Joomla Software solutions Template

Payday loan

Изследвайки различни клинични случай на хистерия, невротични симптоми, както и сексуални отклонения, Зигмунд Фройд често се обръща назад към детството на своите пациенти, подлагайки ги на хипноза, анализирайки техни сънища или свободни асоциации. В резултат на това той стига до извода, че актуалните разстройства на пациентите му водят началото си от техните детски преживявания. Фройд ревизира господстващия до тогава възглед за сексуалността и предлага собствена интерпретация, която хвърля в смут медицинската общност и широката общественост. Според нея не пубертета слага началото на сексуалния живот на човека, а такъв се наблюдава дори непосредствено след раждането; генетически първичната функция на сексуалността е насладата и удоволствието, а репродуктивната функция е вторична и тя се появява през пубертета. Кое дава основание на Фройд да мисли така?

Фройд открива сексуални импулси и стремежи, макар и още аморфни, в такива действия на детето като смученето на майчината гръд за удоволствие, аналното задържане и отделяне, желанието да се гледа чуждо тяло и демонстриране на собственото, мастурбацията и др. Основание за сексуалния характер на посочените действия той вижда в това, че те се появяват отново в сексуалността на възрастните. Според Фройд, периода до пет-шест годишна възраст, забулен впоследствие от амнезия, дава отражение върху развитието на психиката на личността в сферата на несъзнаваното.

С термина “либидо” Фройд първоначално обозначава движещите сили на живота, а впоследствие сексуалната енергия и силата, с която тя се проявява. Частите на тялото, от които произтича или върху които се фокусира либидото, той нарича “ерогенни зони”. Такава зона практически може да бъде всяка част на тялото, но през периода на детството основни са оралната, аналната и гениталната. Преместването на либидото в трите зони в тази последователност е вътрешно, биологически детерминирано, макар че средовите фактори и активността на самото дете също оказват влияние.

В съответствие с последователните фиксации на либидото Фройд проследява различните периоди в психосексуалното / психоафективното и още по-конкретно мотивационното развитие на индивида. Отначало той възприема отделните периоди като последователно заменящи се един с друг, а впоследствие като “снемащи” и включващи се в по-нататъшни форми и нива на сексуална организация.

Първият период от развитието на личността Фройд нарича “орален”. Той обхваща приблизително първата година от живота на детето и при него либидото се “инвестрира” в оралната ерогенна зона, т.е. основен източник на задоволяване е устата, а конкретни средства за това са сученето, смученето и захапването. В началото еротичния компонент е слят с акта на хранене чрез майчината гръд и удоволствието е в услуга на самосъхраняването; по-късно еротичния компонент се освобождава от тази си основа, за да се въплати в хората, заети с храненето и грижите за детето (майката или нейн заместител). Често майчината гръд се заменя с части от собственото тяло – детето смучи езика или палеца си и по този начин постига известна независимост от външната среда. Подобно насочване на импулсите “навътре” придава на задоволяването автоеротичен и нарцистичен характер, а сексуалния компонент получава известна самостоятелност от акта на хранене.

Фройд определя две фази през този период: първата - подвластна на Ерос, т.е.стремеж към получаване на удоволствие, втората (анаклитична) подвластна на Танатос - след появата на първите зъби детето се опитва да задържи полученото удоволствие чрез захапване, т.е. проявява насилие, когато искат да го лишат от това удоволствие. Инстанциите “Аз” и “Свръх-Аз”  все още не съществуват и детето се намира в постоянен конфликт с “То”. То все още не отделя себе си от майка си, но вече могат да се наблюдават първите прояви на амбивалентност на чувствата му към нея. С фиксацията на този период – от една страна прекалено задоволяване на желанията и оттам нежелание на детето да промени този начин на живот, от друга недостанъчно задоволяване  на желанията, което оставя детето вечно жадуващо,  Фройд обяснява по-късните прояви на “вкопчване” в нещата – стремеж към доминиране, властване, “алчност” за знания, както и негативизъм, отхвърляне, язвителност. Още тук децата се разделят на оптимисти и песимисти.

С прохождането и приучването на детето към определени правила и норми на хигиена, фиксацията на либидото се премества от оралната в аналната област. Този период, от първата до към третата година на детето, Фройд нарича “анален”. При него удоволствието се постига чрез задържане и освобождаване на пикочния мехур и червата. Основна ерогенна зона става ануса. Вниманието се фиксира върху приятните усещания от движението на червото върху слизестата мембрана на аналната област и овладяване функциите на сфинктера. Последователното задържане (нагнетяване) и редуциране (освобождаване) на напрежението носи удоволствие на детето. То често проявява интерес към продуктите на своите усилия, приема ги “като част от своето тяло” и “подарък за хора, които обича” (Фройд). Детето често използва дефекацията и уринирането за да “зарадва” или “накаже” майка си.

Постепенно фиксацията се измества от удоволствието от задържане и освобождаване към привличане на вниманието и манипулиране на другия. В този период детето за първи път се сблъсква с изискванията и забраните на родителите, които препятстват спонтанното му удовлетворяване, за първи път му се налага да замени “наслаждението със социално достойнство” (Фройд). Инстанцията “Аз” вече се е образувала изцяло и започва да контролира импулсите на “То”. Детето осъзнава възможността да контролира себе си и другите и все по-често застава в позиция на активно противоречие на възрастните.

В зависимост от това, дали детето приема и се подчинява на изискванията или протестира и се  съпротивлява срещу тях, Фройд проследява два типа анален характер: анално-експулсивен и анално-компулсивен (задържащ) характер.  При първия тип децата се развиват от една страна като бунтари, неприемащи формата и авторитета, немарливи, безотговорни, без навици за ред и чистота, от друга – като  великодушни, продуктивни, креативни личности. При втория тип характер носителят му се описва като безпроблемен в областта на контрола, но с импулсивна и непреодолима нужда от чистота и ред, пестеливост, сдържаност, педантичност, “емоционален запек”. При тези хора водещ е страхът да не загубят контрол над себе си.

Много е важно да се постигне баланс между желаното и позволеното чрез развиване на достатъчен, но не прекалено строг самоконтрол. Отговорност за това имат основно родителите с техните реакции по отношение на детето.

Третия период е т.н. “фалически” (Едипов) период. С гръцката дума “phallos” се обозначва не само пениса, като анатомичен орган при мъжете, а и идеята за него като символ на оплождащото начало, символ на власт. Според Фройд тези две фази не са ясно очертани; “едната може да се появи в допълнение към другата, те могат да се припокриват, частично да съвпадат една с друга, могат да бъдат редом една до друга”. Фройд отделя повече внимание на поведението на момчетата, поради по-ясната й изразеност при тях, отколкото при момичетата.

Начало на фалическата фаза слага интереса на тригодишното момче към неговия пенис, играта и мастурбацията с него. Момчето иска да сравни пениса си с този на бащата и другите мъже, животните, изпитва желание да го демонстрира и същевременно иска да види половия орган на майка си, сестра си или други момичета.

Времето около третата година Фройд нарича период на “инфантилно сексуално разузнаване”. Детето започва да си задава въпроси от рода на “каква е ролята на бащата”,  “от къде идват децата”, “защо сестра ми е различна от мен”, т.е. наличието или липсата на пенис става негов основен интерес. Интереса към наличието на пениса е фиксиран и при двата пола - малките момченца са обладани от гордост за пениса си и от страх да не го загубят, което води до своеобразно отрицание на женския пол като цяло, а малките момиченца отначало се възхищават от пениса,  желаят да го имат, след което биват завладени от “фалическа амбиция” (стават  активни и агресивни, подражавайки на момчетата).  Момчето започва да изпитва страх от кастрация от страна на бащата, тъй като бащата често реагира първосигнално на “неприличното” поведение на сина си (“Не си играй с него, защото ще го отрежа.”). Страхът от кастрация наследява и продължава страха от раждането, мъчителното чувство за тревога при отбиване на кърмачето или при липса на любов от страна на майката към детето.

През едиповата фаза сексуалните импулси на детето постепенно се освобождават от автоеротичния характер и детето заменя собственото си тяло с външен обект – майката (или бащата за момичето – комплекс на Електра). В детските фантазии и сънища майката заема централно място и спрямо нея синът е в активна, мъжествена, покровителствена роля. Момчето възприема баща си като съперник, към когото изпитва едновременно и любов, и страх, поради чувството за вина на подсъзнателно ниво, и омраза. Тази вътрешна борба на детето, изумителните асоциации, които то прави и фобиите, вследствие на това, Фройд подробно излага в книгата си “Детската душа”.

На около петгодишна възраст, под натиска на родителите си, момчето започва да се дистанцира от майката и да изтласква от съзнанието си всички сексуални импулси спрямо нея. Заедно с това то се освобождава и от своята враждебност към бащата. С включване на механизмите на изтластване и подтискане на “греховните” помисли Фройд обяснява детската амнезия. Момчето започва да се идентифицира с бащата – започва да му подражава във всичко, установява емоционална връзка и по този начин изпитва усещане за сходство, включително и в отношението му към майката. Като следва стила на поведение на бащата, приемайки неговите предписания и забрани, момчето постепенна изгражда в себе си “Свръх-Аз”-а и външното “Ти трябва / Ти не трябва” започва да звучи като “Аз трябва / Аз не трябва”. “Свръх-Аз”-а пази детето от опасните импулси, буди чувства на тревога и вина, докато малкия придобие по-голяма вътрешна психична зрялост. През този период се формират качества като самонаблюдение, благоразумие, рационално мислене, самоконкрол. Според Фройд, колкото по-силен е бил Едиповия комплекс, толкова по-строго “Свръх-Аз”-а властва по-късно над “Аз”-а.

Един от най-важните и продуктивни механизми за защита срещу едиповата симптоматика е сублимацията, т.е. пренасочване на либидото към социално приемливи цели, в резултат на което момчето продължава да обича майка си, но вече в социално допустима и “цензурирана” форма.

Преживяването на Едиповия комплекс влияе върху избора на партньор на вече зрелия мъж. Фиксацията върху фалическия (Едипов) период поражда характер, който тласка човека към егоистична сексуална експлоатация на другите (изнасилвачи, сексманиаци, нимфоманки, сексуално любопитстващи); изграждат се и компулсивни (натрапчиви) черти на характера.

Аналогични са процесите и при малките момиченца – при тях клитора е водеща ерогенна зона, както и разочарованието от липсата на пенис. Първият външен обект и при двата пола е майката, но докато при момчето този обект остава през целия едипов период, то момичето след четвъртата година се ориентира към бащата. Майката, която е била обект на домогване до сега, вече е съперница. Момичето започва да “флиртува” с бащата и изпитва амбивалентни чувства към майката. Кризата при него настъпва не вследствие на заплахата от кастрация заради насочеността към бащата, а с ужасяващото откритие, че то вече е било кастрирано и ощетено и вина за това има майката, която го е родила.

Двата пола се различават както по силата на преживения страх от страна на родителя-съперник, така и по силата на идентификацията с него. При момичетата страха е по-слаб, а оттук и слабостта на изтласкването, слабостта на идентификация с майката, на “Свръх-Аз”-а и на цялата система от защитни механизми. Когато петгодишното момиче изгуби баща си като обект на любовта, тогава обектното отношение към него регресивно се заменя от идентификация с него. Това е периода, през който при момичетата се формира женствеността, привлекателността и/или мъжествеността, агресивността.

Според Фройд едиповият период е решаващ за по-нататъшното социално и емоционално поведение на човека. Следи от него се съхраняват за цял живот – привързаност към собствените родители, към противоположния пол, преклонение пред авторитета. Той осигурява обединението на отделните обекти, за да се появи един цялостен обект, който подбужда любовта на детето. Този период може да породи и невротичното чувство на непълноценност.

С фалическият период завършва предгениталната сексуална организация в развитието на либидото и личността и започва периода на латентност (5 – 12 год). При него няма нова ерогенна зона и нови обекти на либидото; стремежа към удоволствие и наслада е изтласкан; “Свръх-Аз”-а заема доминиращо място в структурата на детската личност и под негово въздействие “Аз”-а вече изцяло контролира “То”. Това е първата причина за рязката промяна в поведението на детето през първите училищни години. То започва да установява приятелски връзки с връстниците си и възрастни извън семейството и да усвоява социалния опит. Сексуалната енергия е пренасочена към учене, усвояване на нови умения и навици, игри, нови връзки (обикновено с деца от същия пол). Изгражда се и връзката ученик – учител, като заместител на родителите.

С настъпването на пубертета (12 г.) започва гениталният период, който продължава до 18-тата година. Сексуалните влечения и ерогенни зони от предишните периоди се актуализират, но вече под господството на гениталната зона. Сексуалността придобива нова функция – репродуктивна. Ако в този период гениталната зона не успее да обедини и подчини на себе си отделните зони, типични за предишните периоди, и тяхната активност по посока продължаване на рода, тогава най-силната сред тях взема връх като перверзия. Особено забелижима става оралната, признаци на която са пристрастяването към цигарите, алкохола, различни опиати, както и умствената леност. Главна задача през пубертета е емоционалното освобождаване, освобождаване от зависимостта, авторитета и властта на родителите, т.е. от преодоляване на Едиповия комплекс, който по-късно може да доведе до тревога и безпокойство на индивида в присъствието на родителите, до желание за бягство от дома, самоизолация и самозатваряне, ако остане в къщи.

Успешното преодоляване на гениталния период и особено фиксацията върху него осигурават “идеалния” според психоанализата характер на индивида. Отличителни негови черти са независимост, стремеж към удовлетворяване както на себе си, така и на другия, склонност към доверчивост и взаимност.