Joomla Software solutions Template

Payday loan

Въпрос № 1

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ- ПСИХОДИАГНОСТИКА, ПСИХОЛОГИЧЕСКО ИЗМЕРВАНЕ, ПСИХОЛОГИЧЕСКО ОЦЕНЯВАНЕ, ПСИХОЛОГИЧЕСКО ТЕСТИРАНЕ

Диагностика в превод от гръцки означава „разпознаване, установяване , подреждане” Наименованието психодиагностика е дадено за първи път от Х.Роршах през 1921 г..Психологическата диагностика е е психологическа дисциплина, разработваща методи за откриване и изучаване на индивидуалните психологически и психофизиологически особености на човека, наука и практика за на поставяне на психологическа диагноза.Целта на съвременната психодиагностика е да фиксира и опише психологическите различия по някакъв признак между индивидите и между групи от хора. Диагностиката на психическото развитие представлява изследване на човека с цел установяване на нивото му на развитие и индивидуалните особености на неговата психика, както и на възможни отклонения в психическото развитие. Диференциалната психология изучава представите за индивидуално-психологическит особености.

При индивидуалната диагностика получената диагностична информация се използва за вземане на решение относно индивид, целта на груповата диагностика  е да даде информация за постиженията на групата.Има два типа диагностика:

1.диагностика на основата на констатирано наличие или отсъствие на някакъв признак;

2.диагностика, позволяваща да се намери мястото на изследваното лице или на група изследвани върху континуум /термин за означаване на математически образувания, които притежават свойството непрекъснатост/ по степента на изразеност на техните качества.

За разлика от експериментирането, при психодиагностиката изследователя фиксира психологическите факти, а не варира условията на дейност на изследваните лица. Терминът психодиагностика се използва в смисъл на измерване.

Според някои психолози, терминът „психодиагностика” може да има и по-широко значение от термините „психометрия” и „психологически измервания”, тъй като психодиагностична информация може да се извлече и чрез наблюдение, интервю, проективни методики /без да се получават цифрови скали/. Психодиагностиката има свой специфичен предмет – човешката индивидуалност, особеностите на отделния индивид като цяло.

ПСИХОЛОГИЧЕСКО ИЗМЕРВАНЕ

Според Ж.Стенли и К.Хопкинс  измерването е процес, чрез който нещата могат да бъдат разграничени, т.е. процесът на измерване не включва по необходимост използването на числа.

Според С.Стивънс, измерването е процес на приписване на числа на обекти в съответствие с определени правила. Измерването е приписване на числа на обекти, които представят количествата или степените на свойство, притежавано от всички обекти.

Според Вл.Смекал измерването означава определяне на количествените характеристики на изследваното явление  чрез използване на определено средство за измерване. Прякото/директно/ измерване е възможно само за определени признаци на обектите, предимно в техническите науки. Непрякото /индиректно/ измерване се опира на предположението, че всичко, което съществува, се проявява по някакъв начин или въздейства на други неща.

Съществуват три вида измерване в естествените науки:

1.Фундаментално измерване- основава се на емпирични показатели, които непосредствено дават числови данни.

2.Производно измерване- измерване на /скрити/ применливи възоснова с връзаката им с други /манифестирани/ променливи. Измерване, свързващо свойството с другои свойства.

3.Измерване по определение-произволно предполагаме, че че наблюдаваните признаци характеризират именно това, а не някое друго свойство на обекта.

Според Вл. Смекал, психометрията е наука за за измерването и оценката на психичните явления. Оценяването е процес на обработване на получените данни и сравняването им с предварително избрани норми и стандарти, оценката е крайният резултат от този процес.

В основата на измерването лежи операцията сравнение. Измерването е сравнение, съотнасяне на обекти към определени числа, така че съотношението между обектите да съответства на съотношението между числата.

В психологията въз основа на обекта на измерване се разлиават три основни процедури на психологическо измерване.

1.Измерване на изследвани лица, на особености на поведението на хората, за да се определи по какво се различават по между си;

2.Измерване /класифициране, ранжиране, оценяване/ от изследваното лице на стимули;

3.Съвместно измерване на стимули и хора, които се разполагат на една основа.

По отношение на предмета на изследване, измерването има три аспекта:

1.измерваме количеството, размера или ширината на променлива-напр. Броя прояви на изследван признак;

2.измерваме честотата та появата на дадена проява на признак;

3.измерваме интензивността, големината, силата или дълбочината на дадена проява на признак.

Променливи са психични явления и фактори, които придобиват различни стойности между отделните индивиди или в различни интервали от време. Променливите могат да бъдат качествени или количествени.

Качествените променливи  биват:

- дихотомни/мъже-жени, притежание на даден признак –липса на даден признак/

-политомни /напр.видове интереси/.

Количествените променливи биват:

-дискретни /прекъснати/ които могат да приемат ограничен интервал числови стойности-напр. Боят на децата в едно семейство;

-непрекъснати-приемат най-различни числови стойности.

Измерването е процедура, при която на обектите се приписват числа по определени правила, с цел да се изразят съдържащите се в тях количества на дадено свойство.

ПСИХОЛОГИЧЕСКО ТЕСТИРАНЕ

Тестирането е процес на провеждане и използване на тестове. Тест от английски значи изпитание, проба, проверка. Тестът представлява модел на ситуация, с чиято помощ получаваме образци на поведение или преживяване, които разглеждаме като съвкупност от показатели на изследвания признак. Терминът тест е въведен от Галтън през 1883г. През 1884г. Той формулира три принципа за използване на тестовете:

1.Използване на серия от еднакви задачи с голям брой изследвани лица;

2.статистическа обработка на резултатите;

3.Определяне на еталони за оценка.

През 1890г. Кетел популяризира понятието тест със статия, която публикува . Той започва да използва тестовете за да оцени как хората използват умствените си способности, за да решат проблеми и за да оцелеят. Кетел първи говори за необходимостта от стандартизиране на тестовете, еднакви условия за тяхното провеждане. Формулира изискванията за провеждане на научни изследвания с тестове, еднакви условия за всички изследвани лица; ограничаване времето за тестиране около един час; при провеждане на експеримент в лаборатория да не присъстват зрители; да има добро обзавеждане, което да предразполага хората за тестиране, еднакви инструкции за изследваните лица и др.