Joomla Software solutions Template

Payday loan

Резюме:

Този проект включва в себе си теоретично представяне на когнитивния процес внимание: в частност способността на индивида едновременно да извършва две или повече дейности чрез разпределяне на псисичните си усилия. Модела на Канеман (Kahneman, 1973) за капацитета на вниманието и теорията на Навон и Гофер (Navon & Gopher, 1979) за различните ресурси на вниманието са основополагащи в изучаването на разпределеността на вниманието. Канеман смята, че човек разполага с ограничен капацитет, който се разпределя между задачите в зависимост от това какво психично усилие изискват те за изпълнението си, докато Навон и Гофер допълват тази теория като правят разграничение между различните модалности, като твърдат, че те определят кои ресурси да бъдат използвани. Проведеният експеримент е с цел проверяването на хипотезата, че човек неравномерно разпределя вниманието си между две задачи в полза на по-сложната. Резултатите категорично потвърдиха не само способността на човек да разпределя вниманието си, но и че това разпределение е в пропорционална зависимост от сложността на задачата.

Ключови думи:

• Внимание
• Разпределеност на вниманието
• Разпределителна система
• Ресурси на вниманието
  • Капацитет на вниманието
  • Психични/ум
  • Всяка една реална ситуация от ежедневния живот на хората е безкрайно богата на информация. За да оцелее и да се приспособи човек трябва да обработва адекватно постъпващите от околната среда стимули, да ги преработи и възпроизведе съответен отговор или реакнция. Човешкият организъм е устроен по такъв начин, че винаги може да се види повече от това, което се вижда и което узнава конкретната личност. На практика това е невъзможно, тъй като са ограничени възможностите на човешката психика да обхване цялото многообразие от сигнали постъпващи от външната и вътрешна среда в мозъка. Обаче е и абсурдно е да се твърди, че човек е способен да обръща внимание единствено на един стимул. Теорията на Канеман (Kahneman, 1973) за капацитета на вниманието, а също така на Навон и Гофер (Navon & Gopher,1979) за ресурсите на вниманието, са сполучлив опит да се обясни процесът на разпределение на вниманието на повече от една задача.

Канеман смята, че вниманието е ограничено в своя капацитет и способността да извършваме едновременно две задачи зависи от това какви ресурси ще са необходими за изпълнението им. Моделът на Канеман за разпределеността на вниманието подхожда към проблема, разглеждайки вниманието като психични/умствени усилия. Колкото повече изисква една задача от наличния капацитет за своето изпълнение, толкова повече психични усилия влага човек. Фигура 2.1 представя в графичен вид модела на Канеман (виж. Приложенията). Въпреки, че капацитетът на вниманието е ограничен, Канеман смята, че човек има известен контрол по отношение на това как го разпределя при изпълнението на задачите.

Той дава пример за изпълнението на две и повече задачи, използвайки една често срещана ежедневна ситуация. Повечето шофьори, които вече са по-опитни, не изпитват затруднения да шофират, докато говорат по телефона и слушат музика едновременно. Все пак Канеман подчертава, че способността на човек да извършва успешно няколко задачи зависи силно от сложността на всяка една от тях. Общото психично усилие, което е нужно за изпълнението им не трябва да надвишава наличния в момента капацитет на вниманието. Така например, ако трафикът изведнъж стане много натоварен или шофьорът забележи опасност на пътя, задачата- шофиране става много по-трудна и следователно изисква по-колямо количество внимание, ако водачът на превозното средство не преразпредели вниманието си в полза на задачата шофиране появата на инцидент би била неизбежна, тъй като няма да е в състояни да обработи и анализира ситуацията ( Kahneman, Ben-Ishai, Lotan ). Едно примерно разпределение на умствените усилия е показано на Фигура 2.2 ( виж. Приложенията).

Канеман провежда и други експерименти доказващи способността на човек да извършва повече от една задача. Заедно с Ниньо (Ninio, Kahneman,1973) Kaneman прави подобно проучване, в което се представят списъци с различни думи на двете уши на изследваните лица и ги карат да натискат ключ винаги когато чуят животинско име. Наблюдава се 77% разпознаване на думите за животни независимо от скоростта на представяне на две двойки в секунда и това показва много добра способност на хората да се справят и с двете съобщения.

На графиката, илюстрираща модела на Канеман (Kahneman, 1973), са обозначени всички важни моменти и фактори, влияещи върху вниманието. Канеман приема, че всички умствени дейности се съзтезават за ораничено количество ресурси, които под влиянието на мозъчната възбуда могат да се разширяват или намаляват. Това Канеман нарича капацитет т.е. количеството внимание налично във всеки един момент. Той го представя като кутия, чийто обем има свойството да  се изменя. Капацитетът на човешкото внимание се повишава при по-силна мозъчна възбуда (човек става по-концентриран и ангажиран в задачата), но прекалено силната възбуда може да доведе до влошаване на изпълнението и редуциране на вниманието. Количеството на наличния капацитет в дадения момент зависи също така от мотивацията, умората, нивото на тревожност и концентрацията (това графично е показано чрез подвижната линия, разделяща наличния капацитет от възбудата- виж. Фигура 2.1).

Основен момент в модела на Канеман е Разпределителната система, която всъщност ‘преценява’ на  коя задача колко капацитет й е необходим за изпълнението и разпределя психичните усилия според това. Освен, че извършва оценка на нужния капацитет, разпределителната система взема под внимание външни дразнители като светлина, различни звуци, движения (тези външни дразнители Канеман нарича ‘enduring dispositions’), а също така и моментното вътрешно състояние на индивида ('momentary intentions'). Под моментно вътрешно състояние Канеман визира чувставата и мислите, върху някой проблем от ежедневието, които човек трудно може да игнорира  и следователно те оказват влияние при разпределението на вниманието.

Моделът на Канеман (Kahneman, 1973) за вниманието показва начините, по които човек може да контролира или поне да повлияе на качеството и количеството внимание, което му е необходимо. Но ценното на този модел е това, че дава информация и за това как се достига до провал в изпълнението на задачите- мозъчната възбуда може да е достатъчна, разпределението на ресурсите разумно, но ако изискванията за количеството умствени усилия надвишава наличния капацитет на индивада, то неизбежно се достига до лошо представяне.

В следващи проучвания, направени от привърженици на теорията за многообразните ресурсите на вниманието (Multiple recource theories) се достига до извода, че човешкото внимание изисква още по-детайлни разграничения, от тези които прави Канеман (Navon & Gopher, 1979). Според тази теория от съществено значение за едновременното изпълнение на  две задачи е дали те ще интерферират помежди си (тоест дали са от една модалност), което зависи не само от наличния капацитет, но и от нивото и вида на ресурсите. Тук трябва да се вземе предвид, че вида на необходимите ресурси се определя от модалността на задачите.

Викенс (Wickens, 1980) предлага три измерения на ресурсите. Той разграничава и противопоставя: 1) слуховата и визуална модалност; 2) изискващите когнитивни ресурси задачи като четене и смятане и способността за отговаряне (говорене или движение на ръката); 3) вербални и пространствени задачи.

Теорията за ресурсите се опитва да обясни как две задачи могат да се извършат едновременно чрез установяване на капацитета (умстените усилия), от една страна, а, от друга, определянето на видовете ресурси нужни за изпълнението. Примерите, които потвърждават идеите на тази теория се свеждат до това, че повечето хора могат да слушат музика и едновременно с това да пишат някакъв текст без особени затруднения. По друг начин стоят нещата, ако докато пишат текста вместо да слушат музика се концентрират върху новините по телевизията. В този случай и двете задачи са вербални, което ще доведе до интерфериране на думите от двете съобщения. По същата логика две визуални задачи е много по-възможно да интерферират помежди си, отколкото една визуална, съчетана със слухова ( виж. Фигура 2.3 б ).

В експериментите за разпределеност на вниманието вида (модалността) и  сложността (много трудна, комплексна, непозната за  ИЛ) на поставените задачи е от съществено значение за резултатите от експеримента. Също така изискваната от ИЛ реакция може значително да повлияе на резултатите. Оказва се, че има разлика дали ИЛ трябва да проведат визуално търсене на обект (както ще бъде в проведения тук експеримент), или пък да запомнят характеристики на обекти, които след това да разпознаят сред дистракторите (Шифрин & Шнайдер, 1977), или просто трябва да отговорят с определена двигателна реакция.

Видовете и изискванията на задачите могат да бъдат най-разнообразни, но трябва да се вземе под внимание и предишния опит на ИЛ- това дали този вид дейност не е автоматизирана за тях. Автоматичните  дейности според Познер и Снайдер (Posner& Snyder, 1974,1975) се появяват непреднамерено, те не изискват съзнателна дейност и не черпят от ресурсите на вниманието (затова се наричат още предвнимателни процеси). Когато дейността е непривична и нова за ИЛ нейното изпълнение изисква голямо количество психични ресурси, включване на съзнанието и също така обмислени преднамерени действия.

Научната и изследователската среда, поради сложността и нееднородността на изучаваните от нея психични и когнитивни феномени като внимание, памет, мислене и други, предопределя голямото разнообразия на теории и получаването на разнородни резултати. Всяка теория, независимо каква позиция отстоява, съдържа в себе си частица истинност. Различният поглед върху изследвания феномен естествено ще допълни и обнови представата за него и неминуемо ще доведе до получаването на различни резултати.

ЕКСПЕРИМЕНТ

I. Експериментлна Хипотеза:

При изпълнението на две задачи едновременно човек разпределя неравномерно наличния капацитет на вниманието си в полза на по-сложната неавтоматизирана задача.

II. Цел на експеримента

Целта на експеримента е да се установи способността на изследваните лица да разпределят вниманието при едновременното изпълнение на две задачи едната, от които е лесна т.е. изискваща минимални усилия и друга, която е комплексна и предполага използването на повече психични ресурси. Този експеримент също така следва да покажа, че макар и двете задачи да бъдат изпълнени добре едновременно, това представяне е много по-слабо от изпълнението на задачите по-отделно. Още една цел е залегнала в основата на експеримента: да се провери дали в момента на изпълнение на двете задачи ИЛ имат останали психични ресурси за обработка на странични входящи стимули.

III. Зависима Променлива:

В този експеримент Зависимата променлива е психичното усилие, необходимо за изпълнение на задачата

IV. Независима Променлива:

В предвид изследвания феномен зависимата променлива е сложността на двете задачи.

НП е установена на 3 нива:

• Лесна задача- броене на звукови сигнали (задача 1)
• Трудна  задача- числов квадрат (задача 2)
• Едновременно изпълнение на Задача1 и Задача 2

V.Експериментален Дизайн:

Интрасубектен- всички Изследвани лица участват и в трите нива на Независимата променлива. Изборът на този дизайн е обусловен от факта, че за да се измери количеството психично усилие, необходимо за изпълнение на задачата, трябва да се съпоставят времената на изпълнение на едно и също изследвано лице.

VI.Операционализация на променливите:

ЗП т.е. количеството психично усилие, се измерва чрез времето, необходимо на ИЛ да изпълнят задачите. Колкото повече време, отнема изпълнението на задачата, толкова повече психични усилия са необходими и се израсходват от ИЛ.

НП- едната задача е елементарна и често изпълнявана в ежедневния живот. В този експеримент аз избрах това да бъде броене от 1 до 20, като в случая се броят звукови сигнали.

Втората задача е по-сложна и нетипична за човек. Тя изисква от ИЛ да се намерят числата от 1-25, но сложността идва от там, че числата са силно разбъркани и има дистрактори, които допълнително да усложнат изпълнението на задачата. Самата задача представлява цифров квадрат.

VII.Външни променливи

• Умора
• Всякакви странични шумове
• Вътрешно безпокойство
• Възбуда
• Мотивация
• VIII. Контрол на външните променливи:

Доколокото е възможно да се контролират тези външни променливи в този експеримент са взети мерки за органичаването на неблагоприятни въздействия, които да замъглят и да променят насоката на резултатите. Смятам, че изследването на вниманието като психичен процес изисква такава ситуация, която максимално да съответства на реалните ситуации в живота, в които човек проявява тази своя психична способност. Затова в случая пълното контролиране на някои от променливите няма да е удачно. Например вътрешното безпокойство е факт в човешкия живот, то е част от всяка една психична функция и следователно нейното отсраняване ще направи резултатите изкуствени. Друг е въпросът, че е почти невъзможно контролирането на тази променлива.

Все пак експерименталната среда е тиха, максимално изолирана от странични шумове. Времето на провеждане на експеримента е съобразено с личните предпочитания на изследваните лица, като от тях се изисква да посочат, в коя част на деня се чувстват максимално концентрирани и работоспособни.

IX. Изследвани лица

В пилотното излседване взеха участие 4 човека – 2 жени и 2 мъже. В самия експеримент се включиха 20 ИЛ, като разделението между тях е приблизително равно- 9 мъже и 11 жени. Няма обособени възрастови групи, тъй като целта на експеримента е да се изследва разпределеността на вниманието по принцип, а не в определен етап от живота. Поради тази причина изследваните лица са на възраст от 17 до 66 години, като преобладаваща част са на възраст между 20 и 40 години.

Понеже мотивацията е важен момент от този експеримент и поради невъзможността  да се осигури допълнителен стимул за участие като парично възнаграждение, се подбраха ИЛ, които са мотивирани да участват в подобен тип експеримент поради други причини като: любопитство, интереси в тази област, силно желание да са част в този проект и др.

X. Процедура на изследването

Преди започването на експеримента с избраните ИЛ бе проведен  разговор с изследвани лица, за да се установи тяхното отношение за изследвания психологичен феномен. Една от основните цели бе да се установи доброволното участие на всяко ИЛ. Следващата стъпка бе по посока уточнявянето на удобно време за провеждане на експеримента. Времето, посочено от ИЛ като удобно за тях, бе взето под внимание с цел  получаването на възможно най-точни данни. Самият експеримент се провежда насаме като за провеждането му са необходими единствено компютър и слушалки.

Преди започването на същинския експеримент проведох Пилотно изследване. В него участваха 4 ИЛ като от тях се изисква първо да чуят един файл и да преброят колко звукови сигнала има на него. Този звуков файл се състои от 15 звукови сигнала на интервали от 5 секунди, като общата продължителност е 1,16сек (на диска е обозначено като Track 2). След това на тези ИЛ се дава и втората задача- цифровият квадрат, където са инструктирани да намерят червените числа от 1-25 във възходящ ред. Целта на това пилотно излседване бе:

1. да се провери дали допълнителната задача (броенето на звукови дразнители) е лесна ( автоматизирана) за ИЛ
2. да се провери дали дължината, броя, и интервала на звуковите дразнители са подходящи за изпълнението на двете задачи едновременно.
3. да се провери дали основната задача (цифровия квадрат) е достатъчно сложна и непривична за ИЛ

В резултат от получените данни от пилотното изследване настъпиха известни промени в стимулния материал за основното изследване.

→ Стимулен материал за основния експеримент:

1. Един файл формат mp3 с обща дължина от 1,22 сек. (на диска е обозначен като Track 1), който съдържа 20 звукови дразнителя през интервал от 4 сек. Промените са обусловени от резултатите от пилотното изследване, които показаха, че броят на звуковите сигнали е малък и дължината на файла трябва да се удължи). Дължината на файла не трябва да надвишава времето за изпълнение на задача 2- целта е по време на изпълнение на задача 2 да се чуят всички 20 звукови дразнители. Все пак се получиха изключения поради изключително бързото решеване на цифровия квадрат от някои ИЛ, но този проблем ще бъде дискутиран при резултатите.

Звуковият файл бе пускан на ИЛ на слушалки, свързани към портативен компютър. Този файл се пуска на ИЛ  след изпълнението на задача 2 самостоятелно и  след едновременното изпълнение на задача 1 и 2, за да се избегне предварително преброяване на звуковите дразнители.

2. Цифров квадрат 10x5, състоящ се от числата от 1-25 разбъркани в червено и от 1-25 разбъркани в черно ( виж. Фигура 1). Цифрите са с големина 24 Times New Roman. В различните нива едните цифри са целта на търсене, в другия са дистрактори.

Инструкцията към ИЛ е следната: Ще получите 1 лист, на който има цифров квадрат. Първата ви задача е да проследите и намерите във възходящ ред числата от 1-25 в черно. Втората задача изисква от вас да разпределите вниманието си между две задачи. От вас се изисква да намерите числата от 1-25 в червено във възходящ ред като същевремнно броите звуковите сигнали, които ще чуете през слушалките. Моля, при рабора върху цифровия квадрат посочвайте числата с пръст!

След изпълнението на задача 2 и на задача 2 и 1 заедно се проведе сесия само със задача 1, за да е сигурно, че грешките, допуснати от ИЛ по време на едновременното изпълнение на задачите се дължи единствено и само на факта, че задача 2 изисква много повече психични усилия, кооето е довело до редуциране на използвания капацитет за преброяването на звуковите дразнители и това е причината за  изпълнението на задача 1.

Тази част от експеримента се провежда веднага след извършването и на двете задачи едновременно. ИЛ нямат представа дали са преброили правилно звуковите сигнали при съвместното изпълнение на задача 1 и 2.

С  други пет  ИЛ се  проведе мини- експеримент, чиято цел е да се потвърди хипотезата, че дори при изпълнението на две задачи у ИЛ остават неизпозвани психични ресурси, които извършват груба обработка на други постъпващи от околната среда стимули. За тази цел се наложи включването на страничен човек за съдействие. Неговата задача е докато ИЛ извършва комбинирано задача 1 и 2 да влезе в стаята и да каже следното изречение „Има пожар” ( като в началото на това изречение стои името на ИЛ). Тезата се потвърди- всички пет ИЛ моментално пренасочиха вниманието си към този дразнител. След това ИЛ споделиха, че са чули името си, но не са разбрали точно за какво става въпрос. Това може да се приведе като доказателство, че човек винаги разполага с резервни ресурси, които при поява на релевантен външен дразнител, да могат да преработят информацията и да произведат съответната реакция, независимо от природата на течащата в момента задача. Сходни резултати получава и Мори ( Moray, 1959), който открива, че макар участниците в експеримент за дихотомно слушане да игнорират повечето от семантичните аспекти от съобщението, на което не обръщат внимание,  те все пак му отдялят някакво внимание в 30 % от времето, ако то е било предшествано от името на изследваното лице.

XI.Резултати

Както бе вече посочено по-горе резултатите от пилотното изследване доведоха до съществени промени в задачите за основния експеримент. В       таблица 1.1 може да видите получените данни. Всички ИЛ успяха правилно да преброят звуковите сигнали, което потвърди очакванията ми, че задача 1 е лесна и ще бъде подходяща за допълнителна задача в основния експеримент. Резултатите получени от задача 2 послужиха за ориентир колко време е необходимо за проследяването и намирането на числата, което е необходимо за изчислението и разпределението на интервалите.

Данните, получени от основния експеримент категорично потвърждават хипотезата, че човек има способността да разпределя вниманието си между две задачи като това разпределение е в полза на по-сложната, неавтоматизирана задача.  Пряко доказателство за това е увеличението на времето, което отнема намирането на числата в цифровия квадрат (виж времената в таблицата с резултати- таблица 1.2.), но и същевременно сравнително точното преброяване на взуковите сигнали. Това е показателно, че всяко ИЛ е отделило известно количество внимание и на двете задачи, но не по равно. При броенето единствено на звуковите сигнали всички ИЛ успяха правилно да назоват точния им брой- 20. Но при комбинираното изпълнение те не успяха да изпълнят тази задача със същата точност, което означава, че й е било отделено по-малко внимание, отколкото при самостоятелното й извършване. Задачата с цифровия квадрат и в двете условия е завършена докрай в правилната последователност, което свидетелства за добра съсредоточеност при изпълнението й. Влошаването на времето за намиране на цифрите при комбинираното изпълнение е показател за по-малкото отделено внимание, което означава, че част от вниманието, което ИЛ е отделило при самостоятелното изпълнение сега е било пренасочено за броенето на звуковите стимули.

При изчисляването на резултатите бе взето предвид броят правилно и грешно преброени стимули при изпълнението на двете задачи едновременно. Те служат за ориентир колко се е влошило представянето на ИЛ при комбинираното условие. Мнозиството от изследваните лица преброиха по-малко звукови стимула, което ясно показва минималното количество внимание, отделено на тази задача. Преброяването на повече зукови дразнители е по-скоро следствие от налучкване и предполагане. Тези ИЛ споделиха, че са изгубили бройката на звуковите сигнали по време на търсенето на числата и чрез техни логични разсъждения са достигнали до тази бройка.

Първоначално бе предвидено файлът, съдържащ звуковите дразнители да не надвишава времето за изпълнение на задачата с цифровия квадрат, обаче 3 от изселдваните лица завършиха търсенето на числата преди да чуят всички звукови сигнала. В тези три случая верният брой звукови дразнители се изчисли като се приравни на времето. Това означава, че за време 1,10 ИЛ е чул 16, а не 20 сигнала. Интересното в тези три случая е, че всичи са преброили повече от реално съществуващите в файла звукови сигнала, което може да се отдаде на факта, че тези ИЛ са отделили ще по-малко количество умствени усилия за броенето на сигналите, отколкото другите участници. Това е и обяснението за по-доброто време на изпълнение.

Проведеният мини-експеримент бе с цел установяването на резервни психични ресурси, с които ИЛ да обработват силно смислени и жизнено важни стимули. Резултатите категорично потвътдиха, че ИЛ не използват целия си наличен капацитет за решаването на двете експериментални задачи.

ОБОБЩЕНИЕ

Този проект има е за цел проучването на теоретичното поле и емпиричното проверяване на психичния феномет разпределеност на вниманието. Такова сложно по своята вътрешна структура и организация психично явление не може да се изложи напълно чрез две теории и категорично да се докаже чрез данните от един експеримент, но това е крачка напред в неговото изследване. Резултатите от тоя експеримент са категорични по отношение на това, че човек има способността да разпределя вниманието си, но това разпределение е за сметка на времето и качеството на изпълнение.