Joomla Software solutions Template

Payday loan

Сборни теми от конспекта!

ДЕЙНОСТТА В ПСИХОЛОГИЯТА НА УПРАВЛЕНИЕТО

Дейността е проблем на философията, генетиката, но най-вече е проблем на психологията. Все още се спори по определението на понятието “дейност”. Няма обща теория. Дейността се отнася към биологическите, социалните и всички видове системи.  В това отношение по този проблем има много литература.

Крум Крумов казва:

*Дейността е начин и същност на осъществяване на обществото

*Същност и начин за съществуване на човека

*Дейността е същност и начин за съществуване на предметния свят

*Процес и резултат разгърнат във времето и пространството, чрез който се осъществява самодвижение и развитие на човека, обществото и предметния свят.

Изходните положения, които трябва да намираме са: дейността е обществено-историческа категория, тя е конкретна. Под нея разбираме реалния живот на човека, свързан с два момента – производство и потребление. Подбужда се от определение дейности и мотиви; бива целенасочена и съзнателна.

В психологията е утвърдено, че човешкия индивид се превръща в личност, в зависимост от дейността, в която участва.

Потребностите не са еднакви за всички. Важно е да има единство между външната сетивна предметна дейност и психиката. Трябва да е важно за всеки един ръководител да предоставя всичко това на своите служители.”К” – /резултата/  зависи от “О” - /възприетата информация/ - от това зависи самата дейност.

Според Италсон със специалния термин “дейност”, означаване специфичен за човека тип поведение за разлика от животните, чието съдържание се определя, както от потребностите в ролята на стимула, така и от обществените условия, натрупания опит и прочие. Дейността се отличава с няколко характеристики:

-          предметност – няма дейност, която да не е насочена към нещо

-          мотивация – дейност без мотиви няма

-          субективност – т.е. дейността не е абстрактна

-          ориентация – в каквато и форма да се извършва, винаги е насочена към субекта в обикалящата действителност

-          дискретност – има случаи, когато дейността функционира само във вътрешната си форма

ДЕЙНОСТТА, КАТО СУБЕКТ И ОБЕКТ НА КАТЕГОРИЯ:

Субекта, чрез дейността превръща субекта в предмет.

Спрямо субекта характеристиките са:

-          Дейността има отражателен характер – човек извършвайки някаква дейност, той отразява характера. Но отразявайки ситуацията, той опознава околността.

-          Опознавателен характер – опознава всичко около себе си, чрез отразителния характер.

-          Между субекта и обекта винаги има някакво отношение – отношение на характера – той се пренася във вътрешен план, т.е. всяка извършена дейност и реакция на нея, се проявява по точно този начин

-          Чувствен, емоционален характер на дейността – проявяват се самите емоции на субекта.

-          Избирателен характер – той има право да избира по какъв начин да постъпи.

-          Целенасочен характер – насоченост към определен резултат /краен желан резултат/.

-          Програмен характер – система от стъпки, с които след време можем да достигнем до желания резултат.

-          Прогностичен характер – човек има нужда и трябва, чрез нещата които е чул или има записки, да създаде някаква прогноза, как да си състави собствената програма. Но не всеки може да си направи такава прогноза, затова има ръководители, които отговарят за това.

-          Мотивационен характер – дейност без мотив няма; друг е въпроса, дали човек е осъзнал това за себе си. Осъзнава се в различен момент на дейността.

-          Характер на общуването – няма дейност без общуване

-          Формиращ характер – като обобщим всичките дейности, така можем да сформираме сформиращ характер.

СПРЯМО ОБЕКТА:

-          Материален характер – природните суровини, предметите, знанията.

-          Оръдеен характер – нужни са ни средства да направим това

-          Операционен характер – да направим каквито и да са операции, за да го превърнем в определен продукт.

-          Съзнателен характер – съзнаваме нещо ново.

-          Исторически характер – винаги се използва при създаването на новите предмети

-          Социален характер – зависимост от значението на самите предмети в околния свят.

ТРИ ОСНОВНИ ВИДА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ – учене, игра и труд

В началото:

- игра – водеща дейност

В училищният период:

- учене – то е водещия цикъл. Появява се въпроса “ До кога е водеща дейност учението и продължава ли до края на живота на човека?”.Тук може да се каже, че особено за някои професии учението не престава да бъде водеща дейност и не се знае кога свършва да бъде водеща дейност. Води до натрупване на знания в много условия и части на живота.

В трудовия период:

- труд – като водеща дейност, има елементи на голямо развитие. Още от ранна детска възраст, възниква начало на трудова дейност. В този смисъл в подготовката на труда започва от ранна детска възраст и продължава до края на живота на човека.

Когато говорим за действията, ние говорим за елементи на познание и елементи на действия /изпълнения/.

Операция – когато едно действие се включи в състава на друго действие и стане част от структурирането и функционирането му, се нарича операция.

Човешкия живот представлява повтарящ се цикъл от действия / повторение по спирала-понеже натрупването на дейностите се подобряват и размножават след всяко свое натрупване/.

СОЦИАЛНО ДЕЙСТВИЕ СПОРЕД ВЕБЕР

Това е най-простата единица на социалната дейност. Това е действие на индивида, насочено към рационално решаване на действащи правила и съзнателно ориентирано към ответното поведение на хората.

ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Основен признак за социалност е субективното осмисляне на индивида на възможните варианти на поведение на хората встъпващи на взаимодействие с него. Съзнателната ориентация на субекта към ответната реакция на неговото поведение от другите индивиди, Вебер определя с определението “очакване”.

Автора определя четири социални действия:

1.Целерационално действие – до колко е избрана и формирана целта /яснота и еднозначност на осъзнаване на субекта към целта/. Това действие се обосновава по два начина – дали е рационално съдържанието и по целесъобразност на  избираемите средства.

2.Ценностно-рационално действие – това е действие основано на неговата само достатъчна ценност. Видовете ценности – религиозна, етическа, естетическа и др. Това действие е осъзнато и подчинено на определени изисквания, в които индивида вижда своя дълг, когато независимо от възможните последствия постъпва според изискванията и ги съотнася със собствената представа за човешката красота, право и др., можем да говорим за такова действие.

3.Ефективно действие – има смисъл, не до достигането на самата цел, а по-скоро в самото поведение. Главен е стремежа бързо да се удовлетворят страстите владеещи индивида.

4.Традиционно действие – сформира се под основата на подражанието, от едни или други образци на поведение утвърдени от културната традиция и не подлежащи на рационална критика. Придобива характер на автоматично протичащ процес и се отличава със стремежа на действащото лице във всички ситуации, да се ориентира към онова, което се привично /повтарящо се/, а не изискващи нови възможности за действие. Това действие се намира на границата на това, което може да бъде осмислено или не осмислено действие.

Според Вебер, независимо  какви са действията /от тези 4 типа/, те трябва да бъдат организирани. Всяка организация е властно структурирана, чрез традиции, правила, стандарти, обичайни норми. Затова автора продължава да говори за властта, като можеща възможност за провеждане на самата власт, като действие.