Joomla Software solutions Template

Payday loan

Видове памет:

1.             Според времевата характеристика

А)  Сетивна памет

-зрителна памет

-слухова памет

-двигателна памет

-осезателна памет

-вкусова памет

-обонятелна памет

Б)  Краткосрочна(краткотрайна)памет

В)  Дългосрочна(дълготрайна)памет

-процедурна памет

-епизодична памет

-семантична памет

-свидетелска памет

-автобиографична памет

2.Според информационната форма:

-вербална

-невербална

3.Според биологичните основи на паметта

-експлицитна памет

-имплицитна памет

Получаването,съхраняването и възпроизвеждането на индивида от неговия опит се определя като памет. Паметта включва навиците, образните спомени, идеите, знанията и механизмите на разпознаване. Тя е съхраняване на миналото, фиксиране и задържане на спомени, „запечатване” и репродуциране на житейски опит и получена информация. Паметта е глобален многовариантен процес. Обхваща голям обем от корови клетки и се реализира като различни видове памет. С тези характеристики тя заема централно място сред останалите психични познавателни процеси, тъй като дава материал и на представите, и на въображението, и на мисленето.

Всичките преживявания на хората могат да предизвикат в нервните им системи физическа промяна, която наричаме паметова следа, но не всички промени са постоянни. Някои могат да траят цял живот, други-дни или часове, а трети- секунди и дори по-малко от секунда. Естествено е, че всичко, което виждаме, чуваме, опипваме, помирисваме, опитваме и чувстваме, не може да бъде съхранено във паметта ни. Затова има различни видове памет. Класификацията зависи от времевата характеристика, информационната форма и биологичната й основа . Цялата връхлитаща хората информация преминава три степени,  наподобяващи филтри на  мозъка: сетивна (ултракраткотрайна), краткотрайна и дълготрайна памет. Форми на придобитата памет са мигновената, краткотрайната, междинната и дълготрайната памет. Основанието за подобна класификация е различното място на тези форми по време на последователното преобразуване на информацията от нейното постъпване в чувствителните входове до формирането на ненакърнима и запазваща се цял живот следа. Процесът на преработване на информацията в паметта може да бъде представен така. Обектите, които въздействат на човека, преди всичко променят състоянието на чувствителните входове, притежаващи от своя страна инерция, което и обяснява запазването на елементарните следи в продължение на няколко мига. Тази форма на запазване се нарича мигновена памет. Една от особеностите й се крие в модалната специфичност, проявяваща се преди всичко в това, че всеки насочен към този чувствителен вход сигнал взаимодейства с намиращия се в мигновената памет и може да го разруши необратимо. Във връзка с отделното съхраняване на следите с различна модалнсот в мигновената памет някои от формите са получили особени названия, като иконична (зрителна) и еконична (слухова).

Специфично за мигновената памет е и това, че след няколко секунди следата избледнява и ако информацията не се превърне в друга форма на съхранение, то тя се изгубва окончателно. Запазващата се в мигновената памет информация не се поддава на преднамерено управляване, т.е. не може да бъде задържан в паметта, възпроизвеждана или сторена по-откроена. Тя не може да бъде преработвана и съпоставяна с информацията, постъпваща едновременно в другите чувствителни входове, поради което обратът в мигновената памет не е константен. Продължителността на запазване на следата в иконична памет е само от 10 до 60 секунди, а за другите модалности е още по-малка.