава титлата професор и “Почетен деятел на свободния университет”-признание за делото му.

Човекът, банкерът и държавникът Буров следва принципа: Ако искаш да промениш нещо свято, започни от себе си. Затова той заявява: “ Аз възпитавах и с лично поведение. Щом искаш стил в работата, сам дай пример.”

Постигнатите резултати в стопанската дейност не задоволяват амбициите на този колос на духа и делото и той търси духовни и жизнени пространства за изява. Така Атанас Буров израства като политик и държавник с независима гражданска позиция. Това му дава възможност до края на живота си да работи за добруването на България, за която той с много обич и преклонение заявява: “Повярвайте ми по-дивна, по-прекрасна, по-нежна страна от България няма!”

А на него може да му се вярва. Като студент, а по-късно като министър и дипломат, Буров посещава много страни и народи, но винаги си остава патриот и родолюбец. Затова в края на живота си, притиснат от превратностите на историческата ситуация Буров заявява: “Ако ще се мре- в България да се мре. Не другаде. Защото човек без майка и без родина, той е нищо....”

Много има какво да научим ние младите от човека, демократа и държавника Буров.

Ще си призная, че за първи път се запознавам обстойно с живота и делото на този велик българин. Любопитството ми беше провокирано от учителката ми по история, която ни запозна в часовете с личността и делото на Атанас Буров.

Но книгата “Вековете на Атанас Буров” на Николай Увалиев, ме грабна с човечността и мъдростта на разказа и провокира моята интелигентност.

Особено ми допадна една мисъл на Буров:

“Целта на живота не е в това да бъдем повече или по-малко щастливи, а да се борим против неправдата и заблудата. Това не е само наше право, но и наша длъжност, длъжност на целия ни живот!”

Преосмислена и изпълнена тя дава отговор, смисъл и цел на един достойно изживян живот. Но тя е пример и начин на реализация и за всеки мой съвременник. Дълбоко съм убедена, че ние младите хора на България, които можем и трябва да изведем страната си на достойна позиция в ЕС, трябва да се вслушваме и да реализираме още един мъдър съвет и послание на Буров: “На България и трябват хора, които умеят да печелят пари и доверието на света.”

Бъдещето. Атанас Буров е човекът, банкерът и държавникът, който увлича, ентусиазира. Критичното ни чувство неусетно отслабва, когато четем за успехите на банката му, когато се учим от извора на тази многопосочна и всеобхватна личност, реализирана щедро под напора на неговата енергия и богат социален опит и възможности. Учим се и на солидни човешки отношения, с нарастващата политическа и икономическа мощ на човека, но не като фактор за господство, а за разгръщане на същностните му сили и потенциална творческа енергия.

Безрезервно се съгласяваме с Атанас Буров, че:

“Който се чувства истински българин в дни на изпитание преди всичко трябва да мисли за държавата, за родината си и след това за себе си...”

Накрая остава само да добавя: “саможертвата не е за всеки, саможертвата разделя обикновения човек от богоизбрания”.

Затова всеки прави своя избор!!!.....

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG