Joomla Software solutions Template

Payday loan

Детството е особен период в живота на човека, който се е обособил в процеса на  еволюцията. То е резултат от историческо развитие на обществото, тъй като детето не би могло да оцелее, ако е лишено от грижите на възрастния.

Понятието социализация се отнася към тези процеси, с помоща на които хората се научават най-първо вярно и точно да участват в различните социални групи. Това е сложен и многостранен процес, който има вътрешна структура. Пътищата за развитие на едно дете извън биологичното му семейство са два:

1. Да бъде отгледано в детски дом.
2. Да бъде осиновено.

Успешната социализация на дете отглеждано в детски дом зависи от редица фактори. Един от най-важните за адаптирането на детето е социалната политика на държавата по отношение на децата изоставени от биологичните им родители. Развитите страни по-голяма възможност за отделяне на средства за отглеждането и развитието на тези деца. Те имат възможност да израснат в нормална среда, където могат да получат нужното внимание, грижи и любов. Хората, които се гррижат за тях са внимателно селектирани и достатъчно добре стимулирани, за да дават всичко от себе си при отглеждането на такива деца. Те са там с ясното съзнание, че трябва да се грижат добре за най-малките членове на обществото.

Една от главните задачи на семейството а и в последствие на други възрастни е да обгради детето със среда, която да му дава непрекъснати възможности за дейности, свързани с изучаването на външния физически и социален свят, така че неговата социализация да бъде възможно най- оптималната. В по-слабо развитите страни възможностите за успешна реализация на детето, растящо в детски дом са по-малки поради факта, че държавата не може да отдели средствата нужни са създаване на необходимата среда. Често децата са оставени без надзор в ситуации, които могат да травмират детската психика. Ситуации, които могат да предизвикат стрес, душевно разстройство, гняв, агресия и други състояния, в следствие на физически или психически тормоз. Социалните взаимоотношения се оказват на първо място изключително необходими за развитието и усъвършенстването на речта на детето. Тази дейност от своя страна е основна за неговото развитие. Освен за развитие на говора и усъвършенстване на речта тези взаимоотношения се оказват изключително необходими и за разкриване на междуличностните контакти, които имат децата по между си.

Според женевския учен Жан Пиаже “Човешкото същество още от самото си раждане е потопено в социално обкръжение, което му влияе по подобие на физическата среда. В определен смисъл обществото влияе дори повече……….. то го кара да признае определени факти, но му дава готова система от знаци, които изменят мисленето му, придават различни ценности и му налагат безкрайни задължения”.

По-развитите страни, за тази цел към домовете за деца биват назначавани логопеди, психолози и други социални работници, които да се грижат за психическото състояние на децата и да реагират навреме в случаи, в които определени деца влизат в групата на деца с нервни смущения, в следствие на травми или злополуки, деца с логопедични дефекти и такива с физическа и умствена изостаналост.  Именно тези хора съумяват не само да социализират тези деца към групата на “нормалните”, а и да ги научат те самите да се справят в стресова среда и да възприемат, както себе си така и останалите деца нормално и спокойно.

Втората възможност за успешната социализация на едно дете извън биологичното му семейство е то да бъде поверено на грижите на приемно семейство и в последствие осиновено. Според мен това би бил най- добрата възможност за едно дете. Основните фактори за неговото развитие и социализация биват процесите на съзряване, взаимодействието с физическата  и социалната среда. Според Пиаже – Стилът на поведение на детето зависи преди всичко от отношенията му  с родителите. Ако те са нервни, конфликтни или нестабилни личности, то това неминуемо ще се отрази на неговата психика и поведение както пред тях така и по време на контакт с други деца. Именно затова, при даване на детето за осиновяване или дори само за отглеждане, приемните семейства трябва да бъдат внимателно проучвани. Трябва да се открие съвместимост между тях и детето. Тези хора трябва да притежават качествата на един добър родител и даже дори малко педагог. В по-развитите страни това бива един сравнително продължителен процес, който неминуемо води до добри резултати. Тези проучвания в по-дълъг период са нужни поради фактът, че това ще бъдат хора на чиито грижи ще бъде поверен чужд живот и най-вече една крехка психика. Създаването на всяка човешка характеристика зависи от индивидуалните възможности на човека, но отразява и различията в социалната среда, в която той живее.

От голямо значение е възрастта на детето, което ще бъде поверено на друго семейство. Колкото в по-ранна възраст стане това, толкова по-добре за него и бъдещите му родители и настойници. Това е така защото в по-ранна детска възраст, то би понесло по-лесно промените в неговия живот. То тепърва изгражда характерът и навиците си и все още не се чувства изоставено, самотно и безпомощно. Докато в по-късен етап то би се борило за това всичко да остане както “преди” дори с цената на живота му. Децата в по-горна възраст се страхуват от промените, това им носи несигурност и те всячески се стремят да запазят средата си константна. При стрес от загубата на досегашното си семейство или настойници, това желание се усилва. Те биха имали трудност с това да наричат новото си семейство с нарицателните “мамо” и “татко”, защото не искат да губят връзка с хората, към които те вече са се привързали, дори това да са социалните работници, които са се грижили за тях до момента на осиновяването им. В по-горна възраст тези деца трудно биха свикнали с новият град, квартал, улица, жилище, дрехи, съученици и съседски деца, които са свързани с новият им живот. Много често те заявяват, че не искат “нови” родители, че не искат “нов” живот.

Въпреки, че много от тези деца осъзнават нуждите си и шансът който им се дава, те упорито отхвърлят вероятността за бъдещи щастливи мигове, любов и внимание, които биха могли отново да получат. Това прави почти невъзможно намирането на семейства, готови да полагат грижи за тях. Тези деца стават проблемни и социализацията им бива почти невъзможна.Тези проблеми са разрешими при едно по-ранно осиновяване, което би спомогнало за по-доброто и бързо социализиране на едно дете към новите условия на живот, към новите контакти и което би улеснило не само него но и семейството на чиито грижи бива поверено то.

Съвременната социална психология се базира на схващането, че началото на социалния живот на детето може да бъде разкрит чрез анализ на съвместимите динамични връзки между детето и възрастния, в които по общ начин се откриват средства за общуване.

Според  Жан Пиаже, съществуват  няколко етапа в развитието на интелекта на детето, които съвпадат с етапите на социализация. А именно:

Първият етап е периодът от раждането на детето до средата на първата година, когато функционира и се подготвя сенсомоторния предезиков практически интелект на детето.Вторият етап е времето от 2 до 8 години, когато детето се намира в стадий на палиативна/частично облекчена/ интуитивна мисъл.Третият етап е до12 години. Това е периодът на конкретните операции. След тях се създава структурата на формално-логическите  операции и се развива рефлективния интелект.

Тези етапи в развитието на интелекта на детето и периоди в процесите на социализация се извършват благодарение на усвояването на следните няколко механизма. На първо място така наречената “асимилация”, или процес на  включване и усвояване на нови елементи от структурите, които вече са образувани. На второ място процесът на акомодация, или преустройство на съществуващите структури на познанието, което дава възможност за по-добро приспособяване към настъпилите условия. Трети е процесът на адаптация, а четвърти – на уравновесяване. Етапите в развитието на детето трябва да бъдат съобразени при промяна на средата, в която то живее. Така ще се улесни процесът на социализация. Приобщаването му към друга среда и различни социални контакти трябва са става постепенно, за да може, то само да приеме промените около него и да не изпитва силно чувство на уязвимост или объркване. За съжаление етапите на развитие, през които едно дете преминава не винаги са съобразени с налагащите обстоятелства. Това е така защото в по-бедните и слабо развити страни средата, в която се отглеждат тези деца е в много случаи крайно неподходяща. Например няма отделни помещения за децата в различни възрастови групи, да не говорим, че няма добри условия за живот.Там,.домовете за изоставени или осиротели деца не разполагат с нужните финансови средства за полагане на грижи. Много често храната е еднообразна, нискокачествена, помещенията са  влажни и студени, децата износват чужди дрехи и нямат играчки, подходящи за тяхната възраст. Персоналът в тези домове е малоброен, зле платен и съответно нискоквалифициран. Не са рядкост случаите на насилие именно там, където децата би трябвало да получат грижи, закрила и внимание. Всичко това води нерядко до травмиране на детската психика  оставя отпечатък за цял живот. Един от изходите, в такива условия е ускорената процедура по отглеждане и осиновяване на тези деца от семейства с недотам добра или даже неизвестна репутация, с цел освобождаването на още едно място за дете в съответния детски дом. Порочният кръг се затваря с даването на детето на неподходящо или непроучено приемно семейство. При такива условия социализацията на децата бива невъзможна, защото те не получават нужните грижи и внимание, а и не рядко са и случаите на незаконно използване на детски труд.

Според мен е напълно възможна успешната социализация на децата извън биологичните им семейства при условие, че това се прави на време, в подходящата детска възраст и при необходимите условия, задължителни за доброто бъдеще на едно дете.