Joomla Software solutions Template

Payday loan

От доста време социалното познание се разглежда и разработва като специална област на психологията,която се занимава с въпросите,свързани с „познанието на хората”.Как си формираме впечатления за другите или как извличаме причините, криещи се зад тяхното поведение,как взимаме решения, или накратко как мислим за социалният свят.Същевременно в психологията и в социалните науки интереса към познанието е скорошно явление.В периода на бихевиоризма темата за съзнанието въобще не се е разглеждала като заслужаваща внимание,но с навлизането на нови идеи обясненията на човешкото поведение,които пренебрегват активната роля на мислещия човек,стават все по-незащитими.”Когнитивната революция” навлиза все по-широко в социалните науки,а в психологията това влияние се чувства най-вече в превръщането на социалното познание в легитимна самостоятелна област на изследвания предимно в рамките на психологическата социална психология и психологията на развитието.Най-краткото определение на целите на областта или на подхода на социалното познание е разбирането на процесите чрез които забелязваме,интерпретираме,помним и след това използваме информацията за социалния свят.Два са основните подхода към изучаването на социалното познание. Елементен-разчупването на научните проблеми на части и анализирането им поотделно,преди да бъдат отново комбинирани.Холистичен- анализирането на отделните части в контекста на цялото и фокусирането върху цялостната конфигурация от взаимоотношения между тях.Холистичният подход се защитава от И. Кант който издига тезата за цялостно разглеждане на психиката.В психологията едни от първите изследователи,подчертаващи целостта на психичните преживявания,са гащалтпсихолозите,които описват интересуващия ги феномен /най-вече възприятията/,без да го анализират,а по-скоро разчитайки на метода на феноменологията,фокусиращ се върху системното описание на преживяванията на хората.Курт Левин привнася гещалтистките идеи в социалната психология и се фокусира върху собствените субективни преживявания на човека,а не върху „обективният” анализ.Той подчертава влиянието на социалната среда такава, каквато се възприема от него,или психологическото поле.Левин е убеден, че пълното разбиране на личното психологическо поле на отделните хора не може да възникне от”обективното” описание заобикалящите го,защото критичният фактор е собствената интерпретация и конструиране на ситуацията.Именно затова трябва да се описва цялостната ситуация,а не отделните и елементи.Според него всеки от нас живее в психологическо поле,което представлява конфигурация от сили,и за да предвижда каквото и да било в сферата на човешкото поведение ученият трябва да разбере всички психологически сили въздействащи върху конкретния човек в конкретната ситуация.Именно човекът и ситуацията съставляват първата двойка фактори в цялостното психологическо поле,т.е, необходимо е да се изучава възприятието,мисленето и възпроизвеждането като функция от това,кой къде се намира.Втората двойка фактури определят какво ще бъде поведението и се състои от познанието и мотивацията,които са съвместна функция на човека и ситуацията и са от съществено значение за предвиждането на поведението.Познанието подпомага изследователя да определи какво ще направи човекът,в коя посока ще поеме поведението,а силата на мотивацията предвижда дали поведението въобще ще се появи и ако това стане,в каква степен и размери ще се осъществи.Да знаеш какво да правиш не означава,че наистина ще го направиш,но мотивацията осигурява движещата сила на поведението.Именно в това се състои и основната разлика между телеологичния подход към когнитивната психология,или разглеждането на диалектиката вътре в субекта,и алтернативната перспектива,разглеждаща диалога между човека и социалния свят.Според телеологичният подход,ако искаме да разберем човешкото поведение и познание,трябва да вземем предвид целите на индивида.Откъде обаче идват те-от човека или от света?Социалните психолози отдавна налагат гледището на ситуационизма,тъй като средата играе много по-съществена роля в детерминирането на човешкото поведение,отколкото признават авторите,придържащи се към телеологичните обяснения.Целите не са отделни от света цялости,субектите не могат да избират какво да правят от някаква откъсната позиция над реалността на действителните събития.Средата никога не е „мъртъв” свят от субекти и събития,ръководени от законите на необходимостта,а е изградена от съвместната практика на населяващите я,определяна от целите,а фактът,че целите са локализирани в света,придава смисъл на обектите и събитията.Именно заради това социалната психология винаги е била когнитивна най-малко по три начина дори в периодите,когато по-голямата част от психологическите дисциплини са били бихевиористични.Първо започвайки от К. Левин,социалните психолози винаги са били убедени,че социалното поведение може по-добре да се разбере като функция на възприятието на хората за техния свят,а не на обективните описания на стимулната им среда.Така причините за социалното поведение са двойно когнитивни:както възприятията ни за действително присъстващите лица,така и въображаемото присъствие на другите са фактори,предвиждащи поведението.Социалната психология от самото си зараждане се занимава и с двете, опитвайки се „да разбере и да обясни как мислите,чувствата и поведението на хората са повлияни от действителното,въображаемото или предполагаемото присъствие на другите”.Второ,социалните психолози разглеждат не само причините,но и крайния резултат от социалната перцепция и взаимодействие в силно когнитивни термини и може би най-яркото доказателство за това е двуфакторната теория за емоциите на С. Шахтър.Трето,човекът намиращ се по средата между причината и резултата се разглежда като мислещ организъм,защото как иначе могат да се обяснят всички онези въпроси,които изграждат предметната област на социалната психология:стереотипите, предразсъдъците, убеждението, алтруизма, агресията,привличането,оказването на помощ и т.н.?Ние не се научаваме просто да решаваме,а се научаваме и кои проблеми си струва човек да решава,кои решения са елегантни,а не само приемливи.Не научаваме само определени познания,а научаваме и кои частици познание се очаква от нас да усвоим и кое познание е лично,поверително,ограничено или дори непозволено.Имайки предвид познанието и мотивацията като компоненти на становището за социалният мислител,С.Фикс и Ш. Тейлър очертават и четирите общи гледни точки в психологическата социалната психология:човекът като търсещ консистентност /последователност и непротиворечивост/,като наивен учен,като когнитивен скъперник и като и като мотивиран тактик.Становището за човека като търсещ консистентност възниква от огромната работа върху промяната на нагласите. Получават общото име „теории за консистентността”/може би най-известната от тях  е теорията за когнитивния дисонанс на Л. Фестингър.Те се фокусират не толкова върху обективното несъответствие,а върху субективното преживяваната неконсис- тентност и това придава централна роля на когнитивната дейност.Твърди се,че след като човек възприеме това несъответствие,започва да се чувства неудобно/отрицателно драйвово състояние/ и е мотивиран да редуцира неприятното психично състояние.Редуцирането му е само по себе си приятно облекчение и затова изпълнява функцията на награда.Оттук следва и изводът на теориите за консистентността,че хората променят нагласите и убежденията си поради мотивационни причини,а именно неудовлетворените потребности от съответствие.

Експлицитните изследвания върху социалното познание започват в началото на 70-те години и с тях се появяват два нови модела мислещия човек.В тях мотивацията отстъпва първенството на познанието,което придобива централно значение.Първият модел в рамките на изследванията върху социалното познание е бил наречен модел на човека като наивен учен и се занимава с начина,по който хората откриват причините за поведението.Това е и целият клъстър от атрибутивни теории,занимаващи се с начина по който хората анализират причинно-следствените връзки и правят атрибуции за социалния свят.Първоначално атрибутивните теоретици приемат,че хората са твърде рационални при разграничаването на различните потенциални причини и че ако им се даде достатъчно време,те като наивни ученици ще съберат цялата информация и ще достигнат до най-логичното заключение.С други думи,атрибутните теории първоначално издигат прескриптивен или нормален модел:какво хората би трябвало да правят,ако имат времето и ако разполагат с пълните данни.

Много скоро обаче все повече изследователи си дават сметка,че за съжаление хората не винаги са толкова внимателни.Нобеловият лауреат Х. Саймън издига тезата,че всички ние „удовлетворяваме” най-непосредствените ни потребности, макар,че изборът ни може да не е идеален или оптимален.Както той казва: Колкото и адаптивно да е поведението на организмите в ситуациите на учене и избор,тази адаптивност е съвсем далеч от идеала за „максимизиране” в икономическата теория. Очевидно,организмите се адаптират съвсем добре,за да”удовлетворяват”и по принцип не „оптимизират”.Когнитивната система е ограничена в своя капацитет и хората поемат по съкратени пътища/оттук произтича и огромната изследователска работа върху евристиките като средство за опростяване на вземането на сложни решения или правенето на комплексни преценки/.Затова и третото общо становище за човека като социален мислител/и вторият основен тип модел в изследванията на социалното познание/е по-скоро дескриптивно,а не нормативност:какво хората наистина правят,а не какво би трябвало да правят.Идеята на подхода на когнитивния скъперник е,че човешките същества са ограничени в способността си да преработват информацията и затова винаги когато могат,опростяват задачата, като приемат и използват стратегии,които опростяват сложните проблеми. Възможно е тези стратегии да не са нормативно правилни,могат да не дават нормативно правилни отговори,но пък за сметка на това подчертават ефикасността. С други думи,търсим бързите и адекватни решения,а не бавните и точни решения. Така грешките и предубежденията произтичат от вътрешноприсъщи характеристики на когнитивната система на човека,а не задължително от мотивацията му.

И накрая,все по-отчетливо оформящото се съвременно становище за възприемащия социална информация субект според С.Фикс и Ш.Тейлър може да се нарече мотивиран тактик,защото разглежда човека като напълно ангажиран мислител,който разполага с множество когнитивни стратегии и избира между тях в зависимост от целите,мотивите и потребностите си.Така становището за социалният мислител изминава пълен кръг,връщайки се обратно към оценяването на значението на мотивацията,но вече със засилено съзнание и оценката на когнитивната структура и процеси.

Друг начин да се разглежда областта на социалното познание е чрез диференцирането на темите,които доминират в американските и европейските подходи към него.Американският подход/който често се отъждествява със самия термин”социално познание”/се фокусира върху трите основни въпроса,споменати по-горе,а именно:1.как социалната информация се организира и складира в паметта

2.как преработката на информацията свързва съхраняването в паметта с настоящата дейност в социалната среда и 3. как потокът на опита модифицира съдържанието и структурата на съхранената информация.Европейският подход е много по-философски ориентиран и исторически осъзнат и се фокусира върху социалните репрезентации.Той е тясно свързан със социалната теория в духа на Е.Дюркхайм и доста силно критикува американската свръхангажираност с лабораторните експерименти,индивидуализма,позитивизма и силното ударение върху преработката на информацията в полза на изучаването на социалните репрезентации,т.е.образите и понятията,създадени и използвани съвместно от членовете на дадена общност.В този смисъл европейският подход по-скоро”подчертава колективната природа на социалното поведение,а не толкова междуличностните процеси”съдържанието пред метода.Една част от най-същественото развитие в европейската социална психология и в областта на социалното познание е издигането на понятието ”социални репрезентации”от Серж Московичи,който защитава тезата за необходимостта от фундаментално преориентиране на дисциплината около тази нова концепция.Някои автори допускат,че ако е успешна,тази революция в парадигмите ще засегне както чистата,така и приложната социална психология, защото дисциплината ще стане по-приложна в смисъл,че ударението ще се измести от лабораторните изследвания към по-социалната наука,изследваща социално споделените убеждения/или социални репрезентации/ в действителния им социален контекст.Както вече беше посочено,тя се възприема като многообещаващо средство за въвеждане наново на социалния и колективния фокус в социално психологическите изследвания чрез осигуряване на по-широката социална дименсия в подхода на социалното познание и същевременно като потенциален антипод на доминиращата американска традиция на изследвания в областта. Според Московичи социалните репрезентации са съвременната версия на здравия разум, това са споделените образи и понятия,чрез които организираме света си,като„целта на всички репрезентации е да се направи нещо непознато или самата непознатост позната”.Те са идеите,мислите образите и познанието,споделени от членовете на колективността,консенсусната вселена на мисълта,която се създава социално и се комуникира социално,за да формира част от общото съзнание.Това е съдържанието на всекидневното мислене и натрупаното богатство от идеи,придаващо кохерентност на религиозните ни вярвания,политическите ни идеи и връзките,които си създаваме.Те правят възможно класифицирането на хората и обектите и сравняването и обясняването на различните видове поведение и обективизирането им като част от социалната ни среда.Един от примерите които дава Московичи,са парите-според него най-често срещаната обективизация на всякакви ценности и рационални аргументи-и във връзка с тях цитира Хюм с изказването му за свойството на разума да се разпростира върху външни обекти.За разлика от Е.Дюркхайм обаче С.Московичи подчертава динамичната и променящата се природа на репрезентациите/те винаги са в процес на създаване в контекста на взаимовръзките и действията,които сами по-себе си винаги са в процес на създаване и взема предвид огромното разнообразие от диференцирано познание,споделяно от под групите в съвременните цивилизовани общества.Два са основните процеси,които генерират репрезентациите:”закотвянето” и обективизацията.Чрез тях познатото става познато.Закотвянето се отнася до класификацията и наименованието на непознатите обекти или социални стимули чрез сравнението им със сходни категории обекти или социални стимули.при класификацията сравняваме обектите с прототип или модел и извличаме смисъла и значението на новия стимул чрез определянето на взаимоотношението му с модела или прототипа обобщаваме определени видими характеристики или диференцираме обекта от прототипа. Обективизирането е процес,чрез който непознатите и абстрактни идеи и образи се трансформират в конкретни материални сили,които оформят и конструират реалността.Точно в това според Московичи се състои епистемологичният проблем,който днес с непрестанната научна и технологична революция се превръща в социален.

Имайки предвид същественото съдържание,което Московичи влага в понятието ”социални репрезентации”,н е чудно,че европейските социални психолози са се опитали да използват идеята му в изследванията върху”социалното познание”. Според  Ян Паркър характеристиката на това заимстване е,че ударението върху съдържанието на социалното познание се замества с ударението върху структурата или формата на социалната информация,а това включва съответното изместване от разбирането на споделената символна реалност на човешкият опит обясняване на индивидуалната преработка на информацията.Както почти всяка теория в психологията и идеите на Московичи не са останали без критици.Възраженията / предимно американски/са свързани не само със самата идея,но и с либералният подход на автора към методологията която трябва да се използва в такива изследвания.Критиците подчертават,че в емпиричните изследвания консенсусът обикновено се приема предварително за даден,а анализът игнорира разнообразието. Това което е важно,че теорията за социалните репрезентации се опитва да преадресира баланса на изследванията чрез отделяне от прекомерната загриженост за индивидуалните различия в познанието към фокусирането на вниманието върху когнитивните структури споделени от мнозина.Другият проблем засяга начина,по който групите се определят и се очертават от изследователите.Обикновено като обект на анализ се избират естествено появяващите се групи,без да се решава проблемът за това,дали”групата”такава,каквато е определена от изследователя,има някаква психологическа зависимост за предполагаемо членуващите в нея.Основното възражение обаче засяга статуса на теорията за социалните репрезентации и особено връзката им с идеологията.Г.Джахода подчертава,че в различните трудове на С.Московичи могат да се намерят два набора от умения,които обаче са абсолютно несъвместими:

1.Здрав разум=социална репрезентации=идеология # наука

2.Социални репрезентации =идеология = наука

Според него тази либералност на идеите може да се открие в повечето от трудовете на С.Московичи и в много от примерите,които той цитира:тай твърди,че марксизма е теория,принадлежаща на социалните науки,и не е социална репрезентация,но след като навлезе във всекидневния дискурс и в медиите,става такива.Другата неопределеност засяга”културата” и дали двете понятия са отделни и независими.Ако културата се разглежда като”символна система от значения”, трудно може да се отдели от социалните репрезентации,защото те съставляват един от централните и аспекти,но Московичи подчертава,че”мисленето ни е организирано”както от социалните ни репрезентации,така и от културата” и че „културата….ни подбужда”.Силно повлияни от позитивизма и от теориите и методите на когнитивните психолози,представителите на американската школа се интересуват от 1/типове познание,което притежаваме,и как се организира, 2/ последствията от наличната информация за преценките и поведението 3/промените в съдържанието и структурата на съхраняваната информация.С. Шърман и неговите колеги осигуряват отличен преглед на изследователската и теоретичната работа в американската традиция на социалното познание.

Разрешаване на конфликти

Интензивното изследване на междуличностните конфликти започва с вълната от социално недоволство,заляла света през 60-те години на нашия век.Той се разглежда като интерактивно състояние,проявявано в несъвместимост,несъгласие или различие във или между социалните актьори и включва комуникацията за несъвместими цели.К.Томас го определя като продължителен процес,започващ, когато едната страна вярва,че другата е навредила или ще навреди на нещо,което тя иска.Л. Матър и Б.Ингвесон смятат че конфликтът може да се разглежда като процес на когнитивното пазарене,по време на който обектът на спора и използваната нормативна рамка трябва да се договорят.Пазаренето  е процес, предизвикан от поне две страни,опитващи се да достигнат до общи решения сред множество алтернативи,когато първоначалните им предпочитания се различават. А. Круглански и колегите му твърдят,че конфликтът може да се разглежда като конфликтна схема,в чието ядро лежи убеждението,че участващите страни имат несъвместими цели.Р.Барон и Д.Бърн идентифицират петте основни характеристики на конфликтите:1.противоположни интереси 2. Осъзнаването от конфликтите страни,че имат противоположни интереси 3.Убежденията и от двете страни,че другият е навредил или възнамерява да навреди на техните интереси.4. Течащо взаимоотношение между страните. 5. Преки действия,осъществявани от едната или от двете страни,които вредят на интересите на другата страна.

Конфликтите възникват,когато от човека се иска да се ангажира в дейност,която е несъвместима с неговите потребности или интереси,когато той има поведенческо предпочитание,чието удовлетворяване е несъвместимо с предпочитанията на другата страна,когато съществува ограничено количество от силно желан ресурс- пари,пространство,възможности за работа т.н. при различия в нагласите,ценностите,уменията и целите.Социалната норма на реципрочност също може да се окаже основа на продължителни междуличностни конфликти,когато двете страни искат”да изравнят резултата” и да си отмъстят /око за око,зъб за зъб/. Погрешните действия на поведението на другия могат да доведат до гняв,обида и възмущение,които лесно могат да ескалират в конфликт.Скорошните изследвания сочат,че неефективната комуникация е най-големият източник на конфликт в трудова среда.Нерядко критиката може да се възприеме като лична атака и точно затова много хора се въздържат да казват да казват отрицателни неща,за да се избегнат неприятни инциденти….цитирам някои примери на конфликтни поведения –намеса,съперничество,вербални обиди,напрежение,фурстрация,досаждане.

Повечето хора асоциират конфликтите с нещо много неприятно и лошо и смятат,че трябва да се избегнат.Не са малко хората които вярват,че в добрите взаимоотношения не трябва да има никакви конфликти.Все повече изследвания обаче сочат,че неуспехът в конструктивното справяне с конструктивното справяне с конфликтите е това,което разрушава взаимоотношенията,а не наличието им. Д.Джонсън се спира на потенциалната полза от конфликтите.

Положителните страни на конфликта-1.Първо могат да повишат съзнанието на проблема във взаимоотношението,които трябва да се решават-кой участва,каква е същността им,как могат да се решат.хората рядко сме обективни при преценяването на действията на другия,тъй като оценките ни са повлияни от очакванията, потребностите и ценностите.Д.Бъс провежда мащабно изследване на източници на конфликти в романтичните отношение и установява че освен действията, притесняващи и двете страни във връзката,съществуват доста полово-специфични поведения,притесняващи другия партньор:Поведение което разстройва и двата пола е: изневярата,физическото малтретиране,вербалното малтретиране.

Мъжкото поведение което разстройва/дразни жените: Опитите за изискване или налагане на полово сношение;пренебрегване мнението на жената и третирането и като нисшестояща или глупава;криене на емоциите,прекомерното пиене и пушене „мачо”поведението;пренебрегване на жената,липса на случаи,в които мъжът споделя, че я обича;безразсъдство,грубост,дразнене и закачане.

Женското поведение което разстройва/дразни мъжете: Сексуалното отхвърляне, липса на откликване;Промени в настроението,заяждане,”опяване”;прекомерна ангажираност с външния вид и дрехите.

Двата пола имат и различни нагласи към любовта и секса,а това се отразява върху желанията им за онова,което според тях трябва да се случи във взаимоотношението. Проведени са изследвания с колежани и новобрачни двойки и установяват,че жените изразяват потребност от повече индикации за любов и интимност,докато мъжете се фокусират върху желанието си за по-възбуждаща сексуална активност. В същото време изследванията показват,че мъжете и жените са много по-чувствителни към отрицателните съобщения на другият партньор,отколкото към положителните му послания т.е. и двата пола много бързо отвръщат на враждебността на партньора си и им е доста по- трудно да”върнат”изразите на любов които получават.

Конфликтите насърчават промяната.Във всяко взаимоотношение има моменти, когато нещата трябва да се променят,трябва да се усвои новото поведение или умение и ако се обърнем пак към брачните взаимоотношения за пример ще напиша, че дори недистресираните двойки желаят промяна.

Съпрузите искат: Подобрени сексуални отношения.Тя да изразява чувствата си ясно. Да приема похвала.Да започва интересни разговори с мен.Да оценява нещата,които правя добре.Да ми оставя време за мен самия.Да отделя време за поддържане на дома чист.Да не позволява работата и да пречи на взаимоотношението ни.

Съпругите искат: Той да изразява чувствата си ясно.Да започва интересни разговори с мен.Да оценява нещата,които правя добре.Да отделя време за поддържане на дома чист.Да помага при планирането на свободното ни време.Да излиза навън със мен.Да ми помага с домакинската работа,когато го моля.Да поема своевременно отговорностите си.

Конфликтите зареждат с енергия и засилва мотивацията за справяне с проблемите. Намаляването на удовлетворението от интимното отношение например може да доведе до една от четирите реакции:1.излизане-официално напускане на отношението.2.Даване на глас на проблема-дискутиране на проблемите търсене на външна помощ,опити за промяна.3.лоялност-чакане и надежди,че нещата ще се оправят.4.пренебрегване-игнориране на партньора и проблемите,критикуването му, „оставяне на нещата да се разпаднат”.Коя от тези реакции ще се наблюдава зависи от степента на удовлетвореност от връзката,от обхвата на инвестициите във взаимоотношението.и в качеството на най-добрата налична алтернатива.Изследванията показват,че когато в брачната връзка е съществувало удовлетворение и има големи инвестиции,хората са мотивирани да избират конструктивните решение,докато излизането и пренебрегването корелират с наличието на алтернативно любовно взаимоотношение.От друга страна,някои автори твърдят,че избягването на конфликта е често срещан начин за справяне с него.Друг фактор е сериозността на конфликта потенциалната печалба или загуба от него.Изследванията за индивидуализма т.е. да си загрижен за последствията от поведението си за личните си потребности,интереси и цели сочат ,че най индивидуалните страни са англоговорящите,а най-колективистичните тези в Азия и Южна Америка.Представителите на колективистичните култури ще доминират по-голяма склонност да избягват конфликта с членовете на вътрешногрупавото и да преследват конфликта с непознати.Китайците е много вероятно да използват нормата за справедливост с непознати и нормата за равенство с приятели сравнение с представителите на американската култура.

Конфликтите правят живота по-интересен възбуждат любопитството и стимулират интереса.Чрез изследване на конфликтите се взимат по-добри решения, защото изискват по-пълното им обмисляне.Бяхме свидетели как споровете по политически въпроси разделиха не едно семейство в България,но когато другите не са съгласни с твоите идеи,могат да те мотивират да научиш повече по-въпроса.Сол Алински публикува много влиятелна книга „Правила за радикали”-изобличаваща с колоритни живи конфликтни тактики,които са малко известни:

.”Властта е не само онова,което имаш,но и което врагът си мисли че имаш”.Дори и организацията да е малка,можеш да вдигнеш голям шум,а ако е прекалено малка дори за вдигане на шум,може да”създаде достатъчно воня”.Според Алински трябва да се започне от там,където сте и да се използва всеки наличен ресурс.

. „Никога не надхвърляй опита на хората си!”-конфликтните тактики трябва винаги да са нещо,с което хората са запознати и се чувстват удобно.

. „Винаги,когато е възможно,излез извън опита на врага”.Чрез извършването на нещо неочаквано и чуждо на неговия опит,може да създадете объркване,страх,оттегляне.

. „Накарай врага да живее съобразно своите правила.Можеш да го”убиеш”с тази тактика,защото той вече не може да се подчинява на собствените си правила в по-голяма степен

. „Присмехът е най-силното оръжие на човека.Почти невъзможно е да контраатакуваш присмех.Освен това той вбесява опозицията,която след това реагира така,че предимството е за теб.”

. „Добрата тактика е тази,която забавлява хората ти.Ако те не се чувстват на парти,има нещо много сбъркано с тактиката.

. „Тактика,се влачи прекалено дълго,става безумно скучна.”

. „Поддържай натиска с различни тактики и действия и използвай всички ставащи събития в името на твоята цел.

. „Заплахата обикновено е по-ужасяваща от самото нещо”.

. „Основната предпоставка за тактиката е развитието на операции,които ще поддържат постоянен натиск върху опозицията.Именно този несекващ натиск води до реакции от страна на опозицията,които са съществени за компанията.

. „Ако натиснеш достатъчно дълбоко някой недостатък,ще пробие и ще излезе от другата страна.”Всяка стратегия има и положителни и отрицателни страни,но ако изследваш задълбочено ситуацията,е възможно да превърнеш някои от недостатъците в предимства.Например подредените и системни процедури на бюрокрацията могат да се превърнат в оръжие срещу нея чрез блокиране на офисите с хора попълващи множество молби и формуляри.

. „Цената на успешната атака е конструктивната алтернатива.Трябва да знаеш какво искаш и да си готов да приемеш предложение или план винаги,когато опозицията се поддаде на натиска.

. „Избери мишена,замрази я,персонализирай я и я поляризирай.Под замразяване Алински има предвид посочването на човека,който е отговорен за даден проблем и преследването му,без да му се дава възможност да се откачи от отговорност,персонализирането също означава посочването на конкретен човек,а не безлична организация,а поляризирането-да се накарат хората да застанат като един срещу „мишената” и да действат така,сякаш този човек сто процентово лош.

Типове конфликт

. Истински конфликт е този,който реално съществува и се възприема точно от    страните

. Условният конфликт е достатъчно реален,но ще изчезне,ако страните осъзнаят,че преподреждането на условията ще им позволи да постегнат целите си.

. Изместен конфликт съществува тогава,когато страните открито се борят за едно нещо/проявеният конфликт/,а действителният проблем между тях се крие на друго място/лежащия в основата на конфликта/.

. Погрешно атрибутираният конфликт присъства тогава,когато двете страни възприемат другата като източник на проблема,но всъщност не те са действителните участници в спора.

. Латентният конфликт е ситуация,в която съществува обективна основа за конфликт,но тя не се преживява от участниците,които вследствие на това не предприемат нищо

. Фалшивият конфликт няма никаква обективна основа и следователно включва погрешни възприятия за ситуацията.

Конфликтните ситуации често се наблюдават някои общи перцептивни и когнитивни изкривявания.

1. Огледален образ: и двете страни смятат,че те са невинната жертва, представляваща страната на истината и справедливостта,която е злонамерено нападната от подлия враг.Тази тенденция се проявява и при диади,и в международните отношения.На лично равнище-брачните взаимоотношения например-се наблюдава същият модел на огледално мислене.И двамата партньори в такъв брак обикновено споделят следното един за друг.

-          Съпругът/съпругата ми не би се държал по този начин,ако ме обичаше.

-          Отказвам да нося отговорност,ако съпругът/съпругата ми не направи нещо хубаво и мило за мен.

-          Ще си го върна,дори ако съпругът/съпругата ми страда.

2.Виждане на чуждите грешки,но не и на своите,или моралният образ за себе си.Обикновено много лесно се виждат сламките в чуждите очи,а грешките в своите са доста по-трудни за забелязване.”Веки може лесно да види и знае,че действията не са справедливи и оправдани”

3.Двойни стандарти.Дори при отсъствието на огледално мислене и осъзнаване на идентичните действия,в които се ангажира всяка от страните в конфликта, съществува тенденцията да се вярва,че”позволеното” на едната страна не е позволено на другата.

4.Поляризирано мислене и селективно невнимание.И двете страни често имат свръхопростено гледище за конфликтната ситуация:всичко,което прави единият,е добро,и всичко което другият прави е лошо.Нещата единствено се разглеждат в черно и бяло,а значението и смисълът на събитията са ясни и определени.

5.Мъжествен Аз-образ и липса на емпатия.Всяка отстъпка и компромис се разглежда като слабост,която ще бъде изключително вредна за собствената позиция.В допълнение на това всяка от страните не успява да разбере как се чувства другата и как разглежда ситуацията и събитията.

6.Липса на дискриминация на поведението на двете страни.В.Купър установява,че докато страничните наблюдатели успяват много ясно да разграничат поведението на всяка от участващите в конфликта страни/т.е. разчитат повече на откритото поведение,когато правят преценки за конфликтното въздействие на другите/,участниците в конфликта са склонни да разглеждат поведението на двете страни като много подобно.Вероятно участниците изпитват някаква заплаха и са прекалено ангажирани със защитата на себе си,за да внимават в собственото си поведение и в това на другия и да могат да разграничат приликите и различията.

Стилове на справяне с междуличностния конфликт и поведенчески реакции-като използваме 5-степенна скала

5=”много типично за начина,по който аз действам в конфликт

4= често е типично за начина,по който аз действам

3= понякога е типично за мен

2= рядко е типично за мен

1= никога не действам така

Пет способа или стила:решаване на проблеми /сътрудничество,конфронтиране/, заглеждане /приспособяване/, налагане на сила /съревнование/,оттегляне/избягване/ и постигане на компромис.Петте стила могат да се диференцират по две дименсии:1. загриженост за себе си и2. загриженост за другия или за взаимоотношението

Загриженост за себе си

Силна                                                                                                                 Слаба

1.Совата/интегриране,конфронтиране/високо цени целите си и взаимоотношенията си. Разглежда конфликтите като проблеми,които трябва да се решат и търси решението, което ще удовлетвори и двете страни на конфликта.Според нея конфликтите подобряват взаимоотношението,защото изчистват напрежението.тя иска да наложи сътрудничество,откритост,размяна на информация и изследване на различията.Този стил има две отчетливи характеристики:конфронтация и решаване на проблема.

2.Мечето/заглушаване,услужливост/разглежда връзката като нещо първостепенно, докато личните му цели са по-маловажни.То иска да бъде прието и харесвано от околните.Смята,че конфликтите трябва да се избягват в името на хармонията,защото не могат да се дискутират,без да навредят на връзката.Страхува се,че ако конфликтът продължи,някой ще бъде наранен и взаимоотношенията ще се разпаднат.Отказва се от целите си,за да запази отношението си.Омаловажава различията и подчертава общите неща,за да удовлетвори исканията на другата страна.В този стил има елемент на саможертва-самоотвержена щедрост,благотворителност или подчинение на заповедите на другия.

3.Акулата/доминиране,налагане със сила/се опитва да надделее върху опонентите си,като ги кара да приемат нейното решение на конфликта.Собствените и цели са много важни за нея,а връзката е маловажна.Целта и е да наложи своето решение на всяка цена и не се интересува от потребностите на другите.Според нея конфликтите се решават винаги така,че единият печели,а другият губи,а тя иска да е печелившата,защото разглежда загубата като поражение,слабост и неадекватност.Опитва се да печели,като надделява,потиска и смазва околните.

4.Костенурката/оттегляне,избягване/се затваря в черупката си,за да избегне конфликтите.Отказва се от личните си цели и от взаимоотношението.Много внимава да се държи настрана от потенциално конфликтни въпроси и хора,защото според нея е безсмислено и безнадеждно да се опиташ да разрешаваш конфликтите.Вярва,че е по-лесно да се оттеглиш-физически и психически-от конфликта,отколкото да се изправиш лице в лице с него.Костенурката не успява да удовлетвори собствените си цели и тези на другата страна.Такъв стил често характеризира с незаинтересовано отношение към въпросите или страните,ангажирани в конфликта.Не рядко такъв човек ще отказва публично да признае,че съществува конфликт,който трябва да се разгледа.

5 Лисицата/търсене на компромис/е умерено загрижена за личните си цели и за взаимоотношенията си с околните.Нейната цел е компромисът и затова се отказва от част от своите интереси и се опитва да убеди другата страна да направи същото.Иска да постигне решение,при което и двете страни ще дадат по нещо и ще спечелят по нещо. Търсещият компромис човек се отказва от повече неща в сравнение с доминиращия и от по-малко в сравнение със заглаждания.Адресира проблемите по-открито и директно от избягващия,но не ги разнищва в такава дълбочина като интегриращия.

Интегрираното измерение/интегриране-избягване/представлява степента на удовлет- воряването на интересите на двете страни,т.е.съвместните печалби или загуби.При него интегриращия стил се опитва да увеличи удовлетворението на целите и на двете страни и намирането на уникални решения,които са приемливи и за двете страни и намирането на уникални решения,които са приемливи и за двете страни в конфликта.

Избягващия стил води до намаляване на удовлетворението на удовлетворението и на двете страни,защото те не успяват да конфронтират и да решат