Joomla Software solutions Template

Payday loan

Идеи и възгледи на Зигмунд Фройд за функциите на инстинктите

Целта на настоящия реферат е да се разгледат възгледите на Фройд за инстинктите, като старанието ми е това да стане на достъпен български език. Избрала съм да следвам становището на д-р Чарлс Бренър (преподавател и практикуващ американски лекар психиатър) поради яснотата, непредубеността и достъпността с която е изложено.

Фройд използва 2 думи когато говори за инстинктите – „der Trieb”  и  „der Instinkt” – “нагон” и „инстинкт”. Бренър в оригинала е използвал „drive”, което се превежда като „подтик, импулс, инстинкт, неудържим стремеж”, на български е  преведена като „нагон” и за да се спази нюанс в терминологията. Той обяснява, че е използвал тази дума за да разграничи инстинкта при животните от „drive” при човека. „Разликата се състои в следното. Инстинктът е вродена способност или готовност за реагиране по еднообразен и стереотипен начин на определени групи от дразнители. Но също като безусловния рефлекс инстинкта при животните с централна нервна система се състои от следните елементи: дразнител, възбуда на централната нервна система и моторна реакция следваща определени път. Нагонът у човека не включва моторна реакция и се състои само от възбудата на централната нервна система, предизвикана от дразнител.” (1;27). От тук ще използвам думите инстинкт и нагон в термините на Фройд, като равнозначни.

Инстинктите създават психична възбуда или напрежение, което подтиква човека към действие, което би довело до затихване на напрежението. Фройд тук прави аналог с енергията във физиката – способността за извършване на работа и въвежда понятието „психична енергия”. Бренър ни предупреждава  да внимаваме с понятието, защото то е въведено не като физиологично свойство на човека, а по аналогия, за да опрости разбирането ни за наблюдаваните явления. (1;28)

Инстинктите и съответстващата им психична енергия, на който Фройд се спира са два, който в последната версия на теорията си нарича – сексуален и агресивен. Той изгражда това виждане за инстинктите около три десетилетия (1890-1920) като първо говори за сексуален и самозащитен инстинкт, после оставя идеята за самозащитния инстинкт, като всичко разглежда като прояви на сексуалния, докато накрая в „Отвъд принципа на удоволствието” оформя окончателната си теория. Двата инстинкта наречени още – Ерос и Танатос, по имената на боговете на страстта и смъртта в древногръцката митология, представляват това което в ежедневието наричаме секс и агресия. Фройд разглежда и биологичната страна, инстинктите към живот и смърт, като присъщи на живата материя. “Въз основа на теоретични, подкрепени от биологията разсъждения приехме съществуването на нагон към смъртта, чиято задача е да връща органичния живот към неживото му състояние, докато Еросът има за цел да усложнява този живот чрез съединяването на все повече частици разпръсната жива субстанция, при което естествено го и запазва” (2;180).

Двата инстинкта се съчетават, в различни степени и проявите им човешкото поведение не са чисти и изолирани. Това означава, че в акта на безмилостна жестокост, можем да намерим еротична компонента, а в нежната любов елемент на агресия. Така разделението е само с цел да бъдат описани по-ясно (1;30).

Щом има два инстинкта, значи трябва да има и да вида психична енергия. За енергията свързана със сексуалния нагон Фройд използва името либидо, втората по-късно някои автори почват да наричат деструдо, от английската дума „destroy” – разрушавам. Казахме че инстинктите създават напрежение, или натрупване на енергия, която тласка човек към действие, за да може напрежението да стихне. Така проявите на либидото се откриват във всички творчески и съзидателни дейности, а на деструдото във всяка разрушителна дейност (включително лов, риболов, спорт). Също така активността не е задължително физическа, може да е вътрешна духовна активност. Така инстинктивно поведение при човека описано от Фройд излиза извън просто правенето на секс и агресията.

Фройд счита че затихването на напрежението, разреждането на енергията носи удоволствие. Това за либидото е безспорно, а и повечето психоаналитици са склонни да се съгласят че важи и за разрушителната енергия на агресивния инстинкт.

Фройд разглежда нагоните като физиологични и докато пише само за сексуалния това напълно съвпада. За агресивния нагон обаче не толкова лесно да се определи телесната основа и затова по-късно се счита че основата е нервната система.

Един от основните аспекти на инстинктите, които Фройд е описал (и могат да бъдат наблюдавани) е тяхното генетично развитие. В “Психология на сексуалността” Фройд обръща голямо внимание върху инфантилната или детската сексуалност. Това че децата притежават сексуалност сега е всепризнат факт, но по времето на Фройд е била революционна идея.  Той посочва факта, че се отрича съществуването на полов нагон в детската възраст и че такива сексуални прояви на детето се описват като отклонения. Напротив Фройд приема, че инстинктивните сили започват да действат още при детето и са напълно естествени. Доказателствата в подкрепа на това твърдение са няколко. Може пряко да се наблюдава в малките деца. Сексуалното влечение в поведението на малките деца е очевидно, ако те се наблюдават обективно или без предразсъдъци, или ако се разговаря с тях. Всеки възрастен е бил дете и затруднението е там, че е голяма склонността на всеки човек да забравя и отрича сексуалните си желания и конфликти от ранното детство. Другите източници са психоанализата на децата и психоанализата на възрастните. Ролята на инфантилните сексуални влечения може да се установи пряко в хода на анализата на децата или да се изведе в процеса на анализата на възрастните. „При нормалното детско развитие още в първите прояви на новороденото се наблюдават действия, насочени към доставяне на удоволствие, които по-късно се вграждат в половата възбуда и допринасят за задоволяването й. Това са целувките, галенето, наблюдаването и показването на голота и т.н.” (1;32)

Фройд описва фази на психосексуалното развитие, през които детето минава, като става въпрос за нещо присъщо на всяко човешко дете. Фазите варират по времетраене при отделните деца, но следват по определен ред, като прехода не е рязък. Всяка фаза е свързана с определени телесни органи, които носят сексуалното удоволствие.

През първата около година, година и половина от живота на детето,  тези органи са устата, устните и езикът. Бебето първо изучава външния свят чрез устата си.  Този период Фройд нарича орален. „Това означава, че неговите желания и удоволствия са предимно орални. Тези данни са преди всичко резултат от реконструкция, т.е. те са извлечени от психоанализа на възрастни или по-големи деца. Наблюдават се действия като сукане, близане и хапане, които доставят удоволствие на деца от тази възраст.” (1;33)

През следващата фаза, траеща също около година и половина, източникът на  удоволствие се премества от оралната зона към ануса и зоната около ануса. Този период Фройд нарича анален. Това е свързано с момента, в който детето вече може да контролира мускулите на отделителната система. „Задържането и отделянето на изпражненията са свързани с приятни и неприятни усещания, които заедно с изпражненията и тяхната миризма са от изключителен интерес за детето.”(1;33)

Към края на третата година водещата роля се поема от гениталиите. Детето по това време почва да се интересува от произхода на децата и изработва различни теории за раждането, как се появяват децата. Представата и на момичетата и момчетата в тази възраст е че съществува само един генитален орган – фалосът – откъдето идва и името на тази фаза - фалична. „През фаличната фаза съществуват и други прояви на сексуалния нагон. Една от тях е удоволствието да се наблюдава – воайорство, а нейната обратна страна е желанието да се показва голота – ексхибиционизъм. Малкото дете желае да види гениталните части на другите хора, както и да им покаже своите. Неговото любопитство и ексхибиционизъм се отнасят и до други части на тялото и неговите функции.” (1;34)

Следващите фази се наричат латентна и генитална. Цитирам по-ранните фази защото те са доказателство за съществуване на сексуалния инстинкт в ранната детска възраст, никой не отрича сексуалността през пубертета.  С признаването на детската сексуалност – човешкият стремеж към удоволствие става напълно естествен.

Развитието на агресивния нагон не е разглеждано така, както това на сексуалния в трудовете на Фройд. Но се психоанализата признава, че преминава през същите фази. Агресивните импулси на бебето например се разтоварват с орални действия – хапане.

И така, според Фройд всеки от нас има огромна потребност от удоволствие, но обществените норми ни възпират, затова сънищата и грешките в ежедневни ситуации показват несъзнателните ни мотиви - да отстраним някой от пътя си, да привлечем нечие внимание или да започнем недопустима сексуална връзка. Фройд също пише, че обществото няма изгода от много доволни и щастливи хора, защото те биха били по-малко продуктивни, че няма да имат толкова енергия, която да хвърлят в работа.