Joomla Software solutions Template

Payday loan

Подходът Печеля – Печелиш се състои в това да се превърне конфликта от вражеска атака и защита в сътрудничество. Той е мощно изменение на нагласите, което променя целия начин на комуникация.

Един човек, който непрестанно прилага общоприетите начини за решаване на проблема може да направи нещо различно. Ти, читателят, вероятно ще си този човек – ще пренасочиш хода на конфликта. Следователно, първия човек, когото трябва да убедиш си самият ти.

Преди да му обърнем внимание, ние по принцип не осъзнаваме начина по който спорим. Често реагираме по един рефлексен начин в трудни ситуации, като реакциите ни са на базата на дълго време установявани навици, заедно с променливото моментно настроение. Когато ни предизвикат, се чувстваме изолирани, отделени от тези около нас – едно чувство на “ти или аз” – чувство, че няма достатъчно за нас двамата и, ако единият е прав, другият трябва да греши. Често дори не сме помислили и за миг какъв е най-добрият подход в ситуацията.

Когато хората се борят за противоположни решения “Направи го както аз казвам!”, “Не това не е така! Направи го както аз казвам!”, конфликтът борба между силите. Тогава се изисква промяна в плана на разговора. Подходът Печеля – Печелиш казва:

Аз искам да спечеля -
искам и ти да спечелиш.

Върнете се към нуждите

Най-важната маневра, която можете да направите при подхода Печеля – Печелиш, е да дискутирате нуждите, които са в основата му. Следната история доста добре изяснява това:

В кухнята има двама души. Останал е само един портокал и двамата го искат. Какво очаквате да стане? Единият вариант е компромиса. Могат да го разрежат и всеки да получи по една половина.

Да предположим, че направят точно това. единият отива до сокоизтисквачката и започва да си прави сок, който е доста малко. Другият, с известни усилия, започва да стърже кората на портокала, за да я сложи в тортата.

Ако първо бяха дискутирали нуждите си, вместо да се спускат направо към решението, и двамата биха получили еквивалента на цял портокал. Техните нужди са допълващи се, а не конфликтуващи. С решителността да използват подхода Печеля – Печеля, две различни нужди често могат да съществуват заедно.

Като се адресираш към нуждите, които лежат в основата на ситуацията при съответния човек, ти изграждаш решения, които признават и ценят тези нужди, а не ги отричат. Дори и когато решенията не са толкова перфектни както при историята с портокала, човек се чувства много по-различно при изхода от ситуацията.

За да се пробва под повърхността се изисква пренасочване на енергията. Задайте въпроси като: “Защо това ти изглежда най-доброто решение?”, “Каква е истинската нужда, която трябва да се удовлетвори?”, “Какви интереси трябва да бъдат обслужени в тази ситуация?”, “Какви ценности са важни за теб в случая?”, “Кой е търсеният от теб резултат?”

Отговорите на тези въпроси значително променят схемата на дискусията. Поставя правилните ресурси за кооперативното решаване на проблеми. То дава възможност да кажеш от какво имаш нужда и предоставя същата възможност и на другите.

Печеля – Печелиш

Искам това, което е честно за всички нас.

Един подход Печеля – Печелиш се основава на стратегии, включващи:

• връщане към основните нужди
• признаването на индивидуалните различия
• отвореност към адаптирането на нечия позиция в светлината на споделените информация и нагласи
• атакуване на проблема, а не на хората

Подходът Печеля – Печелиш със сигурност е етичен, но причината за големия му успех е, че РАБОТИ. Когато двама души печелят, и двамата са обвързани с разрешението. Те се чувстват посветени на плана, защото той наистина им пасва.

Дори и когато доверието между участниците е много ограничено, подходът Печеля – Печелиш може да бъде ефективен. Ако има някакво съмнение в това дали другия ще спази своята част от уговорката, можете да направите споразумението съответно “Аз ще направя Х за теб, ако ти направиш У за мен”. Х удовлетворява неговите нуждаи, а У твоите. “Ще те закарам на купона, ако ти почистиш колата”, “Ще ти помогна да нарисуваш графиките за твоя доклад, ако подредиш тези въпросници”.

Това е една успешна стратегия. По принцип, кооперирането завършва с това, че и двамата получават повече от това, което искат. Подходът Печеля – Печелиш е решаване на конфликтите с взаимна печалба.

№2: Креативна реакция

Проблеми или предизвикателства

Креативната реакция по време на конфликта се отнася до това да се превърнат проблемите в предизвикателства. Става въпрос за това съзнателно да се прецени какво може да се направи, а не само да се говори колко ужасно е всичко това. Тя потвърждава, че ще се опитате да извлечете най-доброто от ситуацията.

Нашите нагласи оцветяват мислите ни. По принцип не осъзнаваме как те оформят начина, по който виждаме света. Две изключително противоположни нагласи в живота са “съвършенство” срещу “откривателство”. Да наречем нагласите “шапки”. Каква “шапка” си слагате всеки ден? Как гледате на трудностите – като на проблеми или предизвикателства?

Шапката на съвършенството казва: “Това достатъчно добро ли е или не? /по принцип не е!/ “Достига ли това непостижимо високите ми стандарти?”

Шапката на откривателството казва: “Колко вълнуващо! Какви възможности се откриват тук?”

Какво прехвърля ума ни под шапката на съвършенството?

Ниско самоуважение!

Търсенето на Съвършенство задава:

“Победители и Губещи”

Такива критерии могат да бъдат използвани, за да се правят изводи относно улични задръствания, партньора ти, децата, копирната машина, шефа ти и най-вече – теб самия.

Няма ли една шапка на откривателството, която още седи на полицата в гардероба

на възможностите ти? Може би изобщо не си я носил/а от малък/а. Когато си се учил/а да ходиш, не си го правил/а на “правилния крак”, “погрешния крак”. А е било десен крак, ляв крак, и всяко падане е било толкова интересно колкото следващата стъпка. За малкото дете всичко е част от големия експеримент.

Можеш отново да извадиш тази шапка и да я изтупаш. Какво е затъкнато под твоята шапка на откривателството?

Високо самочувствие!

Процесът на откривателството кани:

“Победители и Учещи”

Ако няма провали, а само учене, самочувствието скача рязко нагоре. Можеш да си сложиш шапката на откривателството и проблемите заприличват на интригуващи пъзели, в които се търси отговора. “Какво трябва да се направи така че той да спре постоянно да ми се оплаква?”, “Какво друго мога да опитам, за да накарам децата да помогнат в миенето?”, “Какво сме свободни да правим сега, когато поръчката за 7 милиона долара е прекъсната?”, “Колко интересно, копирната машина пак не работи!”

Още едно предизвикателство? Колко вълнуващо!

Критично ли си настроен към своите грешки? Деца, които непрестанно са предпазвани от правенето на грешки могат да станат зависими и прекалено предпазливи. Шефовете, които са прекалено критични към грешките често наемат "да"-хора. Това не значи да не посочваш грешките или да не преминаваш през процес на корекция. Това значи да се гледа на грешката като на прекрасна възможност за научаване.

Когато една организация поощрява желанието да се рискува у своя персонал, той става по-жизнен и мотивиран. Ние сме изпълнени с най-много енергия, когато сме готови да действаме на границите на личните си познания.

Една не толкова известна, но препоръчителна максима е: “Ако нещо си струва да се направи, то си струва да се направи и лошо!” Тя ни подканва към експеримента и риска.

Робърт Киосаки в своите уъркшопове “Парите и Вие” често се позовава на много разказваната в Щатите история за компанията IBM. Един мениджър на средно ниво направил тактическа грешка, която струвала на компанията 9 милиона долара. На следващата седмица мениджърът, сигурен, че ще го уволнят, бил извикан в офиса на президента. Президентът започнал да дискутира плановете за един мащабен проект и искал от мениджъра да го оглави. След известно време мениджърът се чувствал толкова неловко, че трябвало да прекъсне президента: “Извинете, сър, направо съм изумен. Преди седмица ви струвах 9 милиона. Защо искате аз да оглавя този нов проект? Мислех, че ще ме уволните.” Президентът се усмихнал: “Да те уволня ли? Млади човече, току що инвестирах 9 милиона в твоето образование. Сега ти си сред най-ценните ми кадри.” Ето един президент, който цени желанието да се рискува и научава. Той знаел, че това е важна съставка в успешния мениджмънт.

В живота не става въпрос за губене или печелене, а за научаване. Когато паднеш, ти ставаш и поглеждаш къде е дупката по пътя ти, за да я заобиколиш следващия път. Човек, който е отишъл “твърде далеч”, просто знае колко далече може да стигне. Няма “печеливши и губещи”, а само “печеливши и научаващи”.

Това е същността на

Аха, конфликт!

Каква възможност само!

№3: ЕМПАТИЯ

Задачите на активното слушане

Емпатията е въпрос на разбирателство и откритост между двама души. Когато тя липсва, хората е по-малко вероятно да вземат предвид нуждите и чувствата ти. Най-добрият начин за изграждане на емпатия е да се помогне на другите хора да почувстват, че са разбрани. Това означава да си активен слушател. Съществуват специфични дейности по слушането, които се отнасят до различни ситуации – информация, уверение и заразяване /в оригинал са information, affirmation и inflammation/.

1. ИНФОРМАЦИЯ – добиване на ясна представа.

ЦЕЛ НА ГОВОРЕЩИЯ: да каже какво иска, за да не настане объркване.

ЗАДАЧА НА СЛУШАЩИЯ: да разбере детайлите, да провери и да утвърди това, което казва и това, което е забравил да каже.

Тук се опитвате да разкриете нуждите, инструкциите, информацията на задно ниво.

ЗАДАВАЙТЕ ВЪПРОСИ: информирайте се за нуждите, инструкциите, контекста, времето, цената и т.н.

ПРОВЕРЯВАЙТЕ: за да сте сигурни, че сте чули и разбрали важните детайли.

ОБОБЩАВАЙТЕ: за да сте сигурни, че сте на едно мнение по фактите.

Целта е другия да ви каже - “Да, това е, което искам”, така че и двамата да сте наясно.

Не отивай веднага към решението.
Събирай информация.
Първо виж как е за другата страна.

• Задавай въпроси за потребностите на другия в ситуацията;
• Задавай въпроси за това, което вълнува другия, което го/я безпокои и го/я затруднява;
• Открий гледната точка за нуждите и това, което вълнува други хора, които са важни в ситуацията;
• Задавай общи въпроси, които окуражават другия да бъде по-открит/а, напр. Какво мислиш за тези неща?
• Изследвай скритите предпоставки, върху които другия изгражда мисленето си.

Ако другия каже “не мога” може да попиташ “какво ще стане ако можеш?”

Ако каже “те винаги…” може да попиташ “има ли някакви обстоятелства, в които не го правят"?

Ако каже “твърде малко или прекалено много е” или “твърде незначително е или твърде мащабно е” може да попиташ “в сравнение с какво"?

2. УВЕРЕНИЕ – утвърждаване, признаване, изследване на проблема.

ЦЕЛ НА ГОВОРЕЩИЯ: да говори за проблема.

ЗАДАЧА НА СЛУШАЩИЯ: да признае чуждите чувства, да помогне на другите да чуят това, което казват.

Тук усещащ, че можеш да се помогнеш на другия, като му дадеш от своето време за да чуеш проблема му/й.

СЛУШАЙ: внимателно другия, който ще извлече полза от това, че проблема му е признат (осъзнат) от теб.

ОТРАЗЯВАЙ: на другия човек неговите чувства, а може би и проблема периодично с просто и ясно изявление за това, че го признаваш.

ИЗСЛЕДВАЙ: за да разкриеш трудността в по-голяма дълбочина. Ако времето позволява, асистирай на говорещия/щата за това да добие по-голяма яснота и разбиране за себе си.

Цел - другия/гата да каже “да, точно това чувствам”. Така той/тя изследва това, което казва и знае, че е разбран/а.

Използвай активно слушане, когато предлагането на съвет не помага.
Активното слушане гради взаимоотношенията.

• Не пренебрегвай и не отричай чувствата на другия;
• Чети невербалният език (езика на тялото - жестове, мимика, поза) заедно с вербалната комуникация (речта), за да достигнеш до чувствата;
• Проверявай заедно с другия неговите/нейните чувства, както и съдържанието, въпреки че той/тя може да ти говори само за съдържанието (фактите);
• Ако не си сигурен за чувствата на другия, попитай напр. “Как се чувстваш относно това?”, “Как повлия на чувствата ти това?”;
• Отразявай това, което чуваш че казва, за да може той/тя да се чуе отстрани;
• Отразявай това, което чуваш че казва, за да знае, че разбираш;
• Ако го/я разбираш погрешно, задай отворен въпрос и опитай пак, напр. “Как виждаш ситуацията?”

***

• Когато времето позволява: Насочвай въпроса към основното (същественото), ако човека се отклонява към по-маловажни теми, защото чувства, че не го/я разбираш;
• Позволявай в разговора да има и тишина;
• Помни, че твоето активното слушане е метод за помагане на другия човек да се фокусира отвъд думите - да погледне нерешените си проблеми;
• Забелязвай въздишанията и промените в позата на тялото. Те по принцип са индикатор за "инсайт" (внезапно озарение - когато цялата ситуация изведнъж ти се изяснява - бел. Web.adm.) или приемане. Направи пауза преди да попиташ нещо като “Как ти изглежда това сега?”

3. ЗАРАЗЯВАНЕ – как да реагираш, когато някой се оплаква от теб или те атакува.

ЦЕЛ НА ГОВОРЕЩИЯ: да ти каже, че ти си проблема.

ЗАДАЧА НА СЛУШАЩИЯ: да покажеш на другите, че си разбрал ти казват, и да разсееш силните емоции.

Тук избираш най-полезната реакция, когато някой ти казва, че е нещастен с теб, критикува те, оплаква се от теб или просто крещи.

НЕ СЕ ЗАЩИТАВАЙТЕ на този етап. Това ще го/я разгневи още повече.

СПРАВЕТЕ СЕ ПЪРВО С ЕМОЦИИТЕ НА ДРУГИЯ – хората крещят, защото мислят, че не ги чуват. Увери се в това, че другия/гата знае, че чуваш колко ядосан/а или разстроен/а е. Назови (етикирай) точно и акуратно емоциите / чувствата на другия/гата както ги възприемаш.

ПРИЗНАЙТЕ СТРАНАТА НА ДРУГИТЕ. Това не означава, че се съгласяваш с него/нея, а само, че регистрираш чуждата гледна точка, напр. “Разбирам, при положение, че ти мислиш, че това е моята нагласа, защо си толкова ядосан/а”, “Разбирам защо проблема те разстройва толкова”.

Накарайте го/я да продължи. Внимателно изследвай с тях, дали зад емоциите се крие още нещо.

След като "жегата" е излязла от разговора, можеш да кажеш как ти възприемаш нещата (как е от твоята страна) без да отричаш начина, по който той/тя възприема същите неща.

Попитай какво може да се направи сега, за да стане всичко отново ОК. Ако той/тя отново се разгорещи - върни се към активното слушане.

Придвижи се към варианти за промяна и разрешаване. Попитай какво наистина иска другия/гата или какво иска сега.

Целта е той/тя да ти каже "Да, точно това имам предвид". Да знае, че си възприел и разбрал това, което ти казва.

За да се промени другия,
първо трябва да се променя аз.

• Едно от първите неща, които може би трябва да променя, е моят подход.
• Не се хващай на примамката и не отмъщавай.
• Не започвай да се оправдаваш.
• Не заемай защитна позиция.
• Премини в позицията на активно слушане и остани в нея докато другата страна не се успокои.
• Използвай фрази като: “Това наистина те вбесява”, “Виждам, че си много разстроен/а”, “Чувстваш сякаш си на своя предел”, “Правилно ли съм разбрал?”, “Така че когато направя … ти наистина се фрустрираш от мен? (Фрустрация - неприятно чувство, което се появява, когато нещо застане на пътя ни към достигането на желана цел - бел. Web.adm.).

Продължавай да отразяваш колкото можеш по-точно, докато другия/гата не успокои силните си емоции. Ако го правиш правилно, другият/гата ще обясни всичко с подробности. Когато взаимодействието продължава, "жегата" би трябвало да излезе от разговора.

№4: ПОДХОДЯЩА АСЕРТИВНОСТ*

(*асертивност - умение за отстояване на собствената личност, без да нараняваме другите)

Кога да използваме "Аз"-послания

Същността на Подходящата Асертивност е в това да си способен/а да заявиш своята позиция без да събуждаш защитите на другия човек. Тайната на успеха се крие в това да кажеш как ти възприемаш това, което става, а не какво другите трябва или не трябва да правят. "Аз виждам нещата така...", прикрепено към твоето асертивно послание ще помогне. Добре построеното "Аз"-послание може да направи дори повече.

Какво не е "Аз-послание"

Твоето "Аз-послание" не е средство да бъдеш учтив. То няма нищо общо с "мек" или "мил" начин на изразяване - нито пък с груб. Целта е посланието да бъде ясно.

То дава тема за разговор (отваря разговора), а не решение. "Аз-посланието" е по-често отваряне към подобрение, отколкото към влошаване на взаимоотношенията.

Ако очакваш твоето "Аз-послание" да донесе отговора и да оправи незабавно нещата, които не вървят както трябва - е възможно да имаш нереалистични очаквания.

Ако очакваш другия да откликне незабавно по начина, по който искаш - може да имаш нереалистични очаквания.

***

Това, което реалистично можеш да очакваш от едно "Аз-послание", изказано с добро намерение, е че:

• е много необичайно да причини някаква вреда;
• е стъпка в правилната посока;
• със сигурност ще промени сегашната ситуация по някакъв начин;
• може/ще те отвори за възможности, които досега може да не си видял/а.

Формулата на "Аз-посланието" е полезна, когато искаш да заявиш своята гледна точка. "Аз-посланието" казва как е от моята страна, как аз виждам нещата.

Можеш да загубиш прекомерно количество от мозъчната си енергия, спорейки как другия трябва или не трябва да реагира. Недей! Трябва да си сигурен/а, че не използваш език, който ще "възпламени" другия човек и е много вероятно да предизвика отрицателна реакция към теб, т.е. езикът трябва да е "чист".

Тъй като не знаеш предварително дали другия човек ще направи това, което искаш от него или не, чистото "Аз-послание" е изказано не за да принуди другите да оправят нещата, но за да заяви твоите нужди.

Използвай "Аз-послание", когато другия човек трябва да знае, че въпросът, който обсъждате, предизвиква силни чувства в теб. Другите често подценяват колко наранен/а, ядосан/а или раздразнен/а може да бъдеш, затова е полезно да кажеш какво точно се случва за теб. Не представяй ситуацията нито по-лоша, нито по-добра, твоето "Аз-послание" трябва да е "чисто".

Съдържание на "Аз-посланието":

1. Когато ти…. (извърши някакво действие)
2. Аз се почувствах… (твоите чувства и емоции, предизвикани от действието на другия човек)
3. И бих желал/а… (твоите нужди).

Понякога ситуацията може да не изглежда променена, но след чисто, ясно "Аз-послание" често се чувстваме различно, което само по себе си може да промени нещата.

Ето един пример:

Нан е разстроена, когато разбира, че нейният - вече възрастен - син, Томи, посетил града без да й се обади. По всичко личало, че те постепенно се отчуждавали и тя много се тревожела за това.

Нан не искала да се заяжда с него или да каже нещо, което би влошило нещата. Тя искала да го вижда, когато той идвал в града.

Когато след това говорили, вместо да приказва с онзи глас, с който се преструвала, че не е наранена, тя се подготвила с добре репетирано "Аз-послание". То било "ясно" и "чисто". Нан била много сигурна в себе си, че искала разговор, различен от всичките пъти, когато е подмятала за проблема без да го каже направо.

"Когато нямах възможност да те видя аз се почувствах наранена и това, което желая е да се срещаме когато посещаваш града".

Това казала тя. Томи незабавно реагирал - "ти винаги ми натякваш едно и също нещо". Но Нан имала ясни намерения - "Не, този път казах нещо различно. Аз просто ти казах как се чувствам".

За първи път, откакто са приказвали по този въпрос той наистина я чул. Последвал момент мълчание. След това, вместо да започне да се отбранява (както обикновено правел) Томи казал: "Ами всъщност аз се опитах да ти звънна няколко пъти, но никой не вдигна телефона".

Тя потвърдила, че наистина не си е била вкъщи. Почувствала се много по-добре и след това те провели най-хубавия си разговор от години.

***

Следващият път, когато някой крещи срещу теб и това не ти харесва, противопостави се на изкушението да напуснеш бързо (е, може би да затръшнеш врата зад себе си).

Противопостави се на изкушението да се развикаш за да спреш яростната атака и се заеми с твоя нарастващ гняв.

Време е за АСЕРТИВНОСТ. Поеми дълбоко въздух. Остани съсредоточен/а, твърдо стъпил/а на земята и настрой мозъка си на "Аз-послание". Започни да забъркваш рецептата с трите съставки:

• Когато… чух, че викаш срещу мен
• Се почувствах…унизен/а
• И ми се иска да…мога да обсъдя този въпрос с теб без да бъда наранен/а от разговора между нас.

Най-доброто "Аз-послание" е лишено от очаквания. То предава чисто, ясно послание за това как изглеждат нещата от моята страна и как бих желал/а те да бъдат.

№5: КООПЕРАТИВНА СИЛА

Реагиране на съпротива от страна на другите

Когато чуеш изявление, което може да създаде конфликт, задавай отворени въпроси, за да преформулираш съпротивата. Изследвай трудностите и тогава пренасочи дискусията, така че да се фокусира върху позитивните възможности.

ИЗСЛЕДВАЙТЕ – Изяснете Детайлите

-         Открийте Възможностите

-         ПРЕНАСОЧВАЙТЕ – Движете Се Към Позитивното

Обърнете се към основателните ("законните") потребности и интереси.

Справяне със себе си

5 въпроса + 5 цели

Не се увличай
Не отричай
Създавай по-богати взаимоотношения

5 въпроса

когато си ядосан/а / наранен/а / уплашен/а

Защо се чувствам ядосан/а / наранен/а / уплашен/а?

Какво искам да променя?

От какво имам нужда, за да се освободя от това чувство?

Всъщност чий е този проблем? Доколко мой? Доколко на другите?

Кое е негласното послание, което разбирам от ситуацията? /напр. те не ме харесват, не ме уважават/

5 цели

при предаването на емоции

Стремете се да избегнете желанието да обвинявате или наказвате. Какво ще направите?

Стремете се да подобрите ситуацията. Какво ще направите?

Стремете се да предавате (споделяте) чувствата си по подходящ начин. Какво ще направите?

Стремете се да подобрите взаимоотношенията и да засилите комуникацията. Какво ще направите?

Стремете се да избягвате повтарянето на същата ситуация. Какво ще направите?

Ако комуникацията не е подходяща, какви други действия мога да предприема?

Справяне с другите

Човешкото поведение преследва някаква цел. Хората търсят начини да принадлежат към нещо, да се чувстват важни и да защитават себе си. Когато усетят заплаха за самооценката си, може да започне едно пропадане надолу /във вид на обърната спирала/. Хората могат да започнат пречещо поведение от погрешното си убеждение, че това ще им даде място, където да принадлежат и да са значими. Това как ще реагираме на трудното им поведение, може да определи колко те ще се затворят в собствените си окопи.

Тайната е да се разчупи спиралата, като се поддържат реалните им нужди без да се подкрепят деструктивните им погрешни вярвания и отчуждаващи модели на реагиране.

№7: ЖЕЛАНИЕ ДА СЕ РЕШИ ПРОБЛЕМЪТ

Проекция и Сянка

Ситуацията информира ли те или те предизвиква (възпламенява)?

Възможността

Колкото повече някой ме дразни, ядосва или разстройва, толкова повече узнавам, че има нещо, което да науча за себе си от този човек. По конкретно, имам нужда да видя как проекцията на моята сянка пречи на желанието ми да реша проблема.

Проекция

Проекция има, когато ние виждаме собствените си мисли и чувства в ума и поведението на другите, а не в нас самите. Ние изтласкваме нещо от себе си извън нашето съзнание и вместо това го виждаме как се насочва срещу нас от страна на другите. Виждаме как Х ни е ядосан/а и се чувстваме наранени. Не осъзнаваме, че сме ядосани на Х и искаме да го/я нараним. Това много прилича на филмовата прожекция. Филмът, който се върти в главите ни, се прожектира върху хората около нас. По този начин всеки от нас си изгражда един крайно персонализиран /личен/ свят. Ако искаме да видим реалността е необходимо по-голямо самоосъзнаване.

Персона и Сянка

Психологът Карл Юнг, е използвал думата “Персона”, за да опише съзнаваните аспекти на личността, добрите и лошите аспекти, които са известни на човека. Юнг нарекъл непознатата страна от това, което сме “сянка”.

Крайното привързване или отхвърляне са знак за това, че нашата сянка ни е обсебила. Ако сме прекалено привързани към някого, поради някои желани от нас качества, които виждаме у него/нея и отричаме у себе си - тогава ПРЕГРЪЩАМЕ СЯНКАТА. Ако прекалено силно сме отблъснати от нежелани качества в някой или нещо, което отричаме у себе си - ние се БОКСИРАМЕ СЪС СЯНКАТА.

Куката - поведението у другия, което ме дразни, а само по себе си е неутрално събитие. Моята проекция се улавя на тази кука.

Симптомът - емоционалната ми реакция /по принцип е някаква разновидност на гнева или нараняването/.

Проекцията - тази част от моята сянка, която причинява бурната ми реакция.

Признаване

Ако искаме да намерим решение, ние трябва да признаем своята проекция.

Помислете за:

• Потиснатите потребности - напр. неуспеха да призная собствената си потребност от приятелство /някой, който да е до теб/, води до това, че съм силно наранен/а, ако някой/някоя приятел/ка отложи времето, което сме планирали да сме заедно.
• Неразрешената лична история - напр. ако като малък/ка съм бил изоставян/а /измамван/а/, мога наистина да побеснея, когато хората не изпълняват това, което са обещали.
• Неприемливи качества - напр. понеже не приемам собствения си гняв, не го приемам и у другите.