Joomla Software solutions Template

Payday loan

Общуване и творчество

Всеки човек има две възпитания – едното, което получава от другите  и другото по-важното , което той  сам си дава. (Е.Гибон)

Процесът на формирането на личността е невъзможен без общуването. Човек става личност в обществото на другите хора. Всичко, което се формира у личността, е възникнало благодарение на общуването. Чрез общуването индивидът получава не само рационална информация, формира начини на мисловна дейност, но и посредством подражание, съпреживяване и индентификация усвоява човешки емоции чувства, форми на поведение. В процеса на комуникация се развиват познавателните и емоционално волевите процеси, формират се личностни качества. Чрез общуването и в общуването се реализира цялостното поведение на личността. Общуването е именно реализация на цялата съвкупност взаимоотношения на личността, чието многообразие не обхваща само междуличностните контакти. Не случайно Сент Екзюпери поетично представя общуването като „единствения разкош, който човек притежава.”

За да се развие детската личност в общуването и да се възпита култура на поведението, необходимо е да се създаде позитивно отношение към партньора в общуването. Наличието на общуване при активно участие на субектите е условие за създаване на благоприятна атмосфера за съзнателно овладяване от децата на достъпните за тях социални ценности, норми на поведение, както и за пълноценната им реализация и утвърждаване. То допринася за активизиране на децата и контактите, които осъществяват в процеса на взаимодействие отговарящи на техните интереси и потребности. Действа многостранно върху личността и при положителна насоченост води до обогатяването, възпитанието и развитието им.

При усвояването на правила на културно поведение, а така също и на нравствени представи и понятия, значителна е роля на речта, в която не се отразява само външната форма на вежливост. Предназначението на езика като „най-важно средство за човешко общуване” се изразява в неговата кодираща функция, т.е. в това да се оформи съдържанието на съобщаването чрез езикови средства, както и да се достигне смисъла на съобщението. Оформянето на съобщаваното съдържание в речта се осъществява посредством езикови единици – това са единиците на лексиката, синтаксиса и морфологията.

В психолингвистиката  се разглежда като процес, и то динамичен процес, който е свързан както с речевата, така и с мисловната дейност. Нещо повече – значението се намира между мисленето и речта и дори е единица на речевото мислене. Това място на значението се намира между мисленето и речта и дори е единица на речевото мислене. Това място на значението е ясно определено от Л.С.Виготски (1956,52), който пише : ’’значението е единство от обобщение и общуване, от комуникация и мислене ...”.Това е така, защото „за да бъдат предадени в процеса на общуването някои преживявания или определено съдържание на съзнанието на друг човек, няма друг път освен отнасянето на предаваното съдържание към известен клас, към известна група явления, а това непременно изисква обобщение”. И така, значението е тясно свързано с обобщението, а то от своя страна се формира в общуването. Именно обобщаващата функция на думата, а следователно и значението, отличава човешкия говор от комуникацията между животните. Именно тази страна на човешкия говор изразява тясна връзка между говор и мислене и прави от говора форма за съществуване на мислите.

В най-ранните степени на развитие общуването има формата на практическо общуване, а това огранича възможностите за него и функцията му. Тази ограниченост е обусловена от факта, че исторически създаденото съдържание на човешкия опит е обобщено и затвърдено в словесна форма; затова овладяването му предполага предаване и усвояване в системата на словесни значения и следователно – участие на говорните, второсигнални механизми. Именно тяхното формиране у детето съставя необходима предпоставка за обучението в тесен смисъл, т.е. на процеса, които има като свой продукт усвояването на обществено натрупаните знания във формата на съзнателното им отражение.

Предучилищната възраст е глобално сензитивен период, през които децата усвояват опит от всички жизнени сфери. Според изследванията на специалистите общуването оказва влияние както върху интелектуалното, емоционалното и социалното, така и върху физическото развитие на децата.

Въз основа на изследвания, проведени под ръководството на М.И.Лисина, се достига до извода, че проявил организираното общуване оказва положително въздействие върху общото психично развитие на децата. Лисина разграничава четири форми на общуване при децата:

-                              ситуативно-личностна, при която ясно се изразява доброжелателност и внимание към детето.

-                              ситуативно-делова, която се реализира при взаимодействие в съвместна дейност.

-                              извънситуативно-познавателна, която се реализира в самостоятелната или в съвместна с възрастния дейност и навременната помощ, сътрудничество и признанието имат голямо значение.

-                              извънситуативно-личностното общуване се характеризира с доверието, съпреживяването, равнопоставеността при взаимодействието.

В тези основни форми на общуване се разкриват потребностите на децата, които от своя страна пораждат основните видове мотиви-потребност от признание, подкрепа, от впечатления, от активна дейност и др.

Лисина обръща внимание и на мотивите, които пораждат процеса на общуване. За всяка възраст са характерни определени форми на общуване, в основата на които лежат различни мотиви. С възприемателния процес те градят компетенции, с помощта на които реализират своето творчество. Техният креативен процес е критерий като за психо- социален статус, така и за степен на изградени умения.

В съвременния етап на развитие на педагогиката изпъква една от най-актуалните задачи за възпитанието и обучението-развитието на творческите способности, формирането на творчески стил в дейността на подрастващите. Използването на творческите възможности на подрастващите в педагогическия процес акумулира многоплановото усвояване на уменията и знанията. Детето има богато въображение, но колкото е по-широко полето на реализаторските му възможности, толкова по-ярко е творчеството му.

Разширяването на концепцията за творчеството в образованието насочва към обогатяване на структурите елементи на образователния стандарт. Образователната система формира субекти, така че връзката между образователните стандарти и творчеството е от порядъка на вътреиндивидуалните ценности. За това допринасят образователните програми, чрез които се култивира поведение, на което творчеството е най-престижната характеристика. Това е и критериално-оценъчното равнище за качество в образователното взаимодействие на тази основа се изгражда общуване за партньорство и партниране, основано на диалог в образованието. Емоционалните реакции се явяват първи и основни способности за връзка на детето с обкръжаващата го среда, първа форма на контакти с възрастните, опосредстваща отношението към света. За малкото дете емоцията е, която обяснява смисъла на откривателството, защото външният свят се слива в стихията на опознаването. Децата са способни да откликват емоционално, да се вълнуват от това, което е развълнувало художника, и частично да осъзнаят неговото отношение към изобразителното явление или предмет. Емоцията разкрива едновременно и близкия, и по-далечен свят, и може следователно да направлява придвижването на далечното към нас, тъй както близкото да бъде непознато.

Едни от най-задълбочените разработки по проблема за общуването на децата от предучилищна възраст с изкуството принадлежат на Н.А. Зубарева. Тя  изучава способността на 5-6 годишното дете да реагира на цветовете и на съчетанията от цветовете. Освен цвета според Зубарева важна предпоставка за формиране на естетическите чувства е създаването на умение да се възприема формата като средство за изразяване на съдържанието.

Изграждането на творческите личности е свързано с възпитанието у децата още от предучилищна възраст на естетическа възприемчивост и естетическо отношение към действителността, произведенията на изкуството и развитие чрез тях на детските художествено – творчески способности.Чрез въздействие върху децата с целенасочено подбрани произведения на изобразителното изкуство и използването им в определена система, детето може да бъде стимулирано към изграждане на личен изобразителен опит, който да е основа за развитие на едно творческо начало и да способства за трансфер на знания и умения от една дейност в друга изкуството, или по-точно естетическото отношение към действителността, което се формира под негово въздействие, развива художествено-образно мислене у децата, то формира способност не към шаблонно, а към оригинално виждане. От изкуството децата усвояват изразни средства, срещат се с нови образи, черпят нови идеи и вдъхновение. Под негово влияние се формират предпоставки за естетически вкус и потребност от естетическа дейност.

Детското изобразително творчество е своеобразно огледало, в което подрастващите изразяват личните си впечатления, образни представи, социален опит и равнище на изобразителна подготовка.

Анализ и представяне на детското творчество

Представена е детска рисунка на тема : „Късна есен ”която

е на момиче   на възраст 7г.3м.  било 2005 г в четвърта група на ОДЗ №20 гр.София ж-к „Люлин” -1 и е посещавало детската градина в продължение на четири години . Избраното дете  проявява подчертан интерес към изобразителното изкуство .Темата на рисунката е „Късна есен ” и е поставена пред цялата група след като са осъществени интегративни междупредметни връзки.  Осъществени са системни наблюдения на природата за да се вникне в същността и характерните промени за сезона.Оказано е опосредствено и неопосредсвено въздействие чрез произведения на изкуството, посредством  сравняването на използваните от художници различни изобразителни изразни средства  за да могат да  вникнат по-добре в тях и по- лесно да ги усвоят .  Анализирани са най-ярките изразни средства , особеностите на цветовите съчетания и техниките за постигане на дадения резултат. Предоставени са  на децата различни технически средства за избор на изразните средства и различни по цвят и големина основи.

Анализирайки рисунката на избраното дете  можем да кажем че:

Композиционното построяване  включва два основни момента :

- привеждане в единство на идейния замисъл

-поместване на изображението в пространството

Темата е предадена чрез различни по-вид дървета разположени в 2,3 плана . От рисунката личи ,че детето има определени технически умения и представи  с които е предало  характерните промени през есента . Използва характерни за сезона цветове.

Чрез своята рисунка показва интересна интерпретация на различни по конструкция , вид големина и цвят стебла на дърветата в 2,3 плана При композиционното изграждане на рисунката детето е разположило дърветата разпръснато като е намерило многопланово решение .При оформянето на короните на дърветата използва техника „печатане”  и ленеарно –плоскостно изграждане с определени подробности.Предава есенно настроение  като ни показва колко е красива есента и същевременно  ни напомня колко е променливо времето. Това ясно личи от рисунката на детето .Слънцето грее  а клоните на дърветата се превиват в различни посоки. Детето рисува последните топли есенни дни , като изразява определено своето емоционално отношение  към изобразените от него обекти и явления от природата.Използвани са изразни средства съобразно своя замисъл и жанр.Може да се каже ,че детето свободно борави с изразните средства  ориентира се във времето и в пространството.Постигната е пространствено–конструктивна смислова връзка между композиционните елементи.В картината на детето личи реалистична насоченост на изображението неговите умения за пресъздаване на различни обекти от природата.В процеса  на рисуването детето се ангажира изцяло .Рисуването е едно от любимите му дейности.

Детето, чиято рисунка разгледахме показва, че е придобило образни представи композиционен и цветовия усет и равнище на изобразителни умения.