Joomla Software solutions Template

Payday loan

Справяне с пристъпите на паника

Пристъпът на паника представлява внезапна вълна на нарастваща физиологична възбуда, която идва „като гръм от ясно небе” или в отговор на сблъсъка с (или мисълта за) фобийна ситуация. Телесните симптоми ,които придружават паниката, могат да включват сърцебиене, стягане в гърдите или недостиг на въздух, усещане  за задушаване, световъртеж, слабост, потене, треперене и/или изтръпване на ръцете и краката. Психологическите реакции, които често съпровождат тези телесни промени, включват усещане за нереалност, силно желание да побегнеш и страх от полудяване , смърт или неконтролирано поведение.

Всеки който е имал истински пристъп на паника, знае, че това е едно от най- неприятните състояния, които човек може да преживее.Първият ви пристъп на паника може да окаже травмиращо въздействие, предизвиквайки чувство за ужас и безпомощност и силна предварителна тревожност заради евентуалното повтаряне на паническите симптоми.

Пристъпът на паника може да бъде много плашещо и неприятно преживяване но изобщо не е опасно. Може да се изненадате , но паниката е напълно естествена телесна реакция, която просто се появява извън нормалния си контекст. Тя е свързана с реакцията „бий се или бягай”- инстинктивна реакция при всички бозайници (не само при хората) която физиологично ги подготвя да се бият или да побягнат, когато оцеляването им е застрашено. Тази мигновена реакция е необходима за осигуряване оцеляването на вида при застрашаващи живота ситуации. Предназначена е да защити животните, когато се изправят пред хищници. Предназначена е също да съхрани живота ви като предизвика и мобилизира импулса ви да бягате от опасността.

Да речем, например, че колата ви изгасва върху релсите, а от около 200 метра към вас се приближава влак. Ще усетите силен прилив на адреналин, придружен от чувство на паника и много силен и логичен подтик да побегнете от затрудненото положение. Всъщност в тялото ви ще се осъществят множество реакции, включително- ускоряване на пулса, ускоряване на дишането, стягане на мускулите, свиване на артериите и по- малък приток на кръв към дланите и стъпалата, по- голям приток на кръв към мускулите, освобождаване на складираната захар от черния дроб в кръвообращението, повишено производство на пот.

Самата интензивност на тази реакция и силният подтик да побегнете е тъкмо онова, което ще осигури оцеляването ви. Ако тези реакции бяха по- малко интензивни и бързи, може би не бихте се измъкнали навреме. Сигурно си спомняте моменти от живота си , когато тази реакция ви е послужила добре.

При спонтанен пристъп на паника тялото ви преминава точно през същата физиологична реакция „бий се или бягай”, както при истински застрашаваща ситуация. Пристъпът на паника, който ви събужда нощем или се появява като гръм от ясно небе, е физиологично неразграничим от реакцията ви на преживявания като изгасването на колата ви на железопътните релси или събуждането ви от шума на влизане с взлом в дома ви.

Онова, което прави пристъпа на паника уникален и труден за справяне е,че тези интензивни телесни реакции се появяват при пълна липса на всякаква непосредствена или очевидна опасност. Или в случая с агорафобията, се появяват в отговор на ситуации които не застрашават живота (като стоене на опашка в магазина или оставането сам  вкъщи). И в двата случая вие не знаете защо се появява реакцията. Това незнание- неспособността да си обясните факта, че тялото ви преживява такава силна реакция- само прави цялото преживяване още по- плашещо. Вие сте склонни да реагирате на силни необясними усещания с още по- голям страх и засилено усещане за опасност.

Тъй като при пристъпа на паника няма непосредствена или очевидна опасност, може да си измислите или да припишете опасност на интензивните телесни усещания, които преживявате. При липса на реална животозастрашаваща ситуация умът ви неправилно възприема случващото се  вътре като животозастрашаващо. Умът ви може бързо  да премине през следния процес: „Щом се чувствам толкова зле, сигурно съм във опасност. Щом няма видима външна опасност, опасността трябва да е вътре в мен”. Затова е напълно възможно при пристъп на паника да изобретиш някой от следните „опасности”(или всички):

В отговор на сърцебиенето:”Ще получа инфаркт” или „Ще умра”

В отговор на усещането за задушаване: „Ще спра да дишам и ще се задуша.”

В отговор на световъртежа: „Ще припадна”

В отговор на чувството за дезориентация или нереалност: „Полудявам”.

В отговор на „омекналите крака”: „Няма да мога да вървя” или „Ще падна.”

В отговор на интензивността на телесните реакции като цяло: „Напълно ще загубя контрол над себе си.”

Щом си кажете, че усещате някоя от горните опасности, вие засилвате интензивността на страха си. Силният страх още повече влошава телесните ви реакции, което на свой ред поражда още повече страх и вие попадате в спиралата на нарастващата паника.

Ще избегнете това, ако проумеете, че случващото се с тялото ви не е опасно. Всички горепосочени опасности са илюзорни- продукт на въображението ви, когато усещате силните реакции на паниката. Просто няма реално основание за никоя от тях.

Пристъпа на паника не може да предизвика сърдечна недостатъчност или инфаркт

Ускорения пулс и сърцебиенето по време на пристъп на паника могат да бъдат плашещи усещания, но не са опасни. Сърцето ви е направено от много силни плътни мускулни влакна и може да издържи много повече, отколкото си мислите. Според докторите, здравото сърце може да бие с 200 удара в минута, дни наред- дори седмици- без да се увреди. Затова, ако сърцето ви започне да препуска просто му го позволете, вярвайте че нищо лошо няма да последва, и накрая то ще се успокои.

Има голяма разлика между онова, което става със сърцето ви при пристъп на паника и по време на инфаркт. При пристъп на паника сърцето ви може да препуска, да думка и на моменти да пропуска удар или да бие извън ритъм. Някой хора споделят дори за болки в горната лява част на гърдите, които преминават доста бързо. Никой от тези симптоми не се влошава от движение или засилена физическа активност. По време на истинския инфаркт най- обичайния симптом е постоянна силна болка и усещане за натиск в центъра на гърдите. Нещо повече болката и натиска се влошават при усилие и намаляват при покой. Това е напълно различно от пристъпа на паника, при който препускането и думкането на сърцето се влошават, ако стоите неподвижни и отслабват, ако се движите.

Накратко, просто няма основание за асоциация между инфаркта и паниката. Пристъпите на паника не са опасни за сърцето ви.

Пристъпът на паника няма да доведе до спиране на дишането ви и до задушаване

По време на паника е обичайно да усещате как гърдите ви се стягат и дишането ви става ограничено. Това може да предизвика внезапен страх, че ще се задушите. При стрес мускулите на врата и гърдите ви се стягат и намаляват дихателния ви капацитет. Бъдете сигурни, че няма нищо нередно с дихателните ви пътища и белите ви дробове и че усещането за стягане ще отмине. Мозъкът ви има вроден рефлекс, който накрая ще ви принуди да дишате, ако не получавате достатъчно кислород. Ако не вярвате, пробвайте да сдържате дъха си една минута и вижте какво ще се случи.В даден момент ще изпитате силен рефлекс да вдишате повече въздух. Същото ще се случи при пристъп на паника, ако не получавате достатъчно кислород. Автоматично ще отворите уста и ще поемете дълбоко въздух, дълго преди да стигнете до точката, в която може да припаднете от липса на кислород. (А дори да припаднете, незабавно ще започнете да дишате!). Накратко, колкото и да е неприятно усещането за задушаване по време на паника не е опасно.

Пристъпът на паника няма да ви накара да припаднете

Замайването, което усещате по време на паниката, може да породи страха да не припаднете. Всъщност притокът на кръв към мозъка ви леко намалява, най- вероятно защото дишате твърде бързо. Това не е опасно и може да премине , ако дишате бавно и ритмично от корема, за предпочитане през носа. Ще е от полза също да се разходите наоколо при първа възможност. Оставете замайването да се засилва и спада, без да се борите с него. Тъй като сърцето ви бие по- силно и в действителност засилва кръвообращението ви, изобщо няма вероятност да припаднете.

Пристъпа на паника няма да доведе до загуба на равновесието

Понякога може да усещате силен световъртеж по време на паника. Възможно е напрежението да въздейства върху системата от полукръгли канали във вътрешното ви ухо, което регулира равновесието. За няколко мига може да ви се завие свят или дори да ви се струва, че нещата се въртят. Това усещане неизменно отминава. То не е опасно и е малко вероятно да бъде толкова силно, че наистина да загубите равновесие. Ако усещането за силен световъртеж продължава повече от няколко секунди, консултирайте се с лекар (за предпочитане отоларингорог), за да проверите за инфекции, алергии и други смущения, които може да засягат вътрешното ухо.

Няма да паднете или да престанете да ходите, когато усещате „омекване в коленете” при пристъп на паника

Освободения при пристъп на паника адреналин може да разшири кръвоносните съдове в краката ви, карайки кръвта да се съсредоточи в мускулите им и да не циркулира добре. Това поражда усещане за слабост или „омекване на краката” и страха че няма да можете да вървите. Бъдете сигурни, че това е тъкмо това – усещане- и че краката ви са също толкова силни и способни да ви носят, както винаги. Те няма да поддадат! Просто оставете усещането за треперене и слабост да отмине и дайте на краката ви възможност да ви отведат там, където желаете да отидете.

Не може да „полудеете” при пристъп на паника

Намаленият приток на кръв към мозъка по време на паника се дължи на свиване на артериите- нормална последица от ускореното дишане. Това може да доведе до чувство за дезориентация и нереалност, които са плашещи. Ако се появи това усещане, напомнете си, че то се дължи просто на леко и временно отслабване на артериалната циркулация в мозъка ви и няма нищо общо с „полудяването” , независимо колко зловещо или странно е чувството. Никой никога не е полудявал от пристъп на паника, въпреки че страха от това е широко разпространен. Колкото и да е неприятно, чувството за нереалност накрая ще отмине и е напълно безобидно.

Добре е да знаете, че хората не „полудяват” внезапно или спонтанно. Психическите разстройства, свързани с поведение, определяно като „лудост”(като шизофрения или обсесивно- компулсивното разстройство) се развиват много бавно с течение на години и не възникват от пристъпи на паника. Никой не е започнал да халюцинира или да чува гласове по време на пристъп на паника. Накратко пристъпът на паника няма да доведе до полудяването ви независимо колко смущаващи или неприятни са симптомите.

Няма да загубите контрол над себе си в резултат на паниката

Поради силните реакции в тялото ви по време на паника лесно може да си въобразите, че ще загубите контрол. Но какво означава това? Напълно да се парализирате? Да действате неконтролируемо или да изпаднете в амок? Не съм чувала това да се е случвало. Ако не друго по време на паника сетивата и бдителността ви са изострени по отношение на една цел: бягството. Побягването или опитът да избягате са единствените вероятни реакции по време на паника. Пълната загуба на контрол по време на паника е просто мит.

Първата стъпка към умението да се справяте с паническите реакции е да проумеете, че те не са опасни. Тъй като телесните реакции, съпътстващи паниката, са толкова силни, лесно може да ги възприемете като опасни.Но в действителност опасност не съществува. Физиологичните реакции в основата на паниката са естествени и защитни. Всъщност тялото ви е устроено да се паникьосва, за да можете бързо да се мобилизирате за бягство от ситуации, наистина опасни за оцеляването ви. Проблемът възниква, когато тази естествена, защитаваща живота реакция се задейства извън контекста на непосредствена или очевидна опасност. Когато това стане, можете да напреднете в овладяването на паниката като се научите да не си въобразявате опасност там, където тя не съществува.

Подготовка за изправянето пред страха ви

1. Днес съм готов да направя малка крачка отвъд зоната на сигурността.
2. Това е възможност да се науча да приемам спокойно тази ситуация.
3. Изправянето пред страха е най- добрия начин да преодолея тревожността.
4. Всеки път когато се изправя пред страха си, правя още една крачка към освобождаването си от него.
5. Като предприема тази крачка сега, накрая ще мога да правя, каквото си искам.
6. Няма правилен начин за осъществяването на това. Каквото и да се случи, е добре.
7. Каквото и да направя, ще е най- доброто по силите ми.
8. Доволен съм от готовността си да се изправя пред страха.
9. Винаги има начин да се оттегля ако се наложи.