Joomla Software solutions Template

Payday loan

Невропатичните прояви у децата са много чести.Обикновено те се срещат у деца,които са по едно в семейството и за които се грижат много хора.Дължат се преди всичко на неправилно възпитание,на неправилен подход към детето,несъобразен с неговото психично развитие.В това отношение влияние оказва средата,която обкръжава детето,особено при случаите,когато има разноезичие при възпитанието му.Значение имат също и спокойствието на семейната среда и порядките в нея.Не трябва да се забравя,че се възпитава не само с думи,а и с дела.

Невропатичните прояви у децата са най-разнообразни.Някой от тях могат да започнат още в кърмаческа възраст и ако не бъдат ликвидирани своевременно,да се превърнат в порочни навици.Като пример може да се посочи смукането на пръстите.В първите месеци,особено когато огладнеят,децата поднасят всичко към устата си и често свикват да смучат пръстите си,особено палеца си.Ако детето своевременно не бъде отучено,това явление може да се превърне във вредна привичка,която да трае с години.Подобни прояви у по-големите деца представляват гризането на нокти,ядене на пръст,вар и много други.

Честа нервна проява са афективните спазми (хистерия ) които също се дължат на неправилно възпитание.Например,когато на детето му бъде отказана играчка или друг предмет,то обикновено реагира с плач.Често майките не могат да устоят на плача и удовлетворяват желанието на детето.Тогава постепенно то схваща,че чрез плач може да постигне всичко,а в случай на упорит отказ започва да плаче силно,да ляга на земята,да рита с крака и т.н.Възбудата може да достигне до такава степен,че да предизвика спазми на ларинкса,вследствие на което детето престава да диша и посинява.Близките,изплашени от това състояние,при следващите случаи се стремят предварително да удовлетворят желанието на детето,за да избетнат неприятни инциденти.По този начин тази нервна проява още повече се засилвалПредпазването и лечението се състоят в повишаване авторитета на възпитателя и избягване удовлетворяването на детските капризи.Могат да бъдат употребени и успокояващи средства.

В по-късна възраст,когато детето започва да осъзнава своята личност,то започва да проявява волята си по особен начин – чрез отрицателни реакции спрямо всички изисквания.Тази форма на психичното развитие,наречена негативизъм,е физиологична проява.Ако тя не бъде схваната правилно от възпитателя,може да се стигне до конфликт,който да невротизира детето.Затова подходът по това време трябва да бъде по-различен.Така ,вместо да кажеш на детето „Затвори вратата!”,много по-удачно би било да му кажеш „Би ли затворил вратата” или „Можеш ли да затвориш вратата” , при което детето с удоволствие ще изпълни поръчката ,защото желае да прояви самоинициатива.

У по-големите деца се наблюдава нерядко и заекване.В ранната възраст то е физиологично явление и се дължи на несъответствие между бързината на мисълта и неговите говорни възможности.С тяхното превъзмогване заекването изчезва.В някой случаи заекването започва като подражание,когато член от семейството или друг човек заеква.Ако обаче вниманието на детето се спре върху този временен недъг,то започва да се тревожи и заекването му се засилва.Поради това детето не трябва да се коригира,да му се правят непрекъснато забележки и т.н.При по-тежки случаи трябва да се потърси помощ от специалист.

В предучилищна и ранна детска възраст децата са много впечатлителни.Поради това те често сънуват преживяванията през деня.В случай на по-силни впечатления – уплаха от животно,разказване на приказки,кинофилми и други,които създават по-силни изживявания – децата по време на сън внезапно се изправят на леглото или стават от него и с отворени очи и уплашен израз на лицето продължават да изживяват сънуваното.Понякога те говорят несвързано или плачат силно,докъто окончателно се разбудят.В това положение по-малките деца могат да се напикаят.Тези прояви наречени нощен страх,могат да се избегнат като на децата се разказват позходящи приказки или разкази,които предизвикват съответно радостни и весели изживявания.По-впечатлителните деца не трябва да се водят на неподходящи филми.За осигуряване на по-дълбок сън ,децата преди лягане трябва да бъдат извеждани на разходка,да им се правят обтривания с мокра кърпа и т.н.При по-чести прояви на нощшен страх могат да се дават сънотворни средства в малки дози.При настъпил нощен страх децата трябва да се успокояват с нежни думи и да се поставят на леглото,без да се събуждат.

Нощно напикаване - До 18-ия месец нощното напикаване се счита за физиологично явление.Към втората половина повечето деца могат да изтраят цялата нощ, без да уринират.По-късно напикаването става случайно.То е обикновено свързано със заболяване,охлаждане през нощта,обилно поемане на течности преди лягане и т н.Нощното напикаване у по-големите деца обаче не е съвсем рядко явление.У някой деца то може да бъде продължение на  физиологичното напикаване.Други започват да се напикават,след като са били вече научени да се въздържат. В първия случай се касае по-често за неправилно възпитание : детето не е било приучено съзнателно да се въздържа и да уринира през деня.Поради това даже неголямо количество събрана урина в пикочния мехур може да предизвика рефлекторно отпускане на сфинктера.Такива деца често се напикават и денем.

В случаите,когато детето започне да се напикава,след като вече е било приучено да се въздържа,най-напред трябва да се изключи остро общо заболяване на организма или на пикочо-половата система.В това отношение много често причината се оказва пиурията,баланит,вулвит.

Обикновено напикаването в по-късна възраст се наблюдава у деца с невропатична диатеза,но често може да бъде и условнорефлекторно ,например при насилствено поставяне на студено гърне,което предизвиква неприятни усещания у детето.Нерядко то може да започне след уплаха или друга психична травма,при неочаквано наказание или други.

Напикаването излага детето на опасност от простуда,на кожни възпаления,замърсява постелките и създава много грижи за майката и обслужващите детето.У по-големите деца то създава чувство на малоценност и срам.Детето изживява тежко този недъг,усамотява се и се невротизира още повече.Лечението се състои в приучаване на детето да задържа урината през деня и волево да се изхожда,за да превърне уринирането от неволев във волев акт.При известни случаи помага и по-интензивна психотерапия.Препоръчва се даването на високи дази витамин В1,беладона,ефедрин преди лягане за избягване на дълбок сън и други.Профилактиката изисква правилно възпитание още от второто шестмесечие.

Друга проява на неврозите в детско-юношеска възраст е главоболието. То се засилва при физическо и умствено напрежение, при вълнение и други подобни моменти. Болното дете се оплаква, че главато му тежи. В други случаи главоболието има характер на стягане, като че ли главата е поставена в железен обръч, или детето изпитва чувство на забиване на пирон в черепа. Главоболието изчезва или значително намалява след почивка и сън. Децата, които се оплакват от такова главоболие, обикновено имат редица други признаци на невроза. Те са страхливи, капризни и много чувствителни. Лесно се обиждат, сърдят се и плачат по незначителен повод. Бързо се изморяват и нямат търпение да довършат започнатата от тях работа. Имат непостоянен интерес и разсеяно внимание. Говорят бързо, често заекват и т.н. Тук трябва да се изтъкне, че при някои деца, без да показват признаци на невроза или на каквото и да било друго заболяване, може понякога да се прояви главоболие след физическо, умствено или емоционално напрежение и умора. То може да трае часове, дни, а при някои деца дори седмици.Тъй като главоболието може да съпътства различни органични заболявания на нервната система (възпалителни, неопластични и др.) и на редица други органи (очи, уши, синуси, бъбреци и др.), необходимо е лекарят да се отнесе сериозно към него и компетентно да реши преди всичко въпроса за точната диагноза.

Друга проява на невроза е т.н. нервно безапетитие. Най-разнообразни възбуждания, възникнали в главния мозък, могат да намалят възбудимостта на хранителния център и да предизвкат намаление на апетита. Прекомерни емоционални преживявания (радост, гняв, страх и др.) могат да доведат до безапетитие. Когато околните упражняват по време на ядене принуда спрямо детето, когато употребяват драстични мерки (заплаха, бой, заповед и др.), когато детето се храни, без да е гладно, стига се до значителна възбуда на НС и у нервното дете се развива още  по-голямо безапетитие.
Немалко значение за добрия апетит на детето има правилният режим на почивка, сън и игра.
При редица напълно здрави деца апетитът има вълнообразни колебания с периоди на добър и усилен апетит. Апетитът показва колебания и през отделните периоди на детството и зависи от редица фактори. При лечението на нервното безапетитие се изисква премахването на неприятните и травматизиращите НС моменти. В редица случаи даването на психосдативни медикаменти има добър лечебен ефект. В основата на профилактиката на безапетитието стои правилната организация на храненето и възпитанието на детето, като се започне още от първите дни след ражданетои се свърши с края на детския период-пубертета.

Тиковете са неволеви движения,изразявани най-често в повдигане на раменете,опъване на главата напред или встрани,гримасничене,чести мигания,покашляния,като че ли нещо постоянно дразни гърлото и други.Много често те се пораждат от дразнения,например мигането-след възпаление на клепачите,повдигането на раменете или опъването на врата от неудобни дрехи и т н.Веднъж появили се,тези движения се автоматизират и се превръщат в упорит навик.Тиковете засягат точно определени области – лице,рамене и други.Лечението на тиковете се състои в премахване на дразнителите,които пораждат тези неволеви движения – възпаление на клепачите,възпалителни изменения на кожата,неудобни дрехи и други.

Главното при неврозите е,че това състояние е обратимо,те са лечими.Но тази обратимост си има граници,защото ако неврозата не се лекува своевременно-не изчезва.Ако неврозата при детето продължава няколко години,то тя е способна да окаже неблагоприятно влияние при формиране на характера.Възрастният човек,който не е лекуван в детството,винаги изпитва трудности при общуването с другите хора и в реализацията си като цяло.Той бързо се уморява,лесно се разочарова,изпада в паника,и всичко много неблагоприятно се отразява и на семейните отношения.Като цяло много трудности ,които възникват в живота,произтичат от детството.

В действителност повече боледуват от неврози деца с повишена емоционална чувствителност.Но това не е болезнена чувствителност.Опасността възниква само там,където тази чувствителност се сблъсква с нечувствителността на възрастните или с неуважението към детските особености,със стремежа да командват,с непоследователност в изискванията.Тогава присъщата на детето емоционална чувствителност може да се изостри и да стане болезнена.А това вече е началото на една невроза.От огромно значение за детето е да бъде прието такова,каквото е.Трябва да разбираме децата,да умеем да проникваме в техния свят,да ги обичаме и уважаваме.Трябва да се отнасяме с детето като с равен на себе си,не трябва да ги подценяваме.В такава обстановка детето ще се чувства спокойно,няма да е застрашено от невротични разстройства и ще има възможност да развива своите потенциални заложби.