Психологическата помощ е целенасочена активност, в която чрез топли и изпълнени с доверие отношения една личност помага на друга да се справи със своите проблеми. Смисълът на тази активност е да бъде помогнато на този, който се нуждае от помощ, за да се промени, да разбере себе си по-дълбоко и да направи отговорно своя избор – как да живее, как този живот да придобие един по-различен смисъл. Помощта дава възможност на личността да открие сили в себе си, да осмисли своя живот в един по-перспективен план, за да достигне едно по-добро съществуване. Човекът с проблеми се нуждае да открие своето истинско “Аз” и да намери мъжество да постигне това “Аз”.

Психологическата помощ протича като диалог, като взаимна участност, като разговор, беседа, организирана в определени срещи на две уникални личности, едната от които се намира във временно затруднение. Психологическата помощ не е обикновена беседа. При обикновената беседа се разменят мнения на различни теми. В процеса на беседата между участниците се създава близост. В подпомагащата беседа също се създава близост, топлота и приемане, но тя е нещо повече от един обикновен разговор. Подпомагащата беседа не е спор, разговор на приемане или отхвърляне на аргументи. Участниците, които са “лице в лице”, не са в позицията на взаимно отричане, на емоционална въвлеченост, когато взаимното разбиране е блокирано; подпомагащата беседа отхвърля отношението на неразбирането. Подпомагащата беседа не е разпитване. В разпитването този, който е разпитван, е в позиция на принизеност, на натиск. Разпитвания няма право на въпроси и е принуден да се защитава. Той трябва само да отговаря на предварително определени от разпитващия въпроси. Тези въпроси пораждат тревога и желание у разпитвания да намери “добрия” отговор – отговора, който би го оправдал. Подпомагащата беседа не е монолог. При монолога съществува едно усилие да се повлияе на другия, за да промени своето мнение или да приеме чуждото мнение. Усилието да се повлияе на другия може да бъде или израз на стремежа да се упражнява волята за власт, или страха от това, което другият би казал, или желание да се направи добро…Едно е сигурно, този тип разговори са пълна противоположност на стремежа да се разбере другия. Подпомагащата беседа не успокоява, не съди, не поставя този, който търси помощ, в позицията на виновен; тя не разобличава, не поощрява; тя се опитва да даде разбиране, едно ново виждане на ситуацията. Подпомагащата помощ не е търсене на диагноза, отнасяне към определена “клинична единица”.

Психологическата помощ е центрирана върху другия. Според К.Роджърс, никой не познава по-добре проблемите на отделния човек от самия него. Той е, който избира да бъде подпомогнат при разрешаването на собствените си затруднения. Тук той не загубва своята свобода и отговорност. Основната цел на консултанта е да помогне на клиента да влезе в отношение със своя вътрешен свят. Консултантът е въвлечен в проблемите на клиента, но той не може да ги разреши вместо него. Клиентът трябва да вземе решение сам и има огромната отговорност за това.   Атитюди /нагласи/, необходими за консултирането:

-          атитюд на приемане “без предразсъдъци” - пълна отговорност към клиента, придружени с насърчаването му да се изразява свободно;

-          атитюд на неосъждане - на приемане на клиента такъв, какъвто е;

-          атитюд на недирективност - предоставяне инициативата на клиента да представи, както той пожелае, своя проблем;

-          атитюд на разбиране на клиента - схващане на проблемната ситуация в значението, което тя има за клиента;

-          атитюд на обективност - проследяване през цялото време на това, което се “случва” между клиента и консултанта.

В процеса на консултирането се открива едно ново виждане на проблема и на възможностите за неговото решаване. Това ново виждане е и процес на изучаване. Клиентът научава нещо за себе си, научава какво да научи и от какво да се отучи, за да направи своя живот по-добър. Научаването не е само разбиране, то включва превръщането на разбирането в дейност. Истината е, че между човека и неговата дейност не може да се постави равенство, той е повече от своята дейност, но истината е и също, че човек обективира себе си, полага себе си в битието чрез дейността. Процесът на консултирането не е само предизвикателство към клиента да постигне едно по-дълбоко разбиране за себе си, но и предизвикателство за превръщането на това разбиране в дейност.

Психологическата помощ придобива стойност само ако води до някаква промяна, която би предала нов смисъл на живота, би създала една нова жизнена перспектива, даряваща човека с усещането за пълнота, за радост от присъствието в битието, с усещането, че може свободно да осъществи своите жизнени проекти, да стане това, което може да стане.

ПРОЦЕСЪТ НА КОНСУЛТИРАНЕ

Психологическото консултиране е уникален процес, в който могат да се обособят отделни стадии. Разграничаването на отделните стадии в процеса на консултиране предлага рамка на възможните очаквания и подпомага рефлексията върху дейността на консултанта.

Моделът на Ж.Игън представя консултирането в три стадия:

-          първи стадий – “себе–изследване”, консултанта подпомага клиента в изясняването на проблема – на този стадий се изследва настоящето и се разкрива как клиентът възприема себе си и своите възможности;

-          втори стадий – дава едно по-обективно разбиране, “друго виждане” на себе си и проблемната ситуация – на този стадий настъпва преосмисля на проблемната ситуация и на собствените възможности, изразено в една нова перспектива, в свързване на настоящето и бъдещето;

-          трети стадий – консултантът подпомага клиента да идентифицира своите силни страни и дейностите, необходими, за да реализира жизненото си отношение – на този стадий консултантът насърчава клиента в оценката на дейностите и тяхното организиране.

Процесът на консултиране не протича задължително в посочената стадийна последователност.

В процеса на консултиране, в отделните разговори всичко, излязло на повърхността, се превръща в обект на разглеждане, а това дава възможност за едно ново разбиране и заедно с това отваря ново пространство за изследване, при което се получава една непрекъсната повтаряща се цикличност.

Психологическото консултирате е процес в който хората стават участници, когато един индивид е въвлечен временно или постоянно в ролята на консултант, когато е съгласен да отдели време, внимание и уважение на друг индивид или индивиди, които са временно в ролята на клиенти. Целта на консултирането е да даде възможност на клиента да изследва, открие и изясни начина на своя живот в един по-перспективен план, за да достигне до едно по-добро съществуване.

Проявявайки уважение, безусловна подкрепа и емпатия, консултантът изгражда отношения, в които клиентът се чувства приет, ценен и изпълнен с доверие в процеса на консултиране.

Така в процеса на оказването на психологическа помощ се обособяват две групи цели:

-          цели, свързани с изграждането на работните отношения – започване, поддържане, прекратяване;

-          цели, свързани с измененията във вътрешния свят на клиента – изследване, разбиране, дейност.

ПЪРВИ СТАДИЙ

Изследване на проблема

Цели: - изграждане на подпомагащите отношения;

- изясняване на проблемите и определяне на приоритетите.

Характеристика на изясняването

Психологическото консултиране започва със споделяне на проблема от клиента, което не е просто акт на съучастие, на въвличане на консултанта във вътрешното пространство на клиента, а е и опит за изясняване на собствения проблем, така както се преживява, така както се открива на клиента.

Споделянето на проблема е свързано с няколко допускания:

-          не е задължително този, който е в затруднение, който има проблем, да осъзнава точно какъв е проблемът;

-          изясняването на проблема, снемането на неяснотата и разкъсаността на цялото и частите е условие за изграждане на една нова перспектива.

Изясняването на проблема е свързано с представянето му конкретно в термините на преживяванията, мислите, постъпките и действията. Ясното излагане на проблема е условие за ясното му разрешаване. Изясняването на проблема е процес в който клиентът започва да научава за себе си нещо, което ще му помогне да се справи с него.

Изясняването дава възможност да се установи как клиентът вижда своя проблем: в какво вярва, какво мисли, какво чувства, кой е въвлечен в него….В процеса на изясняването клиентът открива своето поведение, значението на своите чувства и мисли, болката и надеждата.

Когато клиентът вземе решение да потърси помощ, това не означава, че всичко в неговия вътрешен опит е придобило яснота. Той може да е объркан, да не разбира това, което се е случило с него.

Някои клиенти имат ясна представа за това, което искат и очакват да постигнат в срещите с консултанта, други в началото може да не осъзнават своя проблем.

Много важен аспект от изясняването е насърчаването на клиента да бъде конкретен по отношение на своите мисли, поведения, чувства. Насърчаването на конкретността е насърчаване на търсенето, на изясняването. Да се постигне яснота, означава да се разгледа проблемната ситуация като конкретно преживяна, конкретно преосмислена, като “конкретно-схваната-от-мен-ситуация”.

За да се постигне яснота, консултантът трябва да е чувствителен към всички нишки, които са подадени по време на беседите. Това е насочване към всяко неясно, смътно изявление, отчитащо, че клиентът може да бъде объркан, колеблив, подтиснат. Той може да е неспособен да разбере своите чувства, да скача от тема на тема, да се опитва да изрази много от неизразените досега неща.

Изследването на проблема започва с разкриване на себе си, на силните и слабите страни, на постиженията, ценностите, трудностите в общуването с другите и себе си, на трудностите в училище или в работата.

Размишленията върху миналото

Съществува схващане, че проблемът не може да се разбере изцяло, ако не бъдат разкрити причините. Но въпросът е, че причините за дадено текущо поведение много трудно могат да се посочат с точност. Освен това връщането назад в миналото, за да се търси причината за дадено нещо, може да бъде безкрайно и да пренебрегне това, което клиентът е направил за случилото се. Това не означава, че миналото не е повлияло на настоящето, не означава и, че не може да се говори за миналото. Разговорите върху миналото имат смисъл само ако са свързани с настоящето. Въпросът не е дали да се разговаря, или не за миналото, а как да се разговаря за него.

Определяне на приоритетите

В процеса на разговора клиентът може да представи своята история като единство от различни проблеми. Същият трябва да бъде подпомогнат от консултанта в избора на последователността на проблемите, с които ще се справя. Основните принципи за определянето на тази последователност са:

- подпомагане на клиента за справяне с кризата, ако в момента е в криза;

- съсредоточаване върху проблем, който причинява болка;

- съсредоточаване върху проблем, който се преживява като значим;

- ориентиране към под-проблем – части от по-големи проблемни ситуации, които изглеждат разрешими;

- ориентиране към проблеми, чието разрешаване води до едно общо подобрение.

Фокусиране върху проблема

Тази техника /на Лазаръс/ е само една от възможностите за отварянето на разговора. При нея се препоръчва на клиента, когато е затруднен в излагането на проблема си, да използва за начало една дума с цел преодоляване на трудността. След като намери тази дума, клиентът се помолва да изкаже проблема, като постави тази дума в изречение. След това в по-разгърнато описание.

Проучването като техника за изясняването

Проучването се изразява чрез различните въпроси, които консултантът задава на клиента, за да подпомогне изследването на неговия проблем в една по-голяма дълбочина; да го насочи към области, които са неизследвани, неизяснени, които са значими; да го насърчи в неговите търсения.

В процеса на консултирането се използват различни въпроси.

Отворени въпроси – това са въпроси, които насърчават продължаването на разговора и изискват един разгърнат отговор – “Би ли казал за...?;Какво още се случи?;Как се почувства в...?”

Хипотетични въпроси – това са въпроси, които насочват към изследване на онова, което би могло да се случи, да възникне в бъдеще, в едно друго време и място. Тези въпроси помагат на клиента да започне да размишлява върху мислите, чувствата, постъпките си, върху фантазиите и страховете, които го фрустрират и отдалечават от едно пълноценно съществуване – “Какво мислиш, че би станало, ако...?И тогава какво би се случило?”

Хипотетичните въпроси помагат на клиента да си представи положителните резултати от едно различно поведение, мисли и чувства. Тези въпроси дават възможност да се достигне до едно ново виждане на проблемната ситуация.

Въпроси за доразвиване – те дават възможност на клиента да развие подробно това, което е споделил –“Би ли обяснил малко повече за..?Би ли разказал по-подробно за..?Има ли нещо друго?”.

Въпроси за конкретизиране – те дават възможност да се получи по-голяма яснота върху проблема – “Какво точно се случи, когато...?Кога? Колко пъти?”.

Въпроси,  насочени към чувствата –“Би ли казал как се чувстваш след..?Възможно ли е да..?”.

Въпроси, насочени към отговорността и подпомагането на избора – “Има ли начин да...?Как виждаш себе си в...?Има ли нещо което би направил за да...?”.

Въпросите имат едно основно предназначение: те трябва да придвижват клиента в изследването на проблема. Но прекалено многото въпроси не помагат на това придвижване.

Задаването на два последователни въпроса също създава трудности, защото единият въпрос блокира другия.

Отворените въпроси насочват търсенето на смисъла отвъд изразените преживявания.

Въпросите, които могат да блокират самоизследването и да фрустрират отношенията с клиента са т.нар. затворените въпроси – “Харесваш ли..?Обичаш ли..?” – тези въпроси ограничават самоизследването, т.к. изискват отговор “да” или “не”.

Затворените въпроси ограничават изразяването. Клиентът започва да споделя все по-малко, за да може да отговори на въпросите на консултанта.

Въпросът “Защо” – този въпрос се задава, когато се търсят причините. Но проблемът е, че самият клиент очаква да разбере защо постъпва така, защо мисли така, защо се чувства така. Изследването на мислите, чувствата, постъпките, ценностите, вярванията, страховете...дава много по-големи възможности за постигането на разбирането.

Въпроси “Или-или” – тези въпроси са също ограничаващи, защото са насочващи и стесняващи възможностите, които са значително повече от тези, съдържащи се във въпроса; често тези въпроси отразяват предварителното виждане на консултанта.

Многочислени въпроси – задаването на няколко въпроса един след друг води до объркване и при множество от въпроси не е ясно последвалият отговор точно на кой от въпросите е отговор. Това изисква допълнителен отворен въпрос за уточняване или перифразиране на казаното – “Означава ли това, че..?Какво мислиш за..?”.

Насочващи въпроси – този тип въпроси предполагат някакъв предварително очакван отговор или нещо, което трябва да се запази – вярвания, ценности, чувства. Съдържанието на тези въпроси предполага нещо подобно: “Би трябвало да мислиш или да чувстваш по този начин”. В зависимост от интонацията, с която е изказан, въпросът може да прозвучи още по-директно – “......,не мислиш ли ?”.

Положителен ефект на въпросите – подпомага се събирането на информация, като по този начин се помага на клиента да конкретизира своята история и се отварят нови пространства в субективния опит – “Какво си мислиш, когато...?

Отрицателен ефект на въпросите – този ефект се поражда изобщо при използването на въпросите. При него нараства контролът върху ситуацията от страна на консултанта - “От колко време..?Какво те кара да..?.

Подобни въпроси поставят клиента в пасивна позиция и създават очакване, че консултантът трябва да вземе инициативата за изясняване на проблемната ситуация, като по този начин се ограничава изследването на проблема.

Превръщането на беседата в редуване на въпроси и отговори не насърчава клиента да сподели това, което мисли, че е важно за него; това може да го обезкуражи, т.к. въпросите могат да се преживеят като нямащи връзка с неговия проблем и преживявания.

Обобщението което може да се направи е, че въпросите трябва да бъдат ограничени; да имат смисъл, да предизвикват размишление; да подпомагат конкретизирането, представянето на проблема в термините на преживяванията, мислите и действията; да бъдат центрирани върху клиента; да не ограничават инициативата на клиента, а да бъдат като покана, като насърчение за едно по-дълбоко изследване на проблемната ситуация, да осигурят движение навътре в “Аз”-а.

Изявления

Това е една друга техника, насочваща клиента към изследване на своя проблем. Сравнена с въпросите, това е една по-мека форма на насърчение. Изявленията изискват конкретизиране. Те помагат също да се постигне едно цялостно виждане на ситуацията – “Кога разбра, че..?Спомена, че..?Бих искал да знам как..?”.

Изявленията насочват клиента към самия него, към описание на проблемната ситуация в термините на собствените чувства; към конкретизиране; насочват от съдържанието към чувствата, от описанието на проблемната ситуация като такава към нейното преживяване от клиента.

Емпатията в процеса на консултирането

Емпатията разкрива същността на отношенията между клиента и консултанта.

Съществува само един начин, чрез който клиентът разбира, че сме с него, и това е отговорът, достигащ до него.

Емпатията е нещо повече от отговор, това е процес на пребъдване – с този, който се нуждае от теб, а качеството на емпатията зависи от това, доколко консултантът е със своя клиент.

Чрез емпатията консултанта се опитва да разбере своя клиент, да погледне на ситуацията от неговата гледна точка, а това означава ситуацията да се схване така, както е: - преживяна от другия; разбрана от другия; в смисъла, който има за другия.

Това означава да се запази вътрешната рамка на клиента. Емпатията съхранява чуждата рамка и дава възможност за изясняване на тази рамка; осигурява едно движение навътре, чувствителност, преосмисляне на съществуващото. Като отговор на посланието на клиента, емпатията е постигане на едно дълбоко разбиране, разбиране за това, което той преживява; разбиране, че е разбран.

Като отговор на чуждото послание емпатията изисква винаги съхраняване на вътрешната рамка на клиента.

Вътрешната рамка – тя отразява виждането “от-вътре” и може да конституира една външна рамка, като за всеки клиент вътрешната рамка е различна, т.к. отразява неповторимостта на отделния индивид.

Външна рамка – тя отразява виждането “от-вън”. Отговорът, който може да бъде даден на клиента, ще съхрани виждането на консултанта, а не виждането на клиента. Рамката на консултанта е вътрешна за него, но доколкото е различна от вътрешната рамка на клиента, тя остава външна на същата тази рамка.

Да бъдеш емпатиен Роджърс определя като: - навлизане във вътрешния свят на другия; чувствителност към движенията в смислите на другия; чувствителност към смислите, които другия едва долавя, към чувствата, до които няма чувствителност, които се преживяват като заплашителни; ново виждане свободно от страха; улавяне на възможните значения, които съществуват в опита на другия, насърчаване на преживяването на тези значения и по-дълбоко проникване в тях.

Равнища на емпатията

Четиристепенната скала за оценяване на емпатийната дълбочина са:

-          Равнище 0 – отговорите, които не издават разбиране на изречените от клиента чувства - тези отговори могат да бъдат коментар на чувствата, съвет, осъждане, нараняване, отхвърляне.

-          Равнище 1 – отговорите, които показват ограничено/ частно / разбиране на чувствата - те остават на повърхността, изпускат нещо от чуждите преживявания и опит. Това е т.нар.“недостатъчна емпатия” – консултантът разбира сериозността на чувствата и трудностите, които клиентът изпитва, но качеството на чувството не е отразено в отговора.

-          Равнище 2 – отговорите, които показват приемане и разбиране на чувствата и мислите така, както са преживени от другия. Това е т.нар.“точна емпатия” – този отговор отразява изпитваните чувства и съдържа много от думите, включени в изказването на клиента.

-          Равнище 3 – отговорите, които показват разбиране, отиващо зад непосредствената чувствителност на клиента. Това е разбиране не само на чувствата, които са на повърхността, но и на чувствата, които са под нея. Това е т.нар.“добрата емпатия” – консултантът като че ли се е докоснал до ръба на чувствителността.

При това равнище на емпатията движението е на „ръба на чувствителността”.Отразено е не само чувството на повърхността, което се усеща, което е дадено на съзнанието, но са отразени и по-дълбоките чувства, към които съзнанието не проявява чувствителност.

Понятието „ръб на чувствителност” е въведено от Джендлин. Той отбелязва, че това, което е важно, не са чувствата, изпитвани непосредствено от клиента, текущите чувства по отношение на ситуацията, а чувствата под повърхността, към които все още не съществува чувствителност.

Тези чувства могат да бъдат: - значими; неосъзнати; съпътстващи, подобни на тези, които са на повърхността, или противоположни на тях.

Осъзнаването на тези чувства разширява пространството на опита, на собствените преживявания и помага за развитието.

Неосъзнатите чувства могат да нямат ясно изразен характер. Те могат да приличат повече на едно емоционално усещане, на тон с известна неяснота, да се асоциират с минали събития или бъдещи очаквания. Емпатията изисква съсредоточаване върху границата на познатото и непознатото или, както отбелязва Бъргър, „да се види историята зад историята”.

Емпатията е насочена и към скритото, към това, което е предадено по един объркан начин. Тя включва и това, което е зад думите. Така емпатията се проявява и като форма на предизвикване, предизвикване което причинява болка у клиента. Това може да спре изповедта му, т.к. болката е чувство под повърхността. Емпатията помага да се открие това, което е дълбоко погребано.

„Добавящата” емпатия осигурява няколко много важни неща, а именно: - по-дълбоко изразяване на това, което се подразбира; разпознаване на отделни теми; изграждане на връзки, свързани с частите в цялостна картина.

В процеса на разговорите, с преодоляването на защитното поведение, започват да се появяват теми, които преди това не са били анализирани. Този материал може да включва:

- чувства – темите на нараняване, тревожност, депресия;

- поведения – манипулиране на другите, поведение при неуспехи, на жертва;

- опит – отхвърленост, самотност, или всичко това заедно.

Значение на емпатията

-          подпомага развитието на самооценката;

-          подпомага развитието на отговорността;

-          насърчава търсенето в достигането на едно ново виждане за самия себе си и своите възможности.

Преформулирането – основна техника на емпатията

Пълното изразяване на клиента може да се постигне най-добре, като се прилага една основна техника – преформулирането.

Преформулирането е такова изказване на консултанта, в което с други думи, в по-стегнат или в по-разгърнат вид, се повтаря онова, което клиентът току що е изразил, и то така, че той да го потвърди като истинно.

По този начин непосредствено се получават три много важни резултата:

-          консултантът е сигурен, че не е внесъл нищо различно в казаното от клиента;

-          клиентът е сигурен, че ако „се е разпознал” в преформулираното, значи е избрал правилния начин да бъде разбран, като по този начин той се чувства поощрен да продължи да се изразява;

-          консултантът показва, че е разбрал и слушал това, което е споделено пред него.

Преформулирането означава: - да се разпознават чувствата или значенията, които се съдържат в изказването на клиента; да се даде възможност на клиента да развие своята гледна точка; да се определи представената ситуация като изразяваща гледната точка на клиента и да бъде схваната точно като такава.

Преформулирането се основава на няколко предпоставки:

-          клиентът е този, който по-добре знае какъв е точно неговият проблем, който най-добре познава ситуацията и практически единствен преживява своя случай в цялата му жизнена дълбочина, следователно само той знае напълно за какво се говори.

-          човешките действия и постъпки могат да бъдат разбрани; смисълът, който стои зад тези действия и постъпки, може да бъде открит и върнат в цялостта на преживяването на човека;

-          човек е способен в преформулирането от консултанта да разпознае това, което е казал, това е рефлексия, поставена в действие от преформулирането;

-          човек е способен на саморегулация, притежава способност да намери решение на своя проблем.

Преформулирането включва три основни процедури:

Преформулирането като повторение – състои се от връщането обратно на клиента, с една или няколко думи, на споделеното от него.

Повторението може да се изрази с думи, подобни на думите, с които клиентът е предал своето послание. То показва на клиента, че го разбираме и че полагаме усилие да го разберем, че сме на негово пълно разположение, че мислим „не-за-него”, а „с-него”.

Преформулирането като перифразиране – помага за разкриването на някои силни чувства и приемането на агресивността от клиента, без да се използват защити, и способства за достигането на едно по-дълбоко разбиране на собствените чувства.

Перифразирането изисква:

-          внимателно отношение към клиента;

-          уважение, непренебрежение, неосъждане, несарказъм;

-          избягване на собственото мнение, на определения на клиента или направени вместо него;

-          недословно използване на думите на клиента при оформянето на отговора;

-          търсене на една по-голяма дълбочина на чувствата;

-          толерантност към клиента – ако не сте го разбрали, не настоявайте за вашето разбиране;

-          кратък и непосредствен отговор;

-          липса на допълнителни уточнения към изказването на клиента – оценки и интерпретации на съдържанието; намиращият се в затруднение човек е объркан и перифразирането се състои в изваждането и обратното връщане на клиента към смисъла на казаното от него.

Преформулирането като резюмиране

Резюмирането може да бъде използвано при:

-          изясняване съдържанието на посланието – то може да не е ясно, без връзки между отделните части;

-          преглед на споделеното в беседата – в този случай се открива възможност да се преодолеят всички погрешни разбирания или да се добави нещо, което е било изпуснато или неказано;

-          започване на нова беседа – в този случай се дава не само свобода на клиента да избере с какво да продължи, но и възможност да се установи връзка между отделните беседи;

-          определяне на приоритетите;

-          придвижване на беседата.

Допълнения към преформулирането

Преформулирането е израз на едно действително усилие за разбиране на клиента. При отделните типове преформулиране се изразява ясно границата на разбирането. При простото отразяване /повторението/ изразеното от клиента преживяване се връща отвън и той може да се “разпознае” в него;то доказва центрацията върху клиента. Това произвежда един рефлексивен тласък, който пробужда съзнанието и едновременно го уверява, че е възприемано с разбиране. При преформулирането като перифразиране субективните данни придобиват друг смисъл и той се оказва в центъра. При преформулирането като резюмиране става подреждане на съдържанието, разместване на “фигурата и фона”; в хода на беседата отделни съдържания започват ясно да се осъзнават, да придобиват друг смисъл, да заемат мястото на “фигурата”; придобиват непосредствена яснота и отчетливост в дадеността им на съдържанието. С този тип преформулиране отделни части от изречението, които са били “фон”, могат да станат “фигура”, да се отдели основното преживяване, което клиентът разпознава “като-основно-за-него”, макар че никога не го е формулирал по този начин.

Граница на разбиране

-          от позицията на клиента – преформулирането от първия вид връща собствения образ на клиента като огледало и той може да се огледа от малко по-далечно разстояние. При преформулирането от третия вид възможностите са повече; то набляга върху това, което е значимо за него, което е преживяно като значимо; при него клиентът достига до разбиране за себе си, каквото преди това не е имал. Той се чувства разбран и подпомогнат. Започва сам да се приема и да се защитава по-малко срещу това, което чувства, което допуска, че става в него и с  него.

-          от позицията на консултанта – усилието за проникване в света на клиента се увеличава при прехода към третия вид преформулиране. В началото на беседата или при първата среща се започва с просто преформулиране. С нарастването на количеството от данни изясняването започва да става по-лесно и да добива по-голяма дълбочина. Да разбереш, не означава да обясниш, нито да обясниш на себе си какво става с другия.

Ефекти от преформулирането

-          осъзнаване на ситуацията от клиента – клиентът има усещането, че познава ситуацията, и действително той я познава много повече от всеки друг, но в същото време той е и неин пленник. Емоционалната въвлеченост затруднява рефлексията върху значението на ситуацията и води до едно “умствено предъвкване” или вторични рационализации.

-          освобождаване силата на рефлексията – самото присъствие на другия вече освобождава истинската рефлексия. Разбиращият диалог създава едно ново екзистенциално отношение на “съ-причасти” и “съ-отговорност”. Клиентът преживява своя проблем. Това ефективно преживяване е неповторимо, “преживяване-само-за-мен”. С това той остава потопен в ситуацията и не може да се отчужди от нея, което е условие за нейното обективно виждане. Преформулирането организира рефлексивните възможности на съзнанието. Подпомагащата беседа – това е диалог на рефлексии. Рефлексията на единия участник е условие за разгръщането на рефлексията на другия.

-          постигане на автономия – у клиента съществува способност за адаптация и автономия, както и способност да издигне ситуацията от нейното преживяване до нейното рефлексивно осъзнаване, да се освободи от натиска, от потискащата власт на афективно натоварената ситуация, на която е пленник. Преформулирането е средство за възстановяване на способността за саморегулация и самоуправление.

Бариери в разбирането

Личната емоционална въвлеченост - да си въвлечен, означава да си лично засегнат, да си емоционално ангажиран в ситуацията, да си засегнат от това, което се казва и прави; да не си въвлечен – означава не да си безразличен, безразличието е само начин да не се въвлечеш, а да си застанал на гледната точка на внимателен страничен наблюдател.

Субективност – тя се изразява в склонността да се приписват лични значения на онова, което се казва или се прави, вместо то да бъде прието такова, каквото е. Нашите мнения, вярвания, предразсъдъци, чувства, предизвикват незабележими, но силни деформации в разбирането на другия; те затрудняват схващането на обективните отношения в ситуацията.

Стереотипите също се отразяват върху нашето разбиране. Това са афективно натоварени обобщения, които разкриват нашето отношение на приемане или неприемане на другия от момента, в който разберем за неговата принадлежност към група, близка до нашата или мразена от нея.

Професионална деформация – професионалните атитюди отделят от целостта на явленията или ситуациите тези аспекти, които са в съответствие с тях.

Насочеността към предметното /интелектуалното/ съдържание на изказването – ако вниманието е насочено към думите и тяхното интелектуално значение, това ще попречи да се схване смисълът, който тези значения имат за клиента.

Независимо дали поради личностна въвлеченост, поради субективност или професионална деформация, или поради центрираност върху интелектуалното съдържание на изказването, консултантът е изкушен да възприеме от действителността само това, което съответства на неговата гледна точка. За да се преодолее тази гледна точка, той трябва да се децентрира, да застане на една нова гледна точка – психологическа гледна точка, в която ситуацията се схваща така, както е преживяна от клиента.

Атитюдите на консултанта и тяхното влияние върху разбирането

Атитюдите на консултанта и неговите изказвания в хода на разговора заедно със смисъла, който те придобиват за клиента, винаги създават специфична ситуация, определяща неговата реакция. Съзнателно или не, със своите атитюди и изказвания консултантът може да предизвика промени в мисълта на клиента, да индуцира атитюди, изказвания, чувства, поведения, които не биха възникнали или не биха били точно такива без участието на консултанта. Това може да бъде сериозна пречка за пълно изразяване на клиента, а консултантът ще получи отговори, индуцирани от собствените му атитюди. Някой може да помисли, че тогава най-неиндуциращо поведение е пълното мълчание. Но този атитюд също е обезпокояващ и двусмислен за клиента. Мълчанието индуцира тревожност, фрустрация, раздразнение или регресивно поведение в зависимост от значението което той приписва на това мълчание. Всеки атитюд, индуциращ реакция – бариера, затваря разбирането. Единствената допустима индукция е тази, която улеснява спонтанното изразяване на клиента.

Атитюди и изказвания, затрудняващи изразяването на клиента

Съществуват пет типа изказвания, които, вместо да улеснят, затрудняват изказването на клиента и, заедно с това, разбирането на казаното от него. Тези изказвания могат да се разгледат като всяка словесна намеса, изразяваща определен атитюд на консултанта.

Атитюди и породените от тях изказвания-отговори

Отговор-оценка – представлява някакъв морален съвет – предупреждение, одобрение или неодобрение, покана да се мисли по определен начин, намек за критерии, приемани като правилни от консултанта. Този отговор индуцира у клиента усещане за морална неравнопоставеност и чувство за принизеност. Моралното неодобрение отключва реакции като задръжка, замълчаване, нежелание да се продължи изказването, блокираност, виновност, бунт, неискрено прикриване на проблема, тревожност. Моралното одобрение създава стремеж у клиента да получава одобрение на всяка цена. Колкото и да е парадоксално, ефектите върху клиента са едни и същи, както при одобрението, така и при неодобрението.

Отговор-интерпретация – поставя акцент върху една или друга част от изложеното от клиента, която се приема от консултанта като основна. Интерпретирането може да стане по три начина: когато отговорът на консултанта продължи това, което е казано, но го продължава едностранчиво, избирателно; когато една част от изказването на клиента се преценява като съществена в ущърб на друга или когато възникне едно цялостно изкривяване на значението на изказването – личностно изкривяване във формата на неточен или тенденциозен “превод”; когато се интерпретира в смисъла на обяснение.

Този тип отговори индуцират чувство на неразбиране. В началото клиентът прави опит да уточни своята мисъл, но ако интерпретациите продължават, той реагира с: - загуба на интерес към самата беседа, което може да се изрази чрез формално съгласие, за да не се огорчи консултантът, чрез случайни отговори или чрез смяна на темата; глухо недоверие, което става все по-видимо и което може oа избере околни пътища, за да се изрази; реактивно блокиране или пасивна съпротива.

Отговори-емоционална поддръжка – изразяват личната загриженост на консултанта, стремежа му да сподели болката, да покаже, че разбира, че приема чуждите чувства. Консултантът се опитва да утеши, като намеква, че всеки е бил или би могъл да бъде в тази ситуация. Този тип отговори индуцират желание да се съхрани доброжелателността, което води до нагласа на зависимост, до очакване да бъде ръководен, до подчиняване на внушения или враждебен отказ да бъде съжаляван.

Оговори-разследване – консултантът се стреми чрез различни въпроси да получи допълнителни сведения, които той смята за необходими, за да разбере ситуацията. Настоявайки върху една или друга подробност, която му се струва "“забравена"”от клиента, той проявява собствената си преценка за това, какво е важно в случая. Така се внушава на клиента, че той не се е изразил добре, че би трябвало повече да помисли върху някой друг аспект. Разпитването е един от най-често срещаните навици у повечето хора. Този тип отговори индуцират: - ориентиране към желаните от консултанта подробности, в резултат на което говорещият изоставя изразяването на това, което изпитва; враждебност към това, което той възприема като любопитство или прикрито осъждане; мобилизиране на защитните механизми, предназначени да изградят възможно най-добрата самооценка.

Отговори-решаване на проблема – консултантът се опитва да даде идея /решение/, как да се излезе от затруднението. При този начин на реагиране се създава ситуация на напрежение, човекът в затруднение не се чувства отговорен за решението. Това решение, като идващо отвън, е чуждо за него и резултатът може да бъде: - впечатление, че е воден, което може да доведе до прекратяване на разговорите; впечатление, че е длъжен да избере това решение дори когато вътрешно не е съгласен с него, а това може да породи също зависимост от консултанта и възможност да се прехвърля отговорността за решението на онзи, който го е подсказал.

Условия за постигане на разбиране

-          приемане, а не инициатива – това е атитюд, който освобождава от задължението да се отговори на въпроса, на мнението, на вярването на консултанта.

-          центрираност върху преживяното – разбирането се интересува не от това, което е казано, а от това, какво е отношението към казаното, какво означава “за-него”.

-          насоченост към личността – проблемът трябва да се разглежда не като “проблем-за-себе-си”, а като “проблем-от-гледна-точка-на-засегнатия-човек”.

-          уважение на личността – уважение на начина на възприемане, на преживяване, на разбиране на клиента.

-          улесняване на изказването – усилие да бъде насърчен клиентът да се изразява свободно, което предполага атитюд на “ненамеса”.

Подпомагащото отношение

Една от основните задачи на психологическото консултиране е изграждането и поддържането на подпомагащите /”работните”/ отношения. Без тези отношения не е възможен никакъв резултат. Как ще бъдат изградени тези отношения, зависи от атитюдите на консултанта и клиента.

Клиентът

Още преди да се срещне с консултанта, клиентът има определен “атитюд”, очаквания, идеи за психологическата помощ и те могат да бъдат най-различни. Някои клиенти идват с очакването, че ще им се каже какво да правят, или ще им бъде предложен авторитетен съвет. Други идват с очакването, че ще бъдат затрупани с въпроси, които ще помогнат за поставянето на диагноза на техния проблем.., за бързо решение, за някакъв “правилен отговор”.

Консултантът не може да изработи предположение за всички тези очаквания, но той трябва да знае, че ако те не се разкрият в началото, това може да създаде затруднение в по-късните разговори. Той трябва да бъде чувствителен, отговорен, без предразсъдъци.

Психологическото консултиране започва с развитие на доверие в консултанта със снемането на различните страхове, нежелания, съпротиви. Доверието да бъдат заедно е основата за развитието на клиента.

Безусловно положително поддържане

Приемането на другия не е лесно. Причината за това се крие в един предразсъдък: - всеки трябва да вярва, да чувства, да мисли, да възприема като мен. Ние трудно допускаме другите да имат мнение, различно от нашето. Не искаме другите да се различават от нас, да реализират своя жизнен опит така, както те искат.

Приемането е преди всичко атитюд. Да приемаш, означава да знаеш “другостта на другия”, да го приемаш такъв, какъвто е, да му даваш свободата да бъде това, което е. Приемането е цялостно. Клиентът има право да изрази всичките си преживявания. Той може да се чувства отхвърлен, да изпитва срам, да е изпълнен със страхове. Да приемеш, означава да приемеш всяко преживяване, всеки един трепет във вътрешния свят на другия, да създадеш топлота, безопасност, защитеност, основани на любовта и уважението.

Приемането не може да бъде истинско, ако не включи въображението и една разбираща чувствителност, тази незатихваща откритост към вътрешния свят на другия. Когато консултантът разбере чувствата и смислите, които изглеждат на клиента ужасни, празни, глупави.., а той разбере, че е разбран, тогава ще настъпи свободата за изследване на най-скритите кътове на душата. Споделянето на собствения жизнен проблем е едно неповторимо преживяване и отговорът на този проблем може да бъде открит само от този, на когото е проблемът. Когато клиентът разбере, че е разбран, той ще започне да се отваря за самия себе си, да взема активно отношение към себе си и своя проблем.

Приемането на клиента е възможно, ако консултантът има определен атитюд към себе си. Той трябва да приеме себе си, да бъде това, което е, да се освободи от “фасадите”, да е готов да “подложи на риск собствените си убеждения и предразсъдъци в сблъсък с нещо, което е радикално чуждо и друго”.

Значение на приемането

Приемането на клиента от консултанта и преживяването на това приемане е причина клиентът да приеме самия себе си.

Според К.Роджърс приемането означава:

-          възприемане на себе си като достойна личност, достойна за уважение, а не за съжаление и осъждане;

-          възприемане на собствените стандарти като основани на собствения опит, а не върху отношенията, очакванията и желанията на другите;

-          възприемане на собствените чувства и мотиви без деформации;

-          изграждане на поведението в съответствие със собствените възприятия.

Приемането освобождава “Аз”-а от необходимостта да се крие зад различните маски и фасади, снема защитното поведение и създава вътрешна свобода за преосмисляне на вътрешния свят.

Условия за достойност

Неодобрението и отхвърлянето, които хората са преживели, не изчезват безвъзвратно, а има случаи при които личността завинаги остава в това преживяване. Тези хора полагат огромни усилия да правят това или да бъдат това, за което знаят, че ще получат одобрение. Избягват всички чувства и действия, които смятат, че ще доведат до враждебност и осъждане. Тяхното чувство за достойнство е зависимо от спечелването на одобрението и избягване на неодобрението. Поведението им е избрано така, че да породи сигурност, да е прието от другите. Стремежът към постигане на одобрение става толкова силен, че те са готови да приемат всички ограничения само за да не рискуват да бъдат отхвърлени. Тяхното достойнство се определя от мярата, в която са изпълнени очакванията на “значимите други”.

Приемането непосредствено атакува това условие за достойнство. Приемането е безусловно, защото признава правото на другия. Приемането като безусловно поддържане премахва само-разрушителния кръг.

Усещането за “не-приетост”създава защитно поведение. Личността може да изглежда слаба, необосновано агресивна, безразлична, без желание за връзки с другите. Тя се чувства необичана и неспособна да обича. Приемането разрушава защитите чрез прекъсването на кръга, като постепенно редуцира страха и създава ситуация на доверие, в която личността се чувства защитена и окуражена в изследването на своя вътрешен свят, в приближаването към себе си и осъзнаването на собствената самоценност.

Много често клиентът с изненада открива, че е приет, независимо от всичко, което е казал и направил. Но понякога той може да изпита затруднения с приемането на чуждото приемане, ако в миналото си е преживял дълбоко разочарование и отхвърленост. Той може да прояви недоверие и така да се реализира механизмът на самоизпълняващото се пророчество.

Всеки човек изразява своето топло отношение по неповторим начин и това е свързано с неговата същност. Топлото отношение към клиента се изразява чрез: отиване до вратата и посрещане на клиента, ръкостискане, усмивка, използване на топлината на гласа, поддържане на контакт очи в очи, използване на думи, изразяващи топлина, показване на истински интерес към клиента, физическо докосване /на рамо, ръка/, изпълнено с топлина.

Поддържането предполага още едно единство – с предизвикателството.

Приемането е необходимо за реализирането на собствените търсения. Промяната не е само осъзнаване на това, което е на повърхността. Търсенето е отиване зад повърхността, зад чувствителността, обединяване на неясното, разкъсването на една цялостна картина. Това движение предполага една друга техника – предизвикателството.

Предизвикателството и поддържането са взаимно свързани и тази взаимосвързаност дава възможност на клиента да намери разрешение на своя проблем.

Колкото и парадоксално да изглежда, страдащият човек не винаги желае да се избави от своето страдание, да поеме отговорност за себе си и да се справи със своя проблем. Причините за тези нежелания и съпротиви могат да бъдат различни и те трябва да се анализират.

Нерешителността поради неубеденост в промяната

Нерешителността отразява противоречивото отношение на клиента към промяната. Клиентът, неубеден в промяната, може да го изрази в различни форми: да саботира разговорите, да си постави нереалистични цели, които след това да използва като извинение, за да избегне отговорността за себе си. Причините за нерешителността за промяна са:

-          страх от интензивността – подпомагането е интензивен процес, бързо навлизане в определени, “чувствителни за клиента области”, може да породи стремеж за връщане назад;

-          загуба на доверието – някои клиенти изпитват трудности, когато трябва да се доверят, независимо че консултантът е достоен за доверие; те изпитват един ирационален страх да не бъдат предадени даже когато са убедени в поверителността на разговорите; откриват се много трудно;

-          страх от собственото разкриване – някои клиенти се стремят да останат затворени, защото се страхуват, че няма да се справят с това, което ще открият за себе си в процеса на самоизследването; едно неочаквано откритие за себе си може да доведе до криза;

-          срам от собственото разкриване – клиентът може да открие у себе си неща, които пораждат срам както пред себе си, така и пред другите;

-          страх от промяната – много клиенти не предприемат нищо, защото знаят или неосъзнато знаят, че ако направят нещо, трябва да се променят; непродуктивните модели на живот създават не само болка, загуба, страдание, но и известно удобство; клиентът може да осъзнае, че в момента, в който открие своя вътрешен свят, той ще трябва да започне да се променя; решението за промяна може да бъде болезнено.

Съпротива срещу промяната

Ако нежеланието и нерешителността са една пасивна реакция, то съпротивата е активна. Съпротивата мобилизира всичките сили на клиента, за да се противодейства на възможността за промяна и на достигането до едно ново разбиране на себе си. Съпротивата винаги защитава дадено състояние и заедно с това подпомага избягването на такива болезнени явления като тревожност, вина, срам. Връзката с консултанта се преживява като насилие.

Причини за съпротивата

Това са страхът от промяната; стремежът към сигурност и безопасност като отрицание на възможността да се преминава в непознатото; съхраняването на болезненото състояние, за да се предизвика грижа, съжаление и топлота у другите. Клиентите, които се съпротивляват, са тези: - които не виждат причина да търсят помощ; които са насочени от някаква институция, без те да желаят това; които имат желание да се приобщят, но не знаят как да бъдат “добри клиенти”; които по своята същност са бунтовници; които откриват, че техните очаквания за помощ не съвпадат с реалността; които имат негативна нагласа към психологическото консултиране; които смятат, че да се потърси помощ, е признак на слабост или неудачи, на непълноценност или на загубено самоуважение; които мислят и чувстват, че техните права не са уважени; които чувстват, че не са приобщени; които чувстват, че трябва да запазят своята сила и това може да се постигне чрез съпротивата; които изпитват недоверие; които не харесват консултанта; които имат идея за степента на промяната и тя е различна от очакванията на консултанта.

Типични форма на съпротива

1. Мълчанието е най-откровената форма на съпротива – това означава, че клиентът, съзнателно или несъзнателно, не е склонен да сподели своите преживявания и мисли; мълчанието отразява борбата между желанието да се сподели и желанието да не се сподели; то може да бъде израз на затруднението, че клиентът “няма какво да каже” или че “не може да каже това, което иска да каже”.

2. Отсъствието на емоционалност – клиентът съобщава нещо във вербална форма, но в споделянето не се открива емоционалност; разказът е сух, скучен, безизразен, създава се впечатление за безпристрастност; нищо не затрогва клиента по време на разказа – това е особено показателно, когато се описват събития, натоварени по своята същност с емоции.

3. Позата на клиента – всяка неизменна поза, статичност, скованост, непроменяемост може да издава съпротива /особено когато е в противоречие с вербалното съдържание/.

4. Фиксираност върху определено време – когато клиентът разговаря за миналото без връзка с настоящето или за настоящето без случайните и нормални връщания в миналото.

5. Фиксираността върху външни и маловажни събития, еднообразни повторения -  забелязва се липсата на каквото и да е усилие за едно по-дълбоко проникване във вътрешния свят.

6. Избягването на определени теми.

7. Проявяване на скука

Нежеланието и съпротивата могат да породят объркване, болка, враждебност, вина, отхвърляне, угнетеност у консултанта. Консултантът може: - да преживее вина и да опита да я покаже на клиента; да изпита враждебност и да я изрази във вербална или невербална форма; да изпадне в бездействие с надеждата, че съпротивата ще изчезне; да снеме своите очаквания; да започне да заблуждава клиента и да положи усилие да бъде с него; да приеме ролята на насилен от клиента; да прекрати беседата.

Една от причините за тези трудности и угнетеност при срещата с “трудните клиенти” е саморазрушителното отношение на консултанта към себе си и някои вярвания върху помощта, като: - всеки клиент, който пристъпва вратата, трябва да поеме отговорност задължително да се промени; всеки клиент трябва да ме харесва и да ми вярва; аз мога да променя клиента; всеки може да получи помощ, даже и този, който няма желание; аз изцяло съм отговорен за това, което става с клиента; аз трябва да имам успех с всеки клиент.

Нежеланието и съпротивата са неща, които имат не само отрицателен, но и положителен смисъл, те могат да се разглеждат и като знак на промяната.

В процеса на консултирането не е необходимо да се избягва съпротивата, нито да се засилва вторично. Тя трябва да се приеме /с емпатийно отношение/ и да се отиде зад нея, което ще помогне и за осъзнаването на проблема от клиента.

Първата среща

Когато клиентът прекрачва за първи път прага, консултантът има едно съществено предимство, познава твърде добре обстановката за разлика от своя клиент. Клиентът разбира, че няма никакъв контрол върху ситуацията, и поставя себе си в една принизена позиция – “позиция-в-която-е-зависим”. Консултантът трябва да възстанови равнопоставеността. Заставайки един срещу друг, консултантът и клиентът са изпълнени с взаимни очаквания, страхове и надежди. Това, което може предварително да предпостави, е единствено времето, в което ще бъдат заедно.

Консултантът трябва да е готов да последва клиентът там, където той се отправя, да отдаде цялото си внимание. Клиентът може да бъде спокоен, но може да бъде и разстроен, облян в сълзи, и това да бъде началото. Разстроеният клиент може да потъне в мълчание, след което да благодари и да излезе, без да каже нищо повече, но може да започне и с изказвания, които издават очаквания или липса на очаквания. На въпроса: “Как мога да ти помогна?” клиентът може да отговори по различни начини и както и да се отговори на тези изказвания, отговорът винаги трябва да съдържа в себе си разбирането за очакванията на клиента, независимо от това дали са изпълними или не. Отговорът трябва да изрази отношението към клиента, това, че той е достоен за уважение и причината за него е самият той. Приемането трябва да бъде истинско, като изказването на консултанта трябва да показва разбиране и да дава възможност на клиента да размишлява върху своите очаквания.

Когато консултантът прецени, че клиентът се нуждае от по-голяма яснота за процеса на консултирането, тогава отговорът му има няколко важни следствия: - да подчертава отговорността на клиента за себе-изследването; да открои идеята, че изразяването на собствените му мисли и чувства не е нещо лесно; да разкрие участието на консултанта, неговия стремеж да разбере.

За първата среща между консултанта и клиента е характерно:

-          Надежди и очаквания – за клиента срещата с консултанта започва още от самата среща. Той живее с различни очаквания, надежди, фантазии за консултанта и процеса на помощта. Той може да живее с надеждата за бързо разрешение, да мисли, че консултантът е единственият, който може да му помогне, или че никой не може да му помогне. Чувствата могат да бъдат различни: на успокоение или на тревожност от предстоящата среща, на страх, притеснение, неудобство от това, което може да се случи, на страх от разкриването на собствения вътрешен свят.

-          Изграждане на контакта – свързването с клиента може да стане още до срещата “лице в лице” /по телефона/. Консултантът може предварително да е чул какво иска, очаква и мисли клиентът.

-          Представяне – тук се включват запознаване с клиента и актуализиране на информацията от предишни контакти или други източници.

-          Установяване на модела – в много от случаите клиентът очаква от консултанта да вземе контрол върху ситуацията. Клиентът може да се чувства безпомощен, да не е способен да открие своите болезнени преживявания, при което срещите ще протичат като разговори, включващи въпроси и отговори, но въведението може да бъде и още по-отворено и да дава възможност на клиента да започне от там, откъдето той желае. Консултантът трябва да умее да центрира разговора върху клиента. Отговорите на неговите въпроси трябва да насърчават към само-изследване. Консултантът не би трябвало да изземе отговорността на клиента и участието му в разговорите.

-          Даване на знание за това, как ще се подпомогне клиента – консултантът може да даде обяснение за работата, без съзнателно да се използва професионалния жаргон.

Отговорите на директните въпроси

Едно от главните практически затруднения на консултанта се състои в това, че клиентът може да настоява да получи директен отговор на директно поставен от него въпрос. Такъв тип въпроси поражда у консултанта изкушение да отговори. В същото време това го затруднява при придържането към стратегията на преформулирането. Ако все пак се даде директен отговор на поставените въпроси, то биха възникнали следните нови проблеми: - отговорът, който клиентът би получил, няма да е истински очакваният от него; клиентът има нужда да се увери, че пред него стои действително човек, готов да го слуша и разбира, а това означава да се разбере смисълът, който се крие зад настойчиво зададения въпрос.

Нещо повече, ако клиентът би получил така очаквания директен отговор, то той би останал разочарован, т.к. този отговор няма да бъде приет, защото консултантът не може да разбере ситуацията, така както се открива на клиента; отговорът не може да бъде отговор по мярката на клиента. Директните отговори неминуемо ще отклонят клиента от потребността да се изрази пълно и биха индуцирали всички онези неприятни реакции и защитни механизми, които биха затворили себе-изразяването, а с това и намирането на отговора на проблема.

Една от възможностите да се излезе от това затруднение е преформулирането. То е отговор на действителния въпрос, който стои пред него – какво означава даденият въпрос от гледната точка на клиента; какво преживяване прозира през предметното съдържание на зададения въпрос. Преформулирането обективира скритите зад въпроса чувства. Това създава условия клиентът да продължи сам да търси отговор на своя проблем.

Други въпроси, задавани от клиента

-          “Мислите ли, че не съм добре, мислите ли , че съм луд?”- зад този въпрос могат да се крият различни смисли, като: - консултирането не е ли само за луди или мисля, че съм загубил контрол и не мога да разбера моите настроения. Отговорът на консултанта може да бъди изявление и обратна връзка или открит въпрос.

-          “Какво мислиш, че трябва да направя сега?”- отговорите могат да бъдат дадени незабавно като отворен въпрос или изявление и ще зависят: от отговора, който мислим, че клиентът очаква; от това, което се е случило преди; от това, което стои зад въпроса; от информацията, която се нуждае да получи клиента; от това, което мислим, че трябва да се отговори.

-          Въпросът за осъждането – много често клиентът изпитва страх от осъждането. Той се страхува, че неговият живот, така както е изживян, може да бъде достоен за осъждане. Да се каже “Аз няма да те осъждам”, не е достатъчно. Това трябва да се покаже. Клиентът трябва да разбере, че е приет и че е разбран.

-          Въпросът за яснотата на целите – някои от клиентите още в началото могат да имат ясна представа за това, което биха искали да постигнат. Други могат да имат смътна представа за това, което биха искали да променят в своя живот. Постигането на яснота върху целите може да стане чрез използване на една специфична техника – контраста. Тази техника изисква от клиента да се представи в една по-различна позиция.

Приключване на първата среща

Това предполага:

-          достигане до позитивно преживяване – клиентът може да изпитва страх, че ще бъде отхвърлен, осъден.., тези негативни преживявания трябва да бъдат разсеяни;

-          потвърждаване на съгласието за оказване на помощ – това включва най-общо действията за снемане на безпокойството;

-          запазване на оптимистичния тон, на откритостта и сърдечността;

-          насочване на вниманието към следващата среща.

ВТОРИ СТАДИЙ

Откриване на нова перспектива за виждане на проблема и на себе си

Цели: - изработване на нова перспектива за виждане на проблема;

- откриване на възможности за по-добро бъдеще;

- трансформиране на възможностите в цели;

- поддържане на подпомагащите отношения.

На този стадий клиентът изгражда нова перспектива за виждане на себе си и на своя проблем. Новата перспектива освобождава клиента от затвореността, от безпомощността, от блокирането на възможностите за търсене на нов смисъл.

Клиентът вижда себе си, но това виждане не е цялостно. То е ограничено, разкъсано, себезащитно, отразяващо определен “хоризонт”/подобно на виждането на двойните изображения/.

Търсенето на ново виждане за себе си може да се преживее болезнено особено ако се осъзнае, че причината за собственото нещастие е в самия човек.

Значението на новата перспектива е да:

-          дава възможност да се помогне на „сега-заеманата-позиция” по различен начин, да се открие един друг смисъл;

-          дава възможност да се преодолее субективността и да се достигне до по-голяма обективност;

-          персонализира виждането, дава възможност ясно да се схване проблемната ситуация в термините на собствения опит – преживявания, мисли, действия;

-          прояснява контрола върху ситуацията, открива личната отговорност за това, което се случва с всеки един;

-          дава цялостно виждане;

-          дава нов смисъл;

-          изменя рамката на времето.

Старата позиция, в голяма степен е детерминирана от миналото; настоящето е зададено от миналото, то е такова и винаги ще бъде такова, защото такова е миналото; „Аз”-ът схваща себе си в своята ограниченост и безнадеждност. Новата перспектива ориентира към бъдещето, към търсенето на различни възможности за по-добро бъдеще.

Характеристика на целите

Целите придават конкретна съдържателност на въпроса: „Какво искам да постигна?”.

Според Лок и Лейдъм целите влияят по четири начина:

-          целите подпомагат преодоляването на състоянието „без-целност” и „без-смисленост”;

-          целите мобилизират усилията на клиента;

-          целите поддържат усилията на клиента в процеса на тяхното постигане;

-          целите мотивират търсенето на стратегии и средства за тяхното осъществяване.

Поставянето на цели създава у клиента усещането за движение, което довежда до следните изменения: - поява на усещане за целенасоченост; поява на усещането за движението на живота; поява на положителна самооценка; ориентиране към една по-далечна жизнена перспектива, към това, което още го няма; осмисляне на живота, „без-смислеността” се заменя с надежда, с преследване на определени цели.

Целите, които клиентът ще открие за себе си, трябва да бъдат: - свързани с ценностите; самостоятелно оформени от него т.к. това отразява неговото разбиране на ситуацията, придава смисъл на действията, създава отговорност и снема обвиненията и агресивността; отворени за изменения; под негов контрол.

Оформянето на пространството на целите е израз на въпроса: „Какво искам?”. А изясняването на този въпрос изисква усилие и самоанализ, при който съзнанието трябва да си отговори на следните въпроси: „Защо искам тази цел?”; „Значима ли е тази цел?”; „Това ли е, на което ще отдам моите усилия?”.

При обсъждането на възможностите не е желателно в началото те да бъдат словесно обозначавани като цели, поради няколко причини:

-          поставянето на цели може да създаде у клиента усещане за несигурност, за отдалеченост от ситуацията на сигурност, в която спокойно се обсъжда проблемът, причините, миналото..;

-          поставянето на цели изисква посвещаване, което отпраща клиента зад възможността да стои в позицията на „жертва” – за много клиенти да бъдеш „жертва”, е по-добрия избор; определянето на цели изправя клиента пред необходимостта да вземе решение, да предприеме нещо; ако той е изправен пред вземането на решение, ще трябва да преживее и рисковете, свързани с него.

Идеята за постигане на нова перспектива се основава на предпоставката, че човек има креативни способности. Основните характеристики на креативната личност са:

-          оптимизъм и убеденост срещу обезкуражение и безсилие;

-          приемане на неясното, неопределеното, несигурното срещу бягство от несигурността и избягване на риска;

-          широк кръг от интереси срещу стесняване на интересите, породено от тревожността и болката;

-          пластичност срещу регидност;

-          толерантност към различието и противоречивостта срещу стремеж към еднозначност и непротиворечивост;

-          любознателност и откритост;

-          независимост срещу зависимост от авторитети;

-          способност да се поема риск.

Поддържане на отношенията между клиента и консултанта

Много клиенти имат неприятности с общуването. Затрудненията, които изпитват в общуването с другите, се пренасят и върху консултанта. Това изисква да се изследват причините за тези затруднения в общуването.

Анализирането на отношенията между клиента и консултанта би било полезно в следните случаи: - когато разговорите не водят до развитие; когато съществува напрежение между клиента и консултанта; когато няма достатъчно доверие т.е. клиентът не се включва в разговорите, защото изпитва тревожност и недоверие по отношение на връзката; когато се появява усещане за зависимост т.е. клиентът свързва споделянето с някакво очакване за разрешение.

Има няколко начина да се сподели с клиента впечатлението от това, което става „тук и сега”: - споделянето трябва да бъде непосредствено, придружено със „себеотваряне”, без да се подчертава непродуктивността; трябва да се опише какво е станало; към клиента трябва да се отправи молба да дискутира споделеното от консултанта.

Предизвикателството – техника за постигане на ново виждане на ситуацията

Тази техника създава условия за ново виждане на ситуацията и на собствените възможности. Идеята за новото виждане е изразена чрез различни термини: ново разбиране, преобразувано виждане, нова рамка, развитие на ново обективно възприятие, преструктуриране на концепциите, нова чувствителност, преструктуриране на когнитивната и смисловата рамка, създаване на динамична позиция, преодоляване на статичността на съществуващата рамка.., „а-ха – преживяване”. Предизвикателството насърчава изследването на текущото, непосредствено даденото, на преживяното „тук и сега” и заедно с това изграждането на новото виждане, както и представянето му във формата на цели, които след това ще се трансформират в действия.

Предизвикателството подпомага клиента:

-          да изрази своя проблем, когато не изпитва особено желание за това;

-          да изясни проблема, като го представи конкретно, в термините на чувства, мисли и действия;

-          да постигне нова перспектива на оценяване на себе си, другите и света – феномени, които са схващани деструктивно;

-          да изрази това, което иска, да го оцени в неговите различни възможности, да представи желаното във формата на цели;

-          да изследва възможностите за постигане на тези цели и преодоляване на бариерите пред тях;

-          да разработи планове за постигане на целите.

Предизвикателството не е обвинение, то е покана за едно по-различно виждане на ситуацията и на собствените възможности. Предизвикателството насочва към едно по-дълбоко изследване на неясното, неосъзнатото, на това, към което клиентът няма чувствителност – пренебрегнатото, избягваното, неоцененото.

Предизвикателството дава възможност на клиента да се дистанцира и да премисли ситуацията, да открие един нов смисъл за себе си.

В обект на предизвикателство, най-общо, се превръща начинът на интерпретиране на действителността от клиента и рамката, върху която се основава тази интерпретация.

Предизвикателството подпомага преосмислянето на собствените интерпретации, виждания… и достигането до едно по-малко деструктивно виждане.

Предизвикателството се използва при:

-          нежелание да се признае съществуването на проблема;

-          неуспех да се дефинира проблема като разрешим;

-          неистинни интерпретации на опита, поведението, мислите, чувствата; избягвания, изопачавания, играене на игри;

-          загуба на разбиране на последиците от дадено поведение.

Необходимостта от предизвикателството е предизвикана от пропаданията при изясняването на проблема, на преживяванията, чувствата, смислите и поведенията, които стоят зад него.

Предизвикателството и представянето на проблема като „мой проблем”

Тези, които имат проблеми, често отказват да поемат отговорност за тях. Те прехвърлят отговорността за своето страдание и нещастие върху нещата от живота или обвиняват другите. Това не е отричане на чуждото влияние и на възможността клиентът да бъде жертва на това влияние. Става въпрос за промяна на отношението към собствената съдба и поемане на отговорност за това, което всеки е и което би могъл да бъде, което „още-не-е”.

Предизвикателството и представянето на проблема като разрешим

Ниската самооценка, негативните нагласи, бедният опит, ниските очаквания, вярването в себе си като за един „нещастен-аз”, неуспехите от дейността оформят убеждение за собствените проблеми като за „неразрешими-от-никого-проблеми”.

Изживеният живот е нещо, което е отминало. Страданията, загубите, мъката, болката не могат да се изменят. Миналото е минало. То не може да се върне, да се промени. Но това, което може да се промени, е отношението към миналото. Промяната на отношението към миналото няма да промени миналото като минало, но ще промени отражението на миналото в настоящето. Когато проблемът се изразява в термините на миналото, той винаги ще се преживява като неразрешим. Предизвикателството отвежда зад връзката с миналото.

Когато клиентът казва: „Аз не мога…”, не е ясно какво точно означава това. То може да бъде: „Аз не желая това..,Аз не зная как ..,Аз нямам нужда…”. Откриването на това „Не” е заедно с това път към откриването на неговата противоположност: „Аз мога да…”, към откриването на възможности и способности, съсредоточаване към недооценяването.

Предизвикателството и отиването зад съществуващите интерпретации

Мисленето не винаги съответства на действителността. Действителността се открива на мисълта в мярата, в която мисълта изгражда тази действителност. Мисленето конструира действителността. Но това означава, че мисленето също може да бъде отдалечено от действителността. И това е тъмната страна на мисленето. Проблемът с тези мисли е в тяхното разрушително използване. В началото те създават една реалност, а след това индивидът започва да се отнася към тази реалност, като че ли това е действителната реалност.

Предизвикателството към нежеланията и разрушителните тенденции в поведението

Всеки човек използва различни защитни поведения, за да запази себе си от самия себе си, от другите и от света. Но защитните механизми могат да имат и разрушителен характер. Обвиненията, отправени към другите за собствените нещастия, могат да съхранят себеуважението, но те ще попречат на изграждането на междуличностните отношения и на поемането на отговорност за себе си. Празното мечтание може да спаси от сивотата на ежедневието, но заедно с това може да попречи на „Аз”-а да направи нещо по-добро за себе си.

Предизвикателството не е разрушаване на защитното поведение. То само подпомага преодоляването на нечувствителността и изграждането на нова перспектива.

Предизвикателството и несъответствията

Несъответствията могат да обхващат различни области от вътрешния свят на личността:

-          несъответствие между това, как индивидът вижда себе си и как го виждат другите;

-          несъответствие между това, което е индивидът, и това, което иска да бъде, между реалното „Аз” и идеалното „Аз”;

-          несъответствие между желания и действия;

-          несъответствие между това, което се прави, и това, което се казва;

-          несъответствие между ценности и вярвания в това, което се обективира;

-          несъответствие между казано и неказано.

Предизвикателствата могат да обхванат различните извинения и предтексти, отдалечаващи клиента от възможността да се справи с проблемите си. Тук могат да се включат:

-          рационализациите – клиентът може да оправдава себе си и своята позиция чрез недооценяване на важността на преживяванията, постъпките, отношенията;

-          отричанията – някои клиенти могат да отхвърлят необходимостта да видят ситуацията такава, каквато е, с цялата й трудност;

-          обвиненията – много често клиентите споделят, че ако другите се променят, проблемите ще изчезнат; това може и да е вярно, едно различно поведение може да разреши проблемите, но клиентът може да използва обвиненията, за да избегне, каквато и да е промяна у себе си.

Предизвикването на себеразрушителните вътрешни диалози

Много често клиентите развиват мислене, което ги държи далеч от виждането на проблемната ситуация. Разрушаването на тези мисли е условие за развитие на възможностите.

А. Елис открива следните десет ирационални идеи или вярвания, които водят до деструктивни чувства и затрудняват пълноценния живот.

1. Аз трябва да бъда обичан и приеман от хората, които са значими за мен, и да се стремя да отговоря на техните очаквания.
2. Аз трябва да бъда абсолютно компетентен и да имам успех във всичко, за да бъда доволен от себе си.
3. По-лесно е да се избяга от някои трудности и отговорности, отколкото да се изправя пред тях или да поставя някакви изисквания пред себе си; ако ги игнорирам, мога да ги избегна.
4. Хората, които ме нараняват, без да съм направил нищо лошо, са лоши, заслужават обвинение и наказание.
5. Трябва да бъда подготвен за най-лошото, като непрекъснато си мисля за това, което може да се окаже лошо, опасно или страшно. Аз трябва да съм угнетен и разтревожен от това.
6. Миналото ме е оформило и е твърде късно да се променям.
7. Ужасно е, когато нещата не тръгнат така, както съм ги планирал.
8. Не мога да контролирам собственото си чувство за щастие: това, което ми се случва, определя щастието ми.
9. Нещата не трябва да протичат по лош начин в живота. Ако все пак това се случи, то трябва да се намери бързо и лесно решение на проблема.
10. По-лесно е да оставя нещата така, както са, отколкото да се обвързвам с нещо друго.

Ако тези вярвания започнат да оказват силно влияние върху личността, тя започва да схваща своя опит в термините на „страхотното, ужасното, катастрофалното”.

Предизвикателството подпомага да се схванат тези ирационални вярвания в една нова смислова рамка.

Предизвикателството на изопачаванията

Ако клиентът не може да види света такъв, какъвто е, ще започне да го възприема изкривено.

Консултантът с емпатийно си отношение окуражава клиента да се дистанцира от миналото и да започне да мисли за настоящето и бъдещето си по-ясно.

Предизвикателството и игрите, които клиентът играе

Ако клиентът може да извлече награда от състоянието, в което се намира, ще съхрани това състояние т.е. ще продължи да играе. Клиент, играещ ролята „Да, но..”, представя себе си като нуждаещ се от помощ и след това се опитва да покаже колко е безпомощен.

Предизвикателството и изследването на последиците от поведението

Един от начините да се изработи нова перспектива за себе си и ситуацията е, като се изследват последиците от собствените действия.

Клиент използващ тактиката на „отлагане”, започва бавно да осъзнава, че това поведение на отлагане не само че не му помага, но му и наврежда.

Изисквания към предизвикателството

-          Предизвикателството трябва да бъде във формата на допускане, като покана за размишление, насочване към други възможни виждания.

-          Предизвикателството трябва да осигурява промяна в личността.

-          При предизвикателството трябва да се открие дали клиентът може да го приеме и да го използва.

-          Предизвикателството не трябва да е отдалечено от основното послание.

-          Предизвикателството трябва да бъде ясно и конкретно.

-          Предизвикателството трябва да не съдържа обвинение.

-          Предизвикателството трябва да насърчава „себе- предизвикателството”.

Форми на предизвикателството

1. Даване на обратна връзка – тя проблематизира себе-разбирането чрез възможността да се съпостави собственото виждане с виждането на другите. Обратната връзка не трябва да засяга клиента и не трябва да обвинява и осъжда. Тя трябва да бъде конкретна и да предлага позитивна, а не негативна информация.
2. Даване на информация – въвеждането на допълнителна информация също може да помогне за преосмислянето на проблема. В този случай информацията трябва да бъде адекватна на проблема, да бъде разбираема и използваема. Даването на информация е нещо различно от даването на съвет.
3. Дискредитиране на предизвикателството – то се основава на атитюда, че „консултантът не е по-добър от другите”, и на опита да бъде дискредитиран самият консултант.
4. Стремеж за промяна на виждането на консултанта – често след предизвикателството клиентът се опитва да покаже, че е разбран погрешно. Той може да промени своето виждане, за да повлияе на чуждото.
5. Одеценностяване на резултатите – това е форма на рационализация. Одеценностяването като рационализация е нещо различно от одеценностяването като отражение на виждането за нещата, като нещо безсмислено.
6. Търсенето на подкрепа за оправдание на противостоенето срещу предизвикателството – тази подкрепа може да бъде различна или дадена от различни хора, достатъчно е да оправдава собственото виждане. Това е индиректен начин да се противостои на консултанта.
7. Приемане на предизвикателството, но без ефективни последици – нещата остават непроменени, нищо не се предприема, въпреки формалното приемане на предизвикателството.

Обобщения

Смисълът на предизвикателството е да подпомогне клиента да открие това, което го отдалечава от ясното виждане на ситуацията и собствените възможности за справяне с нея. Изграждането на нова перспектива разкрива по различен начин не само проблема, но и собствените възможности.

Предизвикателството не се стреми да покаже на клиента, че неговите преживявания, мисли и поведения са погрешни. То е насочено не към слабите, а към силните страни на клиента. Това е покана за изследване на несъответствия, неясноти, неизползвани сили и възможности.

Предизвикателството има няколко цели: - когнитивни, смислови и поведенчески, промени, разколебаващи деструктивното виждане на вътрешния свят и изработващи ново виждане, което включва откриването на нови форми на поведение.

ТРЕТИ СТАДИЙ

Трансформиране на целите в дейности

Цели: - осмисляне на целите и изработване на планове за дейности, чрез които тези цели  ще се обективират, идентифициране на силните страни в личността;

- прекратяване на подпомагащите отношения.

Изработването на нова перспектива за осмислянето на проблема предполага не само оформяне на различни цели, но и трансформирането на тези цели в дейности. Този стадий се занимава с изясняването на целите, дейностите и възможностите на клиента да ги постигне.

Ако вторият стадий е свързан с въпроса: „Какво искам да постигна?”, то третият стадий е свързан с въпроса: „Какво трябва да направя, за да постигна това, което искам?”.

Целите отговарят на въпроса „Какво искам?”, а дейността – на въпроса „Как да постигна това, което искам?”.

Целите трябва да:

-          произтичат от вътрешния опит на клиента, да отразяват това, което има смисъл за него, това, което иска да постигне;

-          са анализирани в пространството на ценностите, да задават определена жизнена перспектива;

-          разграничават очакванията на „Аз”-а от очакванията на другите;

-          бъдат осмислени в тяхната противоречивост;

-          са оформени от клиента, да са реалистични и да не очертават безкрайно далечна перспектива, да са под контрол и да се определят в дейността.

Конкретизирането на целите помага да се анализират различните чувства, които се появяват, и да се съставят планове за тяхното постигане.

Техники, подпомагащи оформянето на целите

1. Предоставяне на едно различно бъдеще – тази техника се изразява във въпроса: „Можеш ли да си представиш как би изглеждал твоят бъдещ живот, ако можеше да го контролираш и да разрешаваш твоите проблеми?”.
2. Откриване на перспективи – тази техника изисква усилие да се види това, което във всекидневното съзнание остава затворено, да се види „абсурдното”, да се прецени кое от миналото може да се отхвърли…
3. Изграждане на съждения – тази техника се изразява във формулирането или довършването на съждения.

Обсъждането на всички възможности по този начин помага на клиента да идентифицира своите цели.

Преди да се премине към избор на дейностите, целите трябва да бъдат оценени. Всяка една цел съществува в определено жизнено пространство, което е натоварено със смисли и възможности. В това пространство могат да се обособят две противоположни групи от сили: сили, които поддържат, и сили, които задържат постигането на целите. Оценката на целите може да се извърши, като се определят и съпоставят тези две групи от сили. Посочената техника се обозначава като анализ на силите на полето.

Динамика на анализа:

-          определяне на целите и тяхната реалистичност и постижимост;

-          откриване и анализиране на задържащите сили;

-          откриване и анализиране на поддържащите сили;

-          план за дейност.

С помощта на консултанта клиента записва на лист всички неща, които биха затруднили и подпомогнали постигането на дадена цел / подпомагащи сили………………… затрудняващи сили/.

При използването на тази техника е необходимо:

-          откриване на максимално количество задържащи и поддържащи възможности;

-          обсъждане на това, което клиентът може да направи, за да усили поддържащите възможности или да намали силата на затрудняващите обстоятелства.

Другото нещо, което трябва да се анализира, е обемът на целите. Ако целите са твърде широки, те трябва да се оформят в групи от подцели в определена последователност.

Понякога клиентът може да не желае да формулира целите, чрез които да обективира промяната. В този случай консултантът би трябвало да подпомогне клиента в изследването на това нежелание и съпротива.

Решаването на проблема предполага определена дейност. Тя осигурява:

-          активното отношение към живота;

-          освобождаването от състоянието на зависимост и преминаване в състояние на независимост;

-          смяна на жизнената перспектива, ориентацията към настоящето и бъдещето;

-          построяването на отношенията с другите върху основата на равно-поставеността;

-          засилването на самоконтрола, на контрола върху собствената съдба;

-          усещането за свобода, основана на радостта от „моженето”;

-          вътрешна организираност.

Клиентът може да осъзнава значението на дейността, но да не предприема нищо. Това „без-действие” е свързано с феномена на инерцията, която отдалечава личността от дадената дейност.

Някои от начините изразяващи бягството /инерцията/ са:

-          пасивност, която може да се изрази различно – неправене на нищо; некритично приемане на решения и дейности, предложени от другите; дейности без ясна цел;

-          позиция на жертва, загуба на способности, когато е отнета възможността за дейност;

-          заучена безпомощност – феномен, изразяващ едно продължително оформяно вярване на индивида, че не е способен да се справи с жизнените ситуации;

-          разрушително себе-говорене . „аз не мога да направя това; няма смисъл да започвам…”;

-          затвореност – феномен, изразяващ връзката между неуспеха и загубата на самоуважение;

-          дезорганизираност – погрешните избори.

Дрискъл твърди, че на инерцията може да се противостои чрез упражняването на самоконтрол  и чрез развитието на саморегулацията, но Бандура вярва, че очакванията на индивида за себе си определят усилията, които ще бъдат положени за преодоляване на трудностите.

Индивидът ще приеме дадена дейност при две условия: ако възприеме тази дейност като значима, като допринасяща за постигането на значими резултати и ако е сигурен, че тя е в отношение с неговите очаквания.

Превръщане на целите в дейности

За да се постигне това, което се иска, първото нещо, което трябва да се направи, е да се обсъдят възможните дейности за постигането на отделните цели.

Оценяването на дейностите, които ще се изберат, може да се извърши чрез следната рамка: - да са специфични; да са конкретни и реалистични; да съдържат възможност за обективиране на целите; да са самостоятелно избрани; да разграничават чуждите от собствените очаквания; да разграничават степента на приетост/неприетост от другите; да се отчита степента на продължителност; да се отчита степента на контролируемост от индивида; да се отчита координацията с другите дейности.

Второто нещо, което трябва да се анализира, е наградата за индивида при изпълнението на тази дейност. Обсъждането на наградата насочва към смисъла на дейността и би изяснило цената на усилието, необходимо за разгръщането на тази дейност.

Това, което може да отдели клиента от дейността е: - страхът от поемането на риск; реалните ограничения в жизненото пространство на клиента; възприемането на наградата като недостатъчна; перфекционизмът.

Прекратяване на подпомагащите отношения

На този стадий работните отношения достигат своя край. Приближаването към края е свързано с промяната у клиента. Тази промяна може да се оцени, като се използва следната рамка:

-          отчужденост от предишните мисли, чувства и поведения;

-          контрол върху чувствата;

-          изграждане на нова смислова и ценностна система;

-          нова самооценка, самоуважение и самоприемане;

-          отвореност към себе си и другите;

-          снемане на страха от измененията в „Аз”-а.

Срещите могат да приключат когато клиентът стигне до извода, че може да постигне това, което иска да постигне, и когато може самостоятелно да се справи със ситуацията.

Планиране на края

Подготовката за края е свързана не само с обобщение на постигнатото, но тя дава възможност на клиента да осмисли своите преживявания, свързани със самата раздяла. Времето, прекарано в разговори, е време, в което са изградени чувства на загриженост и доверие, на една дълбока взаимност. За това кратко време клиентът не само е разкрил своите надежди, страхове и очаквания, но може да е разкрил и част от вътрешния си свят, който никога преди това не е била разкривана пред друг. Самата раздяла може да се преживее болезнено. Клиентът се нуждае от време, за да изживее тези силни чувства, да не се почувства отхвърлен.

След края

Няма значение колко голям е опитът, който имаме, всяка нова среща с една нова душевност е едно ново начало, едно ново предизвикателство; след всяка една среща, след всеки един акт на съпричастност ние вече никога няма да бъдем същите.

П Р А К Т И Ч Е С К А  Ч А С Т

В случая, който изучавам и решавам, съм се стремила да се придържам към етапите от психологическото консултиране от Р. Кочюнас – изследване на проблема; двустранно определяне на проблема; идентификация на алтернативите; планиране; дейност; оценка и обратна връзка, като съм се опитвала да не забравям, че консултирането е уникален, неповторим и извънредно сложен процес.

Кратки биографични данни за детето

Момче от ромски произход - многодетно семейство; на 13год.; кръгла сирак от две години; уч-к в 5-ти клас в масово училище - смесена паралелка; отгледан в институции – първоначално в Дом за деца от 0 до 7 год. възраст след което е настанен в Дом за деца, лишени от родителска грижа от 7 до 18 год. възраст.

Дребничък, но физически добре развит за възрастта си и с добри умствени възможности.

Описание на случая

В учебен час от кабинета по математика се чува ужасен трясък. Едно от децата, моя клиент, изхвърча от кабинета разплакан, ругаейки един от съучениците си и обвинявайки преподавателката за случилото се. В следващия момент ударя с гола ръка два от прозорците в коридора на училището и стъклата се посипват по краката му.

В кабинета две от катедрите са паднали-обърнати на пода, а също и няколко стола. Преподавателката стои в недоумение от агресивната постъпката и поведението на моя възпитаник.

Посрещнах детето в коридора и се опитах да го задържа за ръката, но не успях, след което го прегърнах и с премерена сила го задържах в обятията си докато се успокои.

Първоначално детето се дърпаше неистово и ми крещеше да го оставя на мира, че няма нужда от моята помощ, че ще се “оправи” сам с това, сипейки обидни думи, закани и заплахи върху всички и всичко. Постепенно се успокои и отвърна на топлината от физическия контакт – прегърна ме през кръста и положи глава на гърдите ми - продължаваше да хлипа тихичко.

Задържах го още известно време, след което бавно и внимателна го отстраних от себе си. Държах го за ръце. Попитах как е, а той отговори, че е по-добре.

Поведох го по коридора, надолу по стълбите, и му предложих да отидем в някой празен кабинет и да си поговорим, ако иска. Отговор не последва. Все още трепереше и хлипаше тихичко.

Отначало детето нито прие, нито се възпротиви на предложението ми. Вървеше покорно с мен, с наведена глава и мълчеше.

На долния етаж видя една отворена врата, дръпна ме леко за ръката и ми каза да отидем и да проверим има ли някой там. Оказа се празна.

Попитах дали иска да си поговорим, а той ми отговори с “Не знам”. Предложих му да поседнем за малко и ако поиска той, тогава ще говорим

Седнахме един срещу друг. Мълчахме. Улових ръцете му и го попитах как е. Отговори, че е добре. Брадичката му опираше в гърдите, а ръцете бяха влажни и все още треперещи. След известно време детето повдигна глава и няколко пъти ме погледна колебливо. Усмихнах му се. То също се усмихна, но плахо, сдържано.

К: “ Как си? Успокоили се вече?”

Кл: “Да. Малко”

К: “ Искаш ли да ми разкажеш какво стана?”

Кл:  мълчание

К: “ Защо мълчиш? Мислиш, че няма да разбера ли?”

Кл: “Не, но...”

К: “ Не, но...какво?”

Кл: “ Мисля, че ще ми се скараш и ще кажеш, че аз съм виновен! Вие, даскалите, винаги правите така!”

К: “ Какво правим ние даскалите?”

Кл: “ Ами, обвинявате ни за всичко което правим!”

К: “ А ти чувстваш ли се виновен?”

Кл: “ Не! Не и за всичко!”

К: “ За какво се чувстваш виновен, кажи ми!?”

Кл: “ Виновен съм, че счупих прозорците, но не аз започнах първи.”

К: “ Ще ми кажеш ли какво се случи?”

Кл: “ Няма нищо за казване! Скарахме се с даскалката!”

К: “ За какво се скарахте с учителката?”

К: “ За нищо! Онази не знае какво иска! Всичките са такива, веднъж кажат едно, друг път друго! После все аз съм виновен!”

К: “Има ли и друго нещо за което да се чувстваш виновен?”

Кл: “ За какво да се чувствам виновен? За това, че съм й казал, че е откачалка?”

К: “ Смяташ, че тя е откачена, така ли?”

Кл: “ Ами,...не знам! Едва ли е откачена, щом е даскалка, но постоянно вика и се кара! Не може ли да говори нормално, постоянно ми крещи! Вбесявам се когато някой ми крещи! Аз не съм малоумен, нито глух! ”

К: “ Това ли те разстрои и те накара да потрошиш прозорците?”

Кл: “ Не, не е това! Вярно, че даскалката ме ядоса, но най-много се ядосах на онзи, където все се прави на много голям и силен. Този постоянно се закача с мен и постоянно ме дразни. Какво като е по-голям и по-силен от мен? Това не му дава право да ме тормози и да ме бие! Кой е той, че да се меси в нещата ми, да ми казва какво да правя и какво да не правя ? ”

К: “ Ще ми кажеш ли какво направи онзи твой съученик, че да те ядоса толкова много?”

Кл: “ Добре де, ще ти кажа, но с това нищо няма да се промени! Едва ли ще ме разбереш! Нали и ти си даскалка!”

К: “ Опитай! Маже и да разбера, нищо че съм учител!”

Кл: “ Добре, но ще видиш, че няма да ме разбереш!”

Рапорт на клиента:

Всичко беше наред докато госпожата не ме попита защо не пиша. Отговорих й, че нямам химикал – затова! Тя ме обвини, че това е поредното ми извинение за да бездействам, след което ми каза да си намеря химикал и да се захващам за работа. Станах и тръгнах към едно от момчетата на първите чинове за да поискам химикал. Тогава тя ми се развика защо съм станал от мястото си. Каза, че за пореден път й преча да провежда нормално часовете си. Отговорих й да не ми крещи, защото не съм глух и че не аз съм виновен, че тя е нервна, а пък и не знае какво иска. Тя ми отвърна грубо, че съм непоносим и че се държа отвратително, а и не заслужавам да си губи времето с мен.

Тогава онзи стана и понеже е по-едър от мен, ме хвана отзад за блузата и ме заблъска към мястото ми. Възпротивих се, а той ме удари по врата, което много ме ядоса. Заблъска ме към мястото ми, като събори чина ми на пода. Опитах се да му се изплъзна, но не успях и той отново ме удари по врата. Това ме ядоса още повече и понеже знам, че не мога да му надвия, обърнах и неговия чин на пода, след което побягнах към вратата за да напусна кабинета преди онзи да ме е уловил отново. Не успях. Той ме догони и ме блъсна във вратата след което ми се изплю в лицето. Това ме вбеси и понеже нямаше как да му се опълча, счупих първото нещо което ми попадна пред поглед –стъклата в коридора. Бях вбесен!

Това е!

1. Какъв е проблемът, според теб?

- Проблемът е такъв, че лесно се ядосвам и съм много нервен. Когато нещо или някой ме ядоса, не мога да се овладея. Трябва да направя нещо за да си излея яда. Обикновено чупя каквото ми попадне, а ако не мога да набия този, който ме е ядосал, имам чувството, че ще се пръсна от яд. Чувствам се неспособен да се справя със самия себе си.

2. От колко време се чувстваш и се държиш по този начин?

- Винаги съм се държал така. Особено когато нещо или някой ме ядоса.

3. Защо, поради какви причини се чувстваш така и се държиш така, как мислиш?

- Не знам! Такъв съм си по характер – сприхав, нервен. Не обичам някой да ми казва какво да правя и какво не. Мразя когато някой се прави на много силен или на по-умен от мен. А когато някой ме удари, имам чувството, че ако и аз не го ударя, ще се пръсна. Не мога да се владея в такива моменти.

4. Какви чувства изпитваш?

- Ядосвам се на себе си, че правя такива неща. В такива моменти не мога да мисля, в състояние съм да нагрубя или да нараня някого, за което след това се чувствам виновен или много съжалявам. Чувствам се безпомощен да се справям с яда си.

5. Какво направи след като разбра, че не си в състояние да се владееш в определени ситуации?

- Старая се да избягвам тези които ме дразнят, но не винаги успявам. Ходя на училище, но започнах да бягам от часовете на някои учители. Престанах да уча. Намирам си някое уединено място за да се наплача на воля и да ми олекне. Предпочитам да бъда сам и да се разхождам, но най-добре се чувствам, когато се грижа за някое животинче-куче или коте, много ги обичам.

6. Каква е представата ти за промяна?

- Да ме преместят в друг клас или в друго училище;

- Да има място където мога да отприщвам яда си без да нараня някого;

- Да имам собствено куче за което само аз да се грижа.

7. Какво ще се промени, ако всичко това се осъществи?

- Няма да виждам хората, които ме дразнят;

- Ще започна отново да влизам във всички часове и да уча уроците си.

- Ще има начин да изливам яда си и по този начин ще се чувствам отново спокоен и сигурен в себе си;

- Ще имам нещо наистина свое, нещо, което ще обичам и ще се грижа за него.

8. Каква е представата ти за изпълнима цел?

- Да сменя класа или училището;

- Да се запиша да тренирам бокс;

- Да ми разрешат да си имам домашен любимец и да си го гледам в Дома.

9. Какви са конкретните ти планове за изпълнението на целта?

- Да помоля ментора си да ме премести в друг клас или в друго училище през следващата учебна година;

- Да се запиша да тренирам бокс, но това едва ли ще стане т.к. в града ни няма такава школа;

- Да си взема едно малко кученце за което да се грижа и да ми разрешат да го задържа при себе си.

10. Какви стратегии ще използваш, за да постигнеш целта си?

- Първо: ще разговарям с ментора си и ще му обясня как се чувствам и че желая да бъда преместен в друг клас или в друго училище.

- Второ: ще разговарям и с психоложката на Дома, за да споделя с нея проблема си, като ще я помоля да ми съдейства.

- Трето: ще се постарая да не обръщам внимание на хората, които ме дразнят и ще положа максимални усилия за да завърша годината без поправителни изпити и с добър успех.

- Четвърто: ще се запиша да тренирам бойни спортове, ако няма къде да тренирам бокс.

- Пето: ще си взема кученце и ако не ми разрешат да го задържа при себе си ще го скрия някъде и ще се грижа за него.

11. Как постъпваш обикновено, когато не можеш да постигнеш целта, която си си поставил?

- Трудно ми е да споделям проблемите си. Бързо се разочаровам, но когато нещата не зависят от мен особено, се старая да се оправям по мой си начин, като се мъча да се справям сам с проблемите си.

Стратегии, които трябва да се използват за да се изпълни целта:

1. Клиентът трябва да сподели с ментора си и психолога на Дома проблема, който има в училище.
2. Да сподели с тях желанията и намеренията си.
3. Да ги помоли за съдействие за преместване в друг клас или в друго училище.
4. Да разговаря и споделя с психолога или с доверено лице всичките си желания, действия и постъпки, както и намеренията които има за осъществяването им.
5. Подобряване на агресивното състояние на клиента.

Дейности:

1. Ежедневни разговори с ментора и психолога на Дома.
2. Да получи подкрепата на ментора и съдействието на психолога за преместване в друг клас или в друго училище.
3. След полагане на необходимите усилия от страна на детето, за успешно завършване на учебната година, да се задейства процедурата по преместването му.
4. Да се предостави на детето предмет /боксова круша/, върху който то да излива гнева и негативната си енергия по всяко време - винаги когато почувств, че има нужда от това “упражнение”, като отбелязва стриктно в календара дните през които го е правил.
5. Да се разреши на детето да има свой домашен любимец за когото да се грижи и който да обича.

Оценка и обратна връзка:

Какви са грешките, които клиентът допуска при адаптирането се?

Клиентът се упреква за това, че не е в състояние сам да овладее яда, гнева и яростта си. Чувства се виновен, поради факта, че е нагрубил или причинил болка на някого, без да е имал намерение да постъпи по този начин. Срамува се от факта, че е безсилен да се противопостави по друг, по-цивилизован начин на отправеното му предизвикателство. Осъзнава, че е безсилен да контролира емоциите си и да обуздава агресията си, и това му тежи.

Чувството за вина, безпомощност, срам и гняв го принуждава да се крие от дрегите, а може би и от самия себе си, за да си поплаче на воля и по този начин да снеме напрежението в себе си. Всичко това го гнети и подтиска, и го принуждава да се отдръпне от съучениците и връстниците си, за да търси привидното “спокойствие” и осамотение.

Любовта и привързаността му към животните е нещото което му носи удовлетворение и спокойствие. Именно на тях – животните, детето е избрало да отдаде цялата си грижовност, нежност и любов. Тази отдадена любов му дава чувство за взаимност, привързаност, дори за принадлежност, чувство за отдаденост и приетост. А нима това не е чувството, което стои в основата на човешкото щастие!?

Писмено споразумение между клиента и консултанта:

Аз Д.С.П. потвърждавам, че ще разговарям с ментора си и психолога на Дома, за да споделя с тях проблема, който имам в училище. Ще споделя с тях желанията и намеренията си. Ще ги помоля за съдействие за преместване в друг клас или в друго училище.  Ще разговарям и споделям с психолога или с довирено лице всичките си желания, действия и постъпки, както и намеренията които имам за осъществяването им. Ще положа всички усилия и ще направя всичко, което зависи от мен за да завърша успешно учебната година. Ще изливам яда си върху боксовата круша винаги когато усетя, че имам нужда от това и ще отбелядвам на календара дните в които съм го правил.. Ще помоля за съдействие психолога на Дома за да ми разрешат да си взема кученце и да го задържа при себе си. Обещавам да се грижа за кученцето, да му посветя цялата си любов и свободно време