Joomla Software solutions Template

Payday loan

Глобализацията на обществото в световен мащаб, води след себе си, както преимущества, така и множество проблеми. Едни от тях са препятствията, които стоят пред човека в сферата на социалните взаимоотношения и по-конкретно, днес личността е изправена пред  намаляващата и способност - ефективно да комуникира. Научният прогрес доведе  със себе си множество полезна и бързо функционираща техника, но тя помогна, у индивида да закърнeят неговите способности в сферата на социалното поведение. Сега човекът е изправен пред  проблемни ситуации, в които е необходимо да реагира бързо, точно и адекватно, да изрази точно себе си, но в определен момент се оказва, че у него липсва компетентност, как ефективно да се справи с това.

Пред човека на днешното време стоят и други социални проблеми. И ако иска той да чувства себе си  в добро психическо здраве, трябва да намери начини да ги реши.

Надежден начин за справяне са тренинговите форми на работа. Те са сравнително нов метод на въздействие, който през последните десетилетия помага на хората в група,  с помощта на другите в групата и на специално подбрани техники да формират и коригират у себе си полезни поведенчески нагласи.

Терминът „тренинг” има английски произход. Неговото значение е „тренирам” (някого) и „тренирам се”. Използва се за обозначаването на широк кръг обучителни методики в социалната, производствената, педагогическата, военната и други области с практическа насоченост. Според М. Игнатов „тренингът е преди всичко психологично въздействие, насочено към отделната личност в реално съществуващите условия на нейното взаимодействие със средата” (1990,стр. 13). В областта на психологията се употребява в смисъл на психокорекционни, психотерапевтични, професионални и обучителни методи, имащи за цел да развият и усъвършенстват навиците и уменията за самопознание, саморегулация и общуване на участниците в специално организирана група. Развити са множество тренингови системи: за преодоляване на трудности в общуването; за формиране на увереност в себе си; за повишаване на мотивацията; за преодоляване на професионални неблагополучия; за решаване на семейни проблеми; за преодоляване на различни зависимости /тютюнопушене, алкохолизъм, наркотици, хазарт, вредни привички и пр./; за придобиване на лидерски умения, за намиране на нови познати и др.

Изясняването на организационните фактори, условия за провеждане, и провеждането на  тренинг за повишаване на комуникативната компетентност на студенти, ще бъде описано в настоящата разработка под формата на самоотчет, след лично участие в проведени срещи.

„ СПТ е комплексен процес, влияещ се от многообразни организационни фактори: числен състав, пол, възраст на участниците, техническа обезпеченост на неговото провеждане, структура на групата, етапи на нейното развитие, цел и мотивация на участниците в групата, степен на нейната сплотеност и пр.”/Ст. Иванов/.

Причината за провеждането на тренинга, бе включването му в учебната програма, това определи и числеността на малката група – по административно разпределение 20 човека, но  участниците в трениннга бяха 13. Останалите поради лични причини не можеха да присъстват в 3-те дни на провеждане на СПТ. Нямаше колеги не желаещи да участват или такива, които са нежелани. /Приех участието с интерес, любопитство и вълнение. Не бях участвала друг път./

Съставът на групата по признак – пол беше изцяло женски. Жените са с по-добре развити умения да наблюдават, да изслушват, да решават конфликтни ситуации, но по-трудно стигат до колективно решение. Тези факти се потвърдиха особено при решаването на казусът  - Кой да бъде спасен? Не се потвърди твърдението, че в групи в които има мъже дискусиите са по-оживени и занятията са по-емоционални. /Дискусиите в групата бяха оживени и емоционални, може би в присъствието на представители на другия пол емоциите щяха да имат  и „друга окраска”./ Възрастта на членовете на групата – повечето бяхме на приблизително еднаква възраст, с изключение на 2 жени, които не се отличаваха  по признака активност, но в определени случай даваха по-рационални предложения и решения от по-младите свои колеги, без да натрапват своето мнение.

Разполагахме с недостатъчни технически средства.

Поради задочната форма на  обучение проведения тренинг бе в рамките на 3 дни в продължение на приблизително десет часа./Съгласна съм с факта, че при тази форма на провеждане се натрупва силна психическа умора. В дните на провеждане на тренинга,  и няколко дни след това бях превъзбудена и страдах от безсъние. Нямах достатъчно време да осмисля какво се случва. Но аз и останалите членове на групата не   загубихме емоционалността и активността с която се бяхме заразили./

Занятията целево бяха насочени към усъвършенстване на умения, като: себеопознаване, наблюдателност, професионално слушане, емоционална устойчивост, асертивност, емпатичност, креативност, толерантност, умения за работа в екип и преодоляване на конфликти. За постигането на тази цел, бяха използвани – минилекция, ролеви игри, решаване на казуси, групова дискусия, проективно рисуване, модели на изискано поведение,  психично разтоварване, автогенна тренировка, психогимнастика. /Използваните методи постигнаха обучаващ ефект, предизвикаха активност, което от своя  страна превърна нас обучаваните в изследователи и ни накара сами да достигнем до нови знания. Създаде се емоционална атмосфера, станахме участници в ситуации, в които се наложи да се „демаскираме” и волно/неволно разкрихме част от своята същност, Това от своя страна ни даде от части възможност да се опознаем и самоопознаем./

Според автори работещи върху изследването на СПТ, /а това се потвърди и при провеждане на нашите срещи/, при провежданите дискусии по време на СПТ се оформят/но не винаги/ 4-и фази: ориентационна, конфронтационна, интеграционна и заключителна.

В ориентационна, начална фаза на нашата първа среща, получихме кратка информация за появата и функционирането на груповите форми на обучение.

Измислихме наш девиз – АЗ ИСКАМ ДА СЪМ ТУК и ритуал, които изпълнявахме в началото и края на всяка наша среща. Приехме правила, които обещахме да спазваме – правилото „тук и сега”, обещахме да бъдем точни при започването и края на срещите, правилата за активност, доброволност, доброжелателност, равнопоставеност, конфиденциалност, емоционална подкрепа - съпреживяване. Правилата изготвихме сами и записахме върху бялата дъска, за да ни напомнят за тяхното спазване. ./Правилата помогнаха да почувствам, че това е само и единствено нашия свят, в които сме сами, други не съществуват и всичко,  на което сме свидетели е продукт от нас,  за нас. За тези, които не бяха участвали в провеждането на треннинги., това което се случваше бе странно и в този ориентационен етап на мен лично ми би нужно време да разбера необходимостта на някои от правилата. Подписването на договора, бе необичаен акт за мен, това което почувствах след като се разписах бе отговорност./

След уточняването на правилата и  подписването на договора, залепихме листчета на дъската с отговор на въпроса какво очаквам от срещите, изпълнихме тонизиращи упражнения. След това последва вторично запознанство в групата. Седейки в кръг, всеки имаше възможност да представи себе си в рамките на около 4мин, като сподели нещо за себе си,  какви са очакванията му от срещите, както и евентуални негови опасения.  /При проведеното упражнение почувствах напрежение, побързах да дам знак на водещия, за вземане на думата, бях доста кратка в изказа си, Почувствах облекчение, когато моя ред мина и съжалявах, че напрежението което изпитвах ми попречи да използвам пълноценно възможността за представяне./

Имах възможност да наблюдавам, останалите членове на групата и забелязах при повечето от тях, подобни на моята реакции.

След проведената игра – кой ще остане без стол - плодова салата, почувствах леко разтоварване. На участниците гледах, като другарчета в играта и почувствах лека завист към тези които се ориентираха в играта по-бързо от мен.

Последва разиграване на ролева игра – в която всеки взе участие. Разделихме се на два „актьорски състава „ и играта бе изиграна два пъти по различен начин. Имахме възможност да наблюдаваме реакциите и изказванията на останалите актьори, тъй като  бяхме поставени от водещия в ситуация, но всеки „написа” сам своя сценарий. След това наблюдавахме и обсъждахме същите сцени изпълнени от други участници в СПТ.

С изпълнение на нашият ритуал приключи нашата първа среща./Със съжалени си тръгнах към вкъщи, въпреки почувстваната умора имах желание за още…Подобни чувства наблюдавах и в някои от активните участници в упражненията./

Вторият ден започна отново с ритуала и девизът на групата. Приблизително всички се постарахме да спазим правилото за точност. Продължихме  със съставянето на приказка, като всеки участник, трябваше да продължи  по свои начин приказката. Не всички участници активно се включиха в задачата. Имаше момент на изненада, като реда  на разказвача се определяше изненадващо от предходния разказвач./Всеки се справи със задачата през призмата на собственият си житейски опит и нагласа в момента, опознавахме се все повече и повече…/

В този момент в групата вече се чувстваха оформени лидери, които поемаха инициативата и такива, които изказваха забележки към останалите участници.

Продължихме с игра, в която се  разделихме на две колони, като в единия случай трябваше да бъдем слушатели, а в другият говорители. В рамките на минута трябваше да говорим по тема зададена от водещия, чрез смяна на местата, всеки можеше да говори с всеки. /Установих, че в зависимост от партньора, от предварителната ми представа за него  в определени моменти се чувствах комфортно и в двете колони на говорителят и на слушателят./ Последва втора част в която говорейки лице в лице с  партньор, трябваше да направим опит да го привлечем в групата към която принадлежим. Тренирахме способността си да комуникираме и убеждаваме.

В последвалата игра „Кой да бъде спасен?” се получи конфронтация между подгрупите, които трябваше да „се справят със спасяването на няколко човека”. Всеки желаеше да наложи своето мнение, откроиха се различни виждания и последваха бурни спорове, желаехме да убедим останалите в своята правота, като никои не се досети, че формула за -това е вярно или не е – няма. Недоволствах и от водещия, от когото очаквах някакво разумно разрешение на спора - без да се досетя, че такова няма.

Това противопоставяне бе благодатна почва за по-добро опознаване и себеопознаване. Възможност да   обсъдим конфликтното поведение на някои от участниците, имахме на другият ден в играта подсъдим – обвиняем. Разделени на отбори и с размяна на ролите – защитници/обвинители имах възможност да разбера и почувствам различността на другите, правото на лично мнение и факта, че трябва да проявяваме разбиране и търпимост един към друг.

Направихме снимки и бяхме подредени от водещия в по начин, по които личеше точно, кои какви позиции заема в групата. В този момент ние изяснихме открито, кои са нашите лидери, кои са отхвърлените Онагледено и обяснено ни беше, че в психологията на малката група  се използва социограма и служи да се разбере отношението на един от участниците към останалите членове в групата. Полезна е за намаляване на напрежението и увеличаване на ефективността на работа.

Изключително ползотворно за личното ми себеопознаване  послужи играта, в която трябваше да кажа какво искам, какво мога, какво трябва. /Ще помня, какво казах, може би цял живот.Тези три уж случайно изпуснати думи са определящи за моя минал, настоящ и бъдещ живот. В тези три думи се огледах и видях къде бъркам в отношенията си с хората, почувствах, че е жалко да те познават истински само двама човека  Към това  достижение ме е водил  целия тренинг и от желание  да покажа част от себе си, пред останалите членове, изпълних и поставената домашна работа в края на вторият ден/съчинение на тема – Моят най-прекрасен ден/

Играта -”познай кой е”, бе още едно потвърждение за ефективността на тренинга. По посочени характеристики с лекота откривахме, кой, кой е, което свидетелстваше, че членовете на нашата група са се опознали по добри отпреди 3 дни.

В последния, заключителния етап, поради ограничеността във времето маркирахме постигнатото от нас. Оценихме листчетата с нашите очаквания и се разбра, че до голяма степен те са покриваха. Написахме писмо до водещия, в което аз споделих какво лично е допринесъл за мен проведения тренинг.

Щастлива ме прави фактът, че аз вече гледам по друг начин на някои личности от нашата група. Аз се отнасям със смирение,  респект и емпатия към другостта на хора, които избягвах.

Бих се радвала, ако поне един човек от тези на които съм била не до там симпатична, сега ме възприема по друг начин и уважава повече моето  човешко право  да изразявам своята индивидуална същност.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В настоящата разработка липсва изчерпателност на всички проведени упражнения по време на СПТ. Това затрудни до известна степен нейното изложение.

На базата на проведения СПТ и разработката по него се потвърждават следните изводи:

СПТ е :

- ефективен начин за  обучение на комуникативни умения

-активизира обучението, чрез емоционално преживяване

- СПТ се отличава с практичност, ефективност и емоционалност

- осигурява връзка между изучаваната теория и предстоящата практика

- предоставя възможност на участниците да се себеопознаят и представят в благоприятна светлина

- дава възможност за творческа изява и проява на инициативност

- води към катарзис и личностно пречистване

- за ефективното протичане на СПТ е необходим отлично подготвен професионалист, който да изпълни ролята на водещ на  провеждания тренинг.