Joomla Software solutions Template

Payday loan

Малките групи в образователната среда - особености и социално-психични феномени. Влияние на групата и класа върху личността на ученика

I. Общи характеристики на малката група

1.1 Малка група

1.2 Видове малки групи

1.2.1 Формални групи

1.2.2 Неформални групи

1.2.3 Референтни групи

II. Особености и социално-психични феномени на малката група

2.1 Отношения между членовете в групата

2.2 Лидерство

2.2.1 Понятието "лидер"

2.2.2 Теории за произхода на лидерството

2.2.3 Стилове на лидерство

III. Влияние на групата и класа върху личността на ученика

3.1 Груповата динамика и развитието на личността

3.2 Колективът и развитието на индивидуалността

3.3 Самоутвърждаване в колектива

3.4 Психически климат и психическа атмосфера в училищния клас

3.5 Взаимоотношения, противоречия и конфликти в училище

3.5.1 Взаимоотношения

3.5.2 Противоречия и конфликти

3.6 Социална фасилитация и инхибиция

3.7 Конформизъм

3.8 Роля на ръководителя

Приложиние: Дейности за малка група

Използвана литература

МАЛКА ГРУПА

Група се нарича структурирана съвкупност от индивиди, чиито елементи си влияят взаимно. Хората общуват в групи през целия си живот. Всяка изолация от групата причинява емоционални и психични вреди на индивида, групата е необходима за неговото пълноценно съществуване. Благодарение на нея човекът се социализира.

Включвайки се в състава на дадена група индивидът приема да се съобразява с нейните особености и е принуден да спазва нормите, които му се налагат. Приемайки да изпълнява някаква функция в структурата на групата всеки е длъжен да изпълнява своите права и задължения. Груповото членство означава наличие на общи нагласи и ценности, извършване на съвместна дейност, чиито резултати са личностно значими за всички членове на групата (Й. Янкулова, 2008).

ВИДОВЕ МАЛКИ ГРУПИ

В малките групи всички членове имат контакт помежду си, познават се и непосредствено си взаимодействат. Броят им е между 2 и 40 души. Училищният клас е реална малка група. Всяка реална група се дели на два вида групи - формални и неформални.

Формални групи

Формалните групи са официални, при тях се наблюдава точно разпределение на социалната власт и груповите роли и норми, санкциите и стимулите за участие. Най-общата структура на формалната група е ръководител и подчинени.

Неформални групи

Неформалните групи не декларират официално своето съществуване. Те възникват стихиино, в резултат на междуличностни отношения - симпатии и антипатии. Структурата на неформалната група се състои от лидер и членове. В състава на неформалната група може да се обособят различни подгрупи, създадени на същия стихиен принцип.

Референтни групи

Референтните групи служат за еталон на отделната ричност. Хората се стремят да се асоциират с организация, в която не членуват пряко. Външните организации служат като нормативна база за постъпките. Отделната личност се стреми към референтните групи защото споделя техните ценности, норми и т.н. Референтната група сама по себе си се явява като притегателен  център за отделни хора поради това, че тя притежава 2 вида функции:

- сравнителни - индивидът се стреми да се сравнява с членовете на референтната група,

- нормативни - отделният индивид доброволно се съгласява да изпълнява нормите в референтната група.

Особености и социално-психични феномени на малката група

Отношения между членовете в групата

Груповите ценности обединяват членовете и се явяват фактор, който детерминира общността на групата. Груповите ценности са различни за всяка организация, те определят спецификата на дейността в групата. Груповите норми отразяват общите ценности. Груповите норми са предварително зададени и се приемат от всички новопостъпили. Груповите норми се приемат предварително, защото по посока на груповите норми се намират груповите санкции. Те могат да варират дори в рамките на един и същ тип групи.

В зависимост от груповите ценности и норми се намират и груповите роли. Те съответстват на спецификата на групата - ролите са функции, които трябва да се изпълняват от члена на групата, заемащ определена позиция. Изпълнението на груповата роля е по посока на т.нар. групови очаквания. Ако изпълненията на дадена роля съответства на груповите очаквания, мястото на съответния член в йерархията нараства. Това място се нарича групов статус. Той зависи от това доколко груповите очаквания се припокриват с изпълнението на ролята. Ако груповите роли не се изпълняват в съответствие с груповите очаквания можем да кажем, че съществува ниска групова сплотеност, тогава групата е в състояние да окаже групов натиск. Високата групова сплотеност води до добър групов климат.

Груповият статус на едно лице не се покрива с неговия социален статус, но го предполага.

Лидерство

Понятието "лидер"

Друг социално-образователен феномен е лидерството. При изпълнение на съвместната дейност е напълно възможно определен индивид да застане начело на групата с цел по-доброто й ръководство и вътрешно организиране, както и да се окаже реална помощ при решаване на конкретните проблеми и при взимане на подходящи решения (Й. Янкулова, 2008). Лидерството е явление на неформалните личностни отношения, т.е. няма формализирани процедури за издигане на лидера, не се предвиждат административни мерки за неговото утвърждаване (С. Джонев, 1996). Тъй като лидерството е динамичен феномен лидерите в малката група могат да се сменят, конкурират и т.н.

Безспорно е родството между лидерството и ръководството. Лидерството се отнася до отношенията, възникващи в групата, органицира я при решаването на определени задачи, докато ръководството се отнася до организацията на цялата дейност на групата, към процеса на нейното управление.

Различия между ръководство и лидерство

Ръководство

- Роля да свежда обществените интереси до изпълнителите, като ги съчетава с личните им интереси

- Поддържа широки социални контакти, излизащи извън рамката на малката група, организира колектива за достигане на целите, поставени пред него в интерес на по-широка система

- Ръководството е официално

- Функционира съзнателно и целенасочено

- Властта е нормативно утвърдена

- Отговорността е официална

- Средствата за въздействие са с висока степен на задължителност и обезпечени с административни санкции

Лидерство

- Няма такава функция

- Регулира междуличностните интереси в условията на микросредата

- Лидерството е неформално

- Възниква и функционира предимно стихийно

- Авторитетът се гради на лични качества

- Неопределена отговорност

- Средствата за въздействие са изключително социалнопсихологични на базата на наказващото и възнаграждаващо поведение, социален натиск и т.н.

Теории за произхода на лидерството

Харизматичната теория или теорията на чертите се съсредоточава върху вродените качества на лидера. Лидерът трябва да притежава определени личностни качества или съвкупност от определени психически черти. Той трябва да бъде инициатор на комуникациите и да проявява висока активност в тях, да умее да установява социални контакти, проявява интерес към другите и стремеж за обществена изява. Лидерът тябва да е енергичен, да поема инициативата при вземането на решения и да организира изпълняването им. Да умее да заразява хората и да ги привлича към групата.

Според ситуативната теория лидерството е продукт на ситуацията, в която се намира групата. За лидери се избират онези личности, чиито качества са нужни в определената ситуация. Въз основа на ситуативната теория е изградена идеята за стиловете лидерство.

Синтетичната теория разглежда лидерството като процес на организиране на междуличностните отношения в групата, а лидерът е субект на управлението на този процес (Й. Янкулова, 2008). Лидерството се разглежда в контекста на съвместната групова дейност, в центъра се поставят не просто ситуациите, а конкретните задачи на груповата дейност. Отделни индивиди могат да демонстрират своята способност да организират групата при решаването им.

Стилове на лидерство

Авторитарният стил се отличава с тенденция към централизиране на властта и свръхконтрол върху събитията. Лидерът взема еднолични решения и не допуска тяхното обсъждане в групата. Той носи цялата отговорност за изпълнението на задачата и контролира напълно поведението на сътрудниците си. Въпреки доказаните негативни последици от този стил, изследванията и наблюденията от практиката показват, че има ситуации, когато той е подходящ, дори единствено възможен. Такива са екстремните и ситуациите при дефицит на време.

Демократичният стил е колективен стил, при който лидерът управлява съвместно със сътрудниците си. Той обикновено делегира власт на отделни лица от персонала и предлага сътрудничество при вземането на решения. По този начин груповите норми се възприемат от всички, проблемите и решенията се обсъждат заедно, осигурява се достатъчно свобода и инициатива на членовете, поощряват се взаимният обмен на информация и сътрудничеството. Контролът също се извършва съвместно.

Либералният стил се характеризира с минимална власт на лидера и максимална свобода на подчинените. Те имат възможността сами да избират своите роли в групата и да определят изискванията и критериите при изпълнение на задачите. Всеки сам си набавя необходимата информация, контролът не се подкрепя и общите решения се вземат по-трудно. Този стил стимулира развитието на творческата индивидуалност.

Влияние на групата и класа върху личността на ученика

Груповата динамика и развитието на личността

В училищната възраст групата и колективът са от първостепенно значение, близостта с приятелите е най-голяма, а със семейната среда - най-малка. От тази близост със съученици и приятели, от характера на микроклимата в класния или паралелковия колектив и общуването в него зависи процесът на социализация и формиране личността на ученика, професионалното и житейското му самоопределение, приемането на едни или други морални принципи и ценности като ръководство за действие (Л. Десев, 2000). В групата приятели учениците намират разбиране, споделяне на общи интереси, всичко, което не намират в семейството.

"Групова динамика" представляват силите, които възникват в групата и оказват определено влияние върху членовете й. Според К. Левин хората се изменят благодарение на групата. При изследването на това явление се стига до извода, че е по-лесно да се измени поведението на човек в група, отколкото изолирано, а за да се променят груповите действия първо трябва да се промени поведението на груповите водачи. Колкото по-привлекателна е групата за своите членове, толкова по-силно влияние може да оказва върху тях. Освен положителните аспекти на груповата динамика трябва да се отбележат и нейните слабости. Освен малките групи съществуват и големи групи, които също влияят на личността.

Първичната група изпълнява първостепенна роля в процеса на формиране на нравствено-комуникативни свойства на характера - вежливост, отзивчивост, общителност, благодарност или признателност, но всеки ученик е подложен на индивидуално, групово и по-широко колективно въздействие в процеса на възпитанието (Л. Десев, 2000).

Колективът и развитието на индивидуалността

Възпитателният колектив изпълнява важни педагогически функции - формираща, контролираща, коригираща - благодарение на здравото и авторитетно колективно мнение, колективното одобрение и осъждане, принципната и градивна критика, деловите и сериозни изисквания към всеки член на колектива (Л. Десев, 2000). Той оказва развиващо и формиращо влияние по отношение на хората, включени в него, което означава, че отделната личност се развива в и чрез колектива (Й. Янкулова, 2000).

Работата на училищните ръководители ще е успешна, ако се поддържа от колектива. Когато колективът реагира срещу педагогическите действия позицията му може да бъде по-силна от тази на учителя.

Развитието на индивидуалността в колектива се постига благодарение на социалните оценки и контрол, осъществяван само спрямо такива индивидуални свойства, които специфично се възприемат от колектива. Практически оценката се проявява в характеризирането, санкционирането, стимулирането и в персонифициран вид външно се изразява от ръководителя на колектива в различни форми - речева, експресивна, материално-действена и комбинирана. (Л. Десев, 2000)

Действието на социалните оценки довежда до социално-психическа адаптация и интеграция, чрез които се осъществява функционирането на системата "колектив - личност". Социалното приспособяване е двупосочен процес - приспособяването на индивида към колектива и приспособяването на колектива към отделните му членове.

Социалната адаптация работи за здравия психически климат в групата и за интересите на всяка отделна личност. Ако социалната адаптация е всеобщ механизъм на включване човека във всякакви видове социална дейност, тя може да бъде разгледана още като "начин и средство, които осигуряват развитие на самото общество" (Л. Десев, 2000).

Наблюдавани са следните закономерности, отнасящи се до междуличностните отношения в колектива:

- колкото по-организиран и сплотен е даден колектив върху здрава принципна и високонравствена ценностно-ориентировъчна основа, толкова по-силно е неговото влияние върху цялостното формиране на личността,

- начинът на живот на човека и качеството на неговата индивидуалност зависят от ценностното опосредстване на дейността и общуването му с хората в групата и колектива.

А. С. Макаренко разграничава четири закономерни етапа, които характеризират степените на зрялост на колектива:

- изискванията се предявяват от ръководителя на колектива като представител на обществото,

- тези изисквания се поддържат и "съпреживяват" от актива,

- изискванията на актива стават мнение на мнозинството и колективът може да ги приложи към всяко отделно лице,

- под влияние на изискванията на колектива отделният индивид предявява изисквания към самия себе си.

Най-съществено значение от психолого-педагогическо гледище има преходът от третия към четвъртия етап, при който се осъществява преобразуване на обекта в субект на възпитанието (Л. Десев, 2000).

Самоутвърждаване в колектива

Самоутвърждаването е потребност на всяка една личност. Всеки иска да бъде признат в дадена сфера от другите. Самоутвърждаването води до по-висока ефективност и по-добри взаимоотношения в колектива.

Психически климат и психическа атмосфера в училищния клас

Социално-психическият климат е идеално, психическо отражение на системата реални взаимоотношения в колектива. Социално-психическата атмосфера е част от социално-психическия климат.

Психическият климат е устойчива характеристика на колектива, докато психическата атмосфера се проявява в дейността му. Атмосферата се изменя лесно. Климатът предполага в себе си определена атмосфера. Въпреки възможността за възникване на нетипична за колектива атмосфера, влиянието на климата е по-силно от нейното.

За добър социално-психически климат може да се говори, когато са налични добри междуличностни отношения - съпричастност, взаимопомощ, честност внимание, удовлетвореност на ученика от общуването му със съучениците в класа, готовност за колективни решения и действия, традиции в живота на колектива, лесно и бързо приспособяване на нови членове, преодоляване конфликти и т.н,

Когато са на лице противоположните характеристики - конфликти, егоизъм, незаинтересованост за колектива, неудовлетвореност на индивида от общуването с околните, завист, трудно разрешаване на проблемите, и т.н., тогава се говори за отрицателна форма  на климата.

Неблагоприятната психическа атмосфера съществено влияе върху работоспособността на учениците. Най-засегнати в това отношение са учениците с по-висок успех. Приятната атмосфера в клас е предпоставка за по-добра ефективност на ученето и преподаването. Ведрата атмосфера в колектива е първостепенна социално-психическа предпоставка за трансформиране знанията в убеждения, за изграждане система от правилни мотиви за учене и поведение, за развитие на способностите на ученика, за формиране и самоформиране положителни черти на характера му (Л. Десев, 2000).

Взаимоотношения, противоречия и конфликти В училище

Взаимоотношения

В процеса на педагогическото общуване възникват и се утвърждават два вида взаимоотношения:

- между възпитател и възпитаници (по вертикална линия),

- между самите учащи се (по хоризонтална)

Тези взаимоотношения имат извънредно важно значение за създаване и поддържане на здрав психически климат в класа. Когато по вертикала възникват смущения и разстройства, те често се пренасят и във взаимоотношенията между учениците.

Пристрастното, често пъти недостатъчно осъзнато, делене на възпитаниците на "любимци" и "нелюбимци" е причина за конфликти в колектива.

Противоречия и конфликти

При съприкосновението на мнения в групата се откриват възможностите да се открият нови идеи и начини за решаването на даден проблем. В този смисъл противоречията са полезни. Решаването на по-сложни задачи чрез дискутиране довеждат до засилване на самопознанието, без което е немислимо развитието на личността. От друга страна задълбочаването на сериозни междуличностни конфликти затруднява познавателната дейност на учащите се и тяхното самоусъвършенстване.

Конфликтът е стадий в развитието на противоречие, проявявано в крайно остра форма, което възниква между хора във връзка с решаване проблем в социалния и личния им живот и засяга статуса на личността или групата, колектива.

Една най-обща класификация на хората в зависимост от особеностите им на индивидуално емоционално отразяване на възникнали конфликти (по С. Симеонов) има следния вид:

- агресивно-безконтролен тип - индивиди, които проявяват много голяма агресивност, неуравновесеност на нервните процеси и невъзможност да контролират поведението си;

- умерено-контролен или разсъдъчен тип -проявяват сдържаност, у равновесеност, способност за самоконтрол и преценяване последиците от конфликтите;

- индиферентен или слаб тип - пасивни, не реагират в конфликтни ситуации и не се вълнуват от последиците им, апатични;

- емоционален тип - вътрешно много дълбоко преживяват конфликти с типични вегетативни реакции (Л. Десев, 2000).

Социална фасилитация и инхибиция

Емпирично доказано е, че присъствието на околните води до социална фасилитация (facile - лесен фр.) на индивида. Активността на другите стимулира и увлича дори по-слабо заинтересуваните от определена дейност. Социалните условия повишават мотивацията на индивида, но резултатите зависят от самата личност. В определена ситуация ефектът на присъствието на "другите" може да бъде обратен - ученикът се затруднява да отговори на зададен въпрос, или се притеснява да изкаже мнението си по темата. В този случай се наблюдава  инхибиция. Когато дадено умение е добре овладяно използването му се улеснява от социалната среда, докато по-слабо развитите се интерферират. В образователната среда всеки учител, като ръководител на дадена малка група, трябва да знае кога и как да използва въздействието, което може да окаже групата върху членовете й.

Конформизъм

Конформизмът представлява нагласата на индивида към поддържане на постоянно съгласие със социалната група. Конформизмът често бива съпътстван от вярност към групата, която вярност може да доведе членовете на групата да действат срещу своите собствени индивидуални интереси. По-голяма склонност към конформизъм проявяват хора, които са в по-голяма степен привлечени от групата. В конформизма се предполага едновременното действие на два механизма: нормативно социално влияние - натискът на другите и информационното социално влияние - социалното сравниние (С. Джонев, 1996). За огромното мнозинство от хората конформизмът е условие за психично здраве.

Конформизмът е необходим с оглед поддържане на хармония в човешкште отношения, но има ситуации, при които конформизмът не само, че не е необходим, но е и вреден - например при творческата дейност, при отстояване на прогресивни нравствени принципи и т.н. (Л. Десев 2000). В образователната среда конформизмът може да се наблюдава също в двете си проявления. Когато един ученик не е напълно сигурен в знанията си, той би могъл да приеме за вярна информацията на групата като по този начин рискува да бъде подведен.

Психо-педагогическо значение на конформизма

В положителен аспект:

- предпоставка за улесняване и поддържане на дисциплина в класа, за ефективно организиране и ръководене на учебния процес;

- фактор за социализация и подготовка на човека за живота;

- условие за усвояване на специални знания и сръчности, умения и навици;

- благоприятно обстоятелство за изграждане привички на общуване и културно поведение, за изразходване на по-малко нервна енергия поради освобождаване индивида от големи психически усилия и претоварвания, свързани с напрегнатата мисловна дейност.

В отрицателен аспект:

- пречка за самостоятелно мислене и оригинална фантазия, за творчество и новаторство;

-социално-психическа почва за ретроградността, консерватизма, закостенелостта, догматизма;

-условие за духовна леност и рутина;

- обстоятелство, което способства за развитие на склонността към педантизъм, безцеремонност и жестоко потискане на всякакви пориви.

(таблица - таблица 16, Л. Десев, 2000).

Конформното поведение не е нито достойнство, нито недостатък, социалната група като носител на висок морал може да играе положителна роля в изграждянето на индивида, но може да изпълнява и отрицателни функции при други групови ценности.

Роля на ръководителя

Поведението на ръководителя в образователната среда силно влияе върху работата и начина на изпълнение на задачите в класа. Всеки възпитател има собствен стил на работа, който е трудно да бъде променен и често ръководителят не осъзнава грешките, които допуска при работа. Учителят трябва да може да представя изучаваните проблеми в дълбочина, да осигурява обратна връзка на класа, да обяснява и насочва учениците, да обобщава и да съумява да затваря темата по подходящия начин.

Често ръководителите изпитват трудности в социалното общуване с учениците, а то е нужно, за да се улесни комуникацията в групата. Особено при учениците в средните училища, заинтересуваността на учителя относно интересите, живота, индивидуалностите и проблемите им са от голямо значение. При класните ръководители това е дори задължително. Създавайки среда, в която всеки от учениците се чувства като част от колектива и еднакво важен с всички и преподаването, и ученето ще бъдат по-ефективни.

Вече бяха разгледани разликите във функциите на ръководителя и на лидера. В образователната среда учителя, изпълняващ ролята на ръководител, може да влезе в конфликт с лидера в класа. Достатъчно добре подготвения ръководител би могъл да избегне подобни конфронтации с ученици, или, ако се стигне до подобна ситуация, би реагирал адекватно, разрешавайки ситуацията правилно и на време.

Главните причини за възникване на конфликтни ситуации между учители и ученици в колектива са следните:

- причини от психолого-личностен характер - нетактичност на учителя, грубост от негова страна, лицемерие, непочтеност и др. качества, които се проявяват в непосредственото му общуване с децата или юношите,

- причини от доцимологически характер - неправилни, несправедливи педагогически оценки и (или) субективно преживяване на оценките катотакива,

- причини от психолого-педагогически характер - неправилно стимулиране, санкциониране, отчитане на съревнование, постоянно осъждане ученика и пр.,

- причини от социално-психологически характер - социално-психическа несъвместимост и противоположност между принципи, убеждения, идеали, ценностни ориентации;

- причини от административен характер - лишаване от право на участие в художествена самодейност, спортни състезания и др.,

- причини от морално-политически характер - неоснователни обиди от политическо и морално естество, пренасяне на междупартийни и частни семейно-родствени вражди в училище, раздухване на стари спорове и пр.

Когато учителят установява и поддържа добри човешки отношения с възпитаниците си и им служи за пример с високо нравствено поведение и принципност, богата специална и обща култура, педагогическо майсторство и педагогически такт, проявява педагогически оптимизъм и стимулира увереност на ученика в собствените му сили, тогава се наблюдават случаи на имитация или следване на привлекателния образец, особено в първите училищни години. Главни принципи за организиране колектива на учениците са: единните изисквания, съчетани с уважение и внимание към всеки ученик (Л. Десев, 2000).

Обобщение

Животът на всеки човек преминава в групи - семейство, приятели, колеги, съученици, връстници, в по-големи и по-малки групи. Понякога благосклонна, друг път враждебна, в съзвучие или в борба с нея ние изграждаме себе си в групата. Социализацията е важна потребност на личността. Ставайки част от състава на дадена група, всеки доброволно се съгласява да се съобразява с всичките й особености. За изграждането на добра среда, в която и да е група, членовете на колектива трябва да бъдат наясно с груповите си роли, груповите ценности, норми, цели и т.н.

Бивайки член на набор различни групи, индивидът усвоява една стандартна палитра от културни модели, които го приобщават към дадена частна общност (С. Джонев, 1996).

Групата е мястото, където човек се самопознава, самоусъвършенства и където играе определена роля. В образователната среда ученикът изгражда уменията си да учи, да мисли, възпитава се, развива себе си и интересите си.

Учителят става ръководител на колективната работа за учениците и главен диригент на възпитателния колектив. И понеже в колектива на училищния клас и във връзка с него функционират различните формални и неформални групи, то всеки ученик се оказва едновременно подложен на тройно въздействие в педагогическия процес - индивидуално, най-вече от страна на учителя, групово и колективно (Л. Десев, 2000).

Поведението на човек се променя по-лесно, когато е в група, отколкото изолиран. За да бъдат промените в учениците положителни трябва да им бъде осигурявана добра работна среда, добър психичен климат, да бъдат мотивирани и активно въвличани в образователно-възпитателните процеси в групата.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Дейности за малка група

Много различни дейности могат да се използват за повишаване качеството на преподаване и учене в образователната среда. Тези техники могат да се използват с цел да насърчат участието на учениците, да увеличат мотивацията или просто, за да внесат разнообразие в образователния процес.

Дебати - Учениците взимат позиция по дадена тема като всеки защитава тезата си.

Мозъчна атака (Brainstorming) - В началната фаза членовете на групата предлагат колкото могат повече идеи по зададен проблем. Събират се всички мнения, без да им се отправят критики. Целта е да се породят всякакви идеи, дори нереални. В следващата фаза идеите се преосмислят и се избират най-приложимите при решението на даден проблем.

"Бъз" групи (Buzz groups) - Малка дискусионна група, формирана за определена задача, например предлагане на идеи, решаване на проблем или проучване на общата й гледната точка върху зададена тема за определен период от време. "Бъз" групите се свързват с името на Дж. Филипс и са познати като "техниката 66 на Филипс" (the Phillips 66 technique). Класът може да се раздели на няколко такива групи като им се поставя определена задача, върху която да работят. Всяка група посочва своя говорител, който съобщава резултатите от работата. "Бъз" групите са форма на мозъчна атака.

Методът "Делфи" - Това е техника за оценка и избор на определен проект. Той е разработен от RAND Corporation през 1960-те години като техника за прогнозиране. По-късно правителството на САЩ го използва като инструмент за формиране на резултати от група. Избират се определен брой хора и те трябва да кажат мнението си и да направят прогноза за определен проект. При метода всеки от тях действа независимо и отделно от своите колеги и не общува с тях. След като сподели своето мнение научава средностатистическия резултат на групата, а също се запознава и с анонимните отговори на другите членове. След като знае вече тази информация, той коригира собствените си, а за крайния резултат отново за счита средния показател. Резултатът пак се казва на анкетираните и този процес се повтаря 2-3 пъти, докато се стигне до някакъв консенсус. Ако по някой въпрос не се стигне до консенсус се счита, че на въпроса не може да се даде сравнително точен отговор.

Предимство на метода "Делфи" е, че се избягва взаимното психологическо влияние между учениците при даване на отговорите.

(wikipedia)

Обиколки (Rounds) - Всеки член на групата има точно определено време да участва. Участието се върти в групата, или се избира, говорещият избира следващият участник.

Обединения (Syndicates) - Учениците работят в малки групи (по пет-шест човека) върху съвместна задача, изискваща четене, дискутиране и писмена работа. Задачите могат да се дадат пряко от ръководителя или да бъдат избрани от групата и уговорени с него. Във всяка група учениците разпределят работата помежду си и се срещат лично, за да работят по задачата. През това време ръководителят обхожда групите. Новодошлите във всяка група се представят, когато се събира целият клас.

"Три минути за всеки" (Three minutes each way) - Кратко занимание сходно до "Бъз" групите. Работи се по двойки, всеки ученик говори за определено време, докато другите слушат, след това се сменя с друг.

"Пъзел" (Jigsaw) - При тази задача групите ученици имат за цел да изследват различните аспекти на един и същи проблем, като всеки е "експерт" по темата си. Работата се извършва в малки групи от по 5-6 човека. Когато всяка група завърши своята задача, членовете й се разпръсват в класа сред смесени групи и учат членовете й на това, което са научили. След това първоначалните групи се събират и съобщават изводите си. Например в клас с 25 човека може да се поставят 5 теми и групите да бъдат съставени от по 5 човека. Тази техника е подходяща за хора, които по принцип имат трудности в ученето и формулирането на отговорите си, тя им позволява да чуят и упражнят информацията по темата си с друг "експерт".