Joomla Software solutions Template

Payday loan

Психоаналитична теория за нагоните: класификация

Психоаналитичната теория приема, че психичните  процеси се подхранват и подтикват от нагонни пориви.

Фройд развива психологичните си теории предимно на физиологична основа. От публикуваната му кореспонденция, се виджда, че в началото на 1890 г. той прави амбициозен  опит да създаде нещо като физиологична психология /Freud, 1954/. Въпреки, че фактите не му позволяват да съчетае двете дисциплини и той трябва да се откаже от идеята си, Фройд продължава да вярва, че един ден психичните процеси ще бъдат описани на езика на мозъчната физиология – идея, която сега се приема от много психиатри и от повечето психолози.

Въпреки интересните опити в тази насока, до този момент това все още не е постигнато. Никой не е в състояние да предвиди кога тези опити ще успеят. Все още взаимовръзките между психоанализата и другите биологични науки са твърде незначителни. Те съществуват засега само в областта на сетивните възприятия и инстинктивните подтици или „нагоните”.

Понятието без което не можем да минем в психологията, е понятието „нагон”. Психологията ни дава понятието „дразнител” и схемата на рефлексната дъга, според която един дразнител, приложен към живата тъкан отвън, предизвиква реакция, насочена навън. Тя е неотложна, доколкото освобождава дразнената субстанция от влиянието на дразнителя и я изтиква извън обсега на неговото действие.

Можем да кажем, че нагонът е дразнител, приложен към психиката. Но не можем да приравним нагонът към психичните дразнители.

Нагоните са основа на психичния живот на човека. Фройд разглежда организма като апарат за психична енергия, която съставлява психичния живот. Психичната енергия е част от инстинктивната и нагоновата природа и произтича от тях.

Базова идея на Фройд е, че психичната енергия няма нищо общо с физическата енергия. Психичната енергия може да се използва в обема в който тя е вложена в човека. Задвижва целия вътрешно психичен апарат – ум, воля, поведение. Психичната енергия управлява човека. Каквото и да помислим, се появява желание да кажем или направим нещо.

Основната функция на психичната енергия е да адаптира човека към околния свят и е вътрешно-динамичен регулатор за психичния живот на човека.

Освен нагоновите, има и други дразнители на психиката, които разкриват характеристиките на физиологични дразнители. Например когато силна светлина попадне върху окото, това не е нагонов драднител; такъв обаче е налице, когато усещаме пресъхване на лигавицата на фаринкса или дразнене на лигавицата на стомаха.

Преди всичко нагоновитят дразнител не възниква от външния свят, а в самия организъм. Нагонът никога не въздейства като моментно реализиращо се влияние, а винаги е постоянен. Нещо повече, след като произходът му се дължи на вътрешни, а не на външни фактори, никакво двигателно противодийствие или бягство не може да го отстрани. Един по-добър термин за нагоновя дразнител е „потребността”. Това, което се справя с потребността, е задоволяването. Неприятните усещания са свързани с нарастване, а приятните – с намаляване на дразнителите.

Термини употребяващи се във връзка с понятието нагон, като неговия натиск, неговата цел, неговия обект и неговия източник.

Под натиск на нагона разбираме неговата двигателна способност, количеството енергия или мярата на изискването за работа, които той репрезентира. Характеристиката упражняване на натиск е обща за всички нагони; тя представлява самата тяхна същност.

Целта на нагона е във всяко мигновено задоволяване, което може да бъде постигнато посредством премахването на състоянието на дразнене в източника на нагона.

Обектът на нагона е предметът, по отношение на който или с помоща на който нагонът е в състояние да достигне целта си. Обектът е свързан с нагона само като следствие на това, че е особено подходящ да направи възможно завоволяването му. Той не е задължително нещо външно, като може да бъде и част от тялото на субекта. Може да стане така, че един и същ обект служи за задоволяването на няколко нагона едновременно, явление, което Адлер нарича кръстовнане на нагоните. Особено тясното прикрепяне на нагона към неговия обект се отбелязва с термина фиксация .

Под източник на нагона разбираме соматичния процес, който се извършва в даден орган или част на тялото и чийто дразнител е представен в психиката чрез нагона.

Психоанализата е способна да ни даде напълно задоволителна информация само за сексуалните нагони, защото единствено тази група може да бъде наблюдавана изолирано в случаите на психоневроза.

Общата характеристика на сексуалните нагони позволява да се каже следното. Те са многочислени, произлизат от огромно разнообразие органични източници, първоначално дейсвуват независимо един от друг и едва на един по-късен етап се синтезират повече или по-малко хармонично. Целта, към която всеки от тях се стреми, е постигането на „органична наслада”. Едва когато този синтез е достигнат те започват да служат на размножителната функция и с това се манифестират като сексуални нагони.

Сексуалните нагони правят впечатление със своята пластичност, със способността да сменят целите си, със заменяемостта на едно нагонно задоволяване с друго и с възможността задволяването им да се отлага за по-късен момент. Себесъхранителните нагони не притежават тези качества, те са непластични, неподлежащи на отлагане, имат коренно различно отношение към изтласкавнето и страха, но се забелязва, че не всички азови нагони заемат такова изключително положение, а само гладът и жаждата, което очевидно се дължи на някаква особеност в техните източници.

Не съществува полов нагон, който от самото начало да има за цел сексуалната функция, съдиняването на двете полови клетки. Вместо това виждаме голям брой частични нагони, различни области по тялото, които се стремят към задоволояване до голяма степен самостоятелно и  го намират в нещо, което можем да наречем органна наслада. Някои се отстраняват като непотребни, чрез изтласкване или по друг начин, някои идват отклонени от целта и използвани за подсилване на други импулси, трети остават с второстепенна роля, служат за встъпителни действия, за предварителна наслада.

Сексуалните желания на децата между три - и петгодишна възраст така приличат на желанията на възрастните, че едва ли трябва да се колебаем да ги наричаме със същото име както при възрастните. Проблемът е как да се установи кои дейности са израз на нагона в още по-ранно дество. Следвайки Фройд / Freud, 1905-b/, можем да се позовем на седните наблюдения:

1. При нормалното детско развитие още в първите прояви на новороденото се наблюдават действия, насочени към доставяне на удоволствие, които по-късно се вграждат в половата възбуда и допринасят за задоволяването й. Това са целувките, галенето, наблюдаването и показването на голотата и т.н.
2. В случай на разстроено сексуално развитие (сексуални перверзии) някои инфантилни любопитства и действия придобиват в зряла възраст значението на главен източник за полово задоволяване. Това са най-често анални, орални или визуални интереси.
3. Данните, получени от практическото прилатане на психоанализата за лекуване на неврозите, показват, че такива „перверзни” желания действат върху психиката на тези пациенти. Разликата е, че вместо да са съзнавани и да се преживяват като сексуална възбуда, както е при перверзните личности, при невротиците те са несъзнавани и стават източник на страхове и чувство за вина.

Трите фази на психосексуалното развитие на детето са слудните: орална, анална и фалична, като последната се влива в пубертета и се вгражда устойчиво в зрялата сксуалност. Фазата на половозрелия човек се нарича гинителна и ако се съобразяваме с правилната терминология, трябва да я наричаме „генитална фаза”. Разиката мужду фаличната и гениталната фаза е не само в терминологията, а в съдържанието , тъй като способността за оргазъм се достига едва праз пубертета.

Проблемът за отношението на агресивния нагон км удоволствието е неясен. Но за  връзката между сексуалния нагон и удоволственото преживяване няма никакви колебания. Задоволяването на сексуалния нагон не се изразява само в безразлично разтоварване на енергия, то е съпроводено и от уводолствие. Това, че удоволствието може да се съчетае и в някои случаи да се замени с чувство на вина, срам или отвращение, не променя нашия основен възглед за първоначалната връзка между сексуалността и удоволствието. Въпросът е дали здоволяването на агресивния нагон, с друи думи, разтоварването на агресивното напрежение, също е съпроводено с удоволствие. Фройд предполага, че агресията не води до удоволствие. Други автори обаче застъпват идеята, че тя доставя удоволствие. Повечето психоаналитици приемат този взглед.