Joomla Software solutions Template

Payday loan

Паметта е познавателен психически процес на отражение на минал опит в субективен образ, което се основава върху образуването на достатъчно здрави временни връзки чрез запомнянето и тяхното актуализиране в бъдеще чрез възпроизвеждането .Тя е е отражение на индивидуален и родов минал опит, който активно се проявява в човешките способности, характер и поведение. Тя е съхранение на информациятя за даден сегнал и след неговото прекратяванеКъм свойствата, определящи статичната характеристика на паметта, спадат: многоканалността, многоуровеността, многовариантността, адекватността и косвената й де-терминираност.Формирането на паметта се осъществява посредством екстеро и нтерорецепторите. Всеки един от тях носи информация в рамките на даден диапазон, чиято основа е в своеобразната специализация на рецептори, аферентни пътища и корови клетки. Следователно по от­ношение на формирането си паметта съдържа белезите на един мно­гоканален процес които се реализира на няколко равнища-логическо, психич­но, физиологично, биохимично.

-глобален процес, т. е. тя се реализира не в строго определени зони в кората на мозъка, а обхваща много корови клетки.

-многовариантен процес, т. е. помнят се различни фор­ми и явления, в човека са налице различни видове памет - зрителна, образна, двигателна и т. н. С тази своя характеристика паметта заема централно място в останалите психични познавателни процеси, за­щото ги подхранва с различни видове информация. Паметта дава ма­териал на представите и въображението, на мисленето.

-косвено детерминиран  процес, т. е. паметовите про­цеси (запомняне, съхранение и възпроизвеждане) протичат на осно­вата на по-рано получена чрез други процеси информация. Немисли­мо е да има памет без възприятие, немислимо е да се осъществи въз­произвеждането, без да е имало съхранение, немислимо е да е имало съхранение, без да е имало запомняне.

-aдекватността има широк диапазон: адекватност на дразнителите, адекватност на съхранението и възпроизвеждането, адекватност на забравянето по отношение на възприето и запомнено, забравя се оно­ва, което е било запомнено, помни се онова, което е било възприето. Паметта се характеризира и с наличието на известна относител­на самостоятелност и операционализираност в протичането на паме­товите процеси и техните качества, като скорост, точност, обем, го­товност, услужливост и др.определят динамичната и характеристика.

Процесите на паметта, разгледани в единство от гледна точка на обема преносима информация, показват, че не всичко, което сме съх­ранили, можем да възпроизведем, налице е намаляване, макар че информационният еквивалент на обема преносима информация се запазва. Втората особеност на паметовите процеси освен загубата на информацията се свежда до способността им да кодират и прекодират информацията, която пренасят. Възприетото от сетивата и пре­несено по аферентен път в кората на мозъка е подложено на кодира­не при запомнянето и съхранението и декодиране при възпроизвеж­дането.

Запомнянето е процес на запечатване на възприетото чрез свър­зването му с по-рано запомненото и съхраненото.То е един фундаментален акт, без който не биха съществували никакви други прояви на паметта, а не би могъл да съществува и никакъв психичен живот изобщо.Запомнянето е функция не само и не толкова на възприятието, но главно доколко и в каква степен възприетото ще бъде включено като потребност в целеобразуването .Роля за запомнянето играят целенасочеността на личността, ак­тивността и смислеността при заучаването. Запомнянето бива  преднамерено и непредна мерено. Несъмнено там, където е налице цел, налице е и висока умствена активност, широк диапазон от включени в дейността на психика та центрове, съответно и запомнянето е дълготрайно и пълно. преднамерено запомняне се обуславя предимно или изключително от духовните интереси и от най-висшите интелектуални и естетически чувства.Преднамерено запомняне е зависимо от волевите усилия и  се извършва изцяло в сферата на съзнанието.Обратно, при непреднамереното запомняне действат неосъзнати меха­низми. При непреднамереното запомняне въздействат някои фактори например емоционалният фактор и дори интересът

Запомнянето бива ;

Краткотрайното или оперативното запомняне както показва и терминът, е ограничено в рамките на вре­мето то е функция на редица личностни атрибути, като дейността и потребностите на човека. Обемът, точността и последователността като качества на оперативното запомняне зависят от вида на поднесения чрез експози­ция материал, от времетраенето на възприемането, от начина на подреденост на информацията запомняне на от­делни порции от даден материал, обособени в рамките на операции, действия и движения, обуславящи текущата дейност на човека.  Незабавно след определения срок, във всеки случай незабавно след изпълнението на своите оперативни функции, въпросното съдържание на оперативната памет трябва да бъде напълно и завинаги забравено. В противен случай опера­тивната памет не би била пълноценна.

Дълговременното запомняне е свързано с известни изменения в коровите клетки и е включено в далечните перспективи и целеобразувания на личността като нейна потребност. При дълговременната памет ролята на забравянето е предимно отрицателна, а борбата с него - една насъщна грижа за всички хора. Дълговременната памет изисква максимум продължителност на съхраняването

- Логическо запомняне заема централно мяс­то в процеса на усвояването на знанията, затова обстойно се разг­лежда в педагогическата психология. oбикновено като предпоставка  при усвояването на материала се посочват следните значими изисквания: разработка на план за запомнянето, фиксиране вниманието върху главните съдържателни и значими пунк­тове от материала, които обединяват групи факти, систематизирането на материала, използването на сравнението и други прийоми, класи­фицирането на материала, заучаването му по части, подчертаване на значимите положения, свързването му с по-рано запомненото и включ­ването му в потребностите на личността и най-вече в дейността.

-Механично запомняне има като свой основен метод много­кратното повторение, т.е. многократното възприемане на мате­риала, който желаем да запомним. не е истина, че механичното запомняне било нетрай­но и неточно и означавало да се помни, без да се разбира, т.е зазубря. НО Механичното запомняне изисква много усилия, много внимание и много време, поради което е крайно ограничено в количествено (обемно) отношение. При някои хора то е твърде затруднено и неефективно. При всички случаи механичната памет

трябва да се щади, да не се претоварва. Използването на механич­ното запомняне е правомерно и рационално само когато се отнася за материал, който не е взаимосвързан, който не подлежи на осмисляне или осмислянето на който съвсем не осигурява неговото запомняне.

-Смисловото запомняне има съвсем друга технология. То се основава предимно или изключително върху разбирането на материала, който подлежи на запомняне. При него всички усилия са насочени към пълното осмисляне на материала и към неговото съотнасяне и свързване с всичко онова, което субектът вече знае и което се намира в едни или други обективни връзки с материала, който трябва да се запомни.

Основните качества на дълговременната памет са:

- обем или капацитет на паметта, който характеризира във възможностите на паметта от към тяхната количествена страна.

-Бързината на паметта, хе., скоростта на запомнянето е качествена характеристика на началния етап на паметовия процес.

-Трайността е основно качество на втория етап на паметовия процес - съхраняването, но то характеризира в най-висока степен и паметта като цяло. Услужливост (готовност, гъвкавост, сервилност) на паметта е качество, което характеризира възпроизвеждането.

- точността е качество, което характеризира цялата памет.

-силата на паметта, най-обобщената, най-съществената и най-често използваната характеристика на паметта, включва в себе си главно обема и трайността.

Съхранението на запомненото  вторият последователен паметов процес.Съхранението като процес това е задържане на запомненото. Съхранението е свързано с изменения в коровите клетки, с настъпването на ревербационни процеси в по-голям диапазон и най-вече с наличието на активно дейс­тващи потребности и мотиви на личността в процеса на дейността й. в процеса на съхраняването материалът също се подлага на опре­делена обработка. При това обработката на материала в процеса на съхраняването не е само някакво последствие на запомнянето, а при нея решително участие взима и новопостъпващият материал,. Механизмите на съхранението все още остават скрити и малко изяс­нени

Възпроизвеждането е заключителната и продуктивната фаза на паметовия процес. Действителната ефективност и цялата стойност на паметта се определя от възможността да се възпро­изведе запомненото и съхраненото. Предна­мереното възбуждане на спомена е свързано с някои парадоксални явления - силното желание, крайната необходимост или амби­цията да си спомним нещо дават противоположен ефект, препятст­ват и дори правят невъзможно действителното спомняне.  като процес на актуализация на запомняне­то може да бъде съзнателно и несъзнателно. При съзнателното възп­роизвеждане е налице цел пред личността, налице е фокусировка на вниманието, докато при несъзнателното възпроизвеждане образите и събитията възникват на основата на случайни дразнители.

Забравянето като процес заема място в паметовите процеси, той е единствен резултат на дейността на психиката и човека като цяло. Забравянето като про­цес също зависи от редица предпоставки: забравя се онова, което не е включено в системата на знанията и е останало изолирано от дей­ността и потребностите на човека; забравя се онова, което е извън обсега на целеобразуването на човека

В психологията са известни три типа памет сред хората. Всички те са на базата на взаимоотношението между сигналните сис теми и на степента на развитието им в процеса на цялостно развитие на личността.

-нагледно-образния  помни образи и съби тия, умее да носи в паметта си образите, изявява се в областта на изкуствата, докато словесно-абстрактнияттип се характеризира с помненето на понятия и съждения, формули, концепции. Този род хора се изявяват в науката.

-междинният  характеризира се с приблизителен баланс в пом­ненето на факти и събития, отразяващи предмети и думи, т. е. от двете сфери на психиката - сензорна и интелектуална.

-словесно-логичния при този тип процесуалната структура протича на основата на взаимната връзка между мислене и възпроизвеждане (ста­ва въпрос за логическото и смисловото възпроизвеждане, а не за ме­ханичното), като процесуалната структура вече не е копие на процеса, запомняне, а следва хода на смисловото съдържание на възпроиз­веждането.

На основата на анализаторите деленето  на паметта има не само статичен облик, т. е. зависи не само от рецептори човека и техните механизми, но зависи и от дей­ностите.

Двигателна памет. Характеризира се със запомняне на движе­ния, действия, операции, реакции, които в една или друга степен в зависимост от характера на дейността формират умения и навици, изграждат привички. Двигателната памет заема голям дял сред видовете памет. Двигателната памет е характер­на за всеки човек, но най-голямо поле заема в професиите в областта на спорта, управлението на транспорта, в трудовата дейност, при раз­лични професии, които предявяват специфични изисквания към чове­ка и движенията му. Формирането на двигателната памет и изявата й е в пряка връзка с движенията, уменията и навиците.

Двигателната памет е елемент на дейността

Емоционална памет. Психичната активност намира израз и по­точно се реализира най-пълноценно в запомнянето,съхранението и възпроизвеждането на обекти, жизнено необходими, потребни и зна­чими за индивида. Тези обекти раждат по-голяма емоционалност или наличната психична активност.

Словесно-логична памет. Словесно-логична памет се свежда до помненето на понятия, съждения, формули, концепции и други от този род. Тя е една от най-трудните видове памет. Трудността идва не само от характера на запомненото, но и от умението то да се систематизи­ра, да се обвърже в ред.

Образна памет. Този род памет се характеризира с помненето на събития и предмети, родили образи, характеризира се ангажираност на първата сигнална система на човека и активното участие на сен­зорната сфера. Най-голям дял от образната памет заема зрителната па­мет. Която е графичнознакова памет (кодова, буквена, словесна), абстрактнографична памет (геометрични фигури, графики, схеми, карти, модели

Слуховата памет бива  няколко вида: шумова, вибра­ционна, тонална, говорна и музикална.

Феноменална памет Някои хора имат особено развита памет, която, естествено, се проявява с пълна сила в сферата на тяхната специалност и професионална дейност. У тези хора развитието на паметта е резултат от многогодишен труд, осъществяван със страстно увлечение. Това са мнемонисти -феномени Техните паметови способности съвсем не са продукт на продължителна трудова дейност, а се проявяват от най-ранна възраст. При някои случаи категорично може да се твърди, че става дума за вродени качества при други  че индивидуалният опит също е допринесъл за форми­рането на мнемоничните възможности, а при трети несъмнено се отнася за патология, доколкото мнемоничните „способности" се появяват изведнъж и във връзка с някаква контузия, психотравма или друго заболяване. По правило общото интелектуално равнище на мнемоничните феномени не е високо - то е дори под средното.

Мнемониката или мнемотехниката е система от своеобра­зни принципи, похвати и прийоми за повишаване на ефектив­ността на човешката памет.Тя  не е средство за усъвършенстване на самата памет. Тя не подобрява качествата на паметта.Мнемониката подобрява резултатността на  паметта.  паметта става не по-добра, а по-ефективна.Хората с твърде слаба памет не могат нищо да очакват от мнемониката и не бива да си служат с нея. Мнемониката е инструмент само когато се ползва от хора с много силна памет. Има обаче отделни индивиди, които се появяват рядко, в различни страни и различни времена и които обладават фантас­тични паметови качества и възможности.