Joomla Software solutions Template

Payday loan

Работоспособността определя динамиката, продължителността и ефективността на изпълнение на трудовите задачи.  Нейните източници се разкриват във функционалната готовност за работа на централната нервна система,в особеностите на работната доминанта, в степента на активност, в протичане на психичните процеси  и в характеристиката на психичните състояния.Работоспособността зависи не само от физиологическата регулация на дейността-много по значими са закономерностите на психическата регулация, която се извършва на различни нива.Особено значение има този тип висша регулация, която се определя от социално- психичните фактори.

Един от важните психични фактори за повишаване на работоспособността се разкрива в отношението на работещия към възложените му трудово-професионални задачи. Това зависи от насочеността на личността, главно от обществената и личната необходимост от навременното, качественото изпълнение на професионалните задачи. В зависимост от оценъчното отношение на отделната личност и колектива намираме различна работоспособност, която се отразява върху производителността на труда.Социалните фактори и по-специално социално психичният кимат влияят не само отношението към труда, но същевременно определят работоспособността.

Качествените и количествените показатели за работоспособност могат да се повишат или понижат в зависимост от проявения интерес към предмета на труда, от възможността да се съхрани този интерес и особено да бъде задоволен във и чрез самата трудова - професионална дейност. Подържането на интереса към работата в значителна степен зависи не само от личностната насоченост, но и от общия дух в колектива и изискванията , които се поста-вят към работещата група. При такива условия работата се

извършва с повишена концентрация на вниманието, настойчивост и постоянство в изпълнение на професионалните задачи. Целенасочеността и устойчивостта на професионалните интереси са важен фактор за съхраняване и повишаване на работоспособността. Пониженият интерес води до чувство на неудовлетвореност и отслабване на волята за работа. В тези случаи постиженията на работниците са под оптималното ниво.

Повишаването или понижаването на интереса зависи от отношението на личността към поставените професионални задачи, а също тека и от формите на организация на труда, включително и взаимоотношенията в колектива. Неправилното осмисляне  на професионалните задачи, както и създадените конфликтни ситуации обикновено водят до неустойчива работоспособност, особено в фазата на умората, когато се наблюдава значително намаляване на интереса към работата,дори отпадане на стимула за работа. Продължителната дейност в една и съща област и особено монотонната работа водят до понижение на работоспособността, в основата на което лежи отношението на отегчение спрямо извършващата дейност.В тези случаи наблюдаваме състояние на пресищане,слаба воля за преодоляване на трудностите,чести случаи на отклонение на вниманието, понижаване на активността и даже отказ от работа, особено при липса на положително стимулиране в колектива.

Степента на работоспособност съществено се изменя в зависимост от характера на мотивировката,  в зависимост от това, какво иска и какво очаква от своята работа личността, какви са стимул-мотивите, които имат водещо значение при изпълнение на трудовите задачи, доколкото те са свързани с изискванията на колектива. Установява се, че волевото усилие за преодоляване на трудностите повишава издръжливостта, мобилизира силите, намалява отрицателните ефекти на умората. В кривата на работоспособността ролята на волевия контрол особено ясно се изразява в така наречената фаза на крайно усилие преди завършване на работа. В тези случаи от значение е очакването на крайния резултат и свързаното с него състояние на удовлетвореност,и то не само от личните постижения, но и от приноса на колектива. Ролята и мотивацията особено ясно проличава при съревнователните отношения в работния колектив. В тези случаи наблюдаваме значително повишаване на работоспособността и особено на издръжливостта като основен компонент на работоспособността. Тук вече се касае за влияние на социално психичния климат  като цяло върху работоспособността.

Оптималното работно състояние е свързано с висока активност на основните психични процеси, имащи водещо значение за дадена трудова дейност. Готовността  за работа намира израз главно в повишената активност на познавателните процеси, двигателната дейност, организацията на вниманието. Това определя степента на ориентировка в трудовата задача и осъзнава избора на методи и средства за нейното осъществяване. От значение е фактът, че психичната регулация на дейността при състояние на повишена активност   е по-висок тип:те е свързана не само със сетивно -двигателния контрол, но и с мисловен и волеви контрол. Това наблюдаваме особено при преодоляване на трудности в работата и при изискване за активно и творческо учение в решаването на някои производствени задачи,както и при сложни проблемни ситуации.

Функционалните възможности на човека регулират усилието в процеса на работа. Но за тази регулация зависи от индивидуалните и възрастови възможности за натоварване с физическа или умствена работа, както и от активизирането на силите и тяхното подържане продължително време. По- високата или по- ниската активност зависи също от изработения работен стереотип, от начина и отношението на работата. Но заедно с това важен стимул разкрива в социално психичния климат в колектива.

Психичната готовност за работа е една от важните фактори, осигуряващ правилно и леко вработване и достигане до активно работно състояние. При определяне готовността за работа от значение е първоначалният стимул,който дава по- нататъшния тон на работата. Този първоначален стимул съдържа редици социалнопсихологически компоненти главно от областта на социално- психичния климат, изразени преди всичко във взаимоотношенията и ръководството на колектива. Създадената работна доминанта определя психичната настройка за работа и подържа добра активност на психичните процеси, вниманието, двигателната активност и др. Тази работна доминанта зависи не само от индивидуалната нагласа и активност, но твърде много се определя и от вътрешната организация и взаимоотношенията в колектива. Психичната готовност за работа зависи също от информацията за индивидуалните и колективните резултати от извършената работа. Една такава текуща информация поддържа висока активност и с това допринася за съхраняване и на висока работоспособност. Достигнатите резултати при изпълнение на работните задачи стимулират по- нататъшната дейност на индивида и колектива. В този случай можем да говорим за продължителна готовност за работа, при която се създава  физическа, сензорна,мисловна, волева и емоционална настройка за поддържане висока производителност на труда.

При професии, които изискват бързо взимане на решение в условията на изменящи се работни ситуации и повишено напрежение, говорим за друг тип психична готовност за работа, а именно готовност за извънредни действия при нови непредвидени работни условия. Това особено ясно проличава при работата в малката група. За такъв вид професионална дейност е необходима повишена активност в продължителен период от време, висока съпротивляемост на отклоняващите дразнители , постоянна устойчивост на вниманието, висока психична издръжливост, осъществена психична съвместимост в работата на малката група.

Активното включване в работата оказва положително отражение върху работоспособността и осигурява нейното съхранение. Така при активно участие в производителната дейност в края на работния ден в сравнение с началото на работния ден намираме повишена активност и устойчивост в протичане на психичните процеси,например наблюдаваме подобрена зрително-двигателна реакция, изразена в съкращаване на латентно време на реагиране, намаляване на погрешните действия. Това показва,че при съзнателно и активно включване в работните задачи се съхранява по-дълго време добра работоспособност. Това зависи също от социално психичната атмосфера в колектива.

Напротив, при леки задачи и при слабо или неравномерно активизиране, при недостатъчно съзнателно отношение, при слабо стимулиране в колектива работоспособността се понижава. Така в края на слабо уплътнен и недобре организиран работен ден в  сравнение с данните преди започване на работата намираме изменения в работоспособността, изразени в удължаване на латентния период на реагиране,увеличаване количеството на неадекватните реакции, влошаване на зрително-моторната координация, понижена издръжливост. Това ни дава основание да смятаме,че неравномерното и недостатъчно включване в трудовата дейност водят до неустойчива работна доминанта. Поради това въпреки слабата активна заетост работоспособността не се съхранява, а намалява и често-твърде значително. Всичко това показва,че понижаването на работоспособността не всякога е  резултат от натоварване с физическа или умствена работа, а може да бъде предизвикано от пасивното психично състояние, от недостатъчната натовареност и организираност, особено поради слабя взискателност в работния колектив. Понижената активност в тези случаи води до отслабване на вниманието и интереса и оттук често се наблюдава самоизключване от работата, състояние на отегчение и пасивност. Това от своя страна влия върху някои съществени особености на социално психическия климат.

Друг важен психологически фактор за работоспособността разкриваме в емоционалните състояния.В това отношение следва да преценим как влияят различните емоционални състояния и при какви условия те се създават в работния колектив като важен елемент на социално психичния климат.

При оценката на взаимоотношенията в колектива имаме предвид факта, че състоянието на емоционален подем положително стимулира работоспособността. Умерената емоционална възбуда подържа добро работно състояние и повишена активност. От особено значение е явлението на стеничните емоции, при наличието на които намираме по-голяма бързина, точност и координация на движенията, повишена скорост и точност на сетивно-двигателната  координация и реакция, повишена активност на мисловните процеси, стимулиране на творческото търсене при решаване на производствени задачи. Значение има и радостта от самата дейност и особено от постигнатите резултати, които се преценяват не само като лични постижения,но и като достижение на колектива. Tтакова психично състояние на емоционален подем наблюдаваме при използване на морални и други стимули в колектива, особено в тези случаи, когато продуктът на труда получава обществена оценка. Оттук в практиката на организацията и ръководството на колектива особено значение придобива положителният емоционален фон на работата.

Астеничните емоции, породени от неправилни взаимоотношения в колектива, водят до понижаване на работоспособността.При такова състояние се наблюдават колебания, неустойчивост в работната характеристика, умората настъпва по-рано,а при силно изявени неприятни емоционални състояния се стига до отказ от работата,израз на угасяване на работната доминанта.

Емоционалния фон на работа може да бъде изразен при отделни случаи в понижено  самочувствие, неувереност в собствените сили, което води до своеобразни изменения в работоспособността. Това наблюдаваме при работници с по- ниска квалификация, при не подходящия избор на професия, при неправилно разпределение на трудовите задачи в колектива, при неправилно отношение в трудовия колектив, например подценяване възможностите на отделния работник, неправилно проведени мероприятия на мъмрене или наказания, отделяне от колектива, ниска само- оценка, изисквания, надвишаващи индивидуалните възможности, и др.

При трайно повишено напрежение на неприятни емоции, например поради недооценка не само на индивидуалните

постижения, но и на постиженията на колектива, намираме, че работния ден започва с ниска работоспособност, която още повече намалява в края на деня . Така при физически труд с големи изисквания, неотговарящи на индивидуалните възможности, проведените ергофизически изследвания показват намаляване на бързината, устойчивостта, силата и особено на издръжливостта; тремометричните изследвания показват нарушения в зрително-моторната координация; получаваме ниски показатели и при изследване на вниманието и мисловната активност, докато в работни дни с положително емоционално стимулиране и добро работно настроение в целия колектив тези показатели остават почети еднакви, даже някои от тях се подобряват в края на работния ден на основа на изработената работна доминанта.

Емоционалната устойчивост е особено необходима, когато в процеса на работа възникнат някои извънредни ситуации, изискващи бързи и безпогрешни действия и оптимална социално психична съвместимост. Това е типично за такива работни места, където е налице опасност от авария .

Повишеното емоционално напрежение може да доведе до колебания в работоспособността, а в някои случай и до отказ от работата,израз на състояние на нарушено вътрешно равновесие, особено типично при наличие на неправилни взаимоотношения в колектива. В такъв случай говорим за емоционална умора.

Стимулирането в работния колектив разкрива съществени социално психични фактори,определящи динамиката на работоспособността.Съществено място сред тях заема социално психичният климат. Дейността като социална категория засяга взаимоотношенията между човека и средата, взаимоотношенията на хората в процеса на работа. Оттук и работоспособността е социално обусловена от общите задачи и създадените взаимоотношения в работния колектив. Така работния капацитет на индивида се увеличава при колективна работа. При колективно поставени задачи се наблюдава повишаване на продуктивността в качествено и количествено отношение.

Съхраняването и повишаването на работоспособността зависят от общия стил на работа в колектива, определящ се главно от междуличностните отношения,разпределението на индивидуалните задачи и ръководството на работната група.

Вътрешната организация на колектива определя възможностите за достигане на висока производителност на труда. Особено стимулиращо значение има обществената оценка за резултата от работата и свързаното с това съзнание за обществената значимост на навременното и качествено изпълнение на поставените задачи. Важно изискване е задачите на работния колектив да се превърнат в задачи на отделния член на колектива. Стимулиращо влияние върху работоспособността оказва също обмяната на опит и информация между работниците. Особено значение има възможността за сравняване на собствените резултати от работата с резултатите, които достигат другите работници.

Явления на понижаване на работоспособността наблюдаваме при нездраво оформени колективи, при несъответно разпределени задачи, при не правилна организация и ръководство на колектива.В тези случаи имаме недостатъчно или неправилно стимулиране към работа и оттук неправилно отношение към поставените задачи, към собствената работа или към работата на другите. Така някои грешки в организиране на съревнованието в колектива могат да доведат до състояние на повишено напрежение у отделни работници тогава, когато поставените изисквания

не са съобразени с индивидуалните възможности и подготовка. В тези случай наблюдаваме  понижение на работоспособността, свързано с чувство на неувереност в собствените сили.

Посочените психологически и социално психични фактори за работоспособност показват голямото значение на психическото състояние на работника, което определя относително устойчивия уровен на психическата готовност за дейност. Индивидуалната работна характеристика най- добре се разкрива чрез степента на активност,отношението към работата, емоционалното състояние и взаимоотношенията в колектива. Заедно с това особено значение има поведението при конкретната работна ситуация, определяща както изпълнението на задачите, така и взаимоотношенията в колектива. Оценката на работоспособността става на основата на сложните взаимовръзки между личност и социално-трудова ситуация, в т. ч. социално психичната атмосфера. Това определя не само възможностите на личността, но също тека характера и динамиката на работоспособността.

Всичко това показва повлияването на работоспособността от редица психологически и социално психични фактори. Същевременно проличават големите възможности за регулиране на работоспособността и управление на психичните състояния чрез създаване на ефективни форми и методи на научна организация на труда, чрез повишаване на ефективността на индивидуалния и колективния труд. Това разкрива някои специфични страни на психическата регулация на производителността на труда с оглед на оптимално организиране на индивидуалния и колективния труд, с оглед създаване положително стимулиращи психични състояния и оттук достигане до висока производителност на труда.