Joomla Software solutions Template

Payday loan

Съществува голям брой икономически и практически причини за изостряне съзнанието за позицията на жената в съвременния свят. Всички сме наблюдавали факта, че из-глежда почти невъзможно да се дискутира женската природа или възпитание, без да се събудят лозунгите за и против еманципацията. Моралистичната разпаленост надживява променените условия, а феминисткото подозрение следи всеки опит на мъжа да помогне да се определи уникалността на това да си жена, сякаш под уникалност той има предвид вродено неравенство. Въпреки това все още, изглежда, е удивително трудно на много жени да кажат ясно какво чув-стват най-дълбоко в себе си и да намерят точните думи за това, което за тях е най-болезнено и актуално, без да кажат прекалено много или прекалено малко и без да го кажат с пренебрежение или извинение. Някои жени, които наблю-дават и мислят живо и дълбоко, изглежда, нямат смелостта на своята вродена интелигентност, сякаш до известна сте-пен се страхуват, че при някаква окончателна конфронтация ще се сметне, че не притежават „истинска” интелигентност. Дори успешното академично съревнование при много жени не успява да коригира това. Така те бързо се изкушават да се върнат на ”своето място” винаги когато се почувстват „не на място”.

От друга страна, нерешителността на много мъже да отговорят с разбиране на новата „феминистична” тревога и възбудената реакция на останалите предполага обяснения на много нива. Без съмнение сред мъжете съществува искре-ното чувство на всяка цена да запазят половата полярност, виталното напрежение и същностната разлика, които се страхуват, че могат да изгубят в прекалено голямата тър-жественост, равенство и еквивалентност или в прекалено самоосъзнатите разговори. Освен това защитите на мъжете имат много лица. Там, където мъжете желаят, искат да събу-дят желание, а не да изпитват или да молят за емпатия. За тях е трудно да изпитват емнатия там, където не желаят, особено когато емпатията изисква да се види другият в себе си и да се види себе си в другия и където следователно ужасът от размитите граници може да убие и радостта от съществуването на другите, и симпатията към тъждестве-ността. Има някакъв смисъл и в допускането, че там, където доминиращите идентичности зависят от това да са доми-ниращи, е трудно да се осигури истинско равенство на до-минираните. И накрая, където човек се чувства изложен, за-плашен или „затиснат в ъгъла”, е трудно да бъде здраво-мислещ.

В контекста на поставения проблем Ерик Ериксън пише, че умствената и емоционалната способност да се дава и да се получава вярност бележи завършека на юношеството, докато зрялата възраст започва  със способността да се по-лучават и да се даряват любов и грижи. Защото силата на поколенията зависи от процеса, чрез който младежите от двата пола намират своята индивидуална идентичност, сли-ват я в интимността, любовта и брака, възраждат своите традиции и заедно създават и възпитават следващото поко-ление. Каквито и полови различия и диспозиции да са били развити на по-ранните етапи от живота, тук те се поляри-зират до своята крайна точка, защото трябва да станат част от целия процес на производство и пресъздаване, харак-терен за зрялата възраст. Но как се различава формирането на идентичността на жените по силата на факта, че техният соматичен строеж включва едно „вътрешно пространство”, предопределено да носи поколението на избраните мъже, а заедно с него и биологическия, психологическия и етиче-ския ангажимент на грижите за човешкото новородено? Не е ли диспозицията за това ангажиране същностният проблем на женската вярност?

Авторът представя едно наблюдение, което „безмълвно” изразява неговата позиция чрез наблюдението на децата в процеса на играта. Изследването се провежда в Универ-ситета на Калифорния. То обхваща калифорнийски деца - момичета и момчета на възраст от 10 до 12 години. На децата се предоставят достатъчно голям брой играчки и маса, на която да ги подредят по свое виждане. Децата са помолени да си представят, че масата е кинематографично студио, играчките – актьори и реквизит, а те самите – режи-сьори на филма. Те трябва да подредят на масата „вълну-ваща сцена от въображаем филм” и след това да разкажат сюжета. Разказите биват записвани, сцената – фотогра-фирана, а децата – поздравявани.

Експериментът прави възможно сравнението на всички игрови конструкции една с друга. При съпоставянето на конструкциите Ериксън открива, че момчетата и момичетата използват пространството по различен начин и че опреде-лени конфигурации се появяват учудващо често при кон-струкциите на единия пол и рядко при тези на другия. Разказаните от децата истории разкриват основната разли-ка: момичетата подчертават вътрешното, а момчетата – външното пространство. Типичното в момичешките сцени е интериорът на къщата, представен или като конфигурация от мебели без някаква заобикаляща стена, или чрез някакво просто заграждение, направено от блокчета. В тази моми-чешка сцена хората и животните са най-вече вътре в инте-риора или заграждението и са предимно хора или животни в някаква статична поза.

Сцените на момчетата са къщи със сложно измайсторени стени и фасади с издадености като конуси или цилиндри, представящи орнаменти или артилерийски оръдия. Има ви-соки кули и напълно екстериорни сцени. В момчешките кон-струкции повече хора и животни са вън от загражденията или сградите и има повече самодвижещи се обекти и живот-ни, движещи се по улици и пресечки.

Мъжките и женските пространства са доминирани съот-ветно от височината, сгромолясване, силно движение и не-говото канализиране или спиране и от статични интериори, които са отворени или просто заградени; тихи и спокойни или някой нахълтва в тях. Половите различия в организа-цията на игровото пространство, изглежда, са успоредни на морфологията на самата генитална диференциация: при мъжкия пол – един външен орган; при женския пол – вът-решни органи с достъп през преддверие.

Социалната интерпретация на получените резултати отрича необходимостта да се вижда нещо символично или в действителност соматично в тези конфигурации. Тя приема за дадено това, че момчетата обичат откритите простран-ства, а момичетата – закритите или във всеки случай виждат своите съответни роли свързани с вътрешността на къщите и с великото външно приключение, със спокойната женска любов към семейството и децата и с големите аспирации на мъжете.

Не можем да не се съгласим поне до известна степен и с двете интерпретации. Каквато и социална роля да се свър-зва с физиката, тя ще бъде тематично изразена в някакво игрово или артистично представяне. И, разбира се, при определени условия на някакво напрежение или свръхан-гажираност с отделна част от тялото тази част може да бъде разпозната в игровите конфигурации: терапията чрез игра разчита на това. Говорителите на анатомичната и социал-ната интерпретация са по този начин прави, ако твърдят, че нито една от двете възможности не може да се пренебрегне. Но това не прави нито едната, нито другата изключително правилна.

Ерик Ериксън предлага по всеобхватна интерпретация, според която съществува много дълбоко различие между по-ловете в преживяването на базисния план на човешкото тяло. Ударението, според него, е върху предразположеност-та и предпочитанието, а не върху изключителните способ-ности, защото двата пола лесно се научават да имитират пространствения маниер на другия пол. Нищо в тази интер-претация няма за цел да твърди, че двата пола са обречени на един или друг пространствен маниер, а по-скоро се счита, че в контекст, който не е базиран нито на имита-цията, нито на конкуренцията, тези маниери се „осъществя-ват по-естествено” поради естествени причини, които трябва да привлекат нашия интерес. Пространственият феномен, наблюдаван при това изследване, би изразявал два прин-ципа на подреждане на пространството, съответстващи на мъжките и женските принципи на строеж на тялото. те може би получават специално ударение през пубертета и веро-ятно също така и на някои други етапи от живота, но през целия живот са релевантни на изработването на половите роли в културното пространство и време.

Конструиращите на игра деца в Бъркли, Калифорния во-дят до няколко пространствени съображения, засягащи осо-бено женското развитие в перспектива. Мъжете, техните постижения в завоюването на географското пространство и научните области, както и в разпространението на идеите говорят сами за себе си достатъчно високо и потвърждават традиционните ценности на мъжествеността. Междувремен-но жените са открили своята идентичност в грижата, вне-дрена в техните тела, и в потребностите на потомството им и, изглежда, са приели за дадено това, че външното светов-но пространство принадлежи на мъжете.

Когато се говори за биологично дадени сили и слабости на жената, трябва да се приеме като единствена мярка на всички различия биологическото „здраво дъно” на половата диференциация. Така женското продуктивно вътрешно пространство може да остане неизбежният критерий незави-симо дали условията позволяват или не на жената да изгра-ди живота си напълно или частично около него. Във всеки случай може да се покаже, че много от елементите, които могат да бъдат проверени в дългия списък на „вродените” различия между мъжете и жените, имат смислена функция в границите на екологията, изградена около факта, че човеш-кият зародиш трябва да се носи в матката определен брой месеци и че бебето трябва да бъде кърмено или поне във всеки случай отглеждано в майчиния свят, като първоначал-но е най-добре обслужвано от майката, а постепенно се присъединяват и други жени. Тук се включват години на специализиран женски труд. Има смисъл следователно в това, че малкото момиченце – бъдещият носител на яйце-клетките и майчинските сили, оцелява по-сигурно през сво-ето раждане и се превръща в по-жилаво същество, което със сигурност ще бъде тормозено от дребни неразположения, но ще е по-устойчиво на някои убиващи мъжа болести и ще има по-голяма очаквана продължителност на живота. Има сми-съл и в това, че то е готово по-рано от момчетата да се кон-центрира във времето и пространството и има по-фина пре-ценка за нещата, които се виждат, докосват и чуват. На тях то реагира по-енергично, по-лично и с по-голямо съчув-ствие. Независимо, че по-лесно се трогва и е по-чувстви-телно, то се възстановява по-бързо, отново готово да реа-гира. Не е неразумна интерпретацията, че всичко това е съществено за „биологическата” задача да се реагира на индивидуалните потребности на околните и особено на по-слабите; нито пък в този контекст това, че при използването на по-големите мускули жената показва по-малко енергич-ност, скорост и координация, трябва да се разглежда като жалко неравенство. малкото момиче се научава също по-лесно да се задоволява в рамките на ограничен кръг от дейности и показва по-малка съпротива на контрола и по-малка импулсивност от типа, който по-късно води момчетата и мъжете до „престъпността”. Всички тези и някои по-безспорни „разлики” имат своя парцел в представените игрови конструкции.

В разработката си Ерик Ериксън засяга въпросът за идентичността на жените. Според него младите жени често се питат дали могат да „имат идентичност”, преди да знаят за кого ще се омъжат и за кого ще съградят дом. При поло-жение че със сигурност нещо в идентичността на младата жена трябва да се поддържа открито за особеностите на мъжа, към който ще с присъедини и чиито деца трябва да отглежда, той смята, че голяма част от идентичността на младата жена е вече определена в нейния тип привлекател-ност и в избирателната й природа в търсенето й на мъжа, от когото тя иска да бъде желана. Това, разбира се, е само психосексуалният аспект на нейната идентичност и тя може да стигне далеч в отлагането на неговия край, докато се обучава за трудещ се и  гражданин и докато се развива като личност за ролевите възможности на своето време.

Авторът си задава въпросът дали в разработката си не казва, че „анатомията е съдба”? Според него тя е съдба дотолкова, доколкото определя не само обхвата и конфи-гурацията на физиологическото функциониране и неговите ограничения, но също така до известна степен и личностни-те конфигурации. Основните модалности на отдаването и ангажирането на жената естествено отразяват и базисния план на нейното тяло. Дотук Ериксън само повтаря физиоло-гичната здрава основа, която нито може да се отрече, нито да се подчертава излишно. Защото човешкото същество, освен че има тяло, е някой, което означава една неотделима личност и член на някаква група.

С други думи: анатомията, историята и личността са нашата комбинирана съдба. Човек е едновременно част от соматичния ред на нещата, както и личност, част от соци-алния ред.

Библиография:

Ериксън, Е. Идентичност - младост и криза. С., 1996.

rmal>� t
��H��-size:10.0pt'>

Върху пазарните цени на много от стоките у нас в самото начало ще бъде оказан доста сериозен натиск. Така например енергийните цени ще трябва да се повишат с близо 50%, за да се изравнят с европейските стойности. Глобализацията на икономиката и дерегулацията в енергийния сектор, както и засилената конкуренция биха могли да отдалечат този процес и когато дойде време за присъединяване, вътрешните цени вероятно ще са достигнали европейските. Но първоначалния шок ще бъде кратък и не толкова болезнен като удара от началото на 90-те години. При това то е, така да се каже, благоприятното зло. Ценовият натиск върху стоките, който ще бъде последица от отварянето на границата, увеличената производителност на труда и повишената покупателна способност, поради увеличаване на доходите ще повлияят благоприятно върху българските потребители. Това ще се дължи на факта, че стоките ще бъдат по- евтини или на същите цени, но с по- високо качество. В същото време ще се увеличи нивото на безработицата. Нарастващите темпове на растеж до значителна степен ще компенсират този негативен ефект.

Какво ще стане с доходите ни?

Степента на развитие в една страна се материализира в дохода на глава от населението.

Унгария за сега остава единствената страна - модел за развитие на всички останали кандидати за пълноправно членство със своите икономически показатели: годишен растеж на БВП от 4%, годишна инфлация под 10%, постепенно  спираща безработица и търговски дефицит. Независимо от тези доста оптимистични данни и годишен доход на глава от населението от 7900 евро при сегашния си темп на развитие Унгария ще застигне една от най- бедните държави в Евросъюза - Гърция, едва след 15 год., тъй като нейните доходи са едва 40% от тези на гърците.

България би могла да се надява да достигне това ниво едва през 2025 год. В най- добра изходна позиция тук е Словения, която има годишен доход на глава от населението от 12 000 евро. България по всички тези показатели е на опашката с годишен доход от 4600 евро - според данни на Европейската комисия.

Разликите в условията за приемане на България и страните кандидатки от първата вълна.

Страните от първата вълна са по- облагодетелствани и могат да разчитат на помощи в размер на 208 евро на човек, ако бъдат присъединени до 2006 год. За страните от т.нар. втора вълна или поне тези, които ще бъдат присъединени по- късно, парите ще бъдат по- малко - само по 167 евро на човек. За България това означава една глобална сума от около 1,45 млрд. евро. Общата сума, предвидена за тази цел сега е 6,3 млрд. евро, което представлява едва 0,08% от БВП на сегашните 15 държави членки. Но по отношение на бюджета на ЕС това е твърде много. А сегашните страни членки не са склони да ни правят допълнителни подаръци извън политическите жестове, на които можем да се наслаждаваме във финландската столица.

Заключение

В проверката на Комисията на напредъка в областта на икономическите реформи няма нищо изключително. Проверката е в рамките на мандата на Комисията, включително по отношение на държавите членки. Всъщност именно чрез многостранния механизъм за контрол държавите - членки успяха да осъществят конвергенция на своите икономики и то по такъв начин, че еврото видя бял ден именно на оказаната дата и с участието на предвидените за целта участници. Но трябва да се признае, че препоръката на Комисията представлява съществена промяна в стратегията. Комисията предлага ни повече, ни по малко да се започнат преговори, като икономическите критерии от Копенхаген се сложат “в скоби” - това е голям политически жест, който отчита изцяло катаклизмите, преживени от балканските народи.

Независимо от това, всички критерии от Копенхаген, включително икономическите, трябва да бъдат изпълнени 100% преди действителното присъединяване. Това не е политически, а чисто технически въпрос, тъй като не е възможно, примерно, страните да участват във вътрешния пазар на Съюза, ако техните продукти или средства за производство не отговарят на същите условия, които важат за другите държави - членки.

Комисията, и в по- широк контекст  ЕС, няма принципна позиция по въпроса за ядрената енергетика. Някои държави - членки има силно развита ядрена енергетика, други са принципно против тези източници на енергия. Поради това Съюза има изключително високи изисквания в тази област. ЕС финансира модернизацията на V и VI блок на Козлодуй. Недопустимо е да бъдат приети нови членове на Съюза, ако те не отговарят на тези изисквания. Би било погрешно България да се противопоставя на Съюза по този въпрос. Ядрената сигурност трябва да се разглежда по- скоро като обща загриженост, а ние българите сме най- заинтересовани от сигурността на централата в Козлодуй.

Всички ние трябва да свикнем с мисълта, че един ден България ще бъде пълноправен член на Европейския Съюз, но за да постигнем това ще трябва да положим много усилия.