Home История Историята е полезна не защото четем в нея миналото, а защото четем в нея бъдещето. Ж.Б. Сей

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Историята е полезна не защото четем в нея миналото, а защото четем в нея бъдещето. Ж.Б. Сей ПДФ Печат Е-мейл

Историята е полезна не защото четем в нея миналото, а защото четем в нея бъдещето. Ж.Б. Сей

Има ли смисъл и приложение науката история в живота на съвременния човек? Дали историята ни  за миналото ни помага да намерим мястото си в настоящето и да създадем едно по-светло бъдеще? Много хора са в заблуждение, че история се изучава само заради така наречената обща култура, която е задължителна за всеки амбициозен и модерен човек. Но историческото познание представлява много повече от научаването на сухи факти. То ни помага да намерим истинската си същност като се идентифицираме с миналото на страната си, дава ни болезнени, но изключително ценни уроци и поуки, учи ни да мислим критически и да откриваме истината в разнообразието от гледни точки и мнения. Историческото познание е основен пътеводител на човека в одисеята, наречена бъдещето на живот. Историческата съдба е заставила народа ни да живее при  трудни обстоятелства. От различни страни непрекъснато го  връхлитат врагове, но той устоява, благодарение на несломима та си вяра в историческото безсмъртие. Праизворът на тази вяра е епохалното дело на хан Аспарух, обединил славяни и прабългари и създал държавата ни.

България е вече в своето четиринадесето столетие най-старата от сега съществуващи европейски държави. Затова с национална гордост прелистваме страниците на онази ранна средновековна Европа, когато една от най-могъщите империи e Византия, по силата на обстоятелствата, е принудена да скрепи чрез договор отношенията си с българската държава и да я признае в своите предели.

От незапомнени времена неизменен спътник на българския народ е стремежът към светло бъдеще и просвета. Чрез прозрението на първоапостолите Кирил и Методий този стремеж намира израз във великото начало на славянобългарската писменост, основа за изграждане на самобитната ни култура още едно основание за национална гордост.

Пет вековното турско робство не опустошава душата на народа ни, не сломява волята и енергията му. Не случайно думата българин се налага като синоним на непреклонен борец за правдини. Разлиствайки тези страници от историята не всеки би се възгордял от героичните борби на българите за съхранение на българската народност, от стремежа им за прогрес, образование и свобода, би се преклонил пред жертвите в Освободителната война 1877-1878 г.

Знанията за миналото имат определено нравствено и мирогледно значение за поколенията. Те обогатяват душевния свят на човека, формират  положително отношение към историческото наследство и активна гражданска позиция.

През внушителния си исторически живот българската държава преминава политическо и културно възхождение и падение.

Укрепва и възмъжава, натрупва опит, върви към красота и съвършенство. Но не трябва да се забравя, че основен фактор в миналото, настоящето и бъдещето е и ще бъде човекът. Такъв е и смисълът на паметните думи на хан Омуртаг:  „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. И нека роденият по-късно, като гледа това, да си спомня за човека, който го е направил.”

Какъв е смисълът на това връщане към дълбините на българската история и българската духовност? Като пълноводна река  българската култура тече по своя път към световния океан и влива в него своята българска жива вода. Изпивайки глътка от нея, може би ще си отговорим на вечните въпроси: ”Кои сме ние?”, ”От къде идем?”, ”Къде отиваме?”

Историята не може да бъде „добра” или „лоша”. Тя е такава, каквато е  била.  Изопачаването на миналото, премълчаването на факти и събития неизбежно води до изкривяване на вероятното бъдеще. Само правдивата история може да разкрепости ума, да разбуди съвестта. Чрез историята човек се учи да живее. Затова, според мен, всяко начало трябва да се гради върху постиженията на миналото. А приемствеността между поколенията се осъществява с продължаване на културните традиции. Знаенето на своята история, култура, език, уважаването и следването на традициите такава е връзката на настоящето с миналото.

Ако миналото е опит, то настоящето е възможност, а бъдещето-цел. Добра инвестиция в бъдещето е образованието. В наши ръце е възможността да придадем смисъл на това, което правим и никога да не забравяме уроците на историята. Сигурнa съм, че народ без минало е и  народ без бъдеще. Все пак, колкото и да  четем за миналото знаем,че тези неща могат да се случат и в бъдещето.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG