Joomla Software solutions Template

Payday loan

На всички ни е известно,че още от дълбока древност жените по целия свят се борят за своята независимост,за равни права с мъжа.Но дали в съвременното ни общество може да се говори за това,че жените и мъжете имат равни права. Дали всъщност  тя не е изолирана в структурите на бизнеса и на взимане на политически решения.Вярно е,че жената си извоюва свобода да може сама да избира какво да прави,как да направлява живота си,но дали  тази свобода е пълна и по някакъв начин жената не е дискриминирана.Всички жени,както в България така и в другите страните от ЕС , са пряко или непряко дискриминирани.Тя е човек от „слабия” пол и на нея не се гледа сериозно,което не е справедливо.Затова те(жените) не се примиряват с това и до днес се борят за по-справедливо отношение към тях.

Европейския съюз след историческото си разширяване с 10-те новоприети през 2004г.страни от Централна и Иаточна Европа и след присъединяването през 2007г. на България и Румъния има население от около 450 млн.души.Повече от половината от това население са жени,но те до голяма степен са изключени от процеса на изграждането на бъдещата Европа като най-развита в света икономика и като територия на познанието.В този дух беше обръщението на г-жа Ана Диамантолулу-европейски комисар по заетостта и социалните въпроси,направено на конференцията за образование и култура на тема ”Равнопоставеност на половете и бъдещето на Европа”. Равнопоставеността на жените и мъжете е основен принцип  на демокрацията. Една от основните цели на ЕС е политиката на равнопоставеност на половете да бъде включена във всичките му дейности. Първият юридически акт, въвел равни права на жените и мъжете е Договорът подписан в Рим през 1957 г., следван от редица други, с които се поставя задачата да се подпомага равнопостажеността на мъжете и жените. Но като че всичко остава  само по документи и обществото продължава с несправедливото си отношение и най вече незачитане труда на жената. Тя се назначава  на въпросната длъжност,  ако за тази работа не е кандидатсвал мъж. Във връзка с това на заседанието на ЕС в Лисабон през 2000 г.бяха поставени две основни цели: увеличаване на общия коефициент на заетост в ЕС до 70%  и увеличаване на заетите жени над 60% да 2010 г. През 2000 г. броят на заетите жени е бил 54%. В страните от Централна и Източна Европа безработицата при жените не е по-висока от тези при мъжете.От този факт може да обобщим, че жената си проправя път към по-високите стъпала и се бори наравно с мъжа, но  все пак безработицата при жените се характеризира с  това,   че по-образованите жени са безработни и че безработните жени стоят по-дълго без работа. Това пък от своя страна показва,че мъжът и жената не се третират по един и същи начин. На една жена и трябва много повече усилия, за да се докаже, докато при мъжете е по-лесно. Още преди изборите  за  Европейски парламент през 2004 г. ЕК определи като приоритет участието на жените в процеса на взимане на решения и насочи финансиране за постигане на балансирано участие на половете при взимане на решения в политическия и икономическия живот. Балансът на половете в  политическото представителство e важен не само за постигане на равнопоставеност  на половете, но и защото е условие за разглеждане на всички политически решения  и дейности от гледна точка на двата пола. В страни като Испания, Великобритания, Франция и Белгия въпросът за баланса на половете в политическото представителство е решен в законодателството им чрез т.н. „паритетна демокрация” или въвеждане на  квотна система.В правителството на Швеция 50% от министрите са жени. но в правителството на Португалия са само 10%, а на Гърция - само 5%. Въпреки всичките европейски организации за равнопоставеността на мъжете и жените не можем да твърдим, че е напълно постигната целта. Според мен отказът да бъде назначена на работа жена понеже е бременна, се счита за пряка дискриминация на основание  „пол”. Освен това мярка, която е неблагоприятна за работещите на непълен работен ден  (мнозинството, от които са жени), също се смята за дискриминация по „пол” срещу жените, която обаче е непряка. И тук в подкрепа на всички жени идва организацията ”Европейско женско лоби”, която си поставя за цел да постигне равнопоставеност на жените и мъжете в Европа. Мисията на Асоциацията е да насърчава овластяване на жените в цялото му разнообразие, да се бори с всички форми на дискриминация и насилие над жените, да осигури възможност на всички жени да управляват правата си и т.н.

Много по-различно е положението в България, понеже обществото е лошо осведомено за гражданските права на българката от периода след нашето освбождение през 1878 г. до края на ВСВ жените у нас са 23% от лицата с  висше образование; 17% от лекарите; 39% от стоматолозите; 53% от фармацевтите; 54% от учителите; 10% от агрономите и само 3% от архитектите и инженерите. Жените обаче отсъстват напълно от хабилитарния преподавателски състав на единствения университет и висше училище до 1942г.  у нас - Софийски университет, с едно единствено изключение -физичката доц. Елисавета Карамихайлова. През 1960 г. жените са 40% от общия брой на преподавателите и непрестанното нарастване на този процент през 1987г. той достига 56%. При жените спиранеки(докторанти) е 43%.

За разлика от документите на Съвета на Европа, които имат предимно препоръчителен характер, правото на ЕС има задължителен характер за страните-членки. Постепенното въвеждане  на Европеиските  правни норми и стандарти ще окаже позитивно влияние върху качеството на обществения живот и социалната практика у нас. През последното десетилетие  развитието на пазара на туда у нас следва основните тенденции и процеси в развитието на икономиката на страната ни – преструктуриране на отрасли и производства, приватизация, ликвидация на неефективни производства, разкриване на нови дейности. В общата съвкупност на работната сила относителния дял на мъжете в България е 53%. По-ниския относителен дял на жените от 47% се дължи на временното им оттегляне от икономическа дейност, поради раждане и отглеждане на деца, както и по-ранното им пенсиониране поради законово определената по-ниска възраст. Приемането и прилагането на специален закон за равнопоставеността на половете у нас срещна трудност и бяха отхвърлени 2 законопроекта, с аргумента, че такъв проблем в България няма. Истинската причина обаче е недостатъчната чувствителност на българското общество към равното третиране на мъжете и жените в областта на професионалния труд, както и към по-добро съчетаване на професионалния и семеен живот, широко разпространено е обаче е мнението, че неравнопоставеността между половете у нас не само съществува, но и се задълбочава като аргументи може да се посочат много примери: че жените са една от най-потърпевшите социални групи в България, те имат неравностойно положение на пазара на труда, по-често се нарушават трудовите им права, по-трудно се реализират в частния бизнес. В нашето законодателство принципите за равноправие не  са подкрепени от реален закон за равнопоставеност. България е една от малкото страни в централна и Източна Европа без специален закон регламентиращ равното третиране на мъжете и жените. По-трудното излизане на жените от капана на бедността са предопределени преди всичко от грижите за деца. Настъпиха сериозни негативни промени в репродуктивното поведение на жените, което силно задълбочи демографската криза и липсата на механизми за стимулиране на раждаемостта. Сега у нас майчиния труд е приравнен към най-ниско квалифицирания труд, заплащан с минималната работна заплата. Единствено по отношение на правото за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст  жените са в по-благоприятна позиция, пенсионират се на по-ниска възраст от мъжете при равни други условия.

След парламентарните избори  през  2001 г. се  отбелязва сериозен ръст в броя на избраните депутатки- от 10.4%  те достигнаха 26.2%, с което поставиха страната ни на челно място в региона  и  сред  тогавашните страни-кандидатки за ЕС. Обаче много слабо  се увеличи броя на жените кметове на общини след местните избори през 2003 г.: от15(5.7%) сега те са 24 жени, което представлява 9% от общия брои. По-сериозен е напредъкът сред жените министри. От 20 министри 5 са жени. На базата на европейския  опит у нас действат редица неправителствеми организации по проблемите на жените, като натрупания опит и резултат от тяхната дейност  потвърждават необходимостта от активизиране на съвместни инициативи на държавата и гражданското общество, както и от съчетаване на държавния и обществения контрол. Тук значими са изследователските  неправителствени организации като: ”Български център за дженджър изследвания”, ’’Център за изследване и политика за жените” и др. Те предоставят актуална аналитична информация, предлагат виждания за законодателни промени и за нови подходи  при разработването на политика за раввнопоставеност на жените. Важна  стъпка  в това отношение  е приемането на Белгария за член на „Европейско  женско лоби”(ЕЖЛ) – най-значимата  женска организация в ЕС за координиране на европейските женски неправителствени организации. Участието на България  в ЕЖЛ  ще подпомогне процеса на вземане на политически решения, отчитащи европейските ценности в тази област.

Вярвайте в своите възможности, за да направим света по – хубав!