Joomla Software solutions Template

Payday loan

Различаването на моторните и перцептивните функции е правомерно само в сферата на анализа. Както убедително показва Фон Вайцзекер, класическото делене на явленията на сензорни възбудители и моторни отговори, основаващо се върху схемата на рефлекторната дъга, в същата степен е погрешно и сеонтася към също такива изкуствени резултати от лабораторен експеримент, както и самото понятие на рефлекторна дъга, ако то се разглежда изолирано: възприятието от самото начало се намира под влияние на движението, а движението на свой ред – под влияние на възприятието.

Още в поведението на кърмачето тази „схема” е едновременно и перцептивна и моторна. Щом кърмачето надмине равнището на чисто наследствените настроения, каквито са рефлексите, то започва да придобива навици върху основата на опита.

Навик и интелект 1. Независимост или непосредствени отклонения.  Идеята е ,че интелектът се поражда от същите механизми, автоматизирането на които се образува навика. От гледна точка, характеристиката на отношенията между навика и интелекта,  циационизмът се свежда до твърдението, че навикът се взема като първичен фактор, обясняващ интелекта; от позицията на метода,  пробите и грешките навикът се тълкува като абтоматизация на движения, избрани след търсене наслука, а самото търсене се разглежда при това като признак на интелекта; от гледанта точка на асимилацията интелектът се разглежда като форма на равновесие на същата тази асимилираща дейност, началните форми на които образуват навика.

Във връзка с отношенията между навика и интелекта е важно преди всичко да се изясни може ли да се разглеждат тези две функции като независими; след това е нобходимо да се установи може ли да се говори за произлизане на едната функция от другата; и накрая – да се види от какви общи форми на организация те биха богли да произлизат на различните равнища на развитието.

Навиците се предполага, че те се придобиват в непосредствения опит. И действително, когато разглеждаме интроспективното тези два вида реалности в техния завършен вид, разделящите ги противоположности изглеждат големи, а аналогиите -  повърхностни.

Бойтендайк, дава задълбочен анализ на образуването на елемнтарни навици у животните, в частност у безгръбначните. Обаче, колкото по-дълбоко този автор разкрива сложността на факторите на навика, толкова повече той стреми – силата на виталистката интерпретация, от която излиза – да подчини свойствената на навицте координация на самия интелект, т.е. на способност, присъща на организма като такъв. Действието никога не е редица от механично съединени движения, а винаги е ориентирано по посока на удовлетворяване на потребност (например допира с храната и др. Серия от движения) . Поради това именно отношението „средство х цел” характеризира интелектуална организация, която е впрочем коекстензивна на всяка жива структура. Витализмът прави оттук извод, че навикът е в крайна сметка резултат от безсъзнателен органичен интелект, също ккто Хелмхолц обяснява навремето възприятието с вмешателството в неосъзнатото разсъждение.

От генетически гледна точка между появяването на тези два вида структури има забележим разрив. Актините на Пиерон, които се затварят по време на отлив и по такъв начин задържат необходимата им вода, че притежават достатъчно подвижен интелект и затова, в частност използват своя навик и в аквариум в течение на няколко дни, докато не угасне сам по себе си.

Такова поведение може да се нарече несвързан с кората интелект, но то е много по-ниско от онова, което обикновено наричат просто интелект.

От тези съображения се ражда хипотезата, дълго време изглеждала най-проста: навикът е първичен факт, обясним в рамките на пасивно преживени асоциации, а интелектът постепенно се формира от навика въз основа на нарастването на сложността на усвоените ситуации.

Но ако наличието на обусловено поведение е реален и дори твърде значителен факт, неговата интерпретация съвсем не изисква рефлексологически асоциационизъм, с който твърде често свързват това поведение. Когато движението се асоциира с възприятие, вече има нещо повече от пасивна асоциация, т. Е. Формирана в резултат само на едно повторение. Условният рефлекс се затвърдява само дотолкова, доколкото той е потвърден или подкрепен: сигналът, асоцииращ се с храненето, не предизвиква продължителна реакция, ако реалните хранителни продукти  не се подават периодично едновременно със сигнала. С други думи, тук няма асоциация в класическия смисъл на този термин, а се образува такава схема на изграждане на цялото, която е свързана с вътрешното съдържание.

Анализът на образуването на навици, както и анализът на структурата на възприятието, е преди всичко свързан с проблема за интелекта. Ако формирането на интелекта се състоеше само в разгръщане в специфична за него дейност от по-висок порядък, възникваща по-късно и във вече изградения свят на асоциациите и отнощенията, веднъж завинаги вписани във външната среда, самата тази дейност в действителност би била илюзорна. Затова в перцептивната дейност и в генезиса на навиците от самото начало взема реално участие организиращата асимилация, която в крайна сметка завършва с операции, свойствени на интелекта. Оттук следва, че емпиричните схеми, в които се опитват да представят завършения интелект, на нито едно от равнищата на тяхното развитие не могат да бъдеат признати за достатъчно, тъй като в тях не се вземат предвид асимилативните конструкции.Натрупването на опит на всички равнища, от елементарното научаване до интелекта, види се, влече асимилираща дейност, която в еднаква степен е необходима за структурирането както на самите пасивни форми на навика (обусловено поведение и асоциативни преноси) , така и за проявите на интелекта със свойствената им очевидна активност ( ориентирано търсене наслуки ) . В този смисъл проблемът за отношенията между навика и интелекта е тъждествен на проблема за отношенията между навика и възприятието. Както перцептивната дейност не е идентична на интелекта, но веднага се съединява с него, щом се освободи от центрирането върху непосредствен и актуален обект, така и асимилираща дейност, пораждаща навици, не се смесва с интелекта, а намира в него завършек веднага след диференцирането и кооридинирането на необратимите и цялостни сензомоторни схеми в подвижни съчления.

Сензомоторна асимилация и възникване на интелекта у детето.

Новороденото, което вече са започнали да хранят с лъжичка, след това ще изпитва известно затруднение, когато поема гърдата. Когато то смуче гърдата, ловкостта му през цялото време нараства; ако го поставят встрана от гърдата, то ще намери удобна позиция и ще я намира по-бързо и по-бързо. То може да смуче всичко, което му попадне, при това обаче бързо се отказва от пръста, но не изпуска гърдата. Във времето между храненията то ще смуче напразно и т. н.;

Важно е да се разбере обаче, че само по себе си разширяването и рефлекторната схема по пътя на включването на нов елемент води до образуване на схема от по-висок порядък (навик като такъв ) , която последователно се корени в схема от по-нисък порядък ( рефлекст ) . От тази гледна точка асимилирането на нов елемент от предшестващата схема се проявява като включване на новия елемент от по-висока схема.

Но разбира се, на равнището на тези първи навици още не може да се говори за интелект. В сравнение с рефлексите навикът се характеризира от значително по-широко поле на приложение  както пространството, така  и втв времето. Но дори в разширен вид тези първи схеми още не са цялостни образувания; в тях още няма вътрешна подвижност и взаимна координираност.

Новите форми на поведение, оразуващи преходното стъпало на между простия навик и интелекта, възникват на третото равнище, което започва заедно с координацията на зрението и хващането ( между третия и шестия, но обикновено към четвъртия – шестия месец) да погледнем едно бебе, лежащо в своята люлка. Покривалото е вдлъбнато и над него висят редица дрънкалки и свободен шнур. Детето хваща този шнур и с негова помощ разклаща цялото устройство, без да разбира, естествено, подробностите на пространствените или причинните отношения. Учудено от резултата, първият път постигнато случайно, това Болдуин нарича „кръгова реакция” . Такава реакция е типично например за възпроизвеждаща асимилация. Първото произведенто движение заедно със съпровождащия го резултат образува цялостно действие, което създава нова потребност, щом нова потребност, щом обектите, към които то се отнася, се върнат към своето първоначално състояние; обектите се оказват сега асимилирани от предшестващото действие.

На четвъртото равнище се извършва уточняване. Като се започне от 8-10 месеца, схемите, изградени в хода на предшестващия стадий, благодарение на вторичните реакции придобиват способност да се координират помежду си; при това едни от тях се използват като средства, а другите определят целта на действието.

При появата на нов обект детето последователно изпитва последните от добитите от него схеми ( да хваща, да удря, да тръска и т. н. ) , като при това тези схеми се прилагат, ако може така да се каже, в качеството на сензомоторни понятия, когато субектът се стреми като че ли да разбере новия обект чрез неговата употреба на образеца на „определенията чрез употреба” , които значително по-късно ще открием във вербален план ) .

Поведението, отнасящо се към това четвърто равнище, свидетелства по такъв начин за двояк прогрес – по посока на мобилност и по посока на разширяване на полето за прилагане на схеми, пътищата, които изминава действието от субекта към обектите, а също от предвижданията и от сензомоторните възстановявания на паметта, сега вече не са както на предшестващите стадии прави и праволинейни както във възприятието и стереотипни и еднопосочни както в кръговите реакции. Изпозването на предишни схеми – преминава все по-чителни разтояния във времето.  Това е именно, което характеризира съединяването на средства и цели, които отсега нататък са диференцирани и именно поради това може вече да се говори за истински интелект.

Следователно, когато схемите започват да се координират помежду си, играейки ролята на средства и цели, детето вече не се ограничава до простото прилагане на известни схеми към новите ситуации: то диференцира онези от схемите, които играят ролята на средства, с помощта на своеобразна третична кръгова реакция и по този начин стига в крайна сметка до откриване на нови средства.  Именно така се изработва цялата редица форми на поведение, интелектуалният характер на които вече у никого не буди съмнение: да придърпа към себе си целта, като използва поставката, върху която е разположена, или връчицата, представляваща нейно продължение, или дори пръчка, използвана като независимо спомагателно средство.

Накрая, шестото равнище, частично  обхващащо и втората година от живота на детето,  е белязано от завърването на образуването на сензомоторния интелект: ако на предходното равнище новите средства се откриват изключително в процеса на активно експерементиране, то сега откриването на неизвестни за субекта начини може да става посредством бърза вътрешна координация.  Именно към този последен вид се отнасят фактите на рязко преструктурирани описани от Кьoлер в примера с шимпанзето от К. Бюлер. Например при деца, на които до година и половина не се е случвало да експериментират с пръчки, може да се наблюдавт случаи, когато на първа среща с пръчка еднага възникава разбиране за възможните отношения с предмети, към които детето се протяга като към цел и до такова разбиране се стига на практика без търсене наслуки. Напълно очевидно е, че и някои от субектите на Кьолер са се срещали да използват пръчки, така да се каже направо и без предшестващо упражнение.

Обаче в поведението на детето на този шести стадий не може да се види завършекът на цялото развитие, характеризиращо петте предшестващи етапа. Действително, ако детето е привикнало към третичните кръгови реакции и към интелектуално търсене наслуки съставляващи истинското активно експериментиране, ясно е, че рано или късно то трябва да стане способно за интериоризация на тези форми на поведение.  Понякога, като оставя настрана данните за настоящата пред него задача, детето изглежда потънало в размишления. Например едно от наблюдаваните от нас деца след безуспешно търсене наслуки прекъсва своите опити да увеличи отвора  в кибритена кутия, внимателно оглежда процепа, а след това отваря и затваря собствената си уста. Това както ни се струва, сочи че то продължава търсенето, но по пътя на вътрешни проби или интериориани действия ( подражателните движения на устата в приведен пример са твърде ясен показател за такова моторно размишление.

Изграждане на обект и на пространствени отношения.

По повод родството между интелекта и перцептивната дейност: и едното и другото се опират върху сензомоторната асимилация на различните и равнища – на едното от тях асимилацията поражда перцептивно разместване ( твърде родствено за преноса на привидни движения ) , докато за другото е характерно преди всичко специфично интелектуалното обобщение.

За да се разкрият връзките между възприятието, навика и интелекта – връзка толкова и едновременно с това толкова сложна от гледна точка на техните многобройни диферинциации – най-подходящ материал дава анализът на сензомоторното изграждане на основните схеми на обекта и пространството.

И така, какво е това схема на образа? Това е схема, в изграждането на която главна роля играе интелектът: да имш понятие за обекта значи да приписваш възприетата фигура на субстанциална основа, благодарение на което и фигурата и представляваната от нея субстанция продължават да съществуват извън полето на възприятие.

Обектът, по силата на перцептивните постоянства и по силата на запазването му извън границите на актуалното поле на възприятие е свързан – с цяла серия моторни навици, представляващи едновременно и източник, и резултат на изграждането на тази схема. Всичко това позволява да се види доколко изграждането на схемата на обекта по самата си природа облекчава разбирането на истинните отношения между интелекта, възприятието и навика

Диференциацията на двата аспекта – на перцептивната дейност и на интелекта – в сензомоторно отношение е много по-ниска, отколкото диференциацията на възприятието и на рефлексивния интелект: рефлексивният интелект се опира върху обозначаващи, съществуващи във формата на думи или образи, докато сензомоторният интелект се опира само върху самите възприятия и движения. Следователно, перцептивната дейност въобще и в частност онова, което се отнася към формирането на константности, може да се разглежда като един от аспектие на сензомоторния интелект, аспект, ограничаващ се със случая, когато обектът се въвежда в непосредствени и актуални отношения със субекта; когато сензомоторният интелект излиза извън границите на полето на възприятие, той става способен да преугажда и да възстановява отношенията, които предстои да възприеме или които вече са били възприети по-рано. По такъв начин се сблъскваме с единство между механизмите, отнасящи се към сензомотрната асимилация.

Субектът понякога достига целта посредством собствени премествания, коригирани в съответствие с преместванията на външното спрямо него движещо се тяло.

Можем да направим общ извод относно дълбокото единство между сензомоторните процеси, пораждащи перцептивната дейност и образуването на навика и собствено предвербалния или предрепрезентивен интелект.  Последният следователно възниква съвсем не като нова сила, надстрояваща се ex abrupto над – предшестващите напълно готови механизми, а е само израз на същите тези маханизми когато те, излизайки извън границите на актуалния или непосредствен контакт с вещите ( върпиятие ) и кратките, бързо автоматизирани връзки между възприятията и движенията ( навик ) , започват да стават подвижни и обратими, като действат на все по-значителни разстояния и все по-сложни траектории. Раждащият се интелект е само форма на подвижно равновесие, към което се стремят механизмите, свойствени на възприятието и на навика, което те достигат само след като излязат извън границите на съществените им начални сфери на приложения.  Интелектът успява да създаде уравновесена структура като групата на преместванията.

Мисленето трябва да премине всички етапи на развитие, от появяването на езика и до края на ранното детство, така че завършените и дори и координирани във формата на емпирични групи сензомоторни структури да се развият в операции – в собствения смисъл на думата – операции, посредтсвом тези групировки и групи ще могат да се изграждат и да се преобразуват  в плоскостта на представата и рефлексивното разсъждение.