Нарушени вътресемейни отношения

В семействата, чиито членове изпитват в отношенията си един към друг емоционално отхвърляне, непосредствено междуличностно общуване в много случаи просто отсъства. В основата на такива отношения лежи неудолетвореност в емоционалните отношения по отношение на даден семеен член, която се визуализира с външна хладност и се съпровожда с обиди, а от друга страна с чувство за вина по отношение на отхвърлените семейни членове, което много често не се осъзнава или не до края. Последните се опитват да се отърват от чувството си за вина, но не се решават да признаят в себе си това чувство, използват в семейните отношения манипулативни прийоми на натиск върху семейните членове, по отношение на които изпитват даденото чувство, стараейки се по такъв начин да извикат ответно чувство по отношение на себе си и по такъв начин да прехвърлят отговорността за отношенията на другия човек. Най-уязвим се оказва този семеен член, който вземе ролята на посредник в такива отношения, тъй като нито една от противоборстващите страни не се съгласява да вземе инициативата за примирение и отговорност за отношенията с надеждата, че третата страна ще направи всичко за тях. По такъв начин посредникът се оказва в ролята на „изкупителната жертва” и е принуден да слуша обвинения и от двете страни.

Източниците на такива взаимоотношения в много случаи лежат в отрицателния жизнен опит на членовете на семейството (емоционална или физическа травма в детството или в далечното минало, семейни митове, кризисни състояния на семейни членове, симбиотични връзки в семейството и т.н. Страхът от промените в семейството, новите взаимоотношения, страхът да бъдат отново отхвърлени или да загубят това, което е останало (дори ако отношенията не са удовлетворяващи, но са рутинни и стабилни) пречи на семейните членове откровено да признаят чувствата си един на друг или да направят решителна крачка, за да променят ситуацията.

Стилът на емоционалните отношения между двама членове на семейството се развива самостоятелно. Разнообразието от съществуващите емоционални отношения определя семейната атмосфера и структура на емоционалните връзки в семейството, а последните на свой ред определят  стила на възпитание и характера на детето, които след това се явяват фактори за приемане или отхвърляне на детето от семейната система, а също определят характера на отклоненията в развитието на семейната система. Често историята на емоционално-отхвърлящите взаимоотношения остава далеч в миналото на семейството, което максимално затруднява работата с подобни семейства, тъй като в повечето случаи в основата и` лежи семейна психическа травма. Семейната психическа травма е устойчиво, емоционално наситено негативно преживяване във връзка с междуличностните отношения в семейството, засягащо няколко негови членове. Основните особености на семейната психическа травма са следните :

1.Семейната психическа травма е личностно значима за всички семейни членове

2. Променя в семейните членове възприятието на тези събития, които са свързани с травмата

3.Отнася се до много близки хора,  което определя максималната емоционалност на възприятията (неуравновесеност, избухливост, натиск и т.н.)

4. Влияе на цялата жизнедеятелност на човека (съразмерима е със загубата на смисъла на живота)

5. Предизвиква в семейните членове чувство на вина заради изпитващите негативни реакции по отношение на близки хора дори и в  случай на увереност в своята правота (близък, скъп човек не може да бъде лош – такова убеждение поставя човека в двойствена ситуация – от една страна обидата на близкия човек, затова че е извършил предателство, а от друга страна – чувството на вина, че изпитва такива чувства по отношение на близък човек)

6. Може да влияе на няколко поколения в семейството, предавайки се по наследство като негативен семеен опит (под формата на семейни митове, ритуали, легенди, семейни истории)

7. Нарушава след себе си обичайния начин на живот и най-важните за семейните членове междуличностни отношения

8. Води до промяна у семейните членове на личностно ниво

9. Влияе на жизнедеятелността и самочувствието на всички семейни членове

10. Унищожава съществуващата семейна легенда

Семейната психическа травма може да бъде следствие както на травмиращо събитие, така и на продължителен семеен стрес, който е засегнал всички семейни членове. Произхода на семейната патология може да се намери в разпадането на инфраструктурата на предшестващите семейства – в тяхната митология, в чувствата и фактите на идентификация, в семейните патерни – добри или лоши, или във вътрепсихическите митологии. Всяка семейна структура е много подвижна и е особено зависима от външни и вътрешни промени, касаещи семейните членове. Основни външни фактори тук се явяват – расовите, националните, религиозните, икономическите и ценностните убеждения на семейните членове. Има зависимост на вътресемейната сплотеност от външните фактори. Увеличаването на възможностите, индивидуалните ресурси и самостоятелност на семейните членове в социалната сфера води до отслабване на семейните връзки и по-голяма гъвкавост на семейната система, а намаляването на възможностите и приближаващата се опасност от външната среда предизвиква сплотеност и емоционална близост на семейните членове и в същото време формира твърда и доминантна семейна система. Може да се определят няколко типа семейства с изопачени емоционални връзки :

1. „Традиционно семейство” – в такива семейства всичко трябва да бъде „като хората”. Семейните членове хвърлят всички сили за създаване на външен имидж на благополучно и осигурено семейство. Такова семейство се държи на рационална основа.
2. „Емоционално – отхвърлящо семейство” – тук пряко междуличностно общуване и всякакви контакти отсъстват, заменени са от задочни яростни нападки и обвинения.
3. Семейства „работни” – членовете им отдават цялото си време на работата и собствената си реализация извън семейството, не контактувайки един с друг с дни, седмици, дори месеци. Децата в такива семейства са предоставени на грижите на интернати, приходящи детегледачки, баби и дядовци и т.н.
4. Семейства със симбиотични връзки, в които е дошъл нов член на семейството, претендиращ за първенство във взаимоотношенията.
5. Семейство с непълен родителски клан, където родителят се опитва да се сдобие със сомореализация в лицето на собственото си дете на всяка цена.

Richter разделя семействата с деца, които имат невротични симптоми, на следните типове :”семейство-крепост”, ”семейство-театър”, ”семейство-санаториум”, ”семейство с кумир”, ”семейство-третият е излишен”.

Варга различава ”многолюдно семейство”, където се забелязва неразрушимост, сплотеност на поколенията. Има много такива отношения, където зависимостта между двама души им дава чувството за безопасност и мир. Това се случва за сметка на появата на изкупителна жертва, на която другите слагат този етикет, неподозирайки за съществуването на взаимна зависимост. Такова явления най-добре е изучено при алкохолика и неговия помощник, съзависимата съпруга. Понякога патологическата връзка я поддържа трета страна – човек или екип, който не разбира, че има работа с екип, опитвайки се да помогне на отделен човек.

Други автори определят дисфункционално семейство – семейство, неспособно да удовлетворява потребностите един на друг в личностен и духовен растеж. Основните проблеми в такива семейства се явяват : грешен избор на партньор, незавършени отношения с родителското семейство, загуба на илюзии, преживяване на обърканост, съпружеска изневяра и заплаха от развод, граждански брак като опит да се избегне отговорност и т.н.

Разглежда се и такова понятие като ”семеен стрес”, като последователност от ежедневни стресогенни събития, но не критично жизнено събитие. Стресът е неспецифична реакция на организма на всяко предявено към него изискване. В дадения случай семейството действа като един организъм. За ”семеен стрес” може да се говори тогава, когато един и същи тип стрес се изпитва от няколко семейни членове едновременно (в крайни случаи – всички). Той може да варира от индивидуален стрес до стрес на 2-3 семейни члена или да се преживява от всички. Степента на въздействие на семейния стрес се определя от следните показатели : общ стрес за всеки семеен член (количеството и интензивността на всички стресови фактори за периода на наблюдение), общ стрес за цялото семейство (количество, сложност и интензивност на всички съвпадащи събития), честота и интензивност на някои стресови фактори в отделни семейни членове, честота, сложност и интензивност на специални стресови фактори за семейството като цяло.

Вътресемейните противоречия определят ”честотата, сложността (степента на „надвишаването” ) и интензивност на семейния стрес. Тези противоречия зависят от следните фактори :1) критични жизнени събития, ежедневни караници, хронически стресори, задачи във връзка с развитието на отделни или всички семейни членове, които и определят и значимостта на задачите за справяне със стреса за отделните членове или за цялото семейство (трудността на задачата влияе на семейния стрес) ; 2) качествата на личността на отделните семейни членове, такива като ”твърдост” или ”чувствителност” в сравнение със „защита” ; 3) компетентностите за справяне – индивидуални и семейни (удовлетвореност от семейния живот и личното благополучие в по-малка степен зависят от количеството семейни стресори и в по-голяма степен от компетентностите за справяне). Компетентността за справяне със стреса се разглежда като променящ се модератор между стресорите и благополучието (психическо, семейно).

Ейдемилер определя също ”семейно обусловено непосилно нервно-психическо и физическо напрежение”. Семейството участва активно във формиране на такова състояние в неговите членове по няколко начина : създавайки за индивида ситуации на постоянен психологически натиск, трудно дори безизходно положение, създавайки пречки за проява на определени, изключително важни за тях чувства, удовлетворяване на важни потребности, създавайки или поддържайки вътрешен конфликт в индивида.