Joomla Software solutions Template

Payday loan

СЪ­Щ­НОСТ И УП­РА­В­ЛЕ­НИЕ НА КОН­Ф­ЛИ­К­ТИ­ТЕ

I. Ис­то­рия на из­с­ле­д­ва­ни­я­та вър­ху про­б­ле­ма­ти­ка­та.

Из­с­ле­д­ва­не­то на кон­ф­ли­к­ти­те да­ти­ра още от 20-те го­ди­ни на ве­ка с раз­ви­ти­е­то на пси­хо­а­на­ли­за­та, спо­ред ко­я­то в ос­но­ва­та на кон­ф­ли­к­ти­те в ли­ч­но­ст­та е про­ти­во­ре­чи­е­то ме­ж­ду се­к­су­ал­но­ст­та и се­к­су­ал­ни­те нор­ми (в со­ци­у­ма).

По-къ­с­но се вклю­ч­ват и въ­п­ро­си­те, свър­за­ни с кон­ф­ли­к­та ме­ж­ду дей­но­ст­та и сре­да­та. Напр. Ле­вин ана­ли­зи­ра кон­ф­ли­к­та на еже­д­не­ви­е­то в жи­во­та на де­ца­та. Спо­ред не­го кон­ф­ли­к­т­на си­ту­а­ция е та­зи, при ко­я­то вър­ху ин­ди­ви­да дей­с­т­ват си­ли с об­ра­т­но на­п­ра­в­ле­ние и при­б­ли­зи­тел­но ед­на­к­ва си­ла. На та­зи ос­но­ва Ле­вин раз­ли­ча­ва 4 ви­да кон­ф­ли­к­т­ни си­ту­а­ции: 1) Ко­га­то дей­с­т­ват две си­ли с по­ло­жи­те­лен за­ряд в про­ти­во­по­ло­ж­ни по­со­ки (въз­ни­к­ва кон­ф­ликт ме­ж­ду два­та мо­ти­ва - кое от две­те ед­на­к­во же­ла­ни не­ща да се из­бе­ре); 2) Си­ли с ра­вен от­ри­ца­те­лен за­ряд; 3) Дей­с­т­ват си­ли с про­ти­во­по­ло­ж­ни за­ря­ди, но ус­ло­ви­я­та изи­с­к­ват да се пре­д­по­че­те не­га­ти­в­но дей­с­т­ва­ща­та си­ла (напр. ме­ж­ду "страх" и "же­ла­ние" оби­к­но­ве­но се по­д­да­ва­ме на стра­ха); 4) Дей­с­т­ват двой­но при­те­га­тел­ни си­ли ед­но­в­ре­мен­но с по­ло­жи­те­лен и от­ри­ца­те­лен за­ряд (напр. "пре­с­тиж" и "страх".

С раз­ви­ти­е­то на со­ци­ал­на­та пси­хо­ло­гия се за­бе­ля­з­ва, че кон­ф­ли­к­ти­те са ши­ро­ко раз­про­с­т­ра­не­но яв­ле­ние със спе­ци­фи­ч­ни осо­бе­но­с­ти, ко­е­то вли­яе в по­ве­че­то слу­чаи не­га­ти­в­но вър­ху по­ве­де­ни­е­то. При съ­о­т­ве­т­на­та на­ме­са, оба­че, из­ли­ш­ни­ят раз­ход на енер­гия при кон­ф­ли­к­та мо­же да се на­со­чи в по-по­ле­з­но на­п­ра­в­ле­ние.

Из­с­ле­д­ва­ни­я­та на при­чи­ни­те за кон­ф­ли­к­ти­те се уве­ли­ча­ват и се го­во­ри за спе­ци­ал­на на­у­ч­на ди­с­ци­п­ли­на - "кон­ф­ли­к­то­г­ра­фия", ко­я­то ана­ли­зи­ра раз­ли­ч­ни­те ас­пе­к­ти на со­ци­ал­ни­те про­ти­во­ре­чия.

Раз­ви­ти­е­то на из­с­ле­д­ва­ни­я­та вър­ху кон­ф­ли­к­ти­те за­по­ч­ва от т.нар. въ­т­ре­ш­ни (ли­ч­но­с­т­ни) кон­ф­ли­к­ти (напр. ме­ж­ду мо­ти­ви­те) и по-къ­с­но ак­цен­тът се по­с­та­вя вър­ху вън­ш­ни­те кон­ф­ли­к­ти (ме­ж­ду­ли­ч­но­с­т­ни и ме­ж­ду­г­ру­по­ви). В ос­но­ва­та на то­зи вид кон­ф­ли­к­ти са про­ти­во­ре­чи­я­та ме­ж­ду це­ли, ин­те­ре­си, мо­ти­ви на от­дел­ни хо­ра или гру­пи.

В ре­зул­тат от кон­ф­ли­к­т­на­та си­ту­а­ция се сти­га до бор­ба, при ко­я­то "по­бе­ж­да­ва" ед­на­та ли­ч­ност или гру­па. Вън­шен кон­ф­ликт въз­ни­к­ва, на­при­мер, ко­га­то има про­ти­во­ре­чие ме­ж­ду изи­с­к­ва­ни­я­та на сре­да­та и въз­мо­ж­но­с­ти­те на ин­ди­ви­да. В тру­до­ва­та дей­ност мо­же да има про­ти­во­ре­чие ме­ж­ду изи­с­к­ва­ни­я­та на тру­до­ва­та за­да­ча (или со­ци­ал­на­та ро­ля) и въз­мо­ж­но­с­ти­те на Аза. Фи­шер напр. раз­г­ле­ж­да кон­ф­ли­к­ти­те ме­ж­ду из­пъл­не­ни­е­то на две за­да­чи или две ро­ли.

Кон­ф­ли­к­тът има скри­та въ­т­ре­ш­на стра­на, но при по­д­хо­дя­ща си­ту­а­ция съ­ще­с­т­ву­ва­що­то въ­т­ре­ш­но про­ти­во­ре­чие ста­ва яв­но.

II. При­чи­ни­те за кон­ф­ли­к­та мо­гат да бъ­дат:

- в са­ма­та си­ту­а­ция;

- в са­ма­та ли­ч­ност.

Съ­ще­с­т­ву­ват 5 по­д­хо­да при из­с­ле­д­ва­не на кон­ф­ли­к­ти­те:

1. Фор­ма­ли­зи­ра­ни ин­тер­п­ре­та­ции на ха­ра­к­те­ри­с­ти­ки­те на ме­ж­ду­ли­ч­но­с­т­ния кон­ф­ликт в рам­ки­те на оп­ре­де­ле­на те­о­рия (най-че­с­то - те­о­ри­я­та за взи­ма­не на ре­ше­ние или те­о­ри­я­та за иг­ри­те).

2. Фун­к­ци­о­на­лен по­д­ход - ак­цен­ти­ра се вър­ху фун­к­ци­и­те на кон­ф­ли­к­та, ана­ли­зи­рат се кон­с­т­ру­к­ти­в­на­та и де­с­т­ру­к­ти­в­на­та фун­к­ции на кон­ф­ли­к­та.

3. Т.нар. со­ци­а­лен по­д­ход - ак­цен­ти­ра вър­ху со­ци­ал­ни­те ас­пе­к­ти на си­ту­а­ци­я­та, в ко­я­то се ре­а­ли­зи­ра кон­ф­ли­к­та.

4. Пси­хо­ло­ги­че­с­ки по­д­ход (ли­ч­но­с­тен, био­ло­ги­чен) - ак­цен­ти­ра вър­ху чо­ве­ш­ка­та ли­ч­ност, до­ри вър­ху ня­кои био­ло­ги­ч­ни да­де­но­с­ти ка­то при­чи­ни за кон­ф­ли­к­ти­те, ко­и­то ха­ра­к­те­ри­зи­рат про­ти­ча­не­то и ре­ша­ва­не­то на кон­ф­ли­к­та. Че­с­то оба­че се пре­не­б­ре­г­ва со­ци­ал­ни­ят ас­пект.

5. Т.нар. ин­те­ра­к­ти­вен по­д­ход - от­чи­та два­та ос­но­в­ни мо­мен­та в кон­ф­ли­к­та: а) на­ли­чие на кон­ф­ли­к­т­на си­ту­а­ция; б) осо­бе­но­с­ти­те на ли­ч­но­ст­та. Раз­г­ле­ж­да ги в тя­с­но вза­и­мо­дей­с­т­вие. То­зи по­д­ход на­ми­ра най-ши­ро­ко пра­к­ти­че­с­ко при­ло­же­ние при ана­ли­за на кон­ф­ли­к­ти­те.

III. Те­о­рии за кон­ф­ли­к­та:

1. При­мер за пър­вия по­д­ход е "Аб­с­т­ра­к­т­ни­ят мо­дел" на Ке­нет Бол­динг. Той пра­ви опит ста­ти­ч­но и ди­на­ми­ч­но да мо­де­ли­ра кон­ф­ли­к­та и чрез ма­те­ма­ти­че­с­ки ин­с­т­ру­мен­ти (за­им­с­т­ва­ни от те­о­ри­я­та за иг­ра­та) пре­д­ла­га изу­ча­ва­не на ли­ч­но­с­т­ни­те и ме­ж­ду­ли­ч­но­с­т­ни­те кон­ф­ли­к­ти. Из­по­л­з­ва по­ня­тия от би­хей­ви­о­ри­з­ма - ос­но­в­ни са напр. "би­хей­ви­о­ри­ч­на еди­ни­ца" (ця­ло, ко­е­то мо­же да има раз­ли­ч­ни съ­с­то­я­ния и ед­но­в­ре­мен­но - об­що тъ­ж­де­с­т­во и гра­ни­ци) и "би­хей­ви­о­ри­ч­но про­с­т­ран­с­т­во" (съ­с­то­я­ни­е­то на "би­хей­ви­о­ри­ч­на­та еди­ни­ца" за оп­ре­де­лен пе­ри­од от вре­ме). Бол­динг пре­д­с­та­вя кон­ф­ли­к­т­ния про­цес в спе­ци­фи­чен раз­рез ка­то фи­к­са­ция на кон­к­ре­т­но съ­с­то­я­ние на съ­с­та­вя­щи­те го ре­ал­но на­б­лю­да­е­ми ком­по­нен­ти. Спо­ред не­го във вза­и­мо­дей­с­т­ви­е­то ме­ж­ду две или по­ве­че би­хей­ви­о­ри­ч­ни еди­ни­ци (ка­к­то от­дел­ни ли­ч­но­с­ти, та­ка и гру­пи), ко­и­то имат свое би­хей­ви­о­ри­ч­но про­с­т­ран­с­т­во, в оп­ре­де­лен мо­мент въз­ни­к­ва на­пре­же­ние и дви­же­ние в об­що­то по­ле ме­ж­ду две­те про­с­т­ран­с­т­ва. То­ва дви­же­ние во­ди до по­до­б­ря­ва­не на по­зи­ци­и­те на ед­на­та от стра­ни­те във вза­и­мо­дей­с­т­ви­е­то за сме­т­ка на дру­га­та. Въз­ни­к­ва кон­ф­ликт, но по­со­ки­те му мо­гат да са две: 1) кон­ф­ли­к­т­на по­со­ка; 2) по­со­ка на съ­т­ру­д­ни­че­с­т­во.

2. По­до­б­на е и те­о­ри­я­та на Ра­по­порт. Той раз­г­ра­ни­ча­ва ня­кол­ко ви­да кон­ф­ли­к­ти: 1) тип "сра­же­ние"; 2) тип "иг­ра"; 3) тип "де­бат". Ана­ли­зи­ра по­ве­де­ни­е­то в тях и се стре­ми да съ­з­да­де ко­ли­че­с­т­вен из­раз за по­ле­з­но­ст­та на вси­ч­ки въз­мо­ж­ни из­хо­ди. Раз­г­ра­ни­ча­ва кон­ф­ли­к­та от кон­ку­рен­ци­я­та, ко­я­то е ло­га­ри­т­ми­зи­ран кон­ф­ликт (с пра­ви­ла). По-къ­с­но съ­з­да­ва пра­ви­ла за ре­ша­ва­не на кон­ф­ли­к­ти.

3. Спо­ред То­у­зърд кон­ф­ли­к­тът не мо­же да се опи­ше са­мо с пси­хо­ло­ги­че­с­ки ка­те­го­рии. Не ви­на­ги в кон­ф­ли­к­та има вра­ж­де­б­ност и аг­ре­сия. И не ви­на­ги е ха­ра­к­те­рен са­мо за им­пул­си­в­ни и аг­ре­си­в­ни ли­ч­но­с­ти.

4. На Дойч при­на­д­ле­жи те­о­ри­я­та "до­ве­рие-по­до­з­ри­тел­ност". Тя е по­ле­з­на за уп­ра­в­ле­ни­е­то на кон­ф­ли­к­ти­те. Ана­ли­зи­рат се раз­ли­ч­ни­те при­чи­ни и фа­к­то­ри за кон­ф­ли­к­ти­те, ка­к­то и на­чи­ни за пре­о­до­ля­ва­не­то им. Та­зи те­о­рия е по­ле­з­на гла­в­но със си­с­те­ма­ти­зи­ра­не­то на ус­ло­ви­я­та за из­бя­г­ва­не на кон­ф­ли­к­та. Напр. ос­но­в­на хи­по­те­за е, че убе­де­но­ст­та на ин­ди­ви­да в до­б­ро­на­ме­ре­но­ст­та на пар­т­ньо­ра на­ра­с­т­ва спо­ред ня­кол­ко фа­к­то­ра: а) по­л­за­та, ко­я­то се по­лу­ча­ва от пар­т­ньо­ра; б) че­с­то­та­та на пре­д­хо­д­ни­те опи­ти, при ко­и­то е по­с­ти­га­на из­го­да; в) уве­ре­но­ст­та в не­при­ну­де­ност на дей­с­т­ви­я­та на дру­ги­те; г) убе­де­но­ст­та в бла­го­п­ри­я­т­ния из­ход от об­щу­ва­не­то.

5. В по­с­ле­д­но вре­ме на­ра­с­т­ва ин­те­ре­сът към кон­к­ре­т­ни про­я­ви на ме­ж­ду­ли­ч­но­с­т­ни­те про­ти­во­ре­чия в тру­до­ва­та дей­ност:  ме­ж­ду­ли­ч­но­с­т­на­та не­съ­в­ме­с­ти­мост и съ­п­ро­ти­ва­та при въ­ве­ж­да­не на но­ви те­х­но­ло­гии.

Ке­нет Ки­лен ана­ли­зи­ра въ­п­ро­са за ико­но­ми­че­с­ки­те ли­ч­но­с­т­ни и со­ци­ал­ни про­ти­во­ре­чия в про­це­са на ино­ва­ции. Пре­д­ла­гат се та­ки­ва ре­ше­ния на кон­ф­ли­к­та, при ко­и­то и две­те стра­ни да спе­че­лят.

Пи­търс и Уо­тър­ман напр. пре­по­ръ­ч­ват ин­тен­зи­в­но­то об­щу­ва­не за пре­о­до­ля­ва­не­то на тру­д­но­с­ти­те и про­ти­во­ре­чи­я­та в ор­га­ни­за­ци­и­те.

IV. Ка­то вън­ш­ни при­чи­ни за кон­ф­ли­к­ти в ор­га­ни­за­ци­и­те се со­чат:

1. Ус­ло­ви­я­та за труд.

2. Ор­га­ни­за­ци­я­та на ра­бо­та.

3. За­п­ла­ща­не­то.

4. Раз­пре­де­ле­ни­е­то на за­да­чи­те.

5. Ате­с­ти­ра­не­то и оце­ня­ва­не­то.

6. Раз­пре­де­ле­ни­е­то на те­х­ни­ка­та.

7. Из­бо­рът на ра­бо­т­но­то мя­с­то.

В по­ве­че­то слу­чаи при­чи­ни­те са обе­к­ти­в­но съ­ще­с­т­ву­ва­щи и са дей­с­т­ви­тел­на пре­д­по­с­та­в­ка за про­ти­во­ре­чия. Че­с­то оба­че при­чи­ни­те са: не­а­де­к­ва­т­ни­ят стил на ръ­ко­во­д­с­т­во или ли­ч­но­с­т­ни па­ра­ме­т­ри (ка­то: не­а­де­к­ва­т­но въз­при­е­ма­не на си­ту­а­ци­я­та, не­ре­ал­на оцен­ка, про­ти­во­ре­чие в це­ли­те на ин­ди­ви­да и ор­га­ни­за­ци­я­та и т.н.).

V. Ви­до­ве кон­ф­ли­к­ти.

Смя­та се, че кон­ф­ли­к­тът е фор­ма на раз­ре­ша­ва­не на про­ти­во­ре­чие.

1. Как ще про­те­че то­ва раз­ре­ша­ва­не за­ви­си от ви­да на пре­ди­з­ви­ка­ли­те го про­ти­во­ре­чия. Та­ка че, мо­же да се го­во­ри за кон­ф­ликт въз ос­но­ва на:

- вре­мен­ни про­ти­во­ре­чия;

- от­но­си­тел­но трай­ни про­ти­во­ре­чия;

- съ­ще­с­т­ве­ни про­ти­во­ре­чия;

- не­съ­ще­с­т­ве­ни про­ти­во­ре­чия.

2. От гле­д­на то­ч­ка на то­ва кол­ко и ка­к­ви са стра­ни­те в кон­ф­ли­к­та има:

- ме­ж­ду­ли­ч­но­с­т­ни (ме­ж­ду два и по­ве­че ин­ди­ви­да);

- ме­ж­ду ли­ч­ност и гру­па;

- ме­ж­ду гру­пи

3. Те мо­гат да про­ти­чат на раз­ли­ч­но ра­в­ни­ще:

- ли­ч­но­с­то­во (чо­век раз­ре­ша­ва кон­ф­ли­к­та в се­бе си);

- со­ци­ал­но (с вън­ш­на изя­ва на кон­ф­ли­к­та).

VI. Стру­к­ту­ра на ме­ж­ду­ли­ч­но­с­т­ния кон­ф­ликт:

1. Вза­им­но пре­п­ли­та­не на при­чи­ни и ус­ло­вия.

2. Кон­ф­ли­к­т­на си­ту­а­ция.

3. "Тран­с­му­та­ция" на кон­ф­ли­к­т­на­та си­ту­а­ция (фор­ми­ра­не на "стра­ни­те").

4. Яв­но кон­ф­ли­к­ту­ва­не.

5. Раз­ре­ша­ва­не на кон­ф­ли­к­та.

6. Сле­д­кон­ф­ли­к­т­на си­ту­а­ция.

Кон­ф­ли­к­тът про­ти­ча ре­ал­но ка­то про­цес в оп­ре­де­ле­но вре­ме и про­с­т­ран­с­т­во, и с оп­ре­де­ле­на стру­к­ту­ра. Все­ки от те­зи мо­мен­ти мо­же да се ана­ли­зи­ра:

Ус­ло­ви­я­та за въз­ни­к­ва­не и про­ти­ча­не на кон­ф­ли­к­та са ком­п­лекс от кон­к­ре­т­но съ­ще­с­т­ву­ва­щи въз­мо­ж­но­с­ти за кон­ф­ли­к­т­но по­ве­де­ние. Вза­и­мо­дей­с­т­ви­е­то ме­ж­ду при­чи­ни и ус­ло­вия за кон­ф­ли­к­та оп­ре­де­ля кон­ф­ли­к­т­на­та си­ту­а­ция. В на­ча­ло­то кон­ф­ли­к­тът се ха­ра­к­те­ри­зи­ра с фор­ми­ра­не на мо­ти­ви за кон­ф­ли­к­т­но­то по­ве­де­ние и дей­с­т­вие. Съ­дър­жа­ни­е­то на те­зи мо­ти­ви вклю­ч­ва: стре­меж за про­ти­во­по­с­та­вя­не и из­бор на стра­те­гия и та­к­ти­ка. Раз­ре­ша­ва­не­то на кон­ф­ли­к­та е све­ж­да­не­то е све­ж­да­не­то до ну­ла на кон­ф­ли­к­т­на­та на­со­че­ност и про­ти­во­по­с­та­вя­не­то на кон­ф­ли­к­ту­ва­щи­те. Сле­д­кон­ф­ли­к­т­на­та си­ту­а­ция е пе­ри­од на ана­лиз и оцен­ка, на из­во­ди за по­с­ти­же­ни­я­та от кон­ф­ли­к­та. Кон­ф­ли­к­т­ни­ят про­цес об­х­ва­ща це­лия пе­ри­од от дей­с­т­ви­е­то на ус­ло­ви­я­та и при­чи­ни­те, през тран­с­му­та­ци­я­та, до кон­ф­ли­к­та и за­ти­х­ва­не­то му. Тран­с­му­та­ци­я­та на кон­ф­ли­к­т­на­та си­ту­а­ция е не­по­с­ре­д­с­т­ве­на­та при­чи­на за кон­ф­ли­к­та! Кон­ф­ли­к­т­на­та си­ту­а­ция при тран­с­му­та­ци­я­та всъ­щ­ност си е съ­ща­та, но ка­та­ли­зи­ра­щи­те фун­к­ции на ус­ло­ви­я­та при­ве­ж­дат в дей­с­т­вие ме­ха­ни­з­ми, ко­и­то из­ме­нят от­но­ше­ни­я­та ме­ж­ду хо­ра­та през то­зи пе­ри­од. Пре­в­ръ­ща­не­то на кон­ф­ли­к­т­на­та си­ту­а­ция в кон­ф­ли­к­ту­ва­не про­ти­ча в чо­ве­ка и пре­д­с­та­в­ля­ва въз­при­е­ма­не­то на при­чи­ни­те за кон­ф­ли­к­та, ос­ми­с­ля­не­то им, съ­по­с­та­вя­не­то им с по­т­ре­б­но­с­ти­те на да­де­на­та ли­ч­ност, по­с­та­вя­не на цел, из­бор на стра­те­гия за по­ве­де­ние. Тран­с­му­та­ци­я­та в то­зи сми­съл е ана­лиз в по-ви­со­ка сте­пен и пре­д­хо­ж­да са­мо­то кон­ф­ли­к­ту­ва­не. Ор­ло­ва и Фи­ло­нов на­бе­ля­з­ват 3 фа­зи на тран­с­му­та­ция: 1) въз­при­е­ма­не и осъ­з­на­ва­не на си­ту­а­ци­я­та; 2) из­бор на стра­те­гия; 3) из­бор на дей­с­т­вие. Тран­с­му­та­ци­я­та е ме­ж­дин­но зве­но и е свър­за­на ос­но­в­но с про­ти­ча­не­то на пси­хи­ч­ни (ко­г­ни­ти­в­ни - въз­при­е­ма­не, оце­ня­ва­не, взи­ма­не на ре­ше­ние; и емо­ци­о­нал­ни) про­це­си. Ко­г­ни­ти­в­ни­те про­це­си оби­к­но­ве­но се съ­п­ро­во­ж­дат с ви­со­ка сте­пен на на­пре­же­ние, с от­ри­ца­тел­ни емо­ции. То­ва стре­со­во съ­с­то­я­ние пре­чи на ра­бо­та­та, от­ра­зя­ва се не­га­ти­в­но вър­ху чо­ве­ка. Сле­до­ва­тел­но, не е же­ла­тел­но пе­ри­о­дът на тран­с­му­та­ция да про­дъл­жа­ва дъл­го (за­що­то се на­т­ру­п­ва от­ри­ца­тел­на енер­гия). Са­мо­то кон­ф­ли­к­ту­ва­не ос­во­бо­ж­да­ва та­зи енер­гия. Кон­ф­ли­к­ту­ва­не­то про­ти­ча ка­то вза­и­мен об­мен на кон­ф­ли­к­т­ни дей­с­т­вия, кой­то че­с­то се съ­п­ро­во­ж­да от сил­ни емо­ци­о­нал­ни взри­во­ве. Ос­но­в­но­то съ­с­то­я­ние е афект. Пра­ви се вси­ч­ко въз­мо­ж­но да се на­в­ре­ди на "про­ти­в­ни­ка".

Кон­ф­ли­к­ту­ва­не­то за­по­ч­ва с кон­к­ре­тен по­вод, кой­то мо­же и да не е свър­зан с при­чи­ни­те за кон­ф­ли­к­та. Кон­ф­ли­к­ту­ва­не­то има два ком­по­нен­та: 1) ра­ци­о­на­лен и по­с­то­я­нен ана­лиз и оцен­ка на по­с­ти­г­на­то­то; 2) емо­ци­о­на­лен ком­по­нент. В за­ви­си­мост от те­же­ст­та на два­та ком­по­нен­та, мо­же да се го­во­ри за: об­ми­с­ле­но или не­об­ми­с­ле­но (спон­тан­но) кон­ф­ли­к­ту­ва­не. Сре­д­с­т­ва­та за дей­с­т­вие са: вер­бал­ни, не­вер­бал­ни или сме­се­ни.

Ос­но­в­ни па­ра­ме­т­ри на кон­ф­ли­к­ту­ва­не­то:

1) Об­х­ват (из­мер­ва се с брой на уча­с­т­ни­ци­те, но не е ра­вен на броя на уча­с­т­ни­ци­те в кон­ф­ли­к­та изо­б­що!).

2) Си­ла (из­мер­ва се със сте­пе­ни по ек­с­пер­т­на оцен­ка, ко­я­то от­чи­та въз­дей­с­т­ви­е­то на кон­ф­ли­к­ту­ва­не­то вър­ху ли­ца­та в не­го, ка­к­то и вър­ху гру­па­та или ор­га­ни­за­ци­я­та). Си­ла­та е ха­ра­к­те­ри­с­ти­ка на це­лия про­цес (кон­ф­ли­к­та). Че­с­то си­ли­те на кон­ф­ли­к­ту­ва­не­то и на са­мия кон­ф­ликт са ра­в­ни (ря­д­ко не са).

3) Вре­ме­т­ра­е­не на кон­ф­ли­к­ту­ва­не­то (вре­ме­то от изя­ва­та до сти­х­ва­не­то на на­пре­же­ни­е­то).

4) Мо­щ­ност (фор­му­ла: мо­щ­но­ст­та е ра­в­на на си­ла­та на кон­ф­ли­к­та по вре­ме­т­ра­е­не­то му).

Те­зи па­ра­ме­т­ри ха­ра­к­те­ри­зи­рат не са­мо кон­ф­ли­к­ту­ва­не­то, но по тях мо­же да се съ­ди и за дъл­бо­чи­на­та на кон­ф­ли­к­т­на­та си­ту­а­ция, за при­чи­ни­те, це­ли­те, пре­жи­вя­ва­ни­я­та и т.н.

Раз­ре­ша­ва­не­то на кон­ф­ли­к­та за­по­ч­ва от кон­ф­ли­к­ту­ва­не­то и се ха­ра­к­те­ри­зи­ра с на­ма­ля­ва­не на си­ла­та на вси­ч­ки па­ра­ме­т­ри. Раз­ре­ша­ва­не­то на кон­ф­ликт се раз­ли­ча­ва от "уп­ра­в­ле­ни­е­то" на кон­ф­ли­к­та - то е цел на уп­ра­в­ле­ни­е­то!

Спо­ред Бол­динг има ня­кол­ко ти­па раз­ре­ша­ва­не на кон­ф­ликт: 1) При­ми­ре­ние; 2) Ком­п­ро­мис; 3) Ар­би­т­ра­ж­на на­ме­са. На­ма­ля­ва­не­то или пре­к­ра­тя­ва­не­то на кон­ф­ли­к­т­но­то дей­с­т­вие мо­же да бъ­де пре­ди­з­ви­ка­но ка­к­то от са­ми­те уча­с­т­ни­ци, та­ка и от об­к­ръ­же­ни­е­то, от ръ­ко­во­д­с­т­во­то на ор­га­ни­за­ци­я­та.

Фор­ма на раз­ре­ша­ва­не на ме­ж­ду­ли­ч­но­с­тен кон­ф­ликт е ин­те­г­ри­ра­не­то на це­ли­те в хо­да на кон­ф­ли­к­ту­ва­не­то. При то­ва се пре­д­по­ла­га на­ли­чи­е­то на про­мя­на в са­ма­та си­ту­а­ция. В та­ка­ва си­ту­а­ция по­ня­ко­га въз­ни­к­ва въз­мо­ж­ност за не­у­т­ра­ли­зи­ра­не на дей­с­т­ви­я­та и це­ли­те, пре­ди­з­ви­ка­ли кон­ф­ли­к­та. Мо­гат да на­с­тъ­пят и про­ме­ни в си­ту­а­ци­я­та, ко­и­то да не­у­т­ра­ли­зи­рат ед­на­та или дру­га­та стра­на (напр. ава­рия, кри­ти­ч­на си­ту­а­ция и т.н.) и да обе­ди­нят це­ли­те на вра­ж­ду­ва­щи­те. Стра­хът от по­с­ле­ди­ци­те от кон­ф­ли­к­та до­с­та по­ма­га за не­го­во­то по-бър­зо раз­ре­ша­ва­не. Съ­ще­в­ре­мен­но то­зи страх че­с­то съ­дей­с­т­ва за на­т­ру­п­ва­не на по­ве­че от­ри­ца­тел­на енер­гия и за уве­ли­ча­ва­не на про­дъл­жи­тел­но­ст­та на скри­та­та фа­за на кон­ф­ли­к­та, ко­е­то е не­б­ла­го­п­ри­я­т­но ка­к­то за ин­ди­ви­да, та­ка и за ра­бо­та­та.

Спо­ред из­с­ле­д­ва­ния, ни­то ед­на от стра­ни­те в мо­мент на кон­ф­ликт не се чу­в­с­т­ва до­б­ре, но вся­ка от тях се стре­ми към по­бе­да за се­бе си. За­то­ва те­зи, ко­и­то оча­к­ват по­бе­да в по-го­ля­ма сте­пен, по­ве­че се стре­мят към кон­ф­ли­к­ту­ва­не.

Раз­ре­ша­ва­не­то на кон­ф­ли­к­та мо­же да бъ­де: 1) пъл­но; 2) ча­с­ти­ч­но.

Пъл­но­то раз­ре­ша­ва­не се ха­ра­к­те­ри­зи­ра с окон­ча­тел­но пре­ма­х­ва­не на при­чи­ни­те или с ли­ша­ва­не на стра­ни­те от въз­мо­ж­ност за кон­ф­ли­к­т­но вза­и­мо­дей­с­т­вие. Най-ва­ж­но ус­ло­вие за то­ва е пре­ма­х­ва­не­то на про­ти­во­по­с­та­вя­не­то ме­ж­ду стра­ни­те. При ча­с­ти­ч­но­то раз­ре­ша­ва­не мо­гат да се про­ме­нят ус­ло­ви­я­та та­ка, че стра­ни­те да ня­мат ин­те­рес да про­дъл­жа­ват кон­ф­ли­к­та.

Пре­к­ра­тя­ва­не­то на кон­ф­ли­к­т­но­то дей­с­т­вие и на про­ти­во­по­с­та­вя­не­то за­ви­си от пси­хи­ч­ни­те осо­бе­но­с­ти на ли­ч­но­ст­та. Ос­но­в­но въз­дей­с­т­вие имат: аг­ре­си­в­но­ст­та, до­ми­нан­т­но­ст­та, ра­в­ни­ще­то на ин­те­ле­к­ту­ал­но­то раз­ви­тие и т.н. Зна­че­ние имат и це­ли­те, ко­и­то са си по­с­та­ви­ли стра­ни­те, ка­к­то и со­ци­ал­на­та си­ту­а­ция, в ко­я­то про­ти­ча кон­ф­ли­к­тът. Го­ля­ма е ро­ля­та на ръ­ко­во­ди­те­ли­те. Те че­с­то са ге­не­ра­то­ри на про­ти­во­по­с­та­вя­не­то - то­га­ва раз­ре­ша­ва­не­то на кон­ф­ли­к­та е по­ч­ти не­въз­мо­ж­но. Ва­ж­на за­да­ча на ръ­ко­во­ди­те­ли­те е ви­на­ги да от­чи­тат при­чи­ни­те за кон­ф­ли­к­та и да се стре­мят да ги от­с­т­ра­ня­ват на­в­ре­ме.

След раз­ре­ша­ва­не­то на кон­ф­ли­к­та ид­ва сле­д­кон­ф­ли­к­т­на­та си­ту­а­ция. При нея мо­ти­ви­те за про­ти­во­по­с­та­вя­не ве­че не съ­ще­с­т­ву­ват. То­ва е мо­мент на ана­лиз, оцен­ка на ре­зул­та­ти­те от кон­ф­ли­к­та. Съ­з­да­ват се ус­ло­вия за пре­ма­х­ва­не на по­с­ле­ди­ци­те и по­до­б­ря­ва­не на от­но­ше­ни­я­та (но кон­ф­ликт се по­м­ни дъл­го!). Сле­д­кон­ф­ли­к­т­на­та си­ту­а­ция за­ви­си по­ве­че от броя и ха­ра­к­те­ри­с­ти­ки­те на уча­с­т­ни­ци­те, от­кол­ко­то от си­ла­та на са­мия кон­ф­ликт. Сти­га се до из­во­да, че за­па­з­ва­не­то на про­ти­во­ре­чи­я­та в сле­д­кон­ф­ли­к­т­на­та си­ту­а­ция е об­ра­т­но про­по­р­ци­о­нал­но на со­ци­ал­на­та ин­те­г­ра­ция на гру­па­та. В та­зи си­ту­а­ция се за­бе­ля­з­ват по­зи­ти­в­ни­те и не­га­ти­в­ни­те по­с­ле­ди­ци.

По­зи­ти­в­ни: по­до­б­ря­ва­не на ме­ж­ду­ли­ч­но­с­т­ни­те от­но­ше­ния; кри­ти­ч­ност; са­мо­к­ри­ти­ч­ност; об­съ­ж­да­не, при ко­е­то се от­чи­тат при­чи­ни­те и се на­бе­ля­з­ват мер­ки за от­с­т­ра­ня­ва­не­то им и др.

Не­га­ти­в­ни: про­дъл­жа­ва­не на на­пре­же­ни­е­то в от­но­ше­ни­я­та; от­чу­ж­де­ност на ня­кои от чле­но­ве­те; не­до­ве­рие, ко­е­то мо­же да пре­ра­с­не в ом­ра­за и др.

Пре­об­ла­да­ва­не­то на по­зи­ти­в­ни или не­га­ти­в­ни по­с­ле­ди­ци за­ви­си от на­чи­на на раз­ре­ша­ва­не на кон­ф­ли­к­та. При схе­ма­та "по­бе­ди­тел-по­бе­ден" оби­к­но­ве­но пре­об­ла­да­ват от­ри­ца­тел­ни­те емо­ции и в две­те стра­ни. Те про­дъл­жа­ват да съ­з­да­ват не­б­ла­го­п­ри­я­тен кли­мат. То­ва не ва­жи за слу­ча­и­те, ко­га­то от­с­тъ­п­ка­та или ком­п­ро­ми­сът и на­п­ра­вен съ­з­на­тел­но от ед­на­та стра­на! Ве­ро­я­т­но­ст­та за по­до­б­ря­ва­не на ат­мо­с­фе­ра­та е по-го­ля­ма, ако кон­ф­ли­к­тът е раз­ре­шен чрез ком­п­ро­мис. То­га­ва от­с­тъ­п­ка­та на ед­на­та ли­ч­ност/гру­па мо­же да до­ве­де до от­с­тъ­п­ка и от дру­га­та стра­на.

Го­ля­ма е ро­ля­та на об­ще­с­т­ве­но­то мне­ние ка­то ме­ха­ни­зъм за кон­т­рол вър­ху по­ве­де­ни­е­то. Оби­к­но­ве­но се про­я­вя­ва: 1) ка­то оцен­ка на кон­ф­ли­к­т­но­то вза­и­мо­дей­с­т­вие от гл.т. на ус­та­но­ве­ни­те со­ци­ал­ни нор­ми; 2) в ана­ли­за на кон­ф­ли­к­та за пре­до­т­в­ра­тя­ва­не на бъ­де­щи при­чи­ни; 3) ка­то про­из­на­ся­не на "при­съ­да" над кон­ф­ли­к­ту­ва­щи­те (мо­же да до­ве­де до по­ло­жи­те­лен ефект и тря­б­ва да се из­по­л­з­ва в ин­те­рес на ор­га­ни­за­ци­я­та и стра­ни­те в кон­ф­ли­к­та).

VII. Фун­к­ции на кон­ф­ли­к­та:

1. Кон­с­т­ру­к­ти­в­на:

а) сти­му­ли­ра­не усъ­вър­шен­с­т­ва­не­то на от­дел­но ли­це, ор­га­ни­за­ция, про­из­во­д­с­т­во, уп­ра­в­ле­ние и др.;

б) из­г­ра­ж­да­не на но­ви цен­но­с­ти, со­ци­ал­ни нор­ми и др.

2. Де­с­т­ру­к­ти­в­на: де­с­та­би­ли­зи­ра­не на от­но­ше­ни­я­та, ко­му­ни­ка­ци­я­та, об­щу­ва­не­то.

Те­зи фун­к­ции мо­гат да имат раз­ли­ч­ни фор­ми в за­ви­си­мост от осо­бе­но­с­ти­те на хо­ра­та.

VIII. Вли­я­ние на кон­ф­ли­к­ти­те вър­ху ли­ч­но­ст­та.

Оби­к­но­ве­но ли­ч­но­ст­та е в стре­со­во съ­с­то­я­ние. Тя е в емо­ци­о­на­лен и фи­зи­че­с­ки ди­с­ком­форт. По­ви­ша­ва се пра­гът на усе­т­ли­во­ст­та, сте­с­ня­ва се обе­мът на вни­ма­ни­е­то, по­я­вя­ват се на­ру­ше­ния в ми­с­ло­в­ни­те и па­ме­то­ви­те про­це­си.

У "по­бе­де­ния" че­с­то се на­б­лю­да­ват апа­тия, от­чу­ж­де­ние, по­ти­с­на­тост, про­ме­ни в мо­ти­ва­ци­он­на­та сфе­ра (за­гу­ба на ин­те­рес към ра­бо­та­та и гру­па­та). Со­ци­ал­на­та и тру­до­ва­та ак­ти­в­ност на­ма­ля­ват. Те на­ма­ля­ват и при "по­бе­ди­те­ля", тъй ка­то кон­ф­ли­к­тът за­е­ма по­ч­ти ця­ло­то вни­ма­ние на уча­с­т­ва­щи­те стра­ни.

Ре­ди­ца из­с­ле­д­ва­ния по­ка­з­ват об­ра­т­на ко­ре­ла­ци­он­на за­ви­си­мост ме­ж­ду па­ра­ме­т­ри­те на кон­ф­ли­к­т­но­ст­та и удо­в­ле­т­во­ре­ни­е­то от тру­да.

Че­с­то след кон­ф­ликт мо­же да има и по­зи­ти­в­но вли­я­ние. То е свър­за­но със спа­да­не­то на на­пре­же­ни­е­то и ос­во­бо­ж­да­ва­не­то на енер­ги­я­та за ра­бо­та. По вре­ме и след кон­ф­ли­к­та се на­б­лю­да­ват ко­ле­ба­ния в про­из­во­д­с­т­во­то, уве­ли­ча­ва­не на зло­по­лу­ки­те и ава­ри­и­те, за­гу­ба на чо­ве­ко­д­ни.

IX. Уп­ра­в­ле­ни­е­то на кон­ф­ли­к­ти­те е ос­но­в­на за­да­ча на ръ­ко­во­д­с­т­во­то в ор­га­ни­за­ци­я­та. Уп­ра­в­ле­ни­е­то е "съ­з­на­тел­но, це­ле­на­со­че­но из­ме­не­ние на съ­с­то­я­ни­е­то на ед­на си­с­те­ма и до­ве­ж­да­не­то й до но­во ра­в­но­ве­с­но съ­с­то­я­ние".

Ин­фор­ма­ци­я­та, на ко­я­то се ос­но­ва­ва уп­ра­в­ле­ни­е­то на ме­ж­ду­ли­ч­но­с­т­ни­те кон­ф­ли­к­ти се по­лу­ча­ва по два ка­на­ла:

1) Ин­фор­ма­ция за фун­к­ци­о­ни­ра­не­то и раз­ви­ти­е­то на са­ма­та гру­па или ор­га­ни­за­ция (от­к­ри­ва­не на съ­с­то­я­ни­е­то на ор­га­ни­за­ци­я­та);

2) Ин­фор­ма­ция за при­чи­ни­те за кон­ф­ли­к­та (от­к­ри­ва­не съ­щ­но­ст­та на кон­ф­ли­к­та и па­ра­ме­т­ри­те му).

Ин­фор­ма­ци­я­та би тря­б­ва­ло да до­с­ти­га от­до­лу до ръ­ко­во­д­с­т­во­то, то тря­б­ва да я ана­ли­зи­ра и пре­д­ва­ри­тел­но да по­д­го­т­ви стра­те­гия за раз­ре­ша­ва­не­то на кон­ф­ли­к­та, ка­то се от­чи­тат при­чи­ни­те и по­с­ле­д­с­т­ви­я­та, ко­и­то мо­гат да въз­ни­к­нат.

В ли­те­ра­ту­ра­та са на­бе­ля­за­ни 3 фун­к­ции (фор­ми) на уп­ра­в­ле­ни­е­то на кон­ф­ли­к­ти­те (ос­но­в­но­то изи­с­к­ва­не е су­бе­к­тът на уп­ра­в­ле­ни­е­то да е из­вън кон­ф­ли­к­т­на­та си­ту­а­ция!):

а) Пре­до­т­в­ра­тя­ва­не на кон­ф­ли­к­ту­ва­не­то (на­со­че­но е към въз­дей­с­т­вие вър­ху при­чи­ни­те);

б) Ре­гу­ли­ра­не на кон­ф­ли­к­та (тря­б­ва да се знае до­кол­ко кон­ф­ли­к­т­ни­ят про­цес е ком­по­нент от раз­ви­ти­е­то и фун­к­ци­о­ни­ра­не­то на гру­па­та - на­б­лю­да­ва се вза­и­мо­дей­с­т­ви­е­то ме­ж­ду при­чи­ни, ус­ло­вия и раз­ре­ша­ва­не);

в) Ли­к­ви­ди­ра­не на кон­ф­ли­к­та (пъл­но пре­ма­х­ва­не на про­ти­во­по­с­та­вя­не­то; тря­б­ва пре­д­ва­ри­тел­но да се ана­ли­зи­ра кон­форм­но­ст­та на стра­ни­те - до­кол­ко ед­на от стра­ни­те е спо­со­б­на да при­е­ме мне­ние "от­вън", от дру­га­та стра­на или е го­то­ва на ком­п­ро­мис).

Кон­ф­ли­к­тът има го­ля­мо зна­че­ние ка­то фа­к­тор за вло­ша­ва­не на кли­ма­та в гру­па­та. Ос­та­вяй­ки го да се раз­ви­ва са­мо­с­то­я­тел­но, той мо­же да про­дъл­жи дъл­го и да ос­та­ви трай­ни по­с­ле­д­с­т­вия в ор­га­ни­за­ци­я­та. За­то­ва кон­ф­ли­к­ти­те тря­б­ва да се уп­ра­в­ля­вят. Но за да мо­гат ръ­ко­во­ди­те­ли­те да имат от­но­ше­ние към уп­ра­в­ле­ни­е­то на кон­ф­ли­к­ти­те, те тря­б­ва да са съ­о­т­ве­т­но по­д­го­т­ве­ни. Ин­фор­ма­ци­я­та за про­це­си­те в гру­па­та тря­б­ва да е до­с­то­вер­на!

Има раз­ли­ч­ни сре­д­с­т­ва за уп­ра­в­ле­ние на кон­ф­ли­к­ти­те:

- ор­га­ни­за­ци­он­ни

- ад­ми­ни­с­т­ра­ти­в­ни

- пси­хо­ло­ги­че­с­ки

- ико­но­ми­че­с­ки

Най-до­б­ре въз­дей­с­т­ва пър­ва­та фор­ма (пре­до­т­в­ра­тя­ва­не­то на кон­ф­ли­к­та). Тя е най-ефе­к­ти­в­на, тъй ка­то на­ма­ля­ва вре­ме­т­ра­е­не­то на кон­ф­ли­к­та, спи­ра го още в на­ча­ло­то, пре­до­т­в­ра­тя­ва за­дъл­бо­ча­ва­не­то на не­га­ти­в­ни­те от­но­ше­ния ме­ж­ду стра­ни­те.

Са­мо­то раз­ре­ша­ва­не на кон­ф­ли­к­та съ­що е про­цес с ня­кол­ко ета­па:

1. Изя­с­ня­ва­не на по­зи­ци­и­те на две­те стра­ни.

2. Раз­ши­ря­ва­не на въз­мо­ж­но­с­ти­те и ал­тер­на­ти­ви­те на от­дел­ни­те стра­ни.

3. Сте­с­ня­ва­не на ал­тер­на­ти­ви­те и из­бор на до­пир­ни то­ч­ки.

4. От­к­ри­ва­не на об­щия ин­те­рес за две­те стра­ни.

При раз­ре­ша­ва­не­то про­це­сът се ра­зи­г­ра­ва от "вън­шен" за кон­ф­ли­к­та чо­век, кой­то е за­по­з­нат с про­це­са и е ком­пе­тен­тен (и "при­з­нат" от две­те стра­ни в кон­ф­ли­к­та).