Joomla Software solutions Template

Payday loan

Най-трудното изкуство е да бъдеш себе си

Кой съм аз? Как останалите ме възприемат? Какво трябва да променя в себе си, за да достигна съвършенството? Всекидневно си задаваме тези въпроси с цел да бъдем забелязани, да се чувстваме уверени, да намерим капка щастие в безкрайния океан на живота, която да пречисти душата ни и да ни помогне да открием истинския смисъл на съществуването. Избираме различни пътища, за да го сторим, които разкриват пред нас много опасности, много премеждия, с които трябва да се преборим, за да открием истинската си същност, да се превърнем в идеал за самите нас. Но често не осъзнаваме, че най-голямата трудност по пътя към щастието, към любовта, към истината, е да запазиш себе си, понякога се загубваме в тъмнината и после само с много воля и сила можем отново да намерим светлината, да се разкрие красивият небосвод на живота пред нас.

Има много хора, които  когато гледат филм и им допадне някой актьор, четат книга и им харесва някой герой  или просто разговарят с приятел, намират в дадената личност качества, които смятат за по-добри от своите, които непременно искат да усвоят, да притежават, с които да се харесат повече на околните. Така, взимайки звездите от небосклона на нечия чужда душа, заменяйки с тях своите собствени, те се променят, стават клонинги, стават роби на своята собствена мания за оригиналност, своята собствена фикс идея за съвършенство. Вместо да постигнат желаното, те губят себе си, губят тези шарки от цвета на живота си, които ги правят уникални, с които омагьосват останалите. В стремежа си да бъдат по-добри, те стават по-незабележими, защото угасва светлината в очите им, угасва онази  искрица, която макар всички да притежаваме, винаги е различна, която разкрива на света красотата на душите ни, която поражда в сърцата ни любов, приятелство и всички онези чувства, които ни правят хора. На пръв поглед всеки ще си каже, че това описание не се отнася за него, че никога не е извървявал нито една стъпка към загубата на истинското в себе си, но не е така. Например харесвате как някой се изразява, жестовете му, гримасите му, начина му на обличане и решавате, че като се опитате да го имитирате ще станете по-интересни, това ще ви помогне да се доближите до желаното съвършенство, да направите впечатление у хората, на които държите. Дори само един взет елемент, ви кара да изгубите една частичка от пъзела на душата си.

Има и други примери. Често когато искаме да се впишем някъде- в някаква група или да станем част от някаква общност, се принуждаваме да правим неща, които дори да не харесваме, виждаме това като единствения начин да намерим приятели или просто да бъдем по-забелязвани. Не разбираме колко може да ни навреди, колко много можем да изгубим и  как, придържайки се към общоприетия модел в тази група, ще загубим индивидуалността си, ще загубим себе си. Трябва да знаем, че приятелството не познава еднаквостта, не я цени, в неговия свят няма граници, няма дадености, то има само едно правило : „Да бъдеш себе си” . Така те възприема и приятелят, възприема те какъвто си, успява да открие винаги най-красивото в душата ти, възприема тъмните части на сърцето ти. А другите, тези, които те карат да се промениш..Е, те са никои за теб, те не са приятели, те могат да бъдат поройният дъжд, който да отмие следите към пътя на щастието, на себепознанието. Можеш да ги различиш със сърцето си, защото често очите остават слепи за истината.

А любовта може да те отведе до края на този път към щастието, към хармонията в душата, към индивидуалността, към бленуваното, но и може да го покрие със сенки. Любовта може да те накара да оцениш наистина това, което си, да те накара да се чувстваш способен на всичко, да сглоби всички елементи на същността ти. Но най-често несподелената обич ни кара да се чувстваме нищожни, непълноценни, изпълва с мрак душата ни, за да не можем да видим накъде отиваме, да се лутаме безцелно дълго време. Тя още повече ни кара да се променим, опитвайки се да си я върнем, но така още повече губим себе си… Възприемаме се като недостойни за чувства, не виждаме смисъл в нищо… Ключът към клетката на отчаянието, породено от загубената надежда за любов, се намира в силата, силата на собствената ни воля, която е като свободна птичка, жалееща да полети отново. Намерим ли тези сили в себе си, успеем ли да повярваме, ще се върнем по пътя към щастието, към себепознанието, към истината.

Художник рисува красивите си картини, както певец пее прекрасните си песни, както скулптор вае чудните си скулптури- това са изкуствата. Но най-трудното от всички е изкуството да бъдеш себе си, сам да нанасяш щрихите на душата си, да изпъстриш света си с най-красивите шарки. Малко хора го владеят, но успеят ли намират смисъла на живота си, намират силата да бъдат себе си, успяват да видят истината в човешките очи, да открият чудото на съществуването, да се превърнат в истински хора. Тогава танцът на щастието, на изпълненото с вълшебни чувства човешко сърце започва. Започва и не свършва докато светлината на живота не угасне, докато волята на човек да бъде себе си не го напусне, докато запази това, което го отличава, докато запази дори най-малките, но неповторими и чудни златни нишки, от които е изплетена душата му.

Само владеейки изкуството да бъдем себе си, да успяваме да оценим онова, което имаме, ще ни дари с магическата пръчка, с която да омагьосаме не само своя собствен свят, но и този на останалите, да го даряваме с любов, щастие, надежда. Само така ще можем да повярваме в невъзможното, в магията, която съществува навсякъде около нас, да видим невидимото и то не с очите си, а със сърцето си. Да можем сами да чертаем съдбата си, да определяме пътя, по който да поемем. Да повярваме в мечтите, да превърнем живота си в приказка, всеки ден в приключение, всяка минута във вълшебство, всеки миг в последен. Да се радваме на най-малките частички  красота, витаещи навсякъде около нас, да озаряваме всички с усмивката, която стопля сърца. Да успяваме, да докажем себе си, да оставим следа, отпечатък в душите на другите, да оставим диря, както в миналото и настоящето, така и в бъдещето. Да намерим това, което търсим, да се борим за това, за което копнеем и да не се отказваме. Да повярваме в безсмъртието на душата и да знаем, че сме изживели живота си, следвайки нашата магия, нашата мечта, нашите копнежи, оставяйки дворец от богатства, но не материални, а истински- такива каквито винаги търсим и рядко намираме. Цялата тази магия ще бъда наша, когато открием себе си, усвоим изкуството да бъдем себе си, да не се страхуваме да отключим дори най-загадъчните врати от безкрайния коридор на душата си, да изрисуваме сами своята собствена съдба..