Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
***ДОСТЪП ДО САЙТА***
ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ
БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700
Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.
Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Психология на управлението 1 |
![]() |
![]() |
![]() |
Сборни теми от конспекта! ДЕЙНОСТТА В ПСИХОЛОГИЯТА НА УПРАВЛЕНИЕТО Дейността е проблем на философията, генетиката, но най-вече е проблем на психологията. Все още се спори по определението на понятието “дейност”. Няма обща теория. Дейността се отнася към биологическите, социалните и всички видове системи. В това отношение по този проблем има много литература. Крум Крумов казва: *Дейността е начин и същност на осъществяване на обществото *Същност и начин за съществуване на човека *Дейността е същност и начин за съществуване на предметния свят *Процес и резултат разгърнат във времето и пространството, чрез който се осъществява самодвижение и развитие на човека, обществото и предметния свят. Изходните положения, които трябва да намираме са: дейността е обществено-историческа категория, тя е конкретна. Под нея разбираме реалния живот на човека, свързан с два момента – производство и потребление. Подбужда се от определение дейности и мотиви; бива целенасочена и съзнателна. В психологията е утвърдено, че човешкия индивид се превръща в личност, в зависимост от дейността, в която участва. Потребностите не са еднакви за всички. Важно е да има единство между външната сетивна предметна дейност и психиката. Трябва да е важно за всеки един ръководител да предоставя всичко това на своите служители.”К” – /резултата/ зависи от “О” - /възприетата информация/ - от това зависи самата дейност. Според Италсон със специалния термин “дейност”, означаване специфичен за човека тип поведение за разлика от животните, чието съдържание се определя, както от потребностите в ролята на стимула, така и от обществените условия, натрупания опит и прочие. Дейността се отличава с няколко характеристики: - предметност – няма дейност, която да не е насочена към нещо - мотивация – дейност без мотиви няма - субективност – т.е. дейността не е абстрактна - ориентация – в каквато и форма да се извършва, винаги е насочена към субекта в обикалящата действителност - дискретност – има случаи, когато дейността функционира само във вътрешната си форма ДЕЙНОСТТА, КАТО СУБЕКТ И ОБЕКТ НА КАТЕГОРИЯ: Субекта, чрез дейността превръща субекта в предмет. Спрямо субекта характеристиките са: - Дейността има отражателен характер – човек извършвайки някаква дейност, той отразява характера. Но отразявайки ситуацията, той опознава околността. - Опознавателен характер – опознава всичко около себе си, чрез отразителния характер. - Между субекта и обекта винаги има някакво отношение – отношение на характера – той се пренася във вътрешен план, т.е. всяка извършена дейност и реакция на нея, се проявява по точно този начин - Чувствен, емоционален характер на дейността – проявяват се самите емоции на субекта. - Избирателен характер – той има право да избира по какъв начин да постъпи. - Целенасочен характер – насоченост към определен резултат /краен желан резултат/. - Програмен характер – система от стъпки, с които след време можем да достигнем до желания резултат. - Прогностичен характер – човек има нужда и трябва, чрез нещата които е чул или има записки, да създаде някаква прогноза, как да си състави собствената програма. Но не всеки може да си направи такава прогноза, затова има ръководители, които отговарят за това. - Мотивационен характер – дейност без мотив няма; друг е въпроса, дали човек е осъзнал това за себе си. Осъзнава се в различен момент на дейността. - Характер на общуването – няма дейност без общуване - Формиращ характер – като обобщим всичките дейности, така можем да сформираме сформиращ характер. СПРЯМО ОБЕКТА: - Материален характер – природните суровини, предметите, знанията. - Оръдеен характер – нужни са ни средства да направим това - Операционен характер – да направим каквито и да са операции, за да го превърнем в определен продукт. - Съзнателен характер – съзнаваме нещо ново. - Исторически характер – винаги се използва при създаването на новите предмети - Социален характер – зависимост от значението на самите предмети в околния свят. ТРИ ОСНОВНИ ВИДА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ – учене, игра и труд В началото: - игра – водеща дейност В училищният период: - учене – то е водещия цикъл. Появява се въпроса “ До кога е водеща дейност учението и продължава ли до края на живота на човека?”.Тук може да се каже, че особено за някои професии учението не престава да бъде водеща дейност и не се знае кога свършва да бъде водеща дейност. Води до натрупване на знания в много условия и части на живота. В трудовия период: - труд – като водеща дейност, има елементи на голямо развитие. Още от ранна детска възраст, възниква начало на трудова дейност. В този смисъл в подготовката на труда започва от ранна детска възраст и продължава до края на живота на човека. Когато говорим за действията, ние говорим за елементи на познание и елементи на действия /изпълнения/. Операция – когато едно действие се включи в състава на друго действие и стане част от структурирането и функционирането му, се нарича операция. Човешкия живот представлява повтарящ се цикъл от действия / повторение по спирала-понеже натрупването на дейностите се подобряват и размножават след всяко свое натрупване/. СОЦИАЛНО ДЕЙСТВИЕ СПОРЕД ВЕБЕР Това е най-простата единица на социалната дейност. Това е действие на индивида, насочено към рационално решаване на действащи правила и съзнателно ориентирано към ответното поведение на хората. ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ Основен признак за социалност е субективното осмисляне на индивида на възможните варианти на поведение на хората встъпващи на взаимодействие с него. Съзнателната ориентация на субекта към ответната реакция на неговото поведение от другите индивиди, Вебер определя с определението “очакване”. Автора определя четири социални действия: 1.Целерационално действие – до колко е избрана и формирана целта /яснота и еднозначност на осъзнаване на субекта към целта/. Това действие се обосновава по два начина – дали е рационално съдържанието и по целесъобразност на избираемите средства. 2.Ценностно-рационално действие – това е действие основано на неговата само достатъчна ценност. Видовете ценности – религиозна, етическа, естетическа и др. Това действие е осъзнато и подчинено на определени изисквания, в които индивида вижда своя дълг, когато независимо от възможните последствия постъпва според изискванията и ги съотнася със собствената представа за човешката красота, право и др., можем да говорим за такова действие. 3.Ефективно действие – има смисъл, не до достигането на самата цел, а по-скоро в самото поведение. Главен е стремежа бързо да се удовлетворят страстите владеещи индивида. 4.Традиционно действие – сформира се под основата на подражанието, от едни или други образци на поведение утвърдени от културната традиция и не подлежащи на рационална критика. Придобива характер на автоматично протичащ процес и се отличава със стремежа на действащото лице във всички ситуации, да се ориентира към онова, което се привично /повтарящо се/, а не изискващи нови възможности за действие. Това действие се намира на границата на това, което може да бъде осмислено или не осмислено действие. Според Вебер, независимо какви са действията /от тези 4 типа/, те трябва да бъдат организирани. Всяка организация е властно структурирана, чрез традиции, правила, стандарти, обичайни норми. Затова автора продължава да говори за властта, като можеща възможност за провеждане на самата власт, като действие.
|