Joomla Software solutions Template

Payday loan

СИСТЕМИ за организиране на обучението:

Системите за организиране на обучението са свързани с цялостното протичане на процеса на обучение, като характеризират съществуащата педагогическа действителност в теоретичен и практически план. Организационните системи на обучение се пораждат, усъвършенстват и изменят по силата на обективни обществени обстоятелства /развитие на социалната систма, на икономиката, на пазара на труда/ или от субективните идеи на участниците в тях. Основните предпоставки, без които не може да функционира процеса на обучение са и които лежат в основата на неговото организиране са: наличие на цел,; наличие на готовност у обучаемите за участие в обучението; наличие на активност у ученика; наличие на специално организиран учебен материал; наличие на степен на разбиране на

1. Индивидуална организация на обучението. Тя е била доминираща система твърде продължително време, в древността/Древна Гърция, Рим, страните на Изтока, Египет. Познанията, които са се усвоявали с помощта на един или няколко учители, са били твърде ограничени. Не са съществували учебни планове, програми или учебници. Продължителността на обучението се е определяла произволно от родителите и учителите по взаимна договореност. Не са съществували учебна година и преминаване от клас в клас. Учителят се е занимавал индивидуално с ученика (учениците са били на различна възраст и с различна подготовка), а ако е имал няколко ученици, е възлагал задачи за самостоятелно изпълнение.  Предимството на тази система за организиране на обучението се състои в това, че учителят има възможност да изучава много добре индивидуалните особености на ученика и да се съобразява с тях. Индивидуалната организация на обучението има и недостатъци. Тя е твърде скъпа и икономически неизгодна. Чрез нея не е възможно да се осигурява масово обучение. Неизгодна е и от възпитателна гледна точка, защото не осигурява задоволително социално развитие на ученика и нравствения му облик носи печата на този социална изолираност. Този вид организация не принадлежи само на миналото, модифицирана съобразно съвременните изисквания, тя се прилага широко при подготовка на подрастващите  в сферата на изкуството – музика, рисуване, скулптура, някои видове спорт и др.

2.Колективна организация на обучението. Развитието на производителните сили и на търговията през 15-16 век предявява нови изисквания към подготовката и образованието на хората - става наложително все повече хора да притежават по-високо образование и възниква остра нужда един учител да обучава не един, а колкото се може повече ученици. Така се появяват различните колективни системи за организация на обучението, които отговарят по-добре на обществените изисквания и формират по-сполучливо цялостната личност на подрастващите. Това са мониторна, класна и групова система.

а/Мониторната система е широко използвана в редица страни в Западна Европа през 18-19 век, у нас е използвана през 19-ти век под името “взаимоучителна метода”. При нея на един учител обучава до 300 ученика. За да може да работи с всички, учителят работи само с част от по-будните и напреднали ученици, обяснява им учебния материал и им дава наставления. Те след това работят с отделни групи ученици, на които стават “монитори”, т.е. пълномощници на учителите или “учители” на своите съученици. Тази система се нарича още “Бел-Ланкастърска”. Това име системата получава от имената на свещеника А.Бел и учителя Д. Ланкастър, които независимо един от друг я използват в учителската си дейност в Англия. Системата е използвана най-напред в Индия, след това се пренася в Англия  и се разпространява широко поради икономическата си ефективност и бързото ограмотяване на много деца. В училищата с такава система на обучение няма класове, изучават се четенето, писането, смятането и религиозните книги. Учениците се разпределят на отделения (десетки). Мониторът “преподава” и оценява знанията на учениците в отделението. Недостатък -Учениците не получават системни знания.

б/. Класната система за организиране на обучението се нарича още класноурочна, т.к. основна форма за работа с учениците е урокът. За неин създател се приема Коменски. През 17-ти век тази система се утвърждава и по-късно получава широко разпространение във всички страни и се превръща в основна система за масово обучение. Особеностите на тази система са следните: класът се състои от 30-40 ученика, които са на една и съща възраст и на еднакво равнище на образователна подготовка.Той е основна организационна единица за реализация на обучението, чрез която се постига изпълнението на социално детерминираните цели и задачи. Когато учениците на една възраст и на еднакво равнище на подготовка в едно училище са повече, отколкото е допустимо за ефективна учебна дейност, класът се разделя на паралелки. Основните критерии за подбор на учениците за класа и паралелката са възрастта им, оптималният брой ученици за една организационна дидактическа общност и еднородността на образователната подготовка. Съдържанието на обучението е регламентирано чрез учебни планове и учебни програми. Обучението се извършва по отделни учебни предмети. Учебното време е разпределено по срокове. Всеки клас има своя класна стая. Учебен час. Актът на обучението се разгръща във времева организационна единица на дейността, наречена учебен час.    Продължителността на учебния час варира силно в зависимост от много обстоятелства: възраст на учениците, вид образование, съдържание на дейността в учебния час, характер на дидактическата задача и т.н. Тя може да бъде: 45, 90 или 180 минути.

М/у учебните часове има междучасия – по 12-20 минути. Броят на учебните часове за един ден варира от 4 до 6. За една седмица се провеждат уроци по всички учебни предмети, които се преподават от различни учители с изключение на началните класове, където един учител преподава всички учебни дисциплини. Ваканциите също са строго регламентирани. Преминаването от един клас в друг става с помощта на изпитвания и бележки.

Класната система превъзхожда неимоверно много индивидуалната система на обучение в най-различни отношения: педагогически, психологически, икономически, етични и др. Тя отговаря на нуждите на широките народни маси и предполага висока квалификация на учителските кадри.

Най-същественият недостатък на класната система е това, че не може да се държи сметка за индивидуалните особености на отделните ученици.Учителят стандартизира подхода си, ориентира се към средното равнище на способностите на учениците.

Други класни системи за организация на обучението. Те всички се стремят да преодолеят недостатъцита на класноурочната система:

(1)         Класове за изоставащи. През 1908 г. във Франция се организира

специално обучение за онези ученици, които срещат очевидни трудности при усвояването на учебния материал и те се съберат в отделна паралелка за изоставащи. В тези паралелки се отделяло голямо внимание на образователните игри и на индивидуализираната работа на ученика.

(2) Манхаймска система – класове за развитие. При нея  наред с

обикновените класове и класовете на изоставащи се обособяват класове за развитие. Диференциацията на класовете се извършва не само въз основа на възрастов принцип, но и съобразно различията в способностите на учениците. Началото на този опит е поставено в гр. Манхайм, Германия.

(3) Мобилни класове. Вместо отделни класове за надарени и за слаби се създават се създават подвижни класове. Ръководното положение е факта, че учениците силни по едни учебни предмети и слаби по други. Ученикът може да бъде в клас за силни по един предмет и в клас за слаби по друг предмет.

(4) Класове за допълнителни уроци, групиране на учениците вътре в класа, секции за изучаване на учебна материя по избор.

Тези вариации за диференцирането са по-гъвкави и се стремят да адаптират обучението към особеностите на отделните ученици на по-приемливо равнище. Те имат и недостатъци: съревнованието м/у силни и слаби ученици изчезва, а то е полезно в определени граници; обучението силно се интелектуализира, диференциацията се извършва предимно м/у езиците и математиката. , пренебрегват се възпитателните задачи; диференцираните класове са възможни само за големите градове.

в/. Групова система за организиране на обучението. Разграничават се големи и малки групи. Големите групи са хоровете, кръжоците по физическо възпитание и др. Малки са групите, които се образуват от един клас (от 5 до 15 ученика) или от различни класове с конкретна дидактическа задача за изпълнение. Груповата организация може да се използва както при класна, така и при извънкласна работа. При извънкласната учебна работа се препоръчва групите да бъдат от 4-7 ученика с приблизително еднакви интелектуални възможности. Във всяка трупа трябва да има силни, средни и слаби ученици, както и отговорник на групата. Все по.често учителите използват възможностите, които предоставя класната система за диференциране на дидактическите задачи, поставяни пред различните категории ученици.

Интерес предизвиква и груповата организация, която се извършва в клас в рамките на часа. Класът се дели свободно на групи Групите могат да се образуват веднъж в началото на годината, в началото на всеки урок или само за разрешаването на определени проблеми. Съществените особености на тази организационна система са: училището да се приспособи към нуждите на учениците, към различията в характерите и способностите  им. Възпитанието и обучението да изхождат от реално съществуващата мотивация на учениците, детето да има възможност да проявява активност. Тя също има много ограничения. При нея работят повече по-добрите ученици, а по-слабите или нищо не правят, или вършат онова, което им е възложат от по-силните.

3. Други системи за организация на обучението /според Д. Павлов/:

а/. Системи насочени към индивидуализаця на обучението:

• Далтън-план. Тази система е създадена през 1920 г. в гр. Далтън

(Масачусетс в САЩ). При нея ръководно начало е да се ппреодолеят недостатъците на класноурочната система. Ръководните принципи на Далтън-плана са: самостоятелна дейност на ученика; индивидуализация на обучението; активност на ученика при обучението. Планът за учене е по същество договор-спогодба за всяка учебна година поотделно.Организацията на работата се характеризира с това, че класът става “лаборатория”. В началото на учебната година ученикът получава брошура с указания за понятията, които трябва да усвои, и  разпределя работата си по месеци, седмици и дни. Контролът над работата на учениците се извършва с помощта на карти за извършената дневна и седмична работа. Предимства на Далтън-плана посочват неговите: темпът на работата съответства на способностите на ученика и всеки ученик е отговорен за своята работа; всеки се учи сам, вместо други да го обучават. Основните недостатъци на Далтън-плана се свеждат до това, че не се осигурява системна научна подготовка, не формира колективистичните черти на личността поради голямата индивидуализация на обучението.

• Метод на центъра на интереса. Системата на Овид Декроли

Училището трябва да бъде поставено сред естествена обстановка, за да се наблюдават природните явления и проявите на човека. Класните стаи трябва да бъдат малки ателиета и лаборатории. Трябва да се съставят колкото може по-еднородни класове, а броят на учениците не трябва да надминава 20-25 човека. Уроците по език и смятане да се преподават сутрин, а следобед – ръчни занятия и чужди езици. Родителите да се посветят в използвания  в училище метод, за да го разберат и да му съдействат. В у-ще се изучава книгата на живота и затова няма учебници. Вниманието се насочва към отделната личност към интересите на отделното дете. Тази система не дава последователно научна подготовка на учениците.

• Система на Монтесори. М. Монтесори е привърженичка на теорията за свободното възпитание и според нея централният проблем в обучението е потребността от установяване на ново и по-добро взаимоотношение м/у детето и възрастните. Свободата и дисциплината на детската личност трябва да се развиват в единство. В развитието на детето съществуват такива периоди, п/з които то се развива с голяма бързина (сензитивни периоди). Тези периоди трябва да се използват целесъобразно и да се диагностицират, за да може обучението да се организира съобразно техните особености.

б/. Системи насочени към социалния живот на учениците

• Система на проектите и система на комплексите.

Комплексно обучение не се интерпретира еднозначно: за едни то

е интеграция, но не върху основата на учебните предмети, за други – синтез на отделните елементи на обучението, за трети – жизнен комплекс, за четвърти – практическо приложение на знанията.   През 1922 г. в СССР се прилага системата на комплексите. През определен етап тя носи названието бригадно-лабораторен метод на обучението. Централни понятия на системата са трудът, който създава ценности, социалният живот на човека и състоянието на производителните сили. Учебните програми имат три дяла: Труд; Природа; Общество. Основният им принцип е от “детето към света”. В тези програми се обособяват измислени и случайни връзки м/у учебните предмети и комплексните теми.

Метод на проектите. /учене чрез действие Дж. Дюи/.Преодолява се книжното обучение, при което ученикът разбира малко неща и не вижда полза от тях. Учебната материя се разделя на определен брой проекти, които се разглеждат и като технологична организация на обучението, и като вид изложение на мисълта. Проектите са цел и средство за развитие на мисленето. Те трябва да се изпълняват колективно, групово и индивидуално.

• Винетка-план. Системата е създадена в градчето Винетка близо до Чикаго. Основната тежест пада върху кооперирането на дейността на учениците. Програмите се адаптират, а активността на учениците се диференцира, има обща програма, която е степенувана според възрастта. Ударението пада върху самовъзпитанието, самоконтрола на учениците, както и в/у колективната активност.
• Система за работа по групи. Тук няма специална учебна материя, но за сметка на това има малка библиотека с документални произведения, която може да се приспособява за всеки клас. Класът се дели свободно на групи, а дейността е свързана с извършване на наблюдения и изследвания от страна на групте/Кузине/. Почти същата насоченост има и йенският план на П. Петерсън за работа по групи. Петерсън предлага твърде систематичен план за работа, в който са комбинирани ръководените от учителя дейности и свободните дейности на учениците. Групите могат да се образуват веднъж в началото на годината, в началото на всеки урок или само за разрешаването на определени проблеми. Съществените особености на тези организационни системи са: училището да се приспособи към нуждите на учениците, към различията в характерите и способностите  им. Възпитанието и обучението да изхождат от реално съществуващата мотивация на учениците, детето да има възможност да проявява активност.
• в/. Системи на обучение свързани с новите информационни технологии: учебна телевизия; електронна поща; Интернет среда; еликтронно учене; дистанционно обучение. Основното е че обучаван и обучаващ са на растояние един от друг и се използва специална технология за структуриране на преподоването, избор на специфични мтоди, електронни и комукационни техвологии, специална организация на административното обслужване