Joomla Software solutions Template

Payday loan

Оценка и план за психологическа работа по случай на дете в контекста на училищната система

Училищния психолог или педагогически съветник получава заявки за работа с деца от разнообразно естество: проблемно поведение(лоша дисциплина; агресивно поведение – вербална и/или физическа агресия към съученици, други деца или учители; употреба на алкохол; кражби и други изяви на екстернализирани проблеми);  затваряне в себе си или промяна на поведението по посока на ограничаване на социалните контакти, плачливост и понижение на учебните постижения, говорещи за итнернализирани проблеми; обучителни и адаптационни  затруднения; малтретиране. Заявителите често са учители, ръководството, родителите, други ученици, а понякога заявител е самият ученик, преценил, че има проблем.

Често при особено конфликтни взаимоотношения между съученици в контекста на училищния тормоз от връстници, се налага да се работи не само индивидуално с жертвата и насилника, но и с цялата група, в която се случва тормоза. В този случай е важно да отбележа, че много полезно от информативна за груповата динамика гледна точка е прилагането на социометрия – социограма на Морено, която ни дава много точна оценка за взаимоотношенията, симпатиите и антипатиите в групата, за лидерите и аутсайдерите. На базата на тази оценка, проведените от психолога групови тренинги с проблемния клас, целящи намаляване на напрежението и придобиване на социални умения за асертивно и ненасилствено поведение, биха били много по-добре насочени и ефективни. На пръв поглед описаното в този абзац е малко встрани от темата, но много често децата, с които училищния психолог работи индивидуално, попадат в „графата” жертви  или насилници в контекста на училищния тормоз. В този ред на мисли, социометрията ни помага и в индивидуалната работа: разбирането и знанието за статуса на нашия клиент в класа му и взаимоотношенията му там ни дават много информация, полезна за планирането на консултативните сесии.

Много възлов момент в нашата работа е формулировката на случая. Често се случва заявката за работа с определено дете да не обхваща същността на случая. Например, родител идва със заявка, че детето му на 13г. отскоро е променило поводението си, станало е много „дръпнато” и не се подчинява, което не се е случвало до този момент. Родителят иска да се работи с детето в посока де се коригира това. Тук проличава майсторството на консултанта да привлече родителя за обща работа и да му изясни особеностите на възрастта на детето и възможните нови родителски подходи за преформулиране на отношенията, а за точното формулиране на случая ще помогне събраната информация от родителя, от детето, от учителите...

За правилната формулировка и оценка на случая на дете в контекста на училищната система  голяма значение има събирането на информация по него. Добре е информацията да е от повече източници: от самото дете; от родителите; от класен ръководител; от съученици, като се има предвид и конкретиката на случая.

Важен инструмент за събиране на информация по случай е интервюто. В контекста на училищната среда е съществено да осигурим спокойна обстановка и да се постараем да постигнем доверително общуване с детето или родителя. Освен за  фактите, които ни дава интервюирания, трябва да внимаваме и за невербалното му поведение във връзка с обсъжданите теми, от което можем да извлечем информация за притесненията и страховете му и за други емоции, както и за процесното ниво на комуникацията ни с него. Когато клиента не ни познава, трябва да се представим и да постигнем яснота по заявката, което ще помогне за точна формулировка на случая на по-нататъшен етап. На този етап на отваряне придобиваме представа и за очакванията на клиента и психичното му състояние. При клиенти – деца, изпратени от друг заявител(учител, родител), често се случва да демонстрират много силни съпротиви към консултацията. Един добър вариант в такъв случай е да уговорим друг ден и час за срещата и да очертаем въэможност за среща и по-рано от уговореното в определен времеви диапазон, в случай, че клиента пожелае. Много от колебаещите се за консултиране деца се съгласяват на такова, ако то ще се проведе в учебно време и ще бъдат освободени от час. Заявката до голяма степен ни насочва за областите, в които ни е необходима информация за клиента; информацията от своя страна ни помага точно да формулираме случая.  След оценъчното игтервю се дава възможност на клиента да зададе въпроси, ако има. В края на сесията е добре да договорим времева рамка на работата по-нататък: ден, час и продължителност на срещите, при което по естествен начин преминаваме към обичаен контакт и затваряме интервюто. Някои клиенти се смущават и прибягват към вътрешна цензура, ако консултантът си води записки по време на интервюто. В такава ситуация е добре да отложим записването за след сесията и веднага след като приключи, да запишем същественото.

Оценъчното интервю с родителите би могло да ни даде много информация за корените на проблемите на детето. От родителите можем да разберем каква е семейната система на детето и как функционира тя; каква е ценностната система в семейството; социален статус на семейството; имало ли е травматични събития в семейството, на които детето е било свидетел; минали и настоящи заболявяния; отношения на детето със сиблингите, ако има такива; какво е поведението на детето в семейството и в извънучилищна среда; какъв е стилът на родителстване. Можем да преценим родителите в личносотов аспект, а и родителския капацитет за справяне с конкретния проблем. Информацията, получена от родителите, е съществена в случаите на малтретирани деца – от фактите около детето, например забелязани от медицинската сестра синини по тялото и отричане от детето да е бито  - съпоставени с данните от оценката на родителите биха могли да ни насочат към хипотеза за домашно насилие, ако родител има много индикации за малтретиращ. Информацията от интервютата с родителите и детето в контекста на заявения проблем може да покаже индикации за хипотеза, свързана с инцест в семейството, което както и случаят на малтретиране излиза извън компетенциите на педагогическия съветник/училищния психолог и тогава се налага сезиране на други служби (ОЗД, полиция) и работа в екип. При събиране на информация в горните два случая консултанта трябва да прояви много внимание и такт към клиента. Информацията трябва да бъде изчерпателна с оглед да се избегнат заблуди. Например, идва дете със заявка, че е тормозено и малтретирано от мъж, който живее на семейни начала с майка му, която е разведена с бащата. Има установен режим на виждане между детето и бащата. Не се установяват видими следи от насилие върху детето. В училището се появява бащата, видимо разтревожен от оплакването на детето. Споделя, че детето е невротизирано от случващото се, което явно противоречи на реалното състояние на детето, установено при интервюто с него. Настоява от училището да бъде издаден документ по случая, насочен към ОЗД нато сигнал. При разговор на училищния психолог със служител на ОЗД се оказва, че със семейството е работено по време на развода им. При разговор с майката се установява, че въпреки установения режим на виждане между детето и бащата, има скрито несъгласие относно родителските права и взаимоотношенията на родителителите. По повод случилото се (оплакването на детето и реакцията на бащата), майката заявява, че е склонна да изиска прекратяването на срещите между тях. Това подсказва прогноза за евентуално развитие на PAS-синдром. Детето в случая се оказва разменна монета за незавършените взаимоотношения на родителите; подложено е на натиск от бащата да контролира и следи майката, като се подхранват надеждите му, че семейството някой ден може да се събере отново. Майката от своя страна се чувсва несигурна в отношенията си с детето. Подробното описание на този случай идва да покаже,  че може консултанта да бъде подведен да формулира случая като домашно насилие и да бъде въвлечен като страна във взаимоотношенията на родителите, което освен всичко друго излиза извън компетенциите му.

Оценъчното интервю с детето следва да бъде съобразено както с възрастовите му особености, така и с контекста на заявката. Важно е създаването  на добър емоционален контакт между детето и консултанта. Ако детето трудно говори за проблема, по който е направена заявката, добър вариант са проективните и полупроективни техники. Рисунките, например, могат да дадат информация за емоционалната сфера на детето. Те са особено подходящи при възраст на детето до 12-13г., а и при по-големи деца, които са интровертни и трудно контактуват чрез езика. Подходящи техники са: рисунка на дърво(дава информация за себевъзприемането, склонноста към затваряне в себе си, психотравми в миналото); рисунка на „омогьосаното семейство” или динамична рисунка на семейство(можем да съдим за емоционалното отношение на детето към членовете на собственото му семейство и за взаимоотношенията в семейството); рисунка по желание(може да посочи актуалните за детето теми). Самият процес на рисуване разчупва сковаността и обикновено отваря детето и към вербална комуникация с консултанта. При заявка за поведенчески проблем на дете до 12г., е подходяща за прилагане полупроективната методика на Рене Жил, която е насочена към междуличностните отношения в семейството, извън него и някои личностни характеристики на детето, като успешно се избягва социалната желателност в отговорите. За формулировка по случай на дете често не е достатъчна една сесия с оценъчно интервю; освен проективни и полупроективни методики , се налага използването и на други инструменти -  стандартизирани тестове(например IQ теста на  Рейвън за деца до 11.5г.,тестове за концентрация и разпределение на вниманието, тестове за кратковременна и дълговременна памет и др. при обучителни трудности).При интервюто с детето е важно то да е спокойно, да му се даде време да опознае обстановката, ако забележим тревожност, да приложим техники за сваляне на напрежението. Съществено е и усещането на детето за „равнопоставеност”: да не ни разделя бюро или маса, да има възможност за добър очен контакт. В контекста на училищната йерархия от една страна, но и на доверителното общуване от друга, е добре да договорим с детето, че в кабинета може да ни говори на ти и на име, но извън кабинета да спазва учтивата форма на обръщение. Ако не се познаваме, добре е да се представим с име и длъжност накратко, ако се налага, да обясним и нашата функция в училището.Трябва да поясним на детето на разбираем за него език защо е при нас(можем да го попитаме и за неговото мнение за причината да е при нас) и какво предстои да правим. Към детето е добре да се обръщаме на лично име. Детето трябва да придобие яснота и по въпроса за конфиденциалността и нейните граници. По време на събирането на информаця трябва да следим за невербалните знаци на детето, „ да/не” въпросите да използваме много пестеливо, и то предимно за конкретизация на факти. Добър вариант е да си набележим важни въпроси преди интервюто с оглед на получената заявка. За добрия контакт в по-нататъшната работа е добре да се благодари на детето за положените усилия по време на интервюто и тестовете. Добре е да дадем пространство на детето да зададе въпроси и да очертаем времевата и съдържателна рамка на по-нататъшната работа. Важно при работата с деца е да не даваме обещания, които не сме в състояние да изпълним; да има яснота за компетенциите и възможностите ни за въздействие. Всички методи и техники, които използваме, трябва да са съобразени с конкретната възраст на детето и неговите индивидуални особености.

След събиране на достатъчно информация по заявката от подходящи източници и нейния задълбочен анализ , консултантът може да направи  формулировка по случая.

Събраната информация помага на консултанта да оцени естеството на проблема с детето; най-належащите му нужди (физически, емоционални и социални), както и дългосрочните му нужди. Следва съставяне на план за работа по случая, като се имат предвид установените при оценката приоритети на  нуждите. Планът за работа зависи от конкретиката на случая. С развитието на консултативния процес могат да настъпят промени в предварителния план; консултанът трябва да е достатъчно креативен и гъвкав в това отношение. По някои случаи училищният психолог/педагогически съветник може да работи сам, когато проблематиката не излиза извън компетенциите му или екипно с други длъжностни лица в рамките на училището(учители, класни ръководители, медицински персонал, ръководство). Често се налага работата да бъде много продължителна, за да има положителен ефект. В много случаи се налага насочване и към други специалисти и/или институции, например към логопед в случай на съмнения за дислексия или акалкулия; лекар, ОЗД и полиция в случаи на малтретиране и сексуално насилие на детето в семейството. Когато е необходимо, училищният психолог/педагогически съветник установява контакт със служителите в съответните служби и насочва случая към тях. Добра практика е, когато се налага с детето да работят различни институции да се сформира екип, в който да бъде уточнена функцията и задачите на всеки специалист и институция, да има добра обратна връзка между членовете на екипа по случая. В тези случаи планът за работа е общ за така сформирания екип, като всеки специалист отговаря за изпълнението на конкретна част от него.

Поради широтата и сложността на темата, тя трудно може да бъде разгледана всеобхватно и изчерпвайки всичките нейни сложни аспекти в рамките на този обем, но гореописаното набелязва основните линии при оценка на работа по случай на дете в контекста на училищната система и план за работа по него.