Joomla Software solutions Template

Payday loan

Аналитичната интелигентност – първият компонент на успешната интелигентност, включва съзнателното насочване на психичните ни процеси за откриване на смислени решения на някакъв проблем.Аналитичното мислене може да се използва за различни цели.При решаването на проблеми целта е да се предвижим от проблемната ситуация към някакво решение, преодолявайки издигащите се на пътя ни пречки.При вземането на решения целта е да се избере между различни алтернативи или да се оценят възможностите.

Решаване на проблеми

Решаването на проблеми изисква шест основни стъпки, които изграждат един цикъл.Той се развива, защото решението на един проблем обикновено става основа за следващия.

1.Осъзнаване на проблема.За да решите даден проблем, първо трябва да осъзнаете, че го имате.Тази стъпка, в известен смисъл, е най-важната от всички, защото, ако не осъзнаете съществуването на проблема, няма да положите никакви усилия, за да го разрешите.

Успешно интелигентните хора не чакат проблемите да ги ударят по главата: те признават съществуването им, преди да излязат от контрол, и започват процес, насочен към решаването им.

2.Дефиниране на проблема.След като проблемът се осъзнае, трябва да се дефинира.

Успешно интелигентните хора определят правилно проблемите си и така решават онези, пред които наистина са изправени, а не някакви странични неща.По този начин те си гарантират, че няма да се изправят непрекъснато пред едни и същи проблеми в живота си.Полагат усилие първо да решат кои проблеми си струва да решат и кои – не.

3.Формулиране на стратегия за решаване на проблема.След като проблемът е дефиниран, индивидът или групата трябва да разработи стратегия за разрешаването му.

Успешно интелигентните хора инвестират значителни ресурси в стратегическо планиране и резултатите го доказват.Те мислят в термините на дългосрочни, а не на конкретни стратегии и са готови да отложат получаването на удовлетворение.Всъщност, изследванията са установили, че хора, които са способни да отлагат получаването на удовлетворение като деца, демонстрират по-високи резултати по тестове за когнитивни способности като юноши.Успешно интелигентните хора внимателно формулират стратегии за решаването на проблемите.В частност, те се фокусират върху дългосрочното планиране и не избързват, за да се налага после да премислят всичко отначало.

4.Представяне на информацията.Как човек ще представи информацията, когато решава проблеми, има съществен ефект върху това, дали въобще ще е в състояние да ги реши.Този факт има съществено влияние и върху крайното решение.

Успешно интелигентните хора представят информацията за проблема колкото може по точно, като се фокусират върху начина, по който могат да я използват ефективно.

5.Разпределение на ресурсите.При решаването на някакъв проблем е необходимо да решим какви ресурси трябва да му отделим.

Успешно интелигентните хора мислят внимателно за разпределението на ресурсите – както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.Отчитат отношението между риск и печалба и след това избират разпределението, което според тях ще максимизира постъпленията.

6.Наблюдение и оценка.Наблюдението означава просто следене на прогреса в процеса на вземане на решение; оценката е преценката ни на качеството на процеса на решаване на проблеми и достигнатото решение.Това са последните аналитични стъпки в решаването на проблеми.

Успешно интелигентните хора невинаги вземат правилни решения, но наблюдават и оценяват решенията си и коригират грешките си, когато ги открият.

Добре структурирани и зле структурирани проблеми

Когнитивните психолози по принцип разграничават два типа проблеми.Тези с ясни стъпки към решението понякога се наричат добре структурирани проблеми, докато онези без ясни пътища за решение се наричат зле структурирани проблеми.

Добре структурираните проблеми понякога могат да се решават чрез алгоритми, т.е. формули, ако се следват, гарантират точно решение.Алгоритмите обикновено включват последователно, понякога механично прилагане на определена стратегия, докато не се достигне правилното решение.Зле структурираните проблеми не се решават толкова лесно.Те изискват напълно различни стратегии, които попадат в областта на евристиките, т.е. неформални, интуитивни, спекулативни стратегии, които понякога работят, а друг път – не.Евристичният подход към решаването на проблеми по определение е процес, който води човека до самостоятелно отриване на решение.Разликата между евристияния и алгоритмичния подход може да се види в начина, по който науките се преподават в училищата ни, и този, по който се практикуват в изследователската лаборатория.В училищната лаборатория на ученниците се представя някакъв проблем и се следва серия от предписани, алгоритмични стъпки към откриването на решение.В изследователската лаборатория учените не работят по задачи, които могат лесно да се разрешат чрез формули, а се „главоблъскат” с проблеми, чиито решения шсе още не са известни и трябва да се открият чрез работата им, т.е. евристично.

Решаващите проблеми прилагат евристики в т.нар. проблемно пространство – вселената на всички възможни действия, които могат да се предприемат, за да се намери решение.Търсенето може да протече по няколко начина, но четири евристики са особено полезни в много ситуации на решаване на проблеми.

1.Анализ на целите и средствата.Тук решаващият проблема подхожда към него с поглед към желаната цел и след това анализира средствата, необходими за намаляване на разстоянието между сегашната позиция в проблемното пространство и крайната цел в него.

2.Работа напред.В този процес просто започвате от началото на проблема и работите напред към края му.Всяка стъпка в процеса ви доближава към целта.

3.Работа назад.При този процес започвате с желаното решение и след това работите назад към проблема, който се опитвате да решите.

4.Генериране и проверка.Тук решаващият проблеми просто генерира алтернативни курсове на действие и след това отбелязва дали всеки от тях го приближава към решението.Процесът работи добре, ако няма твърде много възможни пътеки към откриване на решението.

Много проблеми могат да се решават по повече от един начин, а често избраният от нас е оформен от културния ни контекст.В евристичния подход няма един-единствен начин да се реши даден проблем.Методът често зависи от онова, за което сте убедени, че е вярно.Някои методи могат да изглеждат по-очевидни от други, но интелигентното в една култура може да е глупаво в друга.

Умствени установки и фиксации

Много проблеми са трудни за решаване, защото хората са склонни да привнасят в тях определени умствени установки – нагласа на ума, включваща съществуваща предразположеност да се мисли за проблема или ситуацията по определен начин.Когато решаващите проблеми имат умствена установка, се фиксират върху стратегия, която обикновено работи в решаването на много проблеми, но не работи за решаването на настоящия.

Особен вид умствена установка включва „функционалната фиксираност”, или неспособността да се види, че нещо, чиято употреба се знае, може да се използва и за изпълнение на други функции.

Успешно интелигентните хора мислят евристично при решаването на проблеми.Те не формулират и не фиксират, а инкубират.Изправени пред някакъв проблем, те го анализират внимателно и след това използват творчески стратегии, за да намерят решение.

Вземане на решения

Модели на ползата

Теориите за икономическия човек много скоро са заменени в психлогията от теорията за максимизиране на ползата, според която целта на човешкото действие е да търси удоволствие и да се избягва болката.Следователно при вземането на решения хората ще искат да максимизират удоволствието и да минимизират болката.Теоретиците на максимизирането на ползата смятат, че можем да предвидим какво ще направят хората, като приемем, че те ще търсят най-голямата възможна полза, с други думи, всяко решение, което максимизира удоволствието и минимизира болката.

Теория за игрите

Теорията за игрите приема, че много решения, особено тези, включващи повече от един човек, имат подобни на игра аспекти.Понякога свойствата на решението са прости.Например в играта на шах или дама единият печели, а другият губи.Такава игра се нарича игра на нулевия сбор, защото положителният резултат за спечелелия се балансира от отрицателния резултат на загубилия – положително плюс отрицателно е равно на нула.

Успешно интелигентните хора обикновено не падат в капана на това, да мислят, че животът винаги е игра с нулев сбор – с победител и победен.Мислейки за собствения си интерес и за този на другите, те често са в състояние да преговарят за постигането на решение, което е максимално ефективно за всеки, а не само за някои за сметка на други.

Удовлетворяване

Една от най-типичните стратегии за вземане на решения е удовлетворяването.В този процес не отчитаме всички възможни варианти и след това внимателно да изчислим кои от тях ще максимизират печалбите и ще минимизират загубите ни, а по-скоро отчитаме вариантите един по един и след това избираме първата възможност, която ни се стори удовлетворителна – просто достатъчно добра.

Успешно интелигентните хора осъзнават границите на рационалността и капаните, в които могат да паднат в мисленето си.Техните решения са или интуитивни, или премислени, или тяхна комбинация, но те рядко могат да бъдат обвинени в осъществяване на онези мисловни процеси, които водят до грешки в преценките.

Аналитичната интелигентност със сигурност е важна за доброто решаване на проблеми и вземане на решения – белегът на успешната интелигентност.