Joomla Software solutions Template

Payday loan

Всяка терапия по същество е ориентирана към разбиране на реакциите ни към заобикалящия ни свят. Чувствата са именно нашата реакция към заобикалящия ни свят. Чувствата са начина, по който възприемаме самите себе си. Чрез тях разбираме ,че живеем. Без чувства няма съществуване, няма живот. Казано по-просто всеки един от нас е такъв, каквито са неговите чувства. Всяко усещане отразява нашето минало и развитие, миналите влияния, настоящите ни вълнения и бъдещите ни възможности. Да разбираме чувствата си означава да открием връзката ни със света на останалите хора и явления. Без познание за същността на чувствата няма истинско познание за живота. Нашите чувства обобщават това, което сме преживели, и ни показват дали то е приятно или болезнено. Ако не сме вътре в чувствата си, значи не живеем в реалния свят. Истината се крие в чувствата. Това, което правите с тях, ще определи дали живеете с истината или с лъжата. Използването на защитните механизми за контролиране на чувствата може да доведе до неправилно възприемане на истината, но това не променя истината. Има време когато са необходими защитните механизми, и време, когато те трябва да бъдат оставени настрана. Целта на защитните механизми е да ни предпазят от нови наранявания, давайки ни време и пространство за това. Енергията изразходвана от защитните механизми, отива за издигането и запазването на бариера пред действителността. Всеки един от нас трябва да намери баланса между болката и защитната реакция, като се ръководи и разчита на своя собствен опит. Най- добрият подход е може би да свалим защитната бариера и да се оставим да изтърпим колкото се може повече болка докрай, докато тя напълно изчезне. Това не е лесно, това изисква кураж, но е ефективно. По същество има два вида чувства- положителни и отрицателни. Положителните чувства подсилват усещането на човек за сила и благополучие и водят до удоволствие, чувство за завършеност, жизненост, пълнота и надежда. Отрицателните чувства накърняват удоволствието, изчерпват енергията и оставят човека изсушен, с чувство за ограбеност, празнота и самота. Необходимо е да разберете своите чувства и да се оставите естествено да се разгърнат , за да можете да се освободите и да отхвърлите отрицателните, доколкото това е възможно- така може да се постигне по- извисено, по-творческо и продуктивно Аз на човека. Не се страхувайте да бъдете това, което сте; да застанете зад своите чувства, без да се преструвате , че не са от значение.Коя е тази същност? Кой сте Вие? Вие сте човекът, който преживява Вашите чувства, който сътворява Вашия свят.

Как може да овладеем своите емоции и да живеем в хармония с тях?
• Познаване на собствените си емоции-това е способността да разпознаваме чувствата, които изпитваме, и да не ги пренебрегваме, когато са неудобни.
• Управляване на емоциите-това е способността да се справяме с неудобните емоции, веднага щом сме осъзнали, че ги изпитваме; най-важното е да създадем вътре в себе си режим на автономност.
• Самомотивиране-емоциите ни мотивират, но могат да ни омаломощят, ако са твърде силни и им позволим да ни завладеят, затова е необходимо да се изработи емоционален самоконтрол.
• Разпознаване на чуждите емоции-когато започнем да разпознаваме емоциите си и да и да разбираме собствената си метеорологична система, ще ги усещаме по-точно и у другите.
• Управляване на връзките с другите-разбирането на чуждите емоции ни дава способността да мотивираме другите, да бъдем добри водачи и да работим успешно в екип; можем да даваме и да вземаме, и да бъдем спонтанни, когато моментът го налага.
• Трансформиране на емоциите-всяка емоция има своята противоположност; ако схванем коя е тази противоположност и какво означава тя за нас, както и самото чувство, значи сме успели да уравновесим везните; ще усетим огромен ефект, когато осъзнаем, че всичко в живота има трансформираща сила, стига да намерим ключа.

Ако някой не е готов сам да си помогне, никой не може да му помогне.

Мъката сама по себе си не разрешава никакви проблеми. Тя винаги създава нови.

Конфликтът започва, когато ти откриеш своята истина, но се опиташ да я изтласкаш на заден план, защото тя ти е неудобна.

Ти трябва да разрешаваш своите проблеми, преди те да те натоварят и разболеят.

Духът и тялото са в движение, защото целият живот е движение. Ако духът ти е подвижен, подвижно е и тялото ти. И обратното.

Ти си такъв, какъвто си.Нищо при теб не е само добро, нито само лошо. Всичко има смисъл и причина. Когато ги разбереш, ще откриеш, какво е важно за теб.

Най-важният въпрос, за да се стигне до причината за един проблем, гласи: защо?

Твоят живот ще има смисъла, който ти му дадеш.

Нито един от съществуващите днес психо терапевтични методи не е универсално приложим за всички пациенти, които се обръщат за психотерапия. Психотерапията по същество е процес на узнаване и заучаване. Техниките, на които е подложен пациентът, ще работят най-добре, когато има стиковка между похватите, които използва терапевтът и естествената склонност на пациента/клиента/ към определен вид система на заучаване, индивидуално - специфична при всеки човек.
Някои хора се учат най-добре чрез когнитивни операционни системи, т.е. чрез откриване на причините, които лежат в основата на техните проблеми. Така те узнават скритите механизми, отговорни за неадекватното им поведение. Такива хора са привлечени от методите на самоопознаване. Едни се учат, като следват съветите на авторитетите или на хората, които значат много за тях. За други е от особена значимост предприемането на целенасочени действия, чрез които добиват информация от заобикалящата ги среда при опитите им за адаптивно поведение или контактите с друго човешко същество с подобни на техните проблеми. Някои индивиди избират пътя на философското прозрение, което ги въоръжава със съответни образци на поведение, към които те доброволно се придържат и често сляпо вярват в тях. Хората научават не малко и чрез психологическия шок, атака или когато се изправят пред предизвикателства, които разкъсват обичайните им защитни механизми. Тези начини на научаване действат в съгласие със специфичната вътрешна същност на всеки един човек и в тази връзка най-голямото предизвикателство за един терапевт е намирането на съответната психотерапия, която най-пълно и адекватно отговаря на тази същност. Затова важна област от изследването на пациента е откриването на оптималния модел на заучаване на информация и модели на поведение/ при всеки един от тях/, гарантиращи избора на най-адекватна психотерапия, което ще даде оптимални резултати в психо терапевтичния процес.

Видове психотерапия
Съществуват различни форми на лечение на емоционалните проблеми. Психотерапията представлява съвкупност от различни форми на вербална психологическа намеса. За да имат позитивен резултат психотерапевтичните техники, е необходимо прилагането на различни методи: такива, почиващи на основните принципи на психологията, познанието за човека, социалната психология, клиничната психология, психологията на девиантното  поведние, детската психология и теориите за личността.
Психотерапията може, да включва в себе си разкриването на неосъзнати конфликти, както и други методи на самоопознаване. Тя може да включва още: емоционална подкрепа или катарзис, коригиране на нереалистично мислене/когнитивни дисторзии/, подобряване на способността за решаване на проблемите, както и на уменията за правилна комуникация, разкриване на междуличностни отношения и хипноза.

Видове: 4

Аналитична - целта и е да помогне на всеки един от партньорите да разбере своите проблеми и да ги съотнесе към тези на другия.

Поведенческа - откриване на всички неефективни и нежелани поведенчески модели, съществуващи между партньорите и механизмите на тяхното несъзнавано поддържане във всекидневния живот.

Трансакционна-терапията се фокусира върху скритите правила, които управляват поведението на двойката и разминаването във взаимоотношенията, породени от тях. Дискутират се конфликтите, породени в ежедневието/къде ще учи детето, къде ще се ходи на почивка, да си сменя ли работата и т.н./
КРАТКОСРОЧНООРИЕНТИРАНА ЕКЛЕКТИЧНА ТЕРАПИЯ:
Целта и е да постигне промени в рамките на кратки срокове/от 2 до 6 месеца/. Лечението е фокусирано върху специфични проблеми, поради което често я наричат фокусна терапия. Основната и терапевтична индикация са проблеми в междуличностните отношения при пациенти, които изпитват гняв и неудовлетвореност, тревога и вина, емоционални сривове, екзистенциална невроза и чувство за малоценност. Характерно е, че при тези пациенти отсъстват съпътстващи ги невротични симптоми.

КРАТКОСРОЧНООРИЕНТИРАНА ПСИХОДИНАМИЧНА ТЕРАПИЯ:

Всички сегашни навици и очаквания, които придават значение на настоящите събития са формирани от миналия опит, целта на тази терапия е да промени тези модели на поведение. Методите са комбинацията между краткосрочната еклектична терапия и свободните асоциации, както и интерпретациите на защитните механизми и процесът на пренос. Провежда се един път седмично за период от 6 до 9 месеца.

КОГНИТИВНА АНАЛИТИЧНА ТЕРАПИЯ:

Тя представлява съчетание на когнитивна терапия с работната схема на психодинамичния модел. Пациентът се подпомага да открие “своя дял” в създадените проблеми чрез- водене на дневник на вътрешните си преживявания и създаване на целеви списък.

ХИПНОЗА И ХИПНОТЕРАПИЯ:

Хипнозата е състояние на полусън, при което пациентът е силно внушаем. Човек може да бъде хипнотизиран по различни начини, но важно условие е той сам да пожелае да бъде поставен под хипноза. Повечето от начините са задачи, които изискват фокусиране на вниманието/наблюдение на движещи се и неподвижни обекти-махало, монета, хипнотичен диск/ или ритмични словесни инструкции.
Индикациите са: зависимости-към никотин, хазарт и наркотици; психосоматични състояния-пристъпна хипертония, астматични пристъпи, кожни заболявания, лечение на упорито безсъние; тревожни разстройства-генерализирана тревожност, панически атаки, хипохондрия, фобии, социофобия/страх от публични изяви/; хипнотична анестезия- премахване на болка; извикване на подтиснати в миналото травматични преживявания с цел отреагиране.

Tревожността е универсално човешко чувство, което всички ние понякога изпитваме. Обикновено знаем причината за обзелата ни тревога, която най-често не е пречка за успешното изпълнение на ежедневните ни функции и задачи. Повечето хора изпитват тревога при появата на нови предизвикателства като предстоящо интервю за работа, смяна на местожителството, започване на нова работа.Тревогата започва да става проблем, изискващ професионална помощ, когато се интензифицира и прекрачи нормалните граници. В такива случаи засегнатата личност изпитва тревога през повечето време, дори в ситуации, в които няма конкретен повод за това.

Тревогата може да се прояви под формата на панически атаки, които създават силна уплаха .Симптомите могат да бъдат толкова непоносими, че за пациента да изглеждат като край на живота му. Те могат да включват силен страх, задушаване, главоболие, изпотяване, сърцебиене. Ако е налице паническа атака, човек си мисли, че ще припадне всеки момент или ще получи инфаркт. Тези пристъпи често ограничават обичайните трудови и житейски стереотипи, като лишават личността от възможността да посещава някои места и да върши определени действия.
Понякога тревожността се провокира от конкретни ситуации, това са така наречените фобии. Класическите фобии са от затворено пространство/клаустрофобия/, страх от тълпи, публични места,обществен транспорт; страх от шофиране по магистрали, страх от височини-летене със самолет, изкачване на високи сгради. Страхът от напускане на дома се нарича агорафобия.
Симптомите от панически атаки, фобии и страхове, обикновено се повлияват благоприятно при адекватно лечение на добре квалифицирани терапевти. Обичайно лечението включва конвенционална психотерапия, когнитивно-поведенческа, десенсибилизация и използването на психотропни медикаменти.