Емоции – увод

Думите мотивация и емоция произхождат от една и съща латинска дума, затова някои от психолозите определят емоцията като особено мотивационно състояние, което включва физиологична възбуда и специфични телесни реакции. Редица изследователи твърдят, че емоциите усилват мотивацията, а други смятат, че самите емоции се явяват като мотиви за определено поведение на личността. Емоциите обаче ( любов, гняв, страх ) могат да бъдат разграничени от други мотивационни състояния като глад и жажда. Емоциите възникват относително бързо и траят относително кратко и често се появяват неочаквано. Това, което може би е най-важното за разграничаване на емоциите от други мотивационни състояния е афектът, тоест емоциите имат чувствен компонент и личността ги преживява като промяна на обичайното, равномерното протичане на съзнанието

Психолози делят емоциите на три взаимносвързани компонента

1. физиологична възбуда – по-точно възбуда във вегетативната нервна система ( учестен сърдечен ритъм, учестено дишане, понижено храносмилане и разширяване на зениците като част от реакцията “ борба или бягство” )
2. волеви движение – в частност движенията на лицевата мускулатура
3. феноменологично преживяване – осъзнати мисли и чувства

Еволюционна – изследователите се придържат към мнението, че емоциите са различни една от друга и са универсални. Привърженици на когнитичната школа считат, че емоциите се основават на мислите, не са универсални и физиологично не се различават една от друга

1. Еволюционна теория – приема, че всичките ни предшественици са били изправени пред едни и същи задачи за оцеляване, включващи размножаване, самозащита и съревноваване за определен статус. В тези условия на оцеляване се развиват определен брой автоматични реакции, които го подпомагат, те включват вътрешни физиологични състояния ( например възбуда при гняв ) , както и определени модели на мускулен отговор, чрез които се изразява физиологичното състояние. Много от проблемите, на които се натъкват човекоподобните маймуни и човекът са свързани с едва доловими социални конфликти, как да се сближат с други членове на групата и как да запазят позицията си в йерархията на доминиращ. Привърженици на еволюционната теория стигат до съгласие за съществуващи 9-10 първични емоции, включващи:страх, гняв, радост, отвращение, учудване, презрение, срам, тъга и интерес. Всяка от тези емоции има свое собствено лицето изражение. Изследователи показват, че то е удивително сходно при различни народи и култури в света.
2. Когнитивни подходи – те обръщат внимание на вътрешно преживяване на емоциите и както е свързано с интерпретиране на заобикалящата среда

1-ва теория за телесната обратна връзка – на Уилям Джеймс

Стимулно събитие  Телесно изменение  Когниция

( Змия )                                    ( учестен пулс )                     ( страх )

-          според теорията такива телесни изменения като треперене на ръцете или учестен пулс предшестват нашето съзнателно преживяване на емоцията и ни помагат да установим, че я изпитваме

2-ра теория за предсъзнаваната преработка – Уилям Кенън

Стимулно събитие ( змия )   Преработка от подкоровите структури на мозъка 1. телесно изменение ( учестен пулс )

2.когниция ( страх )

-          теорията приема, че подкоровите мозъчни структури преработват стимулите, които предизвиква емоцията и след това едновременно изпращат информация към кората на главния мозък където се оформя осъзнатото преживяване – страх и към вегетативната нервна система, които контролира телесните реакции.

-          Всяка емоция би трябвало да е свързана с комплекс от изменения, например при тъга би следвало да са различни от тези при гняв, а взети заедно би трябвало да се различават от страха. Физиологичните изследвания обаче не разкриват голяма разлика от телесните изменения при различните емоции

Телесните реакции в отговор на активния стимул са важни поради това, че се причиняват по-скоро от химични вещества ( адреналин ), които се освобождават в кръвния поток, а не от електронни импулси, следователно мозъкът има информация за емоцията преди да са настъпили каквито и да било изменения в организма.

3-та теория – за двата фактора ( Шахтър и Сингър )

Стимълно събитие ( Змия )

+                                                                 Когниция ( страх )

телесно изменение ( учестен пулс )

-          Авторите дискутират, че Джеймс донякъде е бил прав в това, че телесната обратна връзка е необходима за появата на емоцията като се наблюдават реакции и на изследвани лица след инжектиране с адреналин става ясно, че телесната обратна връзка не е достатъчна. Хората, които са физиологично възбудени с адренлин често не могат да разберат дали изпитват емоция, а някои въобще не говорят за появата на емоция. Шахтър и Сингър трърдят, че допълнено с възбудата когницията също играе роля за появата на емоция – човек трябва да припише вътрешните симптоми на някаква емоциогенна ситуация, по този начин възбудата е първият, а когницията вторият фактор при емоцията.

4-та теория за когнитивната оценка на Ричард Лазаръс

Стимулно събитие( змия )  Когниция ( страх )  Телесно изменение ( учестен пулс )

-          Първо идва когницията и тя е последвана от възбуда само ако ние преценим, че има да се случи нещо важно. С изключение на някои редки случаи личността обикновено чувства възбуда тъкмо в отговор на когнитивната оценка за ситуацията, в която се намира. Теорията за когнитивната оценка твърди, че ние можем да контролираме емоционалната си възбуда като следим на какво отделяме внимание и за какви аспекти от ситуацията мислим.

5-та Теория – Интеракционистки подход – модел на Робърд Плучик

С.С. ( Змия )  Когниция (опасност )  Чуствена емоция ( страх )  Поведение ( бягство)  Ефект ( защита )

-          Събитията в средата се анализират когнитивно от главната теория на оцеляването. Щом се появи когниция, свързана с оцеляването ( опасност ), тя автоматично води до специално приспособена първична емоция ( страх ) . Всяко чувство се придружава от повишена вероятност за поява на определени действия ( бягство ). Те са приспособени към оцеляването в съответната ситуация ( защита )