Joomla Software solutions Template

Payday loan

І.Гледни точки

В динамиката на съвременния свят изливането на границите и закономерностите на интимните отношения между хората в теоретични рамки и затворености звучи повече от сковано. Както обаче ще стане ясно по-напред в този обзор, разнообразието от поведенчески актове при този тип междуличностни отношения може да се систематизира и сведе до краен брой категории и допускания. Това в никакъв случай не може да бъде разглеждано като опит да се опростят въпросните отношения. Важно е да се отбележи още от сега, че изложените в текста допускания на различни автори и изследователи нямат нищо общо с онази вълна от прекалено повърхностна и достъпна литература, която залива книжарниците. Всички сме свидетели на наводнението от популярно-психологически трудове (или по-право да си кажем „улеснения”), които предписват на обикновения човек система от краен брой стъпки как да заздравят брака си, как да имат жената/мъжа на мечтите си и т.н. В тези малко на брой страници ще си имаме работа с едно по-дълбинно разбиране на проблема, без претенции че сме го изчерпали напълно. Това означава, че многократно ще заставаме в различна позиция за да различим разнообразния релеф, който притежава лицето на тази тематика.

Любовта като „покупко-продажба”.

Изключително широко приет възглед в социалната психология. Много топло и радушно приет от повечето специалисти.  Според авторите, които разглеждат проблема по този начин, отношенията ни с другите се обуславят от същите принципи , които управляват пазара в икономиката : възнаграждения, цени, алтернативни решения. Действително теориите за социалния обмен във взаимоотношенията постановяват, че ние „купуваме” най-добрите отношения, които можем да получим. Или иначе казано, най-доходните, най-евтините, които представляват най-добрата сделка в сравнение с другите възможности. Ето и трите големи фактора, през които поддръжниците на това допускане пречупват основните си идеи така както са изследвани и дефинирани :

- възнагражденията
Има множество начини да класифицираме възнагражденията, които получаваме посредством нашите взаимоотношения, но има 3 големи групи, към които гравитират всички останали. Първата група е свързана с вътршно присъщите  характерни черти на партньора ( красота, ум и т.н.). Втората група е свързана с пряко възнаграждаващото поведение на партньора (сексуалните отношения, извършваните услуги, вниманието). И третата група е свързана с достъпът, осигурен от партньора до желаните външни ресурси (пари, престиж, закрила).

- разходите

Всяка връзка води до разходи от страна на лицата, замесени в нея. Възнаграждаващото поведение по отношение на партньора отнема време и усилия. Ако връзката има траен характер, неприятните страни от поведението на партньора ще трябва да се толерират. Според редица автори, изследвали взаимодействията в брачната двойка, именно разходите имат по-голямо значение от възнагражденията . Незадоволените двойки се характеризират с отрицателни взаимодействия, по-специално в своето невербално поведение (ако ми се нацупиш, ще те гледам и аз накриво). Различията между задоволените и незадоволените двойки по отношение на техните положителни взаимодействия са малки или нулеви.

- алтернативните решения
Отказът от възнагражденията, които може да предостави друга връзка, може да фигурира в разходите на настоящата връзка. Често употребяваното становище на социалните психолози се състои в това, че другите връзки ни предоставят рамки за сравнение, което ни дава възможност да оценим настоящата връзка.  В класическото си изследване на междуличностното взаимодействие Тайбът и Кели дават дефиниция на „равнището за сравнение при алтернативните решения”. Те допускат, че ако хората смятат, че могат да имат на разположение и други връзки, по-възнаграждаващи и по-малко скъпи от сегашната им връзка, има голяма вероятност те да се откажат от настоящата си връзка. От друга страна, при липсата на по-добри решения хората ще се заловят за настоящата си връзка и ще имат склонност да я.

Въпреки, че този подход към интимните отношения е господстващ в социалната психология, това далеч не значи, че той не е оспорван. Има изследователи, които посочват алтруистичните корени на тези взаимоотношения, като представят факта, че изпитваме огромно удоволствие когато виждаме щастието на човека, когото обичаме. Въпреки това, и този възглед е поставен под съмнение, тъй като се изтъква и егоистичната природа на действието да правиш някого щастлив, за да изпиташ удоволствие и за самия себе си. От тук нататък анализът на проблема ще ни пренесе от добре систематизираното гледище за „покупко-продажбената” природа на любовта, към нейното динамично случване и процесуалност.

Любовта като инвестиране, равностойност и дисонанс.

Не всички изследователи акцентират върху връзките само като посочват разходите и възнагражденията в тях. Ръсбът например дописка, че инвестициите в дадена връзка играят също толкова важна роля за нейното просъществуване, както и настоящите разходи и възнаграждения в нея. Според това гледище инвестицията се състои от всички психологически или материални средства, които сме вложили във връзката и които ще бъдат загубени, ако тя прекъсне. Съвършено краен случай на инвестиране са паричните суми, изразходвани за партньора. По-изтънчен, но многозначителен от психологическа гледна точка пример са любовта и грижите, които сме полагали докато е траела връзката. Същият изследовател ни дава някои доказателства за това, че по-големите инвестиции са свързани с по-голяма ангажираност във връзката. Все пак трябва да подчертаем, че идеята за това, че инвестициите са „загубени”, когато връзката свърши, до голяма степен зависи от представата ни за целта, с която са направени тези инвестиции. Ако, давате за да имате власт над другата личност, тогава инвестициите са загубени, в случай че партньорът ви напусне. От друга страна, ако давате заради удоволствието да давате и ако гледате на връзката като на елемент от собственото си развитие, тогава можете да правите инвестиции разумно или неразумно, но те никога няма да бъдат „загубени”.
Теорията за дисонанса е друг подход към проблема за значението на онова, което даваме на другите. Според тази теория на Фестинджър, Уикланд и Брем дисонансът е породен от нежеланите аспекти на дадено нещо, независимо какво е то, което ние доброволно сме избрали да правим.  Формулировката е, че състоянието на дисонанс е състояние на неприятно вълнение, което хората имат причини да намаляват. Така че, ако продължаваме да определяме срещи на някои хора въпреки големите усилия, които се налага да правим заради тях, или въпреки раздразнението, което изпитваме, когато те се поддават на някои от личните си навици, които са много неприятни за нас, би трябвало да възниква дисонанс. Един от начините за намаляване на дисонанса е да се убедим, че целта, заради която сме страдали, си струва труда, че тя до голяма степен е привлекателна и желана. Тъй че отрицателните аспекти на дадена връзка би трябвало да закрепят тази връзка до онзи момент, в който тези отрицателни аспекти се оказват тъй неприятни, че да предпочетем да прекъснем връзката. Един от изследователите в тази област е направил свои изследвания. Преди коледните празници той интервюира студенти, възнамеряващи да се сгодят по време на коледната ваканция. Според събраната информация за онези аспекти на техните взаимоотношения, които те трудно биха могли да променят (например религиозните различия между семействата им), Коен съставя списък с точките на конфликт. След това задава въпроси на същите тези студенти за втори път след завръщането им от коледната ваканция. Ако разгледаме случите на студентите, които наистина са се сгодили, установяваме, че колкото по-висока е била оценката им в списъка на конфликтите преди годежа, толкова повече след годежа е нараснала любовта, което според тях те изпитвали към партньора си. Разбира се, този резултат е обратен на онова, което биха предсказали моделите на отношенията, основаващи се на социалния обмен. Но както вече отбелязахме, процесите на социален обмен поставят граница на този процес на дисонанс. Ако връзката е прекалено неприятна и изпълнена с конфликти, тя ще приключи. Дисонансът намалява само докато тази граница не е достигната и докато лицето защитава връзката.
Като последен пример отнасящ се до запазването на връзките, ще разгледаме теорията за равностойност. Освен като подход, теорията за равностойността е полезна рамка, която можем да приложим към взаимоотношенията, и дори рамка, която играе уникална роля. Тази теория е насочена едновременно към онова, което получаваме, и към онова, което даваме, и в същото време е насочена към двамата партньори. В нея в основни линии се твърди, че що се отнася до нашите връзки, ние извършваме нещо като груби изчисления. Слагаме в уравнението както онова, което даваме, така и онова, което извличаме от нея, пресмятаме това съотношение и спрямо партньора. По този начин би могло да има големи индивидуални различия между двамата партньори, но да се запази равенството в една връзка. Така например ако влагам малко във връзката (малко време, усилия, чувства) и ако извличам малко от нея, бих могъл да запазя все пак равностойна връзка с някого, който евентуално влага много неща и извлича много неща от нея. Но очевидно не всички връзки са равностойни. Понякога чувстваме, че дадена връзка ни носи свръхпечалба (например предположете, както в горния случай, че тази връзка ми носи много, но аз влагам твърде малко в нея, докато моят партньор продължава да извлича големи печалби, но единствено с цената на големи жертви). Понякога чувстваме, че нашата печалба е недостатъчна. В теорията за равностойността се твърди, че както свръхпечалбите, така и недостатъчната печалба са неприятни и че хората ще се опитват да възстановят равностойността. Ако тя не може да бъде възстановена, можем да прогнозираме, че хората ще имат основания да сложат край на връзката си.

Любовта като романтично случване или зависимост от стимулиране.

Дотук се занимавахме с фактори, които допринасят за дълготрайна интимна връзка. Подобни фактори могат да се окажат значими, за да ни помогнат да определим какво чувстваме по отношение на дадена интимна връзка и дали ще я продължаваме. Но тези фактори не ни казват почти нищо за самото преживяване на романтичната любов. Всъщност всички фактори, които разгледахме, биха послужили също така добре за обясняването на трайността на дадено приятелство, както и на продължителността на дадена любовна връзка. Всички ,обаче, сме на мнение, че в една любовна история има нещо по-различно от спокойните удоволствия на приятелството. Социалните психолози откриват тайната на страстната любов главно в зависимост от стимулирането. С други думи, при едно и също начално равнище на привличане към някого, лицето, което се намира в екзалтирано състояние на физическо стимулиране има по-голям шанс да изпитва страстни чувства към това лице, отколкото човек, който не е стимулиран.  Един явен тип физиологическо стимулиране, който може да допринесе за този процес, е сексуалното стимулиране. Стивън, Бършейд и Уейстър откриват, че онези субекти в техния експеримент, на които са били дадени за четене сексуално стимулиращи произведения, са възприели дадена жена, на която са се надявали да определят среща, като по-съблазнителна, отколкото субектите, които са чели нестимулиращи произведения.
Но какво става, ако ни е страх или сме натъжени, или препиваме от радост, че сме взели някакъв изпит, имаме ли тогава шансове да се влюбим ? Изследване на Уайт, Фишбайн и Рутщайн ни показва, че ще стане така, ако от самото начало сме привлечени от другото лице. По време на двата експеримента Уайт и колектив откриват, че стимулирането действа, засилвайки първоначалното привличане. Въпреки всичко, малко е вероятно физиологическото стимулиране да е единствената съставка, която отличава любовната страст от приятелството. Шачтър, Уолстър и Уолстър предлагат по-подробен анализ на това разграничение. Неговите автори излагат идеята, че любовната страст се поражда от съчетание между физиологическо стимулиране и когнитивни сведения. Според това гледище имаме повече шансове да се влюбим, ако сме стимулирани и ако наричаме това стимулиране любов. Самият етикет е детерминиран от начина, по който тълкуваме нашето непосредствено обкръжение. Нека си представим например един мъж, който е изпуснал метрото и е трябвало да тича през няколко квартала, за да стигне навреме на любовна среща. Той пристига и се среща с очарователна жена, те вечерят на свещи и слушат романтична музика. Уолстър и Уолстър допускат, че този мъж би могъл да реши, че е влюбен в жената, с която е вечерял. Има повече шансове той да се влюби в този случай, отколкото ако беше хванал метрото и беше пристигнал спокоен и нестимулиран.

Любовта като комуникация.

Комуникацията е специфичен елемент с решаващо значение в човешките взаимоотношения. Едно от обширните изследвания върху комуникацията в брака е на Готман и сътрудници. Тези изследователи установяват две основни форми на затруднение в комуникацията, които характеризират нещастните женени двойки.  Най-напред стои онова, което бихме могли да наречем модел на „паралелната игра”. Когато дискутират проблеми, водещи до несъгласие между двете страни в дадена двойка, задоволените двойки признават валидността и значението на аргументите на другата страна дори и да не са на едно мнение. За сметка на това незадоволените двойки не признават тези аргументи. Всяко оплакване на една от страните предизвиква само ново оплакване от партньора, всяко предложение води до контрапредложение. Комуникацията в тези двойки прилича на заключена битка, в която може да има само един победител, не на диалог а по-скоро на два взаимно изключващи се монолога. Второто затруднение, което те подчертават е свързано с разчитането на невербалните взаимодействия .
Една от най-важните разновидности на комуникацията в дадена интимна връзка е себеразкриването, с чиято помощ показваме пред другия аспектите на своето Аз. Процесът на саморазкриване е основна характерна черта на теорията за социалното проникване на Алтман и Тейлър. Те допускат, че междуличностния обмен прогресира полека-лека от повърхностни, неинтимни сфери към по-интимни, по-дълбоки слоеве на личността у социалните действащи лица. Макар че това развитие може да се изрази в голямо разнообразие от поведения, те поставят основното ударение върху саморазкриването. Важно е да се отбележи, че саморазкриването се различава от взаимността на саморазкриването. Второто предполага склонността на хората да връщат количеството и равнището на саморазкриването, които те получават.
Мастърс и Джонсън сочат, че постоянното пренебрегване на обмена на комуникации от жизнено значение е причина за много от трудностите и неудовлетвореността на , които хетеросексуалните двойки изпитват в своите сексуални взаимодействия. За сметка на това, те приписват високо качество на сексуалния опит при ангажираните хомосексуални двойки на по-лесната и по-честа комуникация на тези двойки, що се отнася до интересите им и до техните сексуални желания. Проведени са редица експерименти в тази област, които изследват полови, възрастови и други различия при себеразкриването, но не е възможно да бъдат обхванати от настоящия текст.

Любовта като конфликт и раздяла.

Живеем в епоха, в която интимните отношения във все по-голяма степен се характеризират от конфликта и раздялата. Все повече и повече хора имат интимни връзки преди брака, все повече хора решават да отложат брака или въобще да не се женят, все повече хора се развеждат,  все повече хора се женят повторно.
Много научни изследвания се занимават с факторите, свързани с разтрогването на връзките и те не могат да бъдат описани в настоящия анализ. За сметка на това ще стане въпрос за централни теми обсъждани при разглеждането на тази тематика от социалните психолози. Първата тема е свързана с половите различия в конфликтите и раздялата. Кели и сътрудници изследват начина по който студентите гледат на своето поведение и на поведението на другите по време на конфликт. Младежите и девойките удивително единодушно признават, че поведението на двата пола не е идентично. Жените като че изразяват в по-голяма степен своите чувства и са по-силно загрижени за емоционалната страна на конфликта. Мъжете често са настроени по-практично и са по-силно загрижени да намерят по-практично решение. Изглежда несъмнено, че тези различия в подхода спрямо конфликта, ще направят решаването му по-трудно. Може би просто е полезно да знаем, че хетеросексуалният партньор вижда света различно от нас.
Втората голяма сфера от изследвания върху това какво влияе върху конфликтите и раздялата в интимните връзки е свързана с атрибутивните процеси в конфликта. Това е начина, по който обясняваме защо дадено лице е действало по определен начин. Орвис, Кели и Бътлър показват , че атрибутивните анализи играят важна роля в конфликтните ситуации, и формулират следните предположения :

- Атрибутивен процес ще има главно там, където има намиращи се в конфликт интереси. Ще сме склонни да попитаме защо някой е направил нещо само в случай, че сме нещастни заради същото това нещо, което този някой е направил.
- Атрибуциите са централен аспект в процеса на междуличностната оценка. Причината, на която се позоваваме, за да обясним поведението на дадено лице, ще засяга начина, по който оценяваме това лице. Например, ако сме твърдо убедени, че някой е постъпил егоистично, има по-голяма вероятност да се ядосаме на това лице, отколкото ако смятаме, че този някой е действал с грижа за нашето благо.
- Атрибутивните конфликти обикновено не могат да бъдат решени. И тук, изглежда, не можем да стигнем до обективната истина. Ако твърдо вярваме, че някой е направил нещо поради егоистични причини, това лице няма никакъв начин да ни докаже, че се е водило от съображения за нашето благо.

Общо взето, хората искрено ще вярват, че разбират точно причините за своето собствено поведение и че причините в подкрепа на това тяхно поведение го оправдават. Невероятно трудно ни е да признаем пред самите себе си и пред другите, че сме направили нещо „лошо”.

ІІ.Фази

Един модел на развитието на взаимоотношенията, който осигурява полезна структура за социалната психология, е предложен от Джордж Левингън през 1980 г. Той се нарича ABCDE модел на развитието на взаимоотношенията, защото петте фази са обозначени с тези букви. Те са: Привличане (attraction), изграждане (building), продължение (continuation), влошаване (deterioration) и прекратяване (ending). Разбира се не всички преминават и през петте етапа. Само първите два – привличането и изграждането - са необходими фази в близките взаимоотношения. Скоростта, с която те могат да се появяват, варира в различните връзки, но и двете са необходими предварителни условия за формиране на близки взаимоотношения. Фазите влошаване и прекратяване могат да се появят или не във всяка връзка.....

1.Привличане

Привличането е първоначалната фаза във всички близки връзки. През този етап хората преценяват привлекателността си и степента на харесване на тези, които срещат. Ако си дадете сметка, че повечето ни всекидневни срещи включват непознати, фазата на привличането характеризира взаимоотношението ни с повечето хора. На този етап започваме да формираме впечатления за другите, правим преценка за тяхната същност и взимаме решение дали да продължим взаимоотношението.....

На този етап впечатленията, които хората формират за другия човек, са основани на наблюдаеми, външни характеристики, например облекло, физически характеристики и поведение. Два фактори са особено важни по време на фазата на привличането: близостта по място, или физическата близост, и физическата привлекателност. Тези фактори са изследвани много подробно от социалните психолози.

Физическа близост

Физическата близост се отнася до физическото състояние между двама души. Хората е по- вероятно да са привлечени от онези, които са наблизо. За това има няколко причини. Първо, физическата близост просто увеличава вероятността да срещнете някого. Често се запознавате с някого, защото заради случайността той се случва наблизо. Хората е по вероятно да осъзнават и започват разговор с човек, който седи до тях в час, работи на същото място или живее в съседен апартамент или къща.

Друга причина, поради, която близостта по място е важна, е, защото хората в обща среда, например курс или работно място, често споделят общи интереси и нагласи. Както ще видите по- нататък, сходствата между хората от гледна точка на ценности и убеждения е мощен детерминант на привличането. Трета причина, поради която физическата близост увеличава привличането, е ефектът на съприкосновението.

Физическа привлекателност

Физическата привлекателност играе важна роля в избора на партньор. Красивите по природа хора доказано се ползват с по-голямо внимание от страна на противоположния пол и като правило се стараят да изберат партньор, който също е привлекателен. А хората с обикновена външност често създават семейство с човек със същото ниво на привлекателност.Хората са склонни да си избират равен по привлекателност партньор. При това по-привлекателните хора са особено взискателни към външността на потенциалните си партньори, но като цяло всички са склонни да си избират партньор, който е по-привлекателен от самите тях. В сравнение с жените, мъжете придават по-голямо значение на външността на потенциалната възлюбена и техният избор се не влияе от тяхната собствена привлекателност.

2. Изграждане

Тази фаза от развитието на взаимоотношенията включва изграждане на основа за по- нататъшно взаимодействие. На този етап и двамата партньори във връзката се опитват да научат повече един за друг  и продължават да правят преценки за бъдещо взаимодействие. До този момент взаимодействията им са доста повърхностни и предвидими....По време на този етап хората започват да се питат: „Всъщност точно колко харесвам този човек?” Въпросът е важен, защото това е моментът, в който се събира важна информация, засягаща интересите на двамата за продължаване на взаимоотношението.

3. Продължаване на взаимоотношението

Шестте стила любов на Лий

Въпреки че любовта е “стара като света” и за нея откриваме и в древни писания, психологическа научна теория за същността на любовта, намерила голяма популярност, датира от 1988, едва края на миналия век. Това е трикомпонентната теория на Робърт Стернберг, която акцентира върху: страст, интимност и обвързване.

Всъщност, още през 1973 Джон Алън Лий създава теория за стиловете в любовта. На основата на тази теория Сузан Хендрик и Клайд Хендрик създават скала за нагласите към любовта. Те установяват че при мъжете по-често се срещат стиловете лудус и мания, а при жените - сторге и прагма. Връзките, които са изградени от партньори със сходни любовни стилове се оказва, че са по-продължителни. .Типологията на любовта на Лий съдържа 6 стила: ерос, лудус, прагма, мания, агапе и сторге.

Ерос любовта е страстна, със силно физическо и емоционално привличане между двамата партньори. Тази любов е свързана с физическата и сексуална тръпка. Лий я нарича “открита и искрена”.

Лудус е така наречената “любов игра”, която е неясна и дистанцирана. Партньорите могат да поддържат по няколко връзки, те колекционират, събират бройки. Склонни са да избягват проблемите и игнорират напреженията във връзката. Не желаят да се обвързват и имат тайни от половинките си.

Прагма е практическата любов, при която изборът на партньор се основава на признаци като колко добре подхожда той на имиджа, на избраната кариера и планирано семейство. Те са готови да жертват емоционалните преживявания и вълнения, за да получат една сигурна и изгодна връзка.

Мания е обсебваща любов, свързана с притежаване и зависимост. Често са ревниви, самооценката им се базира на връзката. Имат сляпа нужда от любов, типични са крайните емоционални преживявания.

Агапе типа поставя желанията и нуждите на партньора над своите. Това е себеотричаща и раздаваща се, посвещаваща се любов. Този алтруистичен тип създава духовна връзка, сексът при него не е от първостепенно значение.

Сторге любовта се основава на приятелството. Тя прераства от романтична любов в близко приятелство и понякога партньорите даже не усещат кога е станал този преход. Това е връзка на взаимно доверие между партньори със сходни ценностни системи.

Триъгълната теория на Стърнбърг

Това са възможни различни стилове на проявление на интимни отношения, и все пак какво е любовта като дефиниция? Стернберг дава определение, състоящо се от 3 компонента, заради което се нарича триъгълна теория за любовта и може да се изобрази с триъгълник:

Страст – влюбването обикновено се появява в началото на връзката, достига връх относително бързо и след това отслабва до едно стабилно ниво, резултат от навика. След приключване на дадена връзка, индивидуалният капацитет за страст е изчерпан за известно време, докато човек не преодолее чувството на загуба.

Интимност – обикновено достига връх по-бавно от страстта, след който плавно намалява до относително ниско ниво на интимност, същевременно междуличностната обвързаност нараства. Някои обстоятелства обаче могат да активират скритата интимност и в резултат тя се връща на предишното високо ниво или дори ги превишава.

Обвързване – в успешните връзки нивото на обвързване нараства относително бавно в началото, после забързва и след това плавно постига стабилно ниво. Когато връзката се разпадне, нивото на обвързаност намалява плавно докато изчезне.

Съчетаването на тези компоненти определя типовете любов както следва:

1. Без любов – отсъствие и на трите компонента
2. Харесването включва само един от компонентите – интимност. Не става въпрос за повърхностна симпатия, тук харесването се характеризира с приятелство, усещане за свързаност, топлота и близост с другия, но без страст или дългосрочно обвързване. Партньорите могат да си говорят за всичко. Този тип е грижовен и печели доверие лесно. Ако обстоятелствата се променят (смяна на работата или преместване в друг град) връзката може да избледнее.
3. Сляпата любов съдържа единствено страст и често е това, което наричаме любов от пръв поглед. Влюбеният не може да прогони обекта на любов от мислите си. Те копнеят да бъдат заедно, да се доносват, сливат. Усещат силна физическа възбуда. Когато и партньорът се чувства така упоен, този тип влюбен е щастлив, но при всеки знак за несъответствие той изпитва дълбоко отчаяние. Партньорите често не се познават добре. Тъй като интимността и обвързаността липсват, тази любов може да изчезне.
4. Празната любов съдържа обвързаност без интимност или страст. Понякога, една по силна любов може да деградира до празна любов, при която обвързаността остава, но интимността и страстта са отмрели. В културите, в които има уредени бракове, тези връзки често завършват като празна любов. Тази любов е характерна и за двойките, които са се отчуждили, но остават заедно защото се чувстват задължени да съхранят брака.
5. Романтичната любов е комбинация от интимност и страст. Романтичните партньори са свързани емоционално и физически със страстни чувства. Любовта към партньора е основана на това какъв е другия, а не какъв ти се иска де е. Партньорите си вярват и са дълбоко емоционално свързани. Те си споделят интимни мисли без страх от отхвърляне. Когато споделят един с друг, изпитват дълбоко вълнение от страстта. Не са достигнали момента на обвързването, но е вероятно, ако тази връзка продължи и остане удовлетворяваща за двамата, да се появи и обвързване.
6. Дружеската любов се основава на интимност и обвързване. Партньорите са като най-добри приятели. Среща се често в дълготрайните връзки. Този вид често се среща в бракове, в които страстта е изчезнала, но са останали дълбока обич и привързаност. Обвързаността е силна, доверието е пълно.
7. В нелепата любов има страст и обвързване, но не и интимност. Пример за такава е бързото влюбване и сключване на брак. Това е връзка основана на страстта достигаща до обсебеност, изключваща стабилизиращия компонент интимност. При този тип връзка партньорите не могат да спрат да мислят един за друг, копнеят да са заедно. Изпитват силна физическа възбуда и в началото се чувстват като в рая. В единия случай след опознаването може да се окаже, че партньорите си пасват, и да се достигне до емоционална интимност. В другия случай се оказва, че двамата не са съвместими, и с времето отшумява и страстта, остава само обвързаността и разочарованието.
8. Завършена (съвършена) любов е единствената която включва и трите компонента – интимност, страст и обвързване. Има и влюбване и допадане с партньора. Общуването е добро и то усилва чувството на близост и страст. Партньорите са сигурни един в друг, загрижени и готови на жертви в името на връзката. Това е най-пълната форма на любов и олицетворява идеалната любовна връзка, към която много хора се стремят, но очевидно малко намират. Стернберг предупреждава че поддържането на завършена любов може да бъде дори по-трудно от намирането й. Той набляга на важността на привеждането на компонентите на любовта в действия. “Без изразяване” предупреждава Стернберг и най-силната любов може да изчезне.

Стернберг развива разработките си с нови изследвания за това как индивидът може да има едновременно идеални и реални триъгълници, свои и чужди триъгълници и взаимовръзки между тях.

4.Влошаване

Влошаването се отнася до „намаляване на качеството, състояние, което изглежда по-малко желателно, отколкото някакво предишно състояние”. Повечето връзки имат периоди на влошаване. Изглежда, в природата на нещата е хората, които са близки, в крайна сметка да започнат да имат проблеми един с друг.

5. Прекратяване

Прекратяването на интимна връзка е травмиращо преживяване за повечето хора, макар че този, който инициира скъсването, по- принцип е по- щастлив и по- малко депресиран. В края на връзката чувствата на  страх и паника при мисълта, че човек остава сам, са много вероятни, както и изключително силния гряв, насочен срещу партньора. В същото време съществуват чувства на амбивалинтност, след като човек осъзнае, че още изпитва силни чувства към бившата си половинка. Други отрицателни последици могат да включват понижен социоикономически статус, промени в роднинските отношения и в социалния живот.

ІІІ. Девет групи несемейни  отношения

През 1988 Беверли Феър използва различен метод за изучаване на концепцията на любовта. Вместо да дава на хората въпросници, създадени според нечия теория за любов, Феър моли хората да опишат любовта с техни думи. След това тя събира описанията и ги групира в няколко отличителни концептуални категории. Понятията са степенувани по важност. Описаните несемейни любовни отношения между хора образуват 9 групи, характеризиращи се със следните понятия:

1. обич - прегръщане, целуване, нежност, близост, загриженост, приятелство, откликване на нуждите на партньора, здрава връзка, раздаване, щастие, помагане на партньора, държане за ръка, споделяне, топлота, може да бъде едностранна любов, не много силна, не сексуална;
2. сексуална връзка – физическо привличане, възбуда, сласт, изразяване чрез сексуалния акт, партньора чисто сексуален обект донасящ удовлетворяване на потребност, отдаденост, задоволеност, вълнение, задоволяване на нужда, сърцебиене, интимност, целуване, докосване, краткотрайност, близост по време на секса, но често не след него, емоционалност, даване, щастие, специален, мислене за другия през цялото време;
3. платонична любов – приятелство, не сексуална, загриженост, съвместно прекарване на времето, не физическа, подкрепа, наслаждение на компанията на другия, чувство за комфорт, щастие, помагане, естествено поведение, споделяне, доверие, задоволство, можеш да говориш за всичко, отговорен, уважение;
4. приятелство – свободно си говорят за всичко, загриженост, помагане, честност, прекарват заедно времето, доверие, споделяне, разбиране, споделяне на емоции, откликване на нуждите на другия, приятни спомени, щастие, подкрепа, продължителност, лоялност, откритост, споделяне на мисли, връзка, близост, общи интереси, грижа, да се чувстваш комфортно с другия, да се изслушват, уважение, тъга, чувство на принадлежност, споделяне на опита;
5. романтична любов – вечеря на свещи, разходки, щастие, идеалист, желание да бъдеш с другия непрекъснато, подаръци, сънуване на другия, да се чувстваш като в приказка, да се чувстваш свободно с другия, хубави спомени, физическо привличане, седене пред камината, споделяне, ухажване, прекарват времето заедно, не познават добре другия, целуване, света се върти около другия, честност, племенен, даващ, приятелство, могат да говорят за всичко, проблемите избледняват, сексуалност, потни длани, приятна музика, мислене за другия през цялото време;
6. младежка любов – появява се в ранна възраст, нов опит, краткотрайна, другия е в ума ти постоянно, заслепяване, стеснителност около другия, увлечение, мечтаене по другия, чувстваш че летиш, първоначално много силна, но после избледнява, болезнена, ако не е взаимна, виждаш само хубавите качества на другия, незряло поведение, привличане, ускорено сърцебиене, целуване, потни длани;
7. страстна любов – сексуална, грижовност, напрегнатост, другия не ти излиза от ума, връзка, ускорено сърцебиене, желание да си с другия постоянно, възбуда, емоционален, изразителен, целувки, сласт, привличан, не добро познаване на другия, еуфория, вълнение, опиянение, пълно отдаване, прегръщане, интимен, нерационален, физически, това е най-специалният човек в живота ти, краткотрайност, докосване, желание да направиш другия щастлив;
8. безумно влюбване – мислиш за другия през цялото време, краткотрайност, физическо привличане, виждаш само добрите качества на другия, омагьосан от пленителността на другия, света ти се върти само около другия, не познаваш добре другия, вълнение при срещата с другия, пронизан от любов, усилване на сърцебиенето, потни длани, мислиш че си влюбен, говориш за човека през цялото време, искаш да си с другия през цялото време, увличане, основана на първо впечатление, нерационална;
9. обвързваща любов – обвързване, устоява на изпитанията, продължителна, мислиш за другия през цялото време, готов си да се отзовеш, изпитана само към един човек, честност, споделяне, грижа, близост, отдаване, уважение, обещание, сексуална, доверие, разбиране, връзка, посвещаване, вярност, можете да говорите за всичко, реципрочност на отношението, да живеете заедно, откритост, страст, саможертва.