Joomla Software solutions Template

Payday loan

Структура и организация на психиката

Системната структура и йерархичният принцип са ощовалидни.Структурата на психиката, на „обективната действителност” не прави изключение.Психиката трябва да бъде разбирана като йерархично организирана система от компонентии в нея могат да бъдат разкрити различни по съвършенство йерархични равнища,представени от различни психични системи,подсистеми и компоненти.

Йерархична структура на психиката

Като система психиката се изгражда от две основни подсистеми:организираща и организируема.Организиращата подсистема е системата на съзнанието.Нейни основни компоненти са вниманието,паметта и волята.Организируемата подсистема се изгражда от:

1. познавателна система,включваща сетивността(усещанията и възприятията), мисленето и въображението;
2. системата на преживяванията,включваща преживявания(емоции и чувства), възникващи преди, по време и след удовлетворяването или неудовлетворяването на потребностите;
3. система на личността, включваща знанията, способностите, характера и системата на ценностните отношения и психологичната защита.Още в този твъдре обощен вид проличава йерархичния принцип в изграждането на психиката: познавателанта система е условие за възникване на системата на преживяванията , а те двете заедно – условие за изграждане на системата на личността.Йерархичният приндип действа в рамките на всяка от тези системи.

Изграждане и изява на психиката

Под изграждане на психиката разбираме :

1. нейният структурен и компонентен състав;
2. причинете, които я пораждат.

За изявата на психиката може да бъде приет следният възходящ йерархичен ред: движения - действия – дейност – поведение.

Познавателна система

В структурата на познавателната система влизат три подсистеми: система на сетивността, система на мисленето и система на въображението.Съгласно йерархичния принцип системата на сетивността е условие и компонент на системата на мисленето, а сетивността и мисленето заедно са условие и компонент на системата на въображението.В сетивността се включват усещанията и възприятията. Следователнов познавателната система съществува следния йерархичен ред: усещане – възприятие – мислене – въображение.

Система на мисленето

Усещянето е нах-простият психичен процес, представляващ образ от отделните свойства на предметите и явленията.Възприятието е процес, при който се извършва обединяване на отделните усещания в цялостен образ.Усещанията и възприятията се класифицират според основните анализатори, в резултатите на чиято дейност възникват: зрителни, слухови, осезателни, обонятелни,вкусови и кинестетични.

Система на мисленето

То е интерпретиращо и подреждащо преработване на информацият, чийто механизъм е анализ чрез синтез. Анализът и синтезът са винаги във взаимодействие. Те се осъществяват чрез мисловни операции.Йерархичен ред на мисленето:

1. отчленяване на признаците в обекта на познанието;
2. сравняване на отчленените признаци;
3. абстрахиране от несъществените и конкретизиране на съществените признаци;
4. обобщение въз основа на конкретизираното

Тази последователност посочва все по-напредващото преминаване на мисловния процес от анализа към синтеза – първото звено (отчленяването) е предимно аналитично, а последното (обобщението) е предимно синтетично.

Цялостният мисловен процес не се осъществява едномоментно, а в продължениена по-къс или по-дълъг период от време. При това резултатите от всеки предшестващ аналитико-синтетичен процес служат като начално звено за следващия по-сложен аналитико-синтетичен процес. Поради това трябва да различаваме анализ и синтез от първи, втори, трети и т.н. етап. Тези етапи са подчинени на йерархичния принцип и образуват възходящ йерархичн ред: по-елемнтарния е основа за по-сложния, всеки следващ етап води ди все по високо равнище на обощение. Това е всущносе и най-важният признак на взимодейсвието между амализа и синтеза в системата на мисленето.

Система на въображението

Въображението е познавателна система, в чиято структура се обединяват в ново единство мисленето – с неговите закономерности и основни йерархични звена, и паметта – чрез актуализиране на съхранения минал опит под формата на представи.

Йерархичните звена на въображението са същите, както тези на мисленето: отчленяване, сравнение, абстрахиране – конкретизиране и обощение. Въображението действа тогава, когато ситуацията се характеризира с неопределеност.Неопределеността на ситуацията предлага непълна информация.Въображението допълва непълната информация с високовероятни или нисковероятни признаци.Актуалната инфермация не е достатъчна, затова се намесва въображението и се създават образи на новото, невъзприеманото досега.Въображението бива активно и пасивно.Пасивното въображение от своя страна може да бъде преднамерено и непреднамерено.Активното въображение бива пресъздаващо и творческо.Пресъздаващото въображение има място в процеса на обучение при усвояването на знания и професионални умения. Творческото въображение създава нови образи.

Система на преживяванията

В йерархичната структура на психиката системата на преживяванията заема място между познавателната система и системата на личността. Преживяванията са сложни психични адаптивни системи, включващи емоционални, волеви познавателни компоненти, възникващи

В процеса на удовлетворяването на потребностите и представляващи отношението на човека към положителния, отрицателния или неутралния характер на отразяваните въздействия.

Повечето автори правят разлика между емоции и чувства, като посочват, че емоциите са по-нисшата, а чувствата по-висшата степен а и с това всъщност признават йерархичния принцип, респективно един от аспектите на разбирането на преживяванията като система.

Класифицирането на чувства се извършва обикновено в два плана. Единият план е съобразно тяхната сила и продължителност, настроения – несилни  продължителни чувства, афекти – силни краткотрайни чувства, страсти – силни продължителни чувства.Втория план на класифицирането на чувствата е също традиционен и се състои в различаването на висши и нисши чувства.Нисшите са свързани с удовлетворяването на физиологичните потребности, а висшите – с удовлетворяването на духовните потребности.

За класифициране на преживяванията е уместно да се използават следните критерии:

1. етапите от процеса на удовлетворяване на потребностите – преживявания възникващи преди и по време, и преживявания , възникващи след удовлетворяването, респективно неудовлетроряванетона потребностите;
2. удовлетвореността на потребностите, в зависимост от която възникват полярни преживявания, съответно при удовлетвореност и неудовлетвореност;
3. характерът на въздействието, който по същество се показва чрез основните етични категории: добро, дълг, съвест и достойнство: преживявания за добро, за изпълнен дълг (нашия и на околните), зачистотата на съвестта и за зачетеното или незачетеното достойнство.

Система на личността

Изграждането на личността трябва да се разбира като:

1. изграждане от съответните й компоненти и връзката между тях;
2. изграждане от детерминиращите я фактори – биологични и социални.

Изявата на личността се осъществява в поведението и посочва връзката й с околната действителност.Взаимоотношенията й между личността и околната й бществена среда съставят предмета на социалната й психология.

Компонентния състав на личността включва системите на знанията, способностите, характера и ценностните отношения.

Система на знанията

Знанията са система от понятия за предметите и явленията, усвоени в резултат на възприятията, аналитико – синтетичното мислене, запомнянето и практическата дейност. Знанията могат да бъдат систематизирани и несистематизирани, теоритични и практически, обширни и тесни, дълбоки и повърхностни, гъвкави и шаблонни, трайни и нетрани.

Система на способностите

Традиционно е разделянето на способностите на общи и специални.Общите способности могат да се калсифицират според компонентите на съзнанието и познавателната система: способност за внимаване, запомняне, възприемане, мислене, респективно за разбиране на същественото в обектите на познанието и връзките между тях.Общите способности са присъщи за всички хора, но в различна степен. Общата способност за мислене – за адекватно отчленяване, абстрахиране, сравнение – конкретизиранеи обобщаване, при което се разкриват съществените компоненти и зависимостите между тях при решаването на конкретни абстрактни проблеми, се нарича интелект.

Специалните способности не са присъщи за всички хора. Те биват професионални, педаогически,организаторски, спортни, научни, музикални, литературни, художествени и т.н.

Система на характера

Характерът е организирано единство от устойчиви свойства на личността, формирани при индивидуалното развитие чрез стабилизиране на волеви и емоционални процеси.

Волевите черти на характера могат да бъдат категоризирани в три основни групи:

1. активност – колебливост – пасивност;
2. устойчивост – неустойчивост;
3. самостоятелност – несамостоятелност.

Емоционалните черти на характера могат да бъдат групирани в две основни групи: стабилизирани настроения и стабилизирани афекти, които при адаптацията се актуализират обратно в настроения и афекти:

1. Стабилизирани настроения и актуализиращи се в настроения: веселост – тъжност. Топлота – студенина, злобност – добродушност и др.
2. Стабилизирани и актуализиращи се афекти: плахост – безстрашие, смелост – малодушие, раздразнителност – спокойствие и др.

Система на ценностната насоченост на личността и личностова защита (аксиатика)

Психичните ценностни отношения са аксиативни отношения, а личностова система, в която те се включват, е аксиативна личностова система – аксиатика.

Човек оценява предметите и явленията от гледна точка на тяхната пригодност да удовлетворят неговите потребности. Затова ценностите се класифицират според потребностите и аналогично на тях различаваме материални и духовни, биологични и социални ценности. Ценност е не само това, което е налично, но и това което трябва да се придобие, за което трябва да се борим.

Ценностните отношения имат свои кардинални форми: интереси, мнения, възгледи, убеждения, идеали.

Основните форми на аксиативните отношения трябва да бъдат подредени именно в горепосочения възходящ йерархичен ред: интересеи – мнения – възгледи – убеждения – идеали. Всички те представляват движещи сили, мотиви на дейността. Идеалът е най-висшият личностов мотив и най-висшето психично явление.

Личността защитава своите интереси, мнения, възгледи, убеждения, идеали, защитава всъщност своята жизнена позиция, била тя активна или пасивна, защитава своята собствена ценност – своето достойнство.

Организация на психиката

Основната задача на психиката като цялостна система е да осигури по-гъвкава адаптация на организмите към въздействащата и отразяващята действителност. Същността на психиката е адаптивна. В процеса на еволюцията психиката е възникнала и се развила за нуждите на адаптацията и има едно главно предназначение – уравновесяването с въздействието от средата.Процесът на уравновесяването включва две последователни звена:

1. отразяване на въздействието от страна на организма, състоящо се от приемане и преработване на въздействието, респективно информацията от страна на организма;
2. изработване на адаптивен отговор спрямо приетото и преработено въздействие.

Организацията на психиката е всъщност и организация на психичната адаптация. Съответно на това организаторът на психиката е организатор на психичната адаптация. Вече споменахме, че организаторът на психиката, а следователно и на психичната адаптация е съзнанието.

Система на съзнанието – организираща психична система. Неговата структура – вниманието, паметта и волята.

Система на вниманието

Вниманието е насоченост на съзнанието към обектите на околната действителност. Йерархичната структура на вниманието включва пет последователни звена, пет йерархични стъпала. Тези пет стъпала са известни в психологията като свойства на вниманието. Основното и най-елементарно свойсво на вниманието, неговият първи йерархически компонент, е концентрацията, съсредоточеността. Тя е необходимо условие за всички останали негови свойства. Устойчивостта е следващото свойство на вниманието, неговото второ йерархическо стъпало, Устойчивостта представлява концентрация за определено време, необходима за осъществяването на адаптивния акт. Третото йерархично стъпало – обхватът, може да  съществува само при наличие на концентрация и устойчивост. Обхватът е съсредоточеност и устоичивост върху повече от един обект. Четвъртото свойство на вниманието – превключваемостта, представлява преместване на концентрацията и устойчивостта върху различните обети на обхвата. Най- висшето свойство на вниманието – неговата разпределяемост, изисква наличието на предшестващите четири. Разпределяемостта е адекватното преместване и задържане на вниманието върху въздействащите обекти.

Различаваме активно и пасивно внимание. Активното е волево, произволно, пасивното – неволево, непроизволно. Пасивното внимание е всъщност актът на неволевото му привличане от даден предмет или явление.

Система на паметта

Паметта се определя обикновено, като се посочват нейните основни йерархични звена – фиксация, ретенция и репродукция. Фиксацията, закрепването на съзнанието вурху получаваната информация, ретенцията, задържането от съзнанието на тази информация, за да бъде тя преработена и съхранена и репродукцията, възпроизвеждането на съхранената информация от съзнанието, са три последователни звена на паметовия процес.

Видовете памет се определят по различни критерии:

1. по сетивните органи, от които се получава информацията – зрителна, слухова, тактилна, вкусова, обонятелна;
2. по характера на психичната активност преобладаваща в дейността – двигателна, емоционална, образна, словестно – логическа;
3. по продължителност на съхраняването на информацията – кратковременна, дълговременна оперативна;
4. според волевото участие – активна, волева и пасивна, непроизволна.

Система на волята

С включването на волята стават възможни фактически и висшите свойства на вниманието (превключваемостта и разпределяемостта) и на паметта (актуализирането, възпроизвеждането на съхранената информация). Този факт, а и фактът, че всички явления в света, в т.ч. и психичните, еволюират, ни дават основание да говорим не толкова за компоненти на волята, колкото за йерархични звена в нейната еволюция. По този начин волята се оформя като главен организиращ компонент на съзнанието и нейните равнища ще отговарят на равнищата на организацията на психиката:

1. първо равнище – равнище на самоорганизацията на съзнанието;

на това равнище волята се включва в организирането на по- висши свойства на вниманието и паметта, респективно обуславя и основните им разновидности – произволни и непроизволни;

1. второ равнище – равнище на познавателната система. Това е участието на волята в отчленяването на признаците, сравнението, абстрахирането – конкретизирането и обощението, които са предпоставка за формирането на целта;
2. трето равнище – равнище на преживяванията, където нейното участие проличава особено добре при преживяванията, възникващи преди удовлетворяването на потребностите – интерес, желание;
3. четвърто равнище – на личноста, където нейното участие се откроява най-добре в организирането на волевите черти на характера, а също и в организирането на аксиативната система. Тук именно се формира целта, осъществява се борба на мотиви и се взема решение. Изпълненито на решението е вече акт на изява на психиката в дейността.

И така съзнанието е организатор на психиката и на психичната адаптация и като система е изградено от три компонента: внимание, памет и воля, от закрепимост, съхранимост и движимост.